Публикувана: 1 ноем. 2012, 12:05 ч.
Последно мнение: 23 март 2024, 08:07 ч.

Невъзможните хора в живота ни

370 657
7 088
1

Отговори

# 45 1 ноем. 2012, 14:18 ч.

София
Мнения: 12 095

Цитат на: REAL_WOMAN в чт, 01 ное 2012, 14:16

Цитат на: милинка в чт, 01 ное 2012, 14:10

Цитат на: REAL_WOMAN в чт, 01 ное 2012, 13:54

И никакъв проблясък на човещинка, така ли?

или те наранява безброй път психически с умисъл, за да ти е гадно и да те мачка. Той не се извинява, не съжалява или ако го направи, е единствено с цел да не изгуби привилегия или придобивка. Все едно изтезаващ, който не иска да убие жертвата си от прекалена болка, нещо подобно.

Tsv,

Хаха, бившият ми мъж. Rolling Eyes

Ужас, какво си преживяла...
Той как е с другите хора?

ПП Ще се включа отново в темата малко по- късно. Мисля, че поне вече е ясно за какво говорим.

# 46 1 ноем. 2012, 14:21 ч.

Мнения: 6 214

няма проблеми, въпросът е да се правят че му вярват. Laughing

# 47 1 ноем. 2012, 14:29 ч.

Мнения: 5 616

Доста мога да пиша и дори разпознавам някои от признаците в цитираната от теб статия, но първо - не съм анонимна тук и второ в моя случай нещата са леко гранични. Майките, които имам предвид /две са/, които имам предвид наистина обичат детето си и редуват грозното поведение с проява на обич и понякога дори саможертва, което е още по-объркващо за детето, защото не може с чиста съвест да го отреже. Много е тежко, защото в единия от случаите се настройва и другия родител против децата и редовно се дават примери на някое от децата как другото е по-..., което в някакъв момент може да доведе до конфликти между тях. Най-страшно става, когато за оръжие се използват децата на детето, т.е. - внуците.

Моето мнение е, че няма начин за "развод" с психопата, просто трябва да се научиш да разпознаваш манипулацията и да не се връзваш, но е трудно, когато става въпрос за собствената ти майка. Номера е да хванеш баланса между дистанцията и отчуждеността, да приемеш, че човека просто е такъв, но въпреки всичко той ти е майка, баща, сестра, брат или някакъв друг близък и не можеш да прекъснеш всякакви отношения с него, най-малкото защото е нездравословно, и да се опиташ да извлечеш положителното от ситуациите, колкото и малко да е.

# 48 1 ноем. 2012, 14:30 ч.

Мнения: 21 440

Цитат на: милинка в чт, 01 ное 2012, 13:49

Аз мисля, че донякъде разбирам за това, за което говори Бояна. Действително, хора, които не са се сблъсквали с това, за което тя говори, трудно биха разпознали подобен персонаж.
На първо четене човекът няма отявлени белези за психични отклонения. Същевременно е тотален, свръхегоист, който е изграден манипулатор дотолкова, че да кара всички около него да се вписват в неговите желания, норми и да се чувстват крайно виновни, ако не го направят. Подобна личност е смазваща психически за всички, чийто живот има съприкосновения с нейния - родители, партньори, деца. Това е човек, който никога няма да влезне във вашите обувки, да направи нещо, за да се почувствате добре, да отстъпи от позицията си във ваша угода или да престане да ви наранява. Емпатията му е напълно чужда, водещ е личният интерес/желания.
Единственият лек срещу такива, аз ги наричам "отровни", хора е дистанцирането - физическо, психическо.

същевременно обаче, този човек има визия за себе си, че е изключително отдаден, няма нищо по-важно в живота си освен близките си, които постоянно манипулира със своята загриженост за тях.
Най простия пример е, как такъв родител приема проблем на детето си - неуспех, провал, дори заболяване за него са повод за укори, защото му се причинява неудобство и страдание на него, тоталния егоист. Голяма жена, потърсила родител след като е катастрофирала, например първото което чува е "Как можа да ми причиниш това".
Не знам дали е психиатрична диагноза, има много такива зли хора.

Последна редакция: чт, 01 ное 2012, 14:36 от Iris04

# 49 1 ноем. 2012, 14:34 ч.

Мнения: 25 597

Добре де, не говорите ли всъщност за социопатите?

