Кои са самотните родители?

  • 348 613
  • 1 380
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 1 748
maristanev, горе главата! Повечето от участничките в тази тема, сме минали по този път и знаем какво е. Имаш най-голямото богатство. И не губи надежда, както каза не помня коя самотна мама, че слънце ще огрее и на твоята улица. Ти и бебчо заслужавате само и единствено човек, който ще ви обича.
Та, и аз съм поредната самотна мама, но със стаж - близо 7 години. Напуснах т.нар. баща, когато синът ми бе на три месеца, защото въпросният "татко" бе превърнал в кошмар точно първите три мсеца от живота на рожбата ни. Не ми се задълбава в подробности. Ще допълня, че баща ми ми отказа каквато и да било помощ, защото отказвах да направя аборт. Остави ме без никаква издръжка - бях студентка четвърти курс в друг град. Когато разбра, че майка ми застава зад мен, я изгони от вкъщи. И така, двете отгледахме моето съкровище, да ни е жив и здрав - наесен е първокласник. Не знам какво бих правила без нея. Когато се разделихме с бащата на сина ми, той заяви: "Докато си държиш на ината, пари от мен за това дете няма да видиш". И удържа обещанието си. И по-добре - нищо не искам от него.
Мами самотни, да са ни живи и здрави децата. Ние ще са справим!

# 46
  • Мнения: 197
Здравейте! Simple Smile

Скоро ще стана на 31. Дъщеря ми е на 6. С баща й сме се разделяли 3 пъти. Първият беше когато тя бе на 6 месеца, а третият и последен преди 2г 6м. Гледам си я съвсем сама в Малта. Бащата се интересуваше в началото, защото семейството му го подтикваха, после загуби интерес. Но аз настоявам и се боря той да я вижда (водя му я всяка неделя и я взимам след това), само и само да не се мъчи детето. Мисля, че той свиква. Преди беше бебе, а сега могат да общуват двамата свободно и той се гордее с нея, като я изведе. Кой няма да се гордее, че има хубаво дете? Wink Sunglasses

Простила съм му отдавна. Избягвам негативните емоции. И искам детето ми да страда по-малко. Затова натискам толкова много да има връзка между тях. Може всякакъв да е, но това е единственият баща, когото детето ми има.

Сега имам друг мъж в живота си, със сериозни намерения и който обича моето момиче, но той не може да й бъде баща. А истинският... все още имам сили да го убеждавам да обича детето си, а тя расте и в скоро време тя ще го убеждава. Искам да го обича. Независимо какъв е. Искам да й насаждам приятни емоции, а не неприятни.

Ако можете да се замислите над това, ще разберете, че не си струва. Лошите неща си остават в миналото и нашите сръдни няма да променят миналото. Но можем да променим настоящето и бъдещето. Хубавите емоции носят щастие. Нямам време да го чакам това щастие да дойде. Опитвам се да си го създавам сама. Simple Smile

# 47
  • Мнения: 37
Ето ме и мен-аз съм на 36 години, самотна майка със син на 3 г. и 9 м. и не съжалявам, че съм самотна майка! newsm10

# 48
  • Мнения: X
Аз не знам каква съм. На 26 години съм. От месец и половина непрекъснати скандали с таткото, май скоро ще се разделим... той не можел да бъде с мен, изтъква глупави причини, а аз не издържам вече на напрежението. В 5-ти месец съм. Първите 3 месеца уж всичко бе наред, след това изведнъж реши че иска да започне да излиза всеки ден с приятели, дотогава беше много добър съпруг, коренно се промени, започна да излиза и да казва, че не сме един за друг. Причината със сигурност е в бебето, но не иска да си признае, с неговия инат никога няма да го каже. Поне сме омъжени /от 3 години/, а от 4,5 години се познаваме и живеем заедно - и той засега обещава да поеме финансова отговорност - казва че иска детето, не искал мен, но не искал да го гледа. Още разясняваме отношения и каза, че от мене искал да родя бебето и да се грижа за него  #Crazy #Crazy #Crazy. Та така, обещава финансово да помага, но и да не обещава поне сме семейни и при развод ще получа издръжка.
Много искам детенцето си, истината е че не ме е страх как ще се справям сама /имам майка, която ще ми помага/, а ме е страх от самотата. Твърде дълбоко бях навлязла в тази връзка - хлътнала съм до ушите, как се докарах до там незнам, при положение че той ме свали - и сега не мога да се измъкна суха, мисля че още го обичам и ми липсва. Но каквото и да става след 4,5 месеца вече няма да съм сама и това ме крепи. На всички самотни бременни: МОМИЧЕТА, ОЩЕ МАЛКО И НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СТЕ САМИ.  newsm10

