Невъзможните хора в живота ни

  • 367 429
  • 7 088
  •   2
Отговори
# 1 665
  • София
  • Мнения: 62 595
И инфантилни.

# 1 666
  • Мнения: 313
Бившият ми вече 10 години започва бизнес. Един, втори, трети и все не са свързани един с друг. Не се получава но сто причини, все сто оправдания за неуспеха. Но работа на заплата не можел да почне, защото не му е на нивото. Признавам, че е доста добър в лансирането на идеите си, обаче по изпълнението никакъв го няма.

# 1 667
  • BG
  • Мнения: 2 173
Tony34AI, не мисля, че имам тази устойчивост да си играя на игрички с него, а и какво печеля от това? Въпросът е друг. Как да направя здравословен преход от модела с нарцистичен партньор към нормален такъв.
Не че не си успяла, но няма как, който и да е, да е сигурен без да познава човека.
Та в тази връзка, не съм имал предвид да си играеш игрички с него. По скоро да разбереш наистина що за човек е и ако подозренията са верни, да прекратиш близка връзка с него.

# 1 668
  • Мнения: 73
О, явно съм се изразила неясно, преходът е към друг, емоционално зрял партньор. Този явно остава точно в графата "невъзможни хора".

# 1 669
  • Мнения: 42
Здравейте,днес попаднах на темата ,която при мен е актуална в момента.Мисля си ,че ММ е психопат под някаква форма,не съм запозната детайлно. Накратко,защото е много дълго- държи ме отговорна за абсолютно всичко ,лицемерен е,очаква непрекъснато някакво обгрижване ,вменява ми вина за неща и той никога,абсолщтно никога не е виновен за нищо. Според неговото мислене всички са му длъжни с нещо. Преди 12 години,когато бяхме в началото на връзката ни (имаме 9 год разлика в негова полза) бях още ученичка и съм вършила глупости,естествено което не е оправдание,решихме,че след като ще останем заедно всичко остава зад гърба ни и наистина беше така последните 7-8 години,но напоследък-2-3 месеца започна истински ад вкъщи....започнаха да се вадят кирливи ризи,обвинения,вина и т.н.
Откакто съм на работа след майчинството,вече 2 години съм абсолютно независима финансово и на него това не му харесва,той иска да е центърът на вселената. Развива някакъв страх ,че ще го изоставя,което вече е напълно реално да се случи. Много хаотично пиша ,но съм на работа и не мога да си подредя мислите си. Според мен примерът ,който е виждал от баща си в миналото му е повлияло доста и то в негативна насока. Снощният скандал беше предпоследната капка и твърдо заявих,че това е последният път в който позволявам да се държи така с мен-обиди,замеряне с предмети и заплахи за физическо посегателство. Не съм на себе си и вече не знам какво да предприема....

# 1 670
  • София
  • Мнения: 17 708
Напусни го, щом осъзнаваш проблема и си финансово независима?
Звучи като токсичен човек, да.

# 1 671
  • Мнения: 7 869
Kalina, писала си за обиди, замеряне с предмети и заплахи за физическо посегателство и казваш, че това било предпоследната капка?  Последната коя трябва да е? Да изпълни заканите си, ли ще чакаш? Има и дете в ситуацията..

# 1 672
  • София
  • Мнения: 11 884
Не съм на себе си и вече не знам какво да предприема....
Когато един човек е очевидно лош с теб, дори да не е невъзможен за учебниците по психиатрия това няма значение. Организирай се и бягай. Никой не заслужава тормоз, обиди и насилие. Кураж!

# 1 673
  • Мнения: 6 166
Това с ваденето на кирливи ризи и "Помниш ли какво ми направи в 5ти клас" може да го направи само един дребнав и завистлив с характеропатия, която ако си намери някоя с мега ниско самочувствие ще си се вирее на на гърба на нейните здраве и нерви с години, а пред някоя с нормална себеоценка няма да бъде изтърпян и за мин.

Калина, така да го кажа - или се изнасяш или го изнасяш него, но въобще да не ти влиза в главата да го съжаляваш, да го спасяваш или да го разбираш, че имал тежко детство или какво ли още не. Дай му някакъв разумен срок да се освести насаме и ако не се оправи той, сам, така че да те заслужи и теб и детето ви - молба за развод.

Последна редакция: чт, 23 яну 2020, 16:12 от Елфичка

# 1 674
  • София
  • Мнения: 17 708
Как се справяте с нарциси на работа, когато тъкат зад гърба ви на далечни хора, с които нямате преки отношения, но зависите от тях. Много се ядосах тези дни. Бях готова да кажа всичко в прав текст, но знам, че не е това начинът. Но и не искам да си давам цялата енергия в размисъл кога как да постъпя, как да подходя, знаете, че е супер изтощаващо.

# 1 675
  • Мнения: 47 888
Успокоявам се, че е само работа и мога да се махна Hug и то си в така
Иначе по принцип се пазя далече, и толкоз. Тактиката да им станеш безинтересна е добре. Виж и за мобинг статии. Може да са ти полезни .

# 1 676
  • Мнения: 7 869
Кетчър, трудно. Simple Smile Имала съм такъв опит. Изтощаващо е. Особено ако си вярват, че ги превъзхождаш. Вечно съревнование за аторитет. Нямат умора. Дори да ги поставяш на място в игричките им, да доказваш с действия и работа, че си над нещата, те се амбицират още повече да те докарат до неизгодна позиция и да съсипят имиджа ти. Изтърпях ги година и се махнах с размах, като им казах всичко в очите преди това. Дори високото заплащане не си струва нервите. Колкото и да си спокоен или непукист, такива не спират да те тровят. Аз поне не исках да свиквам, макар да беше на приливи и отливи това отношение. Никаква лична информация за теб, не бива да стига до тях, защото я използват на макс, за да те уязвят.

# 1 677
  • Мнения: 19 668
Как се справяте с нарциси на работа, когато тъкат зад гърба ви на далечни хора, с които нямате преки отношения, но зависите от тях. Много се ядосах тези дни. Бях готова да кажа всичко в прав текст, но знам, че не е това начинът. Но и не искам да си давам цялата енергия в размисъл кога как да постъпя, как да подходя, знаете, че е супер изтощаващо.
Не се справяме. Аз лично, ги игнорирам и запазвам самообладание, продължавайки да си върша работата и да не променям поведението си. Което ги побърква и започват още по-силно да ми се дразнят. В един момент ги избива на открита агресия към мен, защото той конфликтът си тлее. И се разделяме в присъствие на адвокати или с уговорки, че всичко е законно, и в крайна сметка всеки по живо по здраво.

Госпожата с кученцето, вие сте по-невъзможна и от хората с пицарията. Не сте за тази тема, да! Не виждате ли, че се говори за психологически профили, поведения, а не "да се оплача, че манджата ми е с 50 грама по-лека и препечена".

# 1 678
  • София
  • Мнения: 34 929
Калина, твоят човек се превръща в злобен и кисел чичко, който е изплетен от страхове. Едва ли му стига акъла за повече. Добре си помисли дали да търпиш. А, и чиста няма да излезеш от тая ситуация, не прави опити за доказване.

Последна редакция: пт, 21 фев 2020, 19:08 от Не се сърди, човече

# 1 679
  • София
  • Мнения: 17 708
Кетчър, трудно. Simple Smile Имала съм такъв опит. Изтощаващо е. Особено ако си вярват, че ги превъзхождаш. Вечно съревнование за аторитет. Нямат умора.
Да, нещо такова е. Ама успешно, щото има и странични обстоятелства. Много неприятно.

Общи условия

Активация на акаунт