Синът ми се чувства потиснат

Много се ядосвам когато прочета за такива "учители". Всъщност, даскали е по-точно казано. Трябва да си много жалко човече, за да мачкаш деца по този начин. Първата ми мисъл беше да ви предложа да преместите сина ви, но доколкото подразбирам няма такава възможност, нали?

Здравейте, синът ви е в една много особена възраст съчетана с доста странни и необичайни времена. Трябва обаче да обсъдите какви са възможните решения и да пристъпите към действие - дали да му помага някой приятел с по-високи резултати, дали да ходи на уроци, дали да не поговори няколко пъти със специалист относно чувствата си, дали да не смените училището, не оставяйте обаче нещата на течението - това е идеален момент да му покажете, че всеки проблем има решение стига да се обмисли добре, вайкането и отказа от помощ не са решение обаче.
Вие би трябвало да познавате момчето добре, има ли някаква възможност да се скатава и всъщност да не полага усилията, които твърди, че полага - от личен опит казвам, че в гимназията мотивацията за учене рязко пада и интересите се насочват в съвсем различна посока.
За "окуражаването" от страна на учителите съм без думи.

Благодаря за съветите. Наистина познавам синът си, за съжаление е болезнено чувствителен и съм сигурна, че не се скатава защото виждам колко неспокоен е преди училище. Аз също се опасявах, че се е оставил на течението и имах по - строг разговор с него. Обиди се и спря да ми говори, сякаш щом дори и аз не вярвам... Мисля все пак да настоявам за частни уроци. Възможна ли е смяна от Математическа в Езикова гимназия според вас, все пак 9 клас, почти втори срок. Чуждите езици му вървят лесно. Не ми се иска да се отказва лесно, без да се опитаме да решим проблема. По скоро ме притеснява как му се отразява психически.

Според мен трябва да се опитате да разговаряте и ако може той да се съгласи на допълнителни уроци. Идеята ми е по този начин той сам да преодолее проблема и да види, че може, да получи някаква увереност в себе си. За мен преместването е вариант, но е по-назад в редичката. Може би евентуално и психолог?

Знаете ли в каква среда се движи, какви са му приятелите, от какво се амбицират или интересуват предимно? Синът ви не е някакво напълно изолирано дете предполагам. Ако натиска е само от учители/учител не би трябвало да е такъв проблем, при положение че другите неща са добре.
Защо е избрал МАТ и ИТ, при положение че не е добър в тях, а е добър с езиците (впрочем и аз съм така, и затова не бих избрал математически профил ) ?
Нещата според мен са по-дълбоки.

На първо място трябва да решите психологическия проблем на сина Ви, да се открие причината, която го кара да се чувства така потиснат и му пречи да покаже знанията си.

Препоръчвам да зададете въпроса в тези тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1195292
Имам отлични впечатления от отговорите на психоложката, която консултира в нея.

Един добър учител няма да.упражнява натиск ! Той ще бъде подкрепа , ще даде самочувствие и увереност.
Потърсете учител с отношение и разбране . Частните  учители на сина ми му дадоха точно тази подкрепа , освен и конкретни знания, което същото е важно.
Човек не знае какво и колко може . Дайте подкрепа и ако не стане, ще трябва да.го местите.

Dimans, как се справяше синът ти по математика преди да попадне в Математическа гимназия?
Ако не му се е отдавало, значи не е бил много удачен изборът на гимназия.
Аз самата съм завършила Математическа гимназия и ми беше много трудно, защото там математиката се учи на друго ниво.

Най-вероятно обаче доста се дължи и на въпросния учител/учителка по математика. Така и не разбраха тези учители, че с репресивна тактика няма да мотивират децата. По-скоро постигат обратния ефект.

Ниските оценки обаче показват, че момчето има нужда от помощ по този предмет. Аз бих го пратила на малко уроци, за да добие самочувствие и да успява по-добре да се справя.
Говори му да не обръща внимание на коментарите на тези учители!
Ако е толкова драстично положението, нищо не пречи и вие, родителите, да поставите въпроса за това отношение.

Голямата ми дъщеря така не случи на учител по немски в Немската гимназия. Така ги мачкаше тази госпожа, че в резултат никой от класа не иска да си отвори устата за разговор на немски, а завършиха специалния клас с немска димплома... Надявам се само времето да излекува раните и някой ден да ползва немския, както се полага.