# 49
Здравейте, момичета!
Аз съм една самотна мацка, която силно мечтае да стане мама  Embarassed. На 30 съм, а още си нямам принц. Тъжно...
И тъй като колкото и да се оглеждам принцовете са се изпокрили, реших да стана първо мама, пък после ще търся пак. Принцът, за разлика от бебето може да почака.
Надявам се да ме приемете като една от вас.. Успех в намирането и тренирането на татковци!

# 50
Здравейте, аз съм на 28 години и чакам моето бебе сама. Оказа се, че таткото не е готов за това.

# 51
  • Мнения: 351
Здравейте, чета този форум от много време ,но едва сега видях тази тема, а отдавна съм за тук Wink Казвам се Гергана и съм на 28 години.
И така, живяхме си добре с таткото докато не получих силно кървене след 2-седмично закъснение на цикъла ми. Оказа се , че съм била бременна,  но отхвърлям плода(било нещо нормално при увреден плод). Не обърнах голямо внимание, защото прочетох, че това не води до сериозни последствия при следващи бременности. Но се оказа, че нямам оволация или по-точно, че е много нередовна(цикъл си имах всеки месец, но не и оволация).Препоръчаха ми час по скоро да си родя дете. Да ама не! Таткото каза, че не искал, току що се бил отделил от родителите си и иска да си поживее(повярвайте ми не го съдя).Реших да забременея и да не му казвам.Така и сторих.Лека полека се отделих от него и сега съм сигурна , че знае..все пак имаме много общи познати, но аз официално нищо не съм му казала. Радвам се на моето човече- Ния и наистина не тъжа да таткото. Истината е ,че се оглеждам за нов newsm48

# 52
Искам да изкажа огромното си възхищение от оптимистичният ви дух ,въпреки всичко което сте преживели/ включвам и себе си-една от вас съм/. На 31 год.имам детенце на 1год.и 9мес.Бях в 6ия месец когато се разделихме,таткото видя малкия само веднъж,преди 3 месеца. И това беше. Много съм благодарна на родителите си и брат си,които много ми помагат. Чудесен форум! Желая ви много късмет,сили и много,много радост и щастливи усмивки от малките ви ангелчета.Да са ви живи и здрави!