# 50 1 ноем. 2012, 14:36 ч.

Мнения: 22 036

Бояна, объркани са ми постовете ти. Ти като психолог, знаеш, че социопатията не се изразява в злоба, или в каквито и да е чувства към околните. Аз имам в обкръжението си социопат (лека форма - не е сериен убиец). Човекът няма никакви задръжки в това, да използва околните за собствена угода, не преценява коментарите си, не защото е прост (коефицента му на интелигентност е впечатляващ), а защото не може да направи връзка - казна дума - нараняване. Държи се така с всичките си близки и познати и ние го търпим, защото го познаваме, а и защото той е склонен да помогне, ако това му се вписва в матрицата.
За случая с майката, май не става дума за социопатия, а за друго.

# 51 1 ноем. 2012, 14:36 ч.

Мнения: 11 908

Професионално съм се срещала с такива типажи.
Професионално- по повод на професията ми и работейки съвместно.

Когато злината е насочена към нас- било от родител, дете, съпруг или дори началник, а не рядко и просто близък приятел.- възможно най-голямо дистанциране.Доколкото е възможно."Жертвата" трябва да преглътне много- чувство за свян и съвест/Какво ще кажат хората/,да овладее порив да обяснява , пак "на хората" защо по толкова "неморален" или хайде, "неприемлив " начин постъпва, да влезе в мир със себе си, проявявайки инстинкт за самосъхранение.

Вярно е,че всички ние искаме да реабилитираме "лошите" си близки- от една страна търпим злината им, от друга през срам и свян се мъчим да изкривим нещата, че да ги "реабилитираме" пред "другите", но идва момент, в който ние, самите трябва да реабилитираме себе си.

Затова- колкото по-далече,по-дистанцирано, по- хладни и официални отношения- по-добре-

Злият родител никога няма да е благодарен, няма да спечелим сърцето му.
Злият съпруг винаги ще ни презира.
Злият началник винаги ще намери начин да ни тормози, няма да спечелим благоразположението му.

Превъзпитание, разговори,дори угодничене са безперспективни и утомителни занимания, които на свой ред нас могат да превърнат в психопат/ не точно в медицинския смисъл на думата/

# 52 1 ноем. 2012, 14:41 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: Бoяна в чт, 01 ное 2012, 14:16

Ето и нещо много гадно, реално изследване проведено сред деца на 8- 9 години, които са психопати.
http://www.nytimes.com/2012/05/13/magazine/can-you-call-a-9-year … nted=all&_r=0

Мисля, че това беше публикувано в Аутистичния спектър.
Считам, че статията е доста преднамерена и обхваща неща с недостатъчно познаване на проблемите. Подобни статии имат и предистория.
Диагноза "психопат" не съм срещала, а другите психиатрични диагнози са малко или повече уточнени. Проблемите при тях - също.

# 53 1 ноем. 2012, 14:42 ч.

Мнения: 21 440

Цитат на: Как` Сийка в чт, 01 ное 2012, 14:34

Добре де, не говорите ли всъщност за социопатите?

Не, социопатите особеностите им ги водят до невъзможност да се впишат в социалната среда, докато примерите, които аз имам предвид са си на идеално осъществени хора в професионалната си и обществена сфера.

# 54 1 ноем. 2012, 14:47 ч.

в здрача
Мнения: 2 208

Цитат на: pasinet в чт, 01 ное 2012, 14:05

Цитат на: Tsv в чт, 01 ное 2012, 13:53

милинка да лека е дистанцирането - психическо и/или физическо, но е адски трудно да го направиш когато си дете.

Аз мисля, че дори е невъзможно докато си дете. А когато пораснеш, пак не е лесно, дори и да има хора, които да те подкрепят. Следите от живота с такъв родител остават завинаги, дори и след като скъсаш връзката. Да не говорим колко голяма цена плащат и хората, решили да те подкрепят и да ти покажат, че грешката не е била в твоя телевизор, а в изрода, който съдбата ти е "подарила" за родител.

Цитат на: REAL_WOMAN в чт, 01 ное 2012, 13:54

И никакъв проблясък на човещинка, така ли?

Да.Имаш чувството, че е дяволът вселен в човешко тяло.