На практика момчето се чувства зле още от началото на постъпването си в това училище, така ли?
А дали не е възможно просто да сте направили неподходящ избор на училище и да е най-добре да го смените. Според мен има достатъчно време синът ви да намери подходяща насока за развитие.

Разбира се, отношението на учителите в случая е ужасно, може би си въобразяват, че този казармен стил е мотивиращ.

Той сам избра Математическа гимназия, защото до 7 клас се справяше сам, харесваше му като  предмет, сега казва, че вече не е така. Предполагам, защото не се справя. Благодаря за съветите.

Чувството за некадърност и неспособност е и от страх вие вкъщи да не го мислите също за неспособен и некадърен, но минава през мнението на учителите. Младежът се притеснява и от вашата реакция, затова не е въпросът в уроците, нито в учителите, а вие да му вдъхнете кураж и да му покажете, че е важно да не му пука от приказките на учителите и че каквото и да става, вие сте на негова страна. Самооценката куца, самооценката, а тя е отражение на очакванията на хората, които са му важни.  В случая възприема идеята за уроци като за допълнително доказателство как не се справя и само подсилва усещането за некадърност. Гледайте да се разберете по темата, че оценките не са синоним на кадърност, а са просто оценки, които се изкарват. Разделяне на самооценката от оценките в училище. Говорете, че е умен, всичко може да постигне, че е боец и вие вярвате в него, няма да се дава, той заслужава да е в най-добрата гимназия в града. А бойците винаги имат нужда от съмишленици и поддръжка - в случая вие и евентуално частните уроци са тази поддръжка, тайното оръжие. Просто да си пуска покрай ушите всички приказки на учителите.
Винаги остава и вариантът всичко това да е оправдание, децата са склонни и да спекулират малко на тази тема, да се оправдаят и да предизвикват жалост, други крият оценки.

Помощта от приятел с по-висок резултат ще има обратния ефект -  нещо като да му напомня, че не е достатъчно добър. Затова, ако ще се ходи на уроци, да е при учител, а не при връстник.

Децата на тази възраст се чувстват много потиснати в момента. Дъщеря ми, която беше дейно и живо момиче, само спи по цял ден.
Предлагам да изчакате да започнат присъствени занятия и тогава да поговорите пак.

Много е важно да има приятел или добри познати на неговата възраст, за да може да споделя бъде подкрепян. Щом толкова зле се чувства в това училище, не е краят на света ако се измести. В някое с по-ниска летва. В крайна сметка от МГ няма да излезе със занаят, нито с  предимство при кандидатстване нататък, само ще е добър математик(при условие, че се справя успешно обаче). Ако не се справя добре с математиката, плаче и трепери, може би това не е бил правилният избор за него. Изместването не значи провал, а търсене на по- правилно и полезно за него училище.Най-важно е да може да е спокоен и уверен. А като завърши в техникум, пътят му напред е отворен да избира отново.

Според мен детето не е за МГ. Излишно се натоварва, ако не му е там мястото. Поговорете и го преместете да речем от следващата година. Отделно може да ходи на уроци, за да му върви повече ученето.

Големият ми син завърши МГ. Той от 2 клас печелеше състезания и решаваше сам задачи, без някой да го кара. Сега по-малкия ми син, който е на 10 години не си и помислям да го пращам в МГ. Това е училище,подходящо за деца, които искрено се кефят и обичат математика и точни науки. Иначе е мъчение (и за мен би било такова).

Колко да не е за МГ? Щом е успял да влезе в МГ, значи разбира материала до седми клас, иначе нямаше да успее да изкара оценка като за МГ. А щом е имал акъл да влезе, значи ще има акъл и да изкарва поне тройка, че и по-високи. Осми клас за доста младежи е нещо като културен шок и им трябва време да свикнат с новите изисквания, а как ще се настроят е въпрос на личностни характеристики. Човек винаги може да се откаже, но поне да опита всичко, преди да се откаже, да му е чиста съвестта. Няма как изведнъж от влизане в МГ да се окаже с двойки по математика и програмиране, просто няма как. Едва ли изискванията на учителите са космически или съучениците гениални, още повече, че е девети клас. Това, от което има нужда е да възмъжее и да се бори. Цял живот ще има неща, в които няма да е добър и ще е за двойка, тогава какво ще прави, все ще се мести ли?

