Случи ми се нещо странно XXIX

На всеки се е случвало да търси телефона, по който говори в момента, но това се случва при разсейване, преумора и т.н. Обаче целенасочено да си търсиш синджирче на шията, да се пипаш, да се оглеждаш и да го няма, не мисля, че се вписва в тези хипотези на разсейване.

При все това, е нормално като се облека да го изкарам върху блузата, а аз не го направих, с ясното самосъзнание, че е загубен, сядам да пия кафето, поглеждам в огледалото, иии... там..

Колкото повече напредва науката, толкова по-малко "чудеса" ще има.

Очите виждат,колкото мозъка им позволява.Същия пример с мен от преди 3 мин. Брат ми ще ни идват на гости,утре кацат,аз днес се разчистих да им приготвя стаята.Много съм изморена и то не физически.Чистя по тавана с прахосмукачката и си мисля"Абе,нямаше ли ловец на сънища,закачен н алампата.." Нищо такова не виждам и си мисля,че съм го свалила,щото еднат аот котките е луда по пера и всичко с пера в къщи беше изядено,а тези ловци са автентични и ги свалих,като оставих само този.Поне така помня. Започвам да застилам спалнята,поглеждам нагоре и големия ловец си седи точно там,където си мислех,че е. Та,мозъка си прави шегички,особено когато е много изморен.

Вчера имах повод да си припомня разискваните преди време в темата сигнали от дистанционните на съседи. Надявам се, че и при мен това се е случило ( съсед да е искал да превключи своя телевизор), защото в последните дни често стават някакви неща, които ме карат за малко да се стресна. После откривам логични обяснения. Единствено застаналата на щрек котка в същия момент, в който се случват нещата ми бяга от логичните обяснения, които намирам.

Та първо за вчера . Телевизорът е с две дистанционни - с едното управляваме когато ползваме ютуб на телевизора, а с другото управляваме приемника за телевизионните програми. Съответно когато гледаме телевизия, трябва да се изключи приемника, ако искаме ютуб и след това трябва с другото дистанционно да включим ютуб. Вчера гледах телевизия. И двете дистанционни бяха на другия край на дивана. Не ги пипах, трябваше да се пресегна, за да ги достигна. Изведнъж се превключи на ютуб и в същото време се появи иконката за пауза, но тази пауза не беше за ютуб, а за телевизора ( както установих , връщайки се на филма, който гледах по ТВ) . В момента, в който се случи това котката изведнъж застана на щрек и се загледа в посока на дистанционните.

Предната вечер точно си лягах ( спя в хола на дивана)и се чу падане на тежък предмет. Нищо не беше паднало при мен и си казах, че е при съседите, макар да звучеше сякаш е в хола, но котката отново зае позиция " на щрек" и след малко легна буквално върху главата ми - нещо, което по принцип не прави. Сякаш ме пазеше от нещо.

Преди няколко дни пък бях дръпнала щорите до степен изцяло да покрият прозореца преди да си легна. След това отидох до тоалетната и когато се върнах щорите бяха вдигнати изцяло, сякаш изобщо не съм ги дърпала, а котката пак стоеше на щрек при положение, че преди да отида до тоалетната тя си спеше кротко. Другите хора вкъщи също бяха вече легнали и изключвам вероятността да са били те. Помислих си, че механизмът на щорите ми е изиграл номер, но пък наежената котка не мога да си обясня. И в трите ситуации заставаше по специфичен начин, не както когато си играе или я прихващат котешките й щури настроения.

Всичко се случва само в хола. В хола преди години имах и друга ситуация, която съм разказвала в някоя от старите теми. Може да е случайност, но пък в хола имам и едно по-особено усещане като за чуждо присъствие, което не е постоянно. Понякога месеци наред го няма. И е винаги в тъмната част на денонощието. Но си го обяснявам с мое вътрешно напрежение от ежедневието.

За всеки случай напръскай този хол със светена вода и опуши къщата с бял тамян и 2 сухи листа дафинов лист.

