Здравейте! Напоследък ми е много тежко, просто ми е писнало и искам да си излея мъката както се казва, а и да получа някой съвет. С приятеля ми имаме голяма разлика в годините - 10 г. Бяхме заедно 7 години, но се разделихме за 2г и пак се събрахме.. Той искаше, а аз се съгласих.В началото всичко вървеше чудесно,но с течение на времето нещата все повече се разпадаха. Излизахме рядко, не се разбирахме, постоянно се карахме.Той ме ревнува. Винаги когато отида някъде с приятели се започва едно звънене, после едни заяжби имаше ли момченца там, ама ти да не си пишеш с някой, върха на сладоледа беше, когато се прибирах с автобус, от града в който учех и той ме попита къде съм седнала, да не съм била близо до шофьора. След което бяхме канени на една сватба, а той 3 дни преди сватбата ми каза, защо аз да идвам с теб, намери си някой друг и на утрето звъни все едно няма нищо, да се доразберем как да отидем,но аз точно тогава сложих край на връзката ни. През тези 2г на раЗдяла аз се занимавах и с други мъже, не намерих това което търсих, още повече че майка ми ме е отгледала сама, тя е самотна майка искам да съм близо до нея, след ндпрекъснато търсене от негова страна приех да се съберем, е първите дни хубаво, понякога излизаме за час два най много, ходих на екскурзия, той не се съгласи да ме закара или вземв от лвтището, винаги когато го помоля за нещо такова е, ама аЗ имам работа, ама точно сега ли, ама няма ли кой друг, ама колата нещо не е наред, поради тази причина ние не излизаме извън града, за тези години ние нямаме нито 1 почивка, според него аз съм виновна, понеже не съм искала да запазя, и винаги сме се карали че трябва аз да карам до там. Ако кажа да идем на екскурзия се оправдава, че на мен ми е лесно, а той трябва къща да оправя. Няма няма и вкара някоя бира и се започва, ама докато не бяхме заедно имаше ли друг човек, дори ме излъга, че сестра му му е казала, че ме е видяла с мъж някъде, което не е така, дори я питах и тя каза че не е така, че ме е излъгал, сеща се да звъни когато иска, кога е в настровние, кога не. Една събота бях на диско с приятели, естествено на следващия ден съжалих, ама къде бяхте, ама защо до толкова късно си седяла, ама ти ме лъжеш, и така. Караме се, след 1 дни няма нищо и кръговрат. От няколко дни се запознах с едно момче, проблема е че е по малък от мен 4г,намери ми фб и си пишем, и аз дори не изпитвам вина за това, толкова ми е все едно за приятеля ми.. И незнам какво да правя, аз съм от малък град, ако пак се раЗделим ще ме сравнят със земята, майка ми как ще реагира, трябва ли да съм с него за да ми е сигурен, за да остана тук, и майка ми да не е сама за вбъдеще,или заради тези предразсъсаци ще си проваля бъдещето и цял живот ще живея в психически тормоз с него.. 😌
- Публикувана: 19 март 2020, 16:35 ч.
- Последно мнение: 30 март 2020, 09:40 ч.
Незнам кое е по добре за мен
Момиче, звучиш ми доста малка. Хубаво си се разделила веднъж, но защо се върна? Връщането назад е лоша идея. Не се е получило от първия път, а ти се набутваш за втори.
Явно с това момче нещата няма да ги бъде. Изобщо не ми се навлиза в батаците кой бил ревнив, кой се заигравал с други. Главното е, че на теб наистина не ти пука за него. Приключвай и продължавай напред. Не знам с този новия ли, сама ли, с друг ли, но не и с този.
Явно с това момче нещата няма да ги бъде. Изобщо не ми се навлиза в батаците кой бил ревнив, кой се заигравал с други. Главното е, че на теб наистина не ти пука за него. Приключвай и продължавай напред. Не знам с този новия ли, сама ли, с друг ли, но не и с този.
Момиче, звучиш ми доста малка. Хубаво си се разделила веднъж, но защо се върна? Връщането назад е лоша идея. Не се е получило от първия път, а ти се набутваш за втори.
Явно с това момче нещата няма да ги бъде. Изобщо не ми се навлиза в батаците кой бил ревнив, кой се заигравал с други. Главното е, че на теб наистина не ти пука за него. Приключвай и продължавай напред. Не знам с този новия ли, сама ли, с друг ли, но не и с този.
Явно с това момче нещата няма да ги бъде. Изобщо не ми се навлиза в батаците кой бил ревнив, кой се заигравал с други. Главното е, че на теб наистина не ти пука за него. Приключвай и продължавай напред. Не знам с този новия ли, сама ли, с друг ли, но не и с този.
На 24 съм, но това е първата ми сериозна връзка, която продължи толкова много време.Бях много малка, когато тръгнах с него.
На теб още ти се живее, за това и не ви се получават нещата. Но по принцип бягай от ревнивци, това са енергийни вампири направо, все за нещо ще трябва да се обясняваш и все за нещо ще има да се сърди.
Само едно не ми стана ясно- защо си слагаш ограничение, че трябва да си с човек, от където е майка ти? Поради каква причина трябва да си до нея, някакъв здравословен проблем ли има?
Само едно не ми стана ясно- защо си слагаш ограничение, че трябва да си с човек, от където е майка ти? Поради каква причина трябва да си до нея, някакъв здравословен проблем ли има?
Не стига, че е патологичен ревнивец, ами на всичкото отгоре е и стиснат селски тарикат. Не знам защо си се върнала при такъв екземпляр.
И спри да мислиш "какво ще кажат хората". Докато ти пука за хорското мнение, животът ще си мине, а ти ще се окажеш нещастно омъжена за този селски бек, с две деца, изнемогваща и търпяща унижения.
Няма какво да мислиш, животът е един, животът си е твой, щастието е личен избор. Разкарай го, докато е време.
И спри да мислиш "какво ще кажат хората". Докато ти пука за хорското мнение, животът ще си мине, а ти ще се окажеш нещастно омъжена за този селски бек, с две деца, изнемогваща и търпяща унижения.
Няма какво да мислиш, животът е един, животът си е твой, щастието е личен избор. Разкарай го, докато е време.
На теб още ти се живее, за това и не ви се получават нещата. Но по принцип бягай от ревнивци, това са енергийни вампири направо, все за нещо ще трябва да се обясняваш и все за нещо ще има да се сърди.
Само едно не ми стана ясно- защо си слагаш ограничение, че трябва да си с човек, от където е майка ти? Поради каква причина трябва да си до нея, някакъв здравословен проблем ли има?
Само едно не ми стана ясно- защо си слагаш ограничение, че трябва да си с човек, от където е майка ти? Поради каква причина трябва да си до нея, някакъв здравословен проблем ли има?
Питаш нас, дали може да си пишеш с друг ли, какво?
Първия не става, знаеш го. "Какво ще кажат хората" е съсипало не един живот, но пък и селото трудно излиза от гените....
Първия не става, знаеш го. "Какво ще кажат хората" е съсипало не един живот, но пък и селото трудно излиза от гените....
Тоя мъж не става, махай го. Това изобщо не подлежи на коментар.
За фб връзката нищо не мога да кажа, то и ти за сега не знаеш.
Но да се циментираш нейде си в пустошта заради майка ти, здрава и права жена... Ти си на 24, тя на колко да е - 50? Не я мисли, жената си е още съвсем в кондиция. Виж къде можеш да се реализираш, да ти е интересно, да не се чудиш какво ще каже този и онзи. Живей си, забавлявай се, защото, повярвай - годинките си летят покрай теб, а ти изпускаш самия живот.
За фб връзката нищо не мога да кажа, то и ти за сега не знаеш.
Но да се циментираш нейде си в пустошта заради майка ти, здрава и права жена... Ти си на 24, тя на колко да е - 50? Не я мисли, жената си е още съвсем в кондиция. Виж къде можеш да се реализираш, да ти е интересно, да не се чудиш какво ще каже този и онзи. Живей си, забавлявай се, защото, повярвай - годинките си летят покрай теб, а ти изпускаш самия живот.
Отново и отново ще пиша,че грешката е в подреждането на приоритетите.Щом на 24год си в 7 годишна връзка,значи това трае от 17-та ти година.Поработи в посока образование,квалификация,самостоятелност.Този мъж явно не става,не си хаби живота.Когато ти самата станеш по-стойностен човек,ще срещнеш и по-стойностни хора и ще си избереш подходящия.