Повечето деца в МГ са доста напред с материала. Аз не бих пратила там дете, което не е изявен математик. В класа на сина ми имаше деца - генийчета, приети в Университет, без да кандидатстват, печелещи сериозни международни награди по математика и физика. Не знам как би се чувствало там дете с обикновени познания. Аз лично бих била като в небрано лозе, нищо че съм завършила с отличие елитна столична гимназия. И от моите 4 деца само 1 ми се вижда подходящо за там. Просто не е за всеки.

Никой не е казал, че МГ трябва да се завърши с шестици или да е изявен математик. МГ са едни добри гимназии и от тях за тройки не гонят. От личен опит го казвам и по време на соца - имахме съученици, които  завършиха с тройки и четворки МГ.

Но не се знае как са се чувствали, нали?

Както и да са се чувствали, не се отказаха, а си завършиха по живо по здраво.
В случая от темата младежът е успял да завърши осми клас, значи не е бил толкова зле, обаче сега изведнъж слязъл на двойки и тройки. Значи е изпуснал някъде нишката и трябва да запълни дупките.
Ако в работата си имах мисленето за това как "не е за него", значи две-трети от децата, с които работя щяха да са все отказали се и с никакви постижения, защото им било трудно и се депресирали. Няма отказване, щом едно дете е в норма и вече е показало постижения! В повечето случаи е страх и нежелание да положат повече усилия, удобно прикривани зад "аз не мога, не съм за там". Удобна позиция.

Ами не знам. Математиката е нещо съвсем специфично. До седми клас повечето сме имали шестици, предполагам, но малко ще издаяним в математическа гимназия, а и не виждам смисъл детето да се пъне и страда, като вероятно съществува нещо, което ще учи с лекота и желание и може и да  му донесе и професия евентуално.

Математическа избутана със зор с тройка не виждам на кого ще е полезна, отделно, че е пагубно за самочувствието на дете, което може да цъфти в друго училище.

Това ще си го решат на семейно ниво. Винаги може да се премести, въпросът е в какво училище ще се премести. Един родител никога не може да бъде сигурен дали да предприеме тази крачка, защото няма как да знае дали някой ден няма да чуе "защо ме послуша и не ме накара да остана в старото училище". Пуберите могат много добре да играят на тънката струна, когато се издънят.

В по-малките градове не е само за гении, както в София, Пловдив, Варна, Русе. Майката на момчето не споменава да е ходил и побеждавал на олимпиади и т.н. Разбираме само, че сам се е подготвил и така е успял, което е впечатляващо.И да, до седми клас е бил наясно, но в МГ изведнъж се озовава с няколко нива нагоре и все повече затъва.Според мен само се мъчи там и ще е жалко да си съсипе нервите. Ако тръгне на уроци, ще мине доста време докато навакса, ще трябва твърдост и упоритост, не знаем достатъчно ли е мотивиран и целеустремен, за да се напъне толкова.

Така е. Да имаш пубер е най-хлъзгавият период, защото е достатъчно голям, за да знае какво иска, но и достатъчно незрял, за да не знае. Както и да постъпи родителят, винаги може да е в грешка и децата това го усещат и го използват, но не осъзнават последиците.

Не са толкова важни оценките, колкото мотивът. Аз имах по-голяма приятелка от махалата, която влезе в МГ, защото не успя в ЕГ. По мое време МГ беше или за силно желаещи или като компромис, пак да си в престижна гимназия. Това момиче изкара МГ, както и ТУ, но за нея беше съсипващо.
Ако момчето обича мат нека да остане, не, ависимо от ниските оценки. Ще си дойдат нещата на място. Но ако се е подлъгал за престиж, за да е с приятели, заради мода-струва си да се помисли за промяна.
Що се отнася до апатия и тн, характерно явление за възрастта е.

А защо никой не обръща внимание на отношението на учителя? Понякога именно там е проблема.

Не е нужно да си гений, за да влезеш в Математическа гимназия. Математиката също е предмет като всички останали и с труд и постоянство се изкарва.
Но отношението на учителя е определящо. Може да те мотивира да се стараеш, а може и да те обезкуражи напълно.

И всъщност няма нищо лошо в частните уроци, когато са необходими.

Отново пример с дъщеря ми - по математика в гимназията тъкмо започна да преподава на техния випуск учителка, която е със специалност Информатика и никак не умееше да им обяснява добре. Дъщеря ми никога не е била гений по математика, но си изкарваше успешно отлични оценки. В гимназията на периоди се е налагало да ходи на уроци и не виждам нищо лошо в това.

Учителят не бива да бъде причина някой да се мести от училище, което харесва или в което е влязъл след изпит. Учители всякакви. Ако има проблем с учителя, родителите да говорят с него и да изяснят нещата.

Не става дума само за един учител. Не може всички да са в заговор срещу ученика, все има някакви причини. Това е елитна гимназия и нивото е непосилно високо за някои. Не бива да очакваме най-престижното училище да си занижи критериите, за да е удобно и пиятнно. Математика не се зубри за ден-два, трябват месеци и години упорит труд. Това с частните учители по за малко е несериозно-като да ходиш на народни танци- научаваш стъпките на хорото и готово. Тук трябват години лишения и къртовски труд, както при музикантите и спортистите-всеки ден стъпка по стъпка без оплакване, без оправдания, работиш и няма гаранция за успех. Само толкова отдадени хора са наистина успяващи в такива среди. По някога която жаба не си знае гьола...отива в мелачката. Ами тези учители вероятно искат поне при тях оценките да са заслужени със знания, защото образованието като цяло е провал(дори в глобален мащаб). Това са хора на точните науки, твърдят, че има мързел, значи сигурно правилно пресмятат.

Аз останах с впечатление, че се касае основно за учителя по математика.
Наистина, ако се визират повече учители с лошо отношение, може би трябва да се направи по-обстойно "разследване".
Въпреки че не е изключено и по повече предмети да има учители - гадове. Но е по-малко вероятно.

severnosianie Никой не говори за снижаване на нивото на гимназията, за да е удобно и приятно на учениците. Всъщност пък защо да не им е удобно и приятно? Нима трябва да свързваме учението с отрицателни емоции, отношения на власт и подчинение? Това са отживелици. Всъщност в едно съвременно училище на учениците би било редно да им е приятно и удобно.

Става дума предимно за едно човешко отношение на учителя, което често липсва. Това не е снижаване на нивото, съвсем различно е.


Принципно си права. Но понякога има толкова проклети учители, които си знаят своето и никакви разговори не помагат.
И изобщо всичко си зависи от детето. До каква степен то би могло да понесе.

Вече споменах, че в Езикова гимназия голямата ми дъщеря имаше отвратителна учителка по немски. Тази жена просто смаза децата вместо да ги мотивира, уби у тях всякакво желание и самочувствие да се занимават с този език, а нали учиш език, за да ти е полезен. Дъщеря ми направи и невъзможното, за да се докаже и успя - завърши лайстунг в пълно 6,00. Но не иска и да чуе за немски. И другите деца от класа не искат да чуят.  Е, не знам дали си е струвало жертвата....

Учителите колкото искат да са проклети, ама и аз съм проклета като майка, така че по-скоро бих посъветвала проклетите учители да не си мерим проклетията, защото защитавам своето дете, което за тях е чуждо. Добре, че не се е налагало, но никога не бих позволила заради проклет учител детето ми да напусне добро училище. И изобщо няма какво да му се доказва някой на проклетия учител, защото той не е Господ, а е на работа и трябва да се държи професионално. Децата се сдухват заради учители, защото се чувстват сами срещу тях, а родителите си трайкат. Я, родителят веднъж-дваж да поиска разговор официално с учителя и директора, и ще се види кой крив и кой прав, кой проклет и кой хрисим. Без скандали, без нищо - кротко, спокойно, по правилник.

Това е единственият адекватен отговор. Вече е пълно с научни изследвания по целия свят, че пандемията, месеците наред дистанционно обучение и ограничената физическа и социална активност, до които те водят, се отразяват пагубно на психиката на децата и тийнейджърите.
Постове като тези за "непосилно високото ниво", "къртовски труд и лишения", "за единици" и т.н. са въображаеми представи на хора, които са ЧУВАЛИ нещо за СМГ в последните години, когато куцо и сакато се натиска за там с цената на курсове от втори клас, и не адресират проблема на авторката и нейното дете по никакъв начин.

Разбира се, допускам да има и други проблеми, но те вероятно са второстепенни - иначе майката щеше да се замисли още в осми клас по тези въпроси, а не чак година и половина след старта на обучението в МГ.
Завършила съм МГ в областен град, като принадлежа към най-големия набор деца в историята на България, т.е. и конкуренцията е била по-голяма. Оценки между 2 и 4 по математика не бяха рядкост изобщо. Бих казала, че отличниците по математика бяха пряко сили 30% от класа, а състезателите на национално ниво - далеч по-малко. Не е било повод за фрустрации - всичките ми съученици с посредствени оценки завършиха висше образование и станаха прилични граждани. Аз завърших с 6.00 и не съм се занимавала и един ден след това с математика.
Подозирам, че консултация с психолог ще бъде по-полезна в момента от резки движения за смяна на училището.

Авторката (с три мнения) пусна темата и се изнесе...така че си губим времето с новодошли, дето не знаят какво искат, но не е кво да е.

Може да е писало детето. Нищо не се знае. И пързалка да е, и да напише човек пет реда нахалост - голяма работа, може все на някого да са полезни.

Сигурна съм, че вие сте му създали това напрежение, защото сега никой не държи на това откъде и каква диплома е взел. Дори за висшето образование, което дава професията, какво остава за гимназията. Приятел на сина ми вече 11 години следва право, още не е завършил и нарежда стоки по рафтове в Кауфланд от  7-8 години. Друг пък с диплома по английска филология напусна работа в кол център и от 3 години си седи у дома и си играе компютърни игри, без изобщо да му пука за каквото и да е. Не са депресирани изобщо от този факт. МГ пък си е една обикновена гимназия, която не ти дава абсолютно нищо повече от кварталното училище като диплома. Да си свирка, ще завърши. Ако се тормози толкова, намерете някое училище, където ще е по-спокоен. После ще избере за професия нещо, което му се отдава повече и му харесва. Много малко хора вече работят това, което са завършили, вие за една гимназия се тюхкате.
Каква драма, каква буря в чаша вода! Не заслужава цяла тема даже.
ПП И не, уважаема амбициозна майчице, не можете да преместите детето от МГ в ЕГ. Това са различни типове училища, учат по различни учебници. Можете в обикновена гимназия в квартала.

Абе нещо ми в съмнителна темата. "Нервен преди училище"? Гимназистите помирисаха училище за 1 месец. За отношение на учители пък онлайн въобще няма какво да си говорим.

Тази ситуация не е изолиран  случай !  Дори и да не е съвсем автентична, да има такива проблеми и не само в училищна  възраст .
Моят любим цитат : " Навярно щях да загина, ако не се бях сетил да се хвана за собствената си коса и да се самоизтегля " -  барон Мюнхаузен. Невинаги помага, но човек винаги може да опита !

Моята е 10 клас, на 16 години ще стане. Наистина може да спи по цял ден. Апатична и вяла е, на моменти направо гледа през мен. Не я интересува ученето, нищо не я интересува. Като говорим, се оплаква, че й тежко и й е писнало да учи.
Няма как да оставя така нещата, обаче! Нейното задължение в този момент е точно това- да учи. Натяквам, настоявам, заплашвам, моля, говоря, викам- използвам всичките си налични средства да я събудя от този продължителен зимен сън и да се вземе в ръце. Далеч не съм амбициозна, аз самата съм завряла дипломата си някъде и работя като барман. Не става въпрос изобщо за това.

Чудесно, да учи. Но там, където се учи. То затова се нарича "училище". 4 месеца вкъщи тотално не е училище.
Треньорката по атлетика й се е обадила. Дано да започне...

Може, ако има свободни места и издържи изпитите по двата профилиращи езика.

Учителката ми в гимназията винаги е казвала, че математик не ставаш, а се раждаш. Предполагам с информатиката е същото, защото е тясно свързана с първото.
Трябва добре да прецените ситуацията и да определите дали синът ви наистина е добър с точните научки и дали има потенциал да се развива в тази посока - инженер, програмист и тнт.
В моят град, МГ-то и Икономическата гимназия са едни от най-престижните училища и масово децата в 7ми клас си мечтаят да влезнат там. Причината не е, че са добри в едното или в другото, а просто защото от всякъде им се втълпява, че там учат "умните". На тази възраст, реално много малко от учениците са достатъчно зрели и адекватни, за да преценят къде биха се вписали най-добре.
Ако синът ви е избрал гимнаията си на същата логика, и реално точните научки не са му заложени и един куфар с пари да изсипете за частни уроци, положението едва ли ще се промени много.

Може да не стане математик като за състезания, но съвсем прилично може да научи материала. МГ не е училище за гении, а за съвсем нормални деца.