Може би зависи и от хората, които те подкрепят. Ако те не са външни, а са например любяща баба и дядо за детето е напълно възможно да се съхрани докато е дете. А после се изисква работа върху себе си за да работиш върху тези следи и да си изградиш модел на поведение такъв, че да продължаваш да се съхраняваш, защото макар да си се откъснал и да си изградил собствен живот идва един момент, в който изискват да се погрижиш по определен начин за старините на прекрасния си родител.

А с другите хора такъв човек отначало го играе загрижен, проявява емпатия до момента, в който му е полезен. Какво говори зад гърба му е друга бира. С течение на времето другите хора се отдръпват от него. Приятели липсват. Бивши такива колкото искаш, но рядко се намира някой, с който да си изпие кафето, те все са ангажирани или болни, дори и в момента да са примерно пенсионери и децата и внуците им да живеят далеч от тях. Но пък е предизвикателство за нервната ти система и търпението ти. Както и да опазиш собствените си деца от влиянието му.

Цитат на: kati_v в чт, 01 ное 2012, 14:29

Моето мнение е, че няма начин за "развод" с психопата, просто трябва да се научиш да разпознаваш манипулацията и да не се връзваш, но е трудно, когато става въпрос за собствената ти майка. Номера е да хванеш баланса между дистанцията и отчуждеността, да приемеш, че човека просто е такъв, но въпреки всичко той ти е майка, баща, сестра, брат или някакъв друг близък и не можеш да прекъснеш всякакви отношения с него, най-малкото защото е нездравословно, и да се опиташ да извлечеш положителното от ситуациите, колкото и малко да е.

Точно така.

Ако детето се научи да се обича и да не търси себе утвърждение в другите /в частност въпросния родител/, то до крачката да се научи да живее спокойно и дори доволно с въпросния родител има съвсем малко. Но за това рецепта няма. Индивидуално е.

# 55 1 ноем. 2012, 14:50 ч.

Мнения: 25 597

Цитат на: Iris04 в чт, 01 ное 2012, 14:42

Грешиш. Много добре се вписват даже, защото обикновено са свръхинтелигентни.
Най-характерното им качество е, може би, това, че са "оперирани" от емпатия. При тях няма чувства, всичко е разум и логика.
Бях чела една много интересна статия по въпроса, но не мога да я намеря, за жалост.

# 56 1 ноем. 2012, 14:51 ч.

Мнения: 21 440

Възможно е, не съм наясно с терминологията.

# 57 1 ноем. 2012, 15:10 ч.

София
Мнения: 7 990

Цитат на: Iris04 в чт, 01 ное 2012, 14:30

Да, този човек, за който писах, е точно такъв. Всичките действия са под мотото, че го прави за семейството си. На практика, действията са подчинени на личните желания и цели, които са в разрив с интересите на семейството като единица.
Има и аналогичен случай със заболяване на детето - човекът е лекар. Детето се оплаква, че е болно. Следва скандал как е било толкова глупаво да се разболее и отказ да го прегледа (живеят заедно). Друг лекар установява, че е с ангина. Следващият скандал е с майката на детето, че е допуснала то да се разболее от ангина и вменяване на вина за това колко нескопосана майка е.
Трудно е за асимилиране от човек, несблъсквал се с подобно поведение. Въпреки гореописаното, въпросният човек е адекватен в социалния си кръг. Проявления има, когато се наложат по-близки контакти, защото тогава бруталното поведение се проявява към всички, с изключение на тези, от които има лична изгода.

# 58 1 ноем. 2012, 15:12 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: Как` Сийка в чт, 01 ное 2012, 14:50

Цитат на: Iris04 в чт, 01 ное 2012, 14:42

По малко сте прави и двете. Характерно за социопатите е, че те външно са мили, чаровни, приветливи, заобиколени от приятели и т.н. Това е тяхното съзнателно прикритие за анти-социалното им поведение.

# 59 1 ноем. 2012, 15:17 ч.

Мнения: 1 127

А патологичните ревнивци биха ли могли да се впишат в темата, с оглед негативите, които причиняват на близкия/те/ си?

Препоръчани теми

Домашното насилие – тема №4

Форумни липси № 9

Новите безумни условия за градски транспорт в София

На 5 години в първи клас?

Причина:

Причина: