*
Времената ще се променят и разбиранията също, но ако вие изберете оттеглянето като вариант, тези времена ще настанат значително по-късно.
Анет,
Нищо лошо не казвам. Приемам, че просто не разбираш за какво става дума.
Но не мога да приема как квалифицираш голяма, образована жена, която е добросъвестна и освен себе си, другиго не е наранила тука, с думи като: "сегрегация", "агресия", "самосъжаление" и т.н.
Нещата са точно в обратния ред:
Първоначално никой от нас не си е обяснявал нищо с изоставянето, а с какво ли не друго: пред-родилна депресия, постродилна такава, изпити, растеж, стрес, пролетна умора и какво ли още не. И колко струва и какъв е здравословен ефектът да стъпиш на земята и да не се баламосваш с какво ли не, могат да преценят само изпиталите го.
Хората имат много и особено разнообразни болки и осакатявания.
Но някои идват малко след нас. И ден да дойдат по-късно, не е като да са се зародили с теб и дори преди теб, и ти да си израз на тази болка.
Фусси пише, че в публичен форум всичко следва да си готов да понесеш и навярно е права.
Но един да се засрами, как не се справя така героично като Анет и пр., то това си е леко подхлъзване за него над пропастта, която за никой от вас не зеи на мястото, което зеи за нас.
Самите ние сме болката и срама.
Аз вече не се трогвам дълбоко от писания "тип Анет" (нищо лошо не влагам в израза) , но за другите ме боли и само за това влязох сега да напиша и да застана до Мина.
Интересно, обаче, защо ако сме просто две-три заблудени, защо предизвикаваме такава силна реакция.
По главните улици на всички градве скита поне по един нелекуван болен човек, който всички мислят за луд, и говори ли, говори, но никой не хаби сили с него да спори.
А защо толкоз енергия за нас ако сме просто неразбрали, неспособни и пр. ...