а, да бе. Още от време оно са бъзиците  за СМГ, как всички са с очила примерно и зубъри.
Моето училище беше в района на СМГ , та хич не ги мисля за "съвсем нормални деца". Учеха с дни, докато ние играехме, задачи до откат, много нормално, няма що.А аз и свирех, но пак имах време за всичко.Те- не.Задачи,задачи..
Имам и познати оттам, разбира се.Да, някои заминаха за чужбина, но някои се чалнаха, буквално.
Може на някой да  му е лесно и песен , но по-скоро това са изключения.Правилото 99% труд 1 % талант, важи и за там с пълна сила! Не е за всеки МГ.
Не съм сигурна, че в провинцията в МГ е чак по- лесно .. не ми се вярва,ама хич. Примерно Габрово- бррр.
И това преди 10 гидини+ дори когато МГимназии не бяха чак толкова желани.Сега трябва да е ужас!Щото са най-елитни, нали..
За конкретния случай по така описаното от авторката, която изчезна..у мен остава усещането, че момчето не се чувства ок в конкретното училище.Един, двама учители злобни, взискателни и какви ли не- навсякъде има, не трябва да се прехвърля вина.Намира се начин и се справяш, дори и с 3ка, но не получаваш нервни кризи и стрес ежедневно. Може би му е трудно.А с частни уроци става донякъде, стига да има желание, тук не виждам такова у детето. Аз бих го преместила.Една година е минала.Видял е за какво иде реч и не му е ок.
*Някъде около 8 ми клас , дойдоха промените.Много мои съученици заминаха за кратко навън, разводи, промени, демокрация. в 9ти, поне 5 човека от моя клас, напуснаха елитната ни гимназия ,по най-различни причини и финишираха в 3та сменна , за да имат диплома за средно все пак. завършиха и висше(4ма) и  имат успешни професии.Във фейса обаче никой не написал 3 та сменна,а елитната ни гимназия- хаха.
Толкова за училищата.За мен е по-успешно да направиш правилния избор за себе си отрано, отколкото самото у-ще.Затова се  пробва, докато ти пасне и си удовлетворен от избора си.след 12 ти клас също не е късно да с  насочиш, но по-добре от по-рано.Всяка професия е ценна , стига да си добър в нея и да я вършиш с желание.
е, не могат всички да са инжинери и програмисти . И няма смисъл.Същото и с оценките.

Все пак трябва да имаме предвид, че става въпрос за провинциален град, в който има една или две гимназии, които са най-желани - математическата и езикова (ако има езикова) или някоя професионална (най-често икономическа или нещо блъзо до математическа/езикова). Местенето не е чак толкова лесно, вече тук се намесват разни профилиращи предмети, хорариуми и т.н.

Мисля, че след 8 ми е по-лесно преместването в желано училище.
Трябва да се провери. И защо 2 гимназии да има само. Не е сигурно.По-скоро са повече, а и паралелките имат профили.

Някакъв суперматематик и гений със сигурност се раждаш. Но дете, на което до седми клас математиката е била любим предмет, и няколко месеца по-късно вече да трепери преди училище - това дете е в труден период. Виждала съм го, случва се. Човек има понякога трудни периоди. А математиката се научава с решаване на задачи, не с рентгенов поглед, та да отгатваш отговорите. Жалко, че вкъщи няма кой да му помага, примерно родител, завършил математическа гимназия, но за това за частните учители.
Успокойте го това дете. Не е добре да се пречупва. Подкрепете го, без натиск и високопарни изисквания.
Пиша от личен опит.

Неподходящият избор на училище депресира и смачква децата.
Имам приятелка, чиято дъщеря избра да учи в математическа гимназия, в която влезе с почти максимален бал. Преди това момичето беше отличничка и винаги първа в класа и випуска по успех, но в новото училище се оказа на опашката и оценките и се въртяха между 2-4. Учителите се занимаваха приоритетно с децата, за които математиката е даденост и наистина са родени за нея, докато всички останали деца бяха игнорирани и упреквани, че не могат достатъчно.
Истината е, че не всеки е роден за математик и много често децата избират училище с висок бал емоционално, за да докажат на себе си, че могат да се справят с конкуренцията и не на последно място, защото някое училище е модерно, престижно и с голям наплив на умни деца в него.
Дъщерята на моята приятелка започна да мрази училището, математиката, учителите и дори съучениците си, които я превъзхождаха в профилиращия предмет и с това бяха предпочитани за всякакви училищни инициативи вместо нея.
Изпадна в депресия, затвори се, стана апатична към всичко.
Решението при нея беше преместване в училище с хуманитарен профил, където детето придоби самочувствие и всичко се оправи.
Затова помислете над възможността да преместите вашето момче в училище. в което той ще учи това, което наистина иска.