Много въпроси имам. Кое е това село пълно със силиконови миски? Тия хора с детектор на лъжата ли тичат след вас? Защо им отговаряте? Мислите ли, че можете да промените какво някой мисли за вас? Защо си мислите, че е нужно?? Какъв е тоя мъж??
- Публикувана: 28 март 2024, 10:03 ч.
- Последно мнение: 1 апр. 2024, 00:36 ч.
Нездравият интерес към чуждия живот
Не дълбайте толкова. Авторката ако не си самовнушава ежедневно колко е обичана и щастлива, как ѝ завиждат, ще рухне психически. Ако беше способна да погледне реалността в очите, щеше.
Много въпроси имам. Кое е това село пълно със силиконови миски? Тия хора с детектор на лъжата ли тичат след вас? Защо им отговаряте? Мислите ли, че можете да промените какво някой мисли за вас? Защо си мислите, че е нужно?? Какъв е тоя мъж??
Винаги съм смятала, че "какво ще кажат хората" не е притеснение относно мнението на някакви си там полупознати хора, а притеснението, че ще ти "излезе име", евентуалните ти бъдещи гадже, мъж, свекърва, приятелка ще повярват на приказките. И тази история е същата - проблемът е, че авторката се притеснява, че мъжът й ще повярва на приказките за незаконното дете и ще й развали изстраданото с кръв и пот на чело "семейство"
Ама ако мъжът ми вярва на някакви полупознати/полунепознати за личните ми качества - да отива при тях и да не се занимава с мен. Аз съм клюкарка, и се интересувам какво става наоколо, но мнението на повечето хора изобщо не ми е важно. Не на всички, на повечето, естествено, че има няколко чието мнение ми е важно.
Тотално различна съм от тях, но ако ме принудят ще заиграя и тяхната игра, няма да им позволя да съсипят семейството, за което аз си знам, колко съм се борила.
И да, нечестно е аз да обирам цялата вина, осъзнавам го и това ме боли най-много.
И да, нечестно е аз да обирам цялата вина, осъзнавам го и това ме боли най-много.
А да те питат познати как сте, как са децата, е въпрос на учтивост, нищо лошо няма в това.
Аз ся не разбрах, авторката ли завижда на ония с корекциите, щото нито има пари да си ги позволи, нито мъжът й има желание да я спонсорира, или на нея, милата, невзрачна и скромна женица комшийките толкова много й завиждат, че искат да й развалят прекрасното семейство и тя чак ще ги съди!?! И защо си мисли, че хората особено много се вълнуват от необикновената й особа?
Авторке, работиш ли някъде? Ако не, сезона идва, хвани се някъде да продаваш сладолед, или сувенири, все ще изкараш за сезона пари за едни джуки и вежди, филъри в скулите и екстеншъни. И ще си решиш всички житейски проблеми изведнъж. И комшийките ще спрат да ти се подиграват как само ти си останала без джуки, 21 век, у цело Поморие.
Авторке, работиш ли някъде? Ако не, сезона идва, хвани се някъде да продаваш сладолед, или сувенири, все ще изкараш за сезона пари за едни джуки и вежди, филъри в скулите и екстеншъни. И ще си решиш всички житейски проблеми изведнъж. И комшийките ще спрат да ти се подиграват как само ти си останала без джуки, 21 век, у цело Поморие.
А, някои от куртоазия задават доста лични въпроси.
Затова написах, че зависи какви са въпросите.
Но за мен въпрос от рода: "как са децата" е съвсем нормален, дежурен въпрос, който чувам поне по 5 пъти на ден и не чувствам никакво неудобство. Има обстоятелства, при които такъв въпрос би бил неуместен, но искрено се надявам да не е такъв случаят.
Хората според мен в по-голямата си част питат от учтивост. Понякога изръсват и нещо неподготвени, пак от учтивост. А тези, които целят да уязвят - с тях трябва по-дълъг разговор от едното "добрутро", за да имат време да ухапят.
Аз обаче от позицията си напоследък на човек, който трябва постоянно да се съобразява с нечии "мазоли", мисля, че и това е доста натоварващо и неприятно - всеки ден да трябва да прекарваш време с човек, с който да стъпваш постоянно на пръсти, че да не засегнеш болната му тема. Добре е и тези, които са чувствителни малко да работят върху себе си и да си изградят някаква защита. Не всеки е наясно какво и къде ги боли.
Но за мен въпрос от рода: "как са децата" е съвсем нормален, дежурен въпрос, който чувам поне по 5 пъти на ден и не чувствам никакво неудобство. Има обстоятелства, при които такъв въпрос би бил неуместен, но искрено се надявам да не е такъв случаят.
Хората според мен в по-голямата си част питат от учтивост. Понякога изръсват и нещо неподготвени, пак от учтивост. А тези, които целят да уязвят - с тях трябва по-дълъг разговор от едното "добрутро", за да имат време да ухапят.
Аз обаче от позицията си напоследък на човек, който трябва постоянно да се съобразява с нечии "мазоли", мисля, че и това е доста натоварващо и неприятно - всеки ден да трябва да прекарваш време с човек, с който да стъпваш постоянно на пръсти, че да не засегнеш болната му тема. Добре е и тези, които са чувствителни малко да работят върху себе си и да си изградят някаква защита. Не всеки е наясно какво и къде ги боли.