Относно майка ти,грижата не се изразява в живеене заедно.Тя самата не би искала заради нея да се лишаваш от переспектива.
Относно майка ти,грижата не се изразява в живеене заедно.Тя самата не би искала заради нея да се лишаваш от переспектива.
Чакай сега, майка ти е здрава, права жена, какво означава, че не можеш да я оставиш? Ами когато имаш семйство-мъж, деца, какво ще правиш, ще ги натикаш при мама ли? Приятеля ти-чеп за зеле не става от него. А манталитета "какво ще кажат хората" просто не мога да го проумея.
Завърших висше образование преди 3 месеца, не съм оставила тези неща, сега ми тече практиката. А относно майка ми виждам, че тя има големи притеснения от това да не съм до нея, много пъти смв говорили, понеже сме от малък град, че я по големите градове има повече преспективи, тя все казва че мога и тук да си се реализирам и тн, просто имам чуството че я е страах,че ще остане сама.
Аз го разбирам това, но тя е преживяла много и въпреки всичко е успяла да ме изгледа сама и се е постарала нищо да не ми липсва, и аз не искам да я разочаровам, но и съм наясбо че няма как постоянно да съм залепена до нея, и това че няма да живея примерно близо до нея, не означава че ще я изоставя, напълно съм съгласна с вас
Аз не разбрах тоя мъж за какво ти е? Секса ли е невероятен, пари ли има? Или просто е страх от самотата, навик, удобство?
Последното 😌
Майка ти не е права да те ограничава с нейните страхове. Като отгледаме децата си трябва да им дадем криле - да излетят от гнездото. А не да им ги подрежем. Тя е направила всичко за теб, за да израстеш и полетиш. А не да те държи до полата си със своите страхове. И ти Не си длъжна да я мислиш. Тя е голям човек, трябва вече да се е научила, че ти не си отговорна за нейното бъдеще. Тя Сама трябва да се пребори със стрховете си. Иначе щесе окаже от майките, за които казват, че са отровни.
За младия мъж, който хем иска да и му приятелка и не може без теб, хем толкова го е страх, че ще осъзнаеш, че не сте един за друг. И за това е тази дива ревност. А с такива комплексари не се захващай. Бягай далеч от него. Ти трябва да изживееш младостта си, да пътуваш, а не да се затваряш в къщи с тенджерите. А на него му трябва домашна прислужница, която да му върти къщата и да го слушка. Не се връзвай на манипулациите му.
И пази се от грешката да изпуснеш любовта, за да си близо до мама.
За младия мъж, който хем иска да и му приятелка и не може без теб, хем толкова го е страх, че ще осъзнаеш, че не сте един за друг. И за това е тази дива ревност. А с такива комплексари не се захващай. Бягай далеч от него. Ти трябва да изживееш младостта си, да пътуваш, а не да се затваряш в къщи с тенджерите. А на него му трябва домашна прислужница, която да му върти къщата и да го слушка. Не се връзвай на манипулациите му.
И пази се от грешката да изпуснеш любовта, за да си близо до мама.
Всъщност проблемът е в майка ти, че иска да си плътно до нея. Според мен си поговорете. При тези възможности за транспорт, ами ти за час-два ще отидеш при нея, ако се наложи.
Майка ти явно има някакъв психически проблем, някакви ирационални страхове. Психотерапия дали ще е уместна, или майка ти ще каже, че я изкарваш луда?
Аз така знам от баба ми: Каквото си взел от родителите, връщаш го на децата си. Помисли за това.
Майка ти явно има някакъв психически проблем, някакви ирационални страхове. Психотерапия дали ще е уместна, или майка ти ще каже, че я изкарваш луда?
Аз така знам от баба ми: Каквото си взел от родителите, връщаш го на децата си. Помисли за това.
Майка ти няма ли си среда и странични занимания? Ако не, сега е времето да си намери. Вкопчила се е в теб, защото ти си единственото нещо в живота й. Накарай я да започне да излиза с приятелки, да започне да прави нещо, което й доставя удоволствие. Не можеш да живееш цял живот вкопчен в детето си. Това си е чист егоизъм, спъваш детето си, за да ти е спокойно на теб. Трябва да се научи да се чувства добре сама със себе си, да преодолее страховете, ако има такива.
Мне, Проблемът е, че туко що завършил висшист пише доста неграмотно. НЕ ЗНАМ, НЕ ЗНАМ... какво да ви кажа.
Не съм неграмотна, простоо вчера бързах и съм объркала някоя буква, за което се извинявам!
Ани на колко години си? И градът колко е малък, дай ни жокера, с колко души население е?
24г съм. 4-5 хиляден град, всички се познаваме,като село сме..
Ако цял живот се съобразяваш с това какво ще кажат хората, щастие няма да намериш. Постави си цели, следвай ги, прави това, което ти доставя удоволствие.Хората винаги ще говорят, все ще има такива, които говорят лошо, дори и в по-големите градове има такива екземпляри, които обсъждат чуждите животи. Когато ти си щастлива всички около теб ще са добре. А относно гаджето.. мое мнение бягай с 300 от него.
Завърших висше образование преди 3 месеца, не съм оставила тези неща, сега ми тече практиката. А относно майка ми виждам, че тя има големи притеснения от това да не съм до нея, много пъти смв говорили, понеже сме от малък град, че я по големите градове има повече преспективи, тя все казва че мога и тук да си се реализирам и тн, просто имам чуството че я е страах,че ще остане сама.
Живей си живота и не мисли кой какво ще каже! Аз също на 17г. се влюбих, на 22 вече бях с дете. Много проблеми имахме през годините, събирахме се, разделяхме се. И аз така заради хората, заради детето, кой какво ще каже... От две години сме разделени окончателно и се чувствам прекрасно, но вече съм почти на 36. Съжалявам за пропуснатите възможности и затова, че не съм живяла безгрижно през най-хубавите си години, но пък имам дете и това е безценно! Изхождайки от моя опит те съветвам да не го повтаряш. А майка ти ще се радва ти да си добре. Има време за всичко. Сега живей, развивай се и трупай опит.
Ани, по въпроса с гаджето няма да се изказвам. По принцип съм от хората, които не обичат да дават сметка къде ходят и какво правят, които сами вземат решенията и съответно си носят последиците от тях и които искат съвет от някого единствено с идеята този някой да потвърди тяхната гледна точка. Така че аз със сигурност с подобна личност не мога да се спогодя, но и признавам, че не е лесно да се живее с мен.
За майка ти ми е писането, защото аз съм била отчасти в същата ситуация като теб. Майка ми също ме е отгледала сама като твоята, но винаги е била на мнение, че в един момент трябва да заживеем отделно. Този момент настъпи, когато на 26 години заминах да работя в чужбина. Майка ми си остана в България, работеше, въртеше се около баба ми, вуйчо ми и неговото семейство. Така минаха 6 години и половина, след което аз забременях, родих и майка ми дойде да помага за детето - в началото адски много боледуваше и яслата трудно му се получаваше, а аз трябваше да се върна на работа. Междувременно баба ми беше починала, а семейството на вуйчо ми постепенно се пренесе също в чужбина. В момента живее в съседната държава, на около 200 км от нас и се виждаме много често. Майка ми научи езика на държавата дотолкова, че може да се оправи в елементарна ситуация, изгради си среда от подобни на нея внесени баби и като цяло се чувства добре. Липсват и естествено контактите от България, но при днешните комуникации има начини за поддържането им, стига да има желание и от двете страни.
Ако имаш желание да опиташ нещо ново, да излезеш от града, в който живееш, сега е моментът. Ако в един момент се окаже, че майка ти много страда за теб или, не дай си може, има по-специална нужда от теб, винаги има вариант да я вземеш при себе си. Сега обаче е време да погледнеш себе си, да си намериш перспективна работа и да се развиваш, както желаеш. В бъдеще това ще бъде от полза и за майка ти. Сега тя все още е относително млада и здрава, но за съжаление един ден това няма да е така и тогава наистина ще има нужда от теб. Дори да отидеш в друг град, това няма да е на края на света. Ще се прибираш у дома, тя ще ти идва на гости, от време на време може да я водиш на почивка. Няма причина разстоянието да ви раздели.