# 53
Време е и аз да се включа към общността на самотните родители в този форум. Може би съм най-възрастната от всички тук - на 40 години съм. Разведена от 7 години с голяма дъщеря на почти 17, а отскоро разделена и с втория мъж в живота ми, с който нямахме брак, живяхме заедно 2 години и се сдобихме с едно прекрасно момиченце, което на 1.10. навършва 1 годинка. Не знам как така става при мен, но щастието, което изпитвам с един мъж не трае много. Хайде с първия бях уж неопитна, много влюбена и голяма идеалистка и мечтателка. Смятах, че ще живеем вечно влюбени и щастливи и когато той се отчужди /след като забогатя и разполагаше с много пари/ и го хванах, че ми изневерява със секретарката си, бях като гръмната, все едно някой беше издълбал дупка в гърдите ми и сърцето ми го нямаше вече там. Не можах да се осъзная повече от 4 години след развода. Нямах мъж в живота си, грижех се за дъщеря си и бяхме винаги заедно. Той ми е помагал винаги с пари, вижда се редовно с дъщеря си, не се заяде за някакви битовизми и апартамента при развода, но аз бях сама с нея/и родителите ми/ на празници, почивки, родителски срещи, екскурзии, когато беше болна, а и когато аз бях болна. Когато тя поотрасна и стана на 14, аз реших, че е време да помисля и за себе си. Взех да се оглеждам за нов мъж в живота ми. Имах няколко неуспешни връзки, но тя като че ли се почувства изоставена от мен, хвана се с едно момче, по-голямо с 4 години от нея и от 2 години са заедно - гаджета и доста повече от това. Междувременно аз се запознах н Него - бащата на втората ми дъщеря. Много се обичахме, изкарахме страхотни моменти заедно, но до тогава, докато той не дойде да живее при нас.  Оказа се, че неусетно той започна да се състезава за моята любов с голямата ми дъщеря, започнаха да се карат, той се опитваше да и държи сметка за прибиране вечер, за отношението и към мен, за това, че води приятели в къщи, до момента когато изгони гаджето и от къщи. От тогава те не са си проговорили - вече 10 месеца, а малко по малко и ние с него се отчуждихме и любовта ни се стопи в караници за поведението на голямата ми дъщеря и отношението и към него. Дойде и момента, когато той се изнесе от къщи. Не знам как да ви опиша как се чувствам - отново сама, сега с две деца. Добре, че поне те се обичат истински, а и аз съм щастлива, че ги има в живота ми. Иначе мъжете идват и си отиват, всеки с комплексите си, с претенциите си, но щастието от двете ми деца остава. Те са ми утехата.

# 54
  • Мнения: 473
Здравейте форума е страхотен.Наистина ние самотните родители имаме нужда от такъв форум.Честно да ви кажа много малко са хората с които мога да говоря за болката и самотата си.Никога не излизам с майки да си разхождам детето.Защото те постоянно ми говорят за мъжете си за семейния живот и това ме натъжава.А тук мога да общувам с майки в моето полужение.Мойта история е много дълга и сигурно ще ви отегча,затова ще ви разкажа накратко.Имам син на 2 години.Мъжа от когото имам дете не живее с нас.Бях бременна когато той реши да се върне при бившата си.Живя с нея 2 години и се раздели.Аз все още го обичам но никога не бих забравила мъката която изживях тези години със сина си.Сама по цяла вечер,на празници пак сама.А той се забавляваше с нея.Вие знаете какво е да си сама с новородено дете.И когато му се обаждах по телефона и плачех той ми затваряше и после си го исключваше.Сега нещата се обърнаха.Детето вече му казва "тати",и той полудява от радост.Истината е че той от началото до сега се е грижил за нас.И не само за детето но и за мен.Всичко материално което съм поискала ми беше дадено.Но любовта ми бе отнета.много съм объркана вече.Незнам дали го мразя или все още го обичам дори и след толкова болка която ми е пречинил.Незнам дали съм самотна в буквалния смисъл на думата.Вече винаги в свободните дни сме заедно с детето и него,но не живеем заедни а и няма да живеем.В живота няма пълно щастие.   

# 55
Здравейте и от мен:))))))))
Надя - 37 г., имам си дъщеричка на 5.5 м.
не съм преживяла бурни раздели - исках дете и до имам / слава богу че е така/.
Знаех че че е трудно - но това си е моят избор.
Радвам се, че има място където можес да споделяс:)))))))))

