Творческо вдъхновение -1

Напротив, минава доста време, след като Деница бяга при баба Неда. Не знам къде си ги видял тия два-три дни.
(Може и грешно впечатление да е останало, не знам, защото не съм го писала сега.)

Преломът беше заради майка му. И защото Деница щеше да умре. Но естествено, че пак може да не ти изглежда логично.

Финалът е преднамерено такъв, защото идеята на цялата творба е, че любовта и доброто побеждават и че силата (магията) се ползват за добро или зло, а това зависи от човека със способностите, т.е. Деница.

Метлата ми пак се е запиляла някъде. Сърди ми се, откакто я дадох назаем на сестра ми Лота, а Лота не е особено добра в летенето и ъъъ в любовта… Пък и толкова се разгорещили с тогавашния ѝ любовник – Петро… ъъъ Перко… Пурко… уф! Помни ли го някой оня поолисял дървар, който се мотаеше из нашата гора, но Лота рядко подбира, като я налегнеше любовната мъка. Та, овъртели се Лота и одъртяващият Перко (да го наречем така!) в колибата на сестра ми и такава любовна пушилка се надигнала, такива искри лумнали и полетели, че запалили лявата страна на моята метла… Кукундрелка… Пък Кукундрелка си е суетна метла. Неслучайно и такова име носи. Ясно ви е. Обича да е пригладена, наконтена, да не стърчат оттук та натам разни клончета, да няма прахоляци и паяжини из тях. Изобщо – обича да е оформена и чиста. Но нещеш ли тогава по нещастно стечение на обстоятелствата Лота леко ѝ поожарила перушинката. Пардон – перцата. Пардон… както ѝ да е. Лявото крайче на метличката ми Кукундрелка се опуши и оръфа. И опърли. Колкото и да го приглаждам, подхранвам и оформям, все си остава леко оръфанко и стърчащо. Аз си мисля, че това ѝ придава чар и индивидуалност, но тя не ми вярва! Сумати балсами и маски изкупих и измазах по онуй злополучно крайче на Кукундрелкината премяна, но положението само за малко се замазва и после пак цъфва. То е като да се опитваш да пригладиш оръфана и изгоряла коса – само ножицата помага, но Кукундрелата му ньиедна не дава и дума да се издума да поработя върху прическата ѝ. Та като я налегне мрачното настроение се понася нанякъде и лети сама.
Тук е моментът да кажа, че оръфаното и стърчащо крайче изобщо не пречи на летенето с нея. Даже напротив. От оня злополучен за външния ѝ вид момент, Кукундрелка започна да прави направо зашеметяващи финтове и лупинги из въздуха, все едно огънят ѝ даде супер сила. Мен това ме устройва, защото аз съм си малко луда по рождение и все са ме привличали екстремностите. Даже много се дразнех на метличката ми, че все летеше едно благоразумно, едно меко и леко, от страх да не ѝ се разроши някое от пригладените крайчета. Тайно се радвам на оня инцидент с Лота, макар че на нея ѝ се накарах подобаващо, както се полага на една голяма сестра да скастря по-малката сестра-любовчийка.

Ох, забравих да ви се представя. Аз съм Мириам. Вещица по рождение и призвание! Не си мислете, че съм някоя гаднярка и грозница. Неее… Не обичам да наранявам и тормозя хората по принцип. Патят си само онези, които са си го заслужили. А пък вие сами знаете какви чудовища има сред човеците, нищо, че се мислят за много висши същества и набеждават нас, тия които живеем вдън горите тилилейски за нещо страшно, опасно и ужасно.

Сцена, в която става въпрос за почти заздравяла рана на един от героите.

“-Дали ще е уместно от моя страна да предложа за в бъдеще да се държиш настрана от остри предмети?”

Така, извадено от контекста на сцената се губи, но в случая беше както при Удхаус - трябва да прочетеш предисторията, определени детайли около нея и след това една фраза на място може да докара читателя до неконтролируеми изблици на смях.