За майка ти ми е писането, защото аз съм била отчасти в същата ситуация като теб. Майка ми също ме е отгледала сама като твоята, но винаги е била на мнение, че в един момент трябва да заживеем отделно. Този момент настъпи, когато на 26 години заминах да работя в чужбина. Майка ми си остана в България, работеше, въртеше се около баба ми, вуйчо ми и неговото семейство. Така минаха 6 години и половина, след което аз забременях, родих и майка ми дойде да помага за детето - в началото адски много боледуваше и яслата трудно му се получаваше, а аз трябваше да се върна на работа. Междувременно баба ми беше починала, а семейството на вуйчо ми постепенно се пренесе също в чужбина. В момента живее в съседната държава, на около 200 км от нас и се виждаме много често. Майка ми научи езика на държавата дотолкова, че може да се оправи в елементарна ситуация, изгради си среда от подобни на нея внесени баби и като цяло се чувства добре. Липсват и естествено контактите от България, но при днешните комуникации има начини за поддържането им, стига да има желание и от двете страни.
Ако имаш желание да опиташ нещо ново, да излезеш от града, в който живееш, сега е моментът. Ако в един момент се окаже, че майка ти много страда за теб или, не дай си може, има по-специална нужда от теб, винаги има вариант да я вземеш при себе си. Сега обаче е време да погледнеш себе си, да си намериш перспективна работа и да се развиваш, както желаеш. В бъдеще това ще бъде от полза и за майка ти. Сега тя все още е относително млада и здрава, но за съжаление един ден това няма да е така и тогава наистина ще има нужда от теб. Дори да отидеш в друг град, това няма да е на края на света. Ще се прибираш у дома, тя ще ти идва на гости, от време на време може да я водиш на почивка. Няма причина разстоянието да ви раздели.
Какви хора, какви щуротии? 21 век сме. Я не се излагай. Страх те е да поемеш контрола над живота си. Абе вие на 13 ли се сгаджихте? Нещо много драма вкарваш, а драма тук няма. Пъдиш тоя комлексар и си свиркаш. Губиш време и енергия в пълни глупости. Живота започва на 24, без мелодрами, моля!
Много добре си направила,като си прекратила връзката.
Грешката ти е,че си се върнала пак.
Веднъж като приключиш не бива да поглеждаш назад.
Ти си пълнолетен човек и Мунчо няма никакво право да ограничава свободата ти и да те тормози.
Бил ревнив-това не е оправдание.
Това е една голяма червена лампа.
Манипулира те,тормози те психически...това е вид насилие.
Млада си,живота е пред теб.
Не го пропилявай в мъчителни връзки.
Намери си нормален мъж с който да си щастлива.
Грешката ти е,че си се върнала пак.
Веднъж като приключиш не бива да поглеждаш назад.
Ти си пълнолетен човек и Мунчо няма никакво право да ограничава свободата ти и да те тормози.
Бил ревнив-това не е оправдание.
Това е една голяма червена лампа.
Манипулира те,тормози те психически...това е вид насилие.
Млада си,живота е пред теб.
Не го пропилявай в мъчителни връзки.
Намери си нормален мъж с който да си щастлива.
Здравей,
Силно ти препоръчвам да прочетеш темата на Джули, ти имаш големият шанс просто "да впишеш тази връзка в тефтера" като неуспешна и да продължиш напред и моят съвет е - не изпускай този шанс. То ти и сама го разбираш, дори сама си си го написала, надявам се, че просто имаш нужда някой да те подбутне към решението, което ти знаеш, че е правилно.
Аз лично вярвам дори, че с този "човек" няма да е само психически тормоз, което не е по малко тежко и от това да си боксова круша, но имам усещането, че при едно съжителство след брак и евентуално деца, този човек ще се отприщи и може често да вечеряш шамари. Шамарената диета е много модерна напоследък
Най-хубавото в случая, направи прекрасно бих казал, че това момче си показва още на този етап лошите качества, защото в много други случаи не е така и тормоза се случва доста по-късно. Това е един много добър натрупан опит за теб, който ще ти помогне за бъдещите връзки.
Искам да ти кажа, че някои неща може да ги научиш за даден мъж още в самото начало на опознаването преди да имаш връзка. Конкретно това което ти е липсвало да излизате, да се забавлявате или казано по друга начин "да сте на една вълна". Дори от разстояние да опознаваш някой чрез писане или разговор, може да разбереш тези неща.
Така ще спестиш много изгубено време и разочарования. За други неща като патологична ревност, за жалост се разбира, чек след като започнеш връзка, а най-често и чак след съвместно съжителство. Патологичната ревност е и основна