За котките.Знаеш я едната по-специалната-Закари.Той понякога изведнъж вдига глава,застава наежен и гледа усилено в точка с широко отворени очи и не реагира,когато го викам,а иначе е много послушен.Дори команди изпълнява.От 2-3 дни си взех античните скринчета и нещо се вкарах във филм.А и съм съвсем сама тия дни.Взех Закари да спи при мен.Това коте от нищото скачаше и гледаше наежен надолу,където са скриновете.Тук през нощта е абсолютна тишина.Другата котка дори не правеше шум долу.Понеже се филмирах и две ноши не съм спала.То и от това съм изморена.Снощи не го взех с мен.Казах си " квот-такова" и си заспах като първи я човек.Обаче се събудих със Закито,заел поза "сфинкс"в краката ми,гледайки надолу.
Честно казано,аз вярвам,че чивек е духв тяло и духа не умира.Вярвам,че заедно с нас има и същества,които не всички виждат.Ама гледам да не го мисля много.

В синхрон с предишни коментари в темата, преди малко попаднах на същото клипче, като прочетеното тук и гледаното клипче са на различни устройства и съответно само съм чела, не съм коментирала на глас нищо. Не е странно, предполагам, че въпросното клипче се върти в последните дни в социалните медии и се споделя от все повече хора, та така и ми е попаднало пред очите. Интересно е съвпадението обаче, днес прочитам за клипчето и след два часа то ми изскача насреща

Сетих се за една случка преди време, не е кой знае какво може би, в сравнение с други, които вие разказвате, но за мен е странно. Живеех на друго място тогава, и си бях закачила синджирче на дръжката на един шкаф, влизам в стаята и се присягам да го взема, и в същия момент шкафа се отвори. Вътре имаше завивка, предполагам е напъвала отвътре, но не помня да се е отварял друг път, а и точно на секундата, в която се присегнах, да се отвори, и се шашнах тогава доста . Честно казано на това място не се чувствах много добре и сякаш имаше нещо, знам ли.. Но пък веднъж на същото място, без да ми е било замаяно или да съм гледала в слънцето преди това, виждах някакви сферични проблясъци около мен, и дори се оглеждах и продължавах да ги виждам, не знам какво може да е било.. А за споделеното с котката, щом така се наежва, сто процента има причина... Веднъж имах сън с предишната ми котка, как ме пазеше от нещо в съня ми..

Да, преди дни го гледах в една американска социалка, в която губя време понякога, 9gag. Но със сигурност се върти на 100 места в момента.

(Лично аз напълно се припознах в жената, а сигурно и почти всяка от нас е имала такива моменти на пълен умствен not responding)

Когато бях в 8-ми клас, година 2001 някъде, моя съученичка ме запозна с нейна приятелка и трите заедно чакахме автобуса за вкъщи - те двете за тяхното село, аз за моето. До днес помня усещането, че това момиче, приятелката, го познавам отнякъде. Усещане което се впива дълбоко и остава над двадесет години по-късно. Не помня лицето й, нищо, само чувството на познанство. Не съм прекарала повече от час в присъствието й, но и до днес я помня.
Нищо друго, това е, просто е странно.

Днес ми се случи нещо интересно 😀 На село сме и снощи баба ми, ми оплете плитка преди сън. Сутринта станах, закусихме и ще излизаме из селото и викам я да се среша. Тръгвам да разплитам плитката - няма ми я ластицата (голяма, бяла ластица - няма как да не се види). Сресах се, баба ми ми оглефа косата - няма я. Търсихме я из легло, из къде ли не - няма я. Сега сме пред една къща на съседите, децата играят. Ставам да тръгвам и поглеждам - ластицата отстрани на пейката 😀

За първи път срещам думата ластица. Ластиче, ластичка, ластик..., но тая ластица най-странно ми прозвуча.

Сигурно така казват на ластичката за коса в тяхното село.

Е, то ясно, но не очаквах да има и такъв вариант. Като бях дете, имаше едни ластичета за коса с пластмасови дребнички фигурки, прикрепени към тях. Плодчета, топчета, панделки. И помня, че ако ги загубехме питахме - Някой да ми е виждал черешките?
Черешките се бяха наложили над ластичетата.