# 56
  • Мнения: 934
Ето ме и мен в кюпа за самотни майки на 29г. и то за втори пат.Не знам как ама пак се получи,явно съм факир на тези истории.Имам си едно слънце на 10 години даже живот и здраве ще получи сестричка точно за 11 си рождения си ден.С неиния татко луди млади глави решихме,че семейството е голям купон да ама в момента в който се появи принцесата купона за мен свърши а за него не,отговорноста нещо не му понесе.И когато голямата ми дъщеря беше на 11 месеца таткото на връх никулден си събра багажа даже си взе рибата от хладилника и дим да го няма.После големи обещания ще се грижа за нея и т.н е не се получи тя не го е виждала от 4 години да не говорим че грийите траеха точно 6 месеца изразени в някой и друг лев да не е без хич.Да са живи и здрави родителите ми защото те направиха от мен майка и помогнаха дъщеря ми да расте без притеснения аз си поех професионалниа пат изградих си кариера и общо взето се радвах на свобода каквато другите майки нямаха, даже срешнах няколко пати отново любовта но не и явно тази най-голямата и така допреди почти 3 години когато ей така от забаления изведнъж се оказах влюбена в женен мъж естествено не без негова помощ.Започна се разделям се с жена си връщам се при нея а аз си чаках сама на празниците и т.н. На 3 пъти се разделя с нея но се връщаше обратно заради сина си който безумно обича.На мен докторите бяха казали и доказали че трудно отново ще имам деца след един аборт по йелание и още един спонтанен.Стигна се до ситуациата ж която казаха сега или никога помолих аз господина за дете но тои ме отряза тотално, ж този момент пак се бе разделил с жена си.Преглатнах казах си имам си вече дете няма да искам друго. И така до месец май когато той за кой ли път напусна жена си.Този път дори пренесе направо багажа си при мен.Аз радостна щастлива един ден се замислям че дори и нередовен все пак цикълт ми го няма 2 месеца жзех си тест и в продължение на 10 минути не мойах да си затворя устата когато се оказа положителен не повярвах после втори трети все същото, бегом при доктора и той казва гршки стават честито удари бингото, да ма бъдещия татко не мисли така 3 месеца уж се беше примирил и в момента в който стана късно за каквто и да е аборт познайте какво направи взе си багажчето и направо избяга обратно при жената.сега всяка седмица имаме нов план как да преодолеме "кризата" според него.Е аз плана го знам веднаж вече го изживях за огромно съжаление и това малко съшество ще живее без баща, но по голямо злато няма на света втора принцеса вече живее под сърцето ми.Отново благодарение на мойте родители ще има още едно красиво бебе в тази страна.
Успех на всички самотно мами, не се притеснявайте децата са всичко на този свят

# 57
  • Мнения: 29
И моето място е тук. На 26 години съм.Самотен родител  от 7месеца. Имам си слънчице,което след месец ще стане на годинка. Бившият реши, че работата и приятелите му са преоритет и качвайки ми се на главата бе освободен от всякакви грижи и задължения.Дано да е за добро...

# 58
  • Мнения: 312
аз май съм пропуснала да се отбележа. деница, на 30. син на 5 и половина. живеем сами от малко повече от година.

# 59
Темата е впечатляващо дълга, за съжаление не можах да прочета към момента всички представяния и може би никой няма да прочете моето, но бих желала да се регистрирам. И щом това е начина ще кажа - Аз съм Верджи на 33 г. отглеждам сама сина си Александър. Когато той се представя винаги подчертава, че е почти на 4, за разлика от него аз почтито си го спестявам. Виждам, че всички сте си сложили за аватарче снимката на детенцето, аз опитах ама нещо не можах, но е много мило и добро дете.
Баща му просто не го искаше. Аз бях в шок, от грешката, за която не бях виновна само аз, но само аз понесох последствията. За мен аборта е най-ужасното нещо, което може да се случи на някоя жена, дори по ужасно от това да е завинаги сама. Вярвам, че взех правилното решение защото не предадох нито себе си, нито децата. Дори да е клише наистина смятам, че те са божествената искра, която щом е пламнала никой няма право да я угаси. Таткото си изми ръцете, казвайки "Аз нямам сърце" и от там нататък повтаря рефрена "Аз нямам дете". Което донякъде е вярно, защото такъв тип хора, наистина не заслужават да имат деца. Но каквото и да говорят, смятам, че изпитват чувство за вина, но я избиват по друг начин. Таткото не е признал сина си, нито някога се е интересувал дали детето е здраво, облечено, гладно или жадно.
Но ние със Сашко все някакси се оправяме и много се обичаме. Открих вашия форум защото за втори път ми казаха, че трябва да оперират детето от херния. Предишния път беше април и разбрах, че тук има добър лекар и затова презглава се втурнах.
Благодаря ви. Много хубаво е, че има такъв форум защото той дава предполагам кураж и сила, на хората който смятат, че не могат да се справят сами.

Последна редакция: пт, 18 ное 2005, 15:52 от Verdji

Общи условия

Активация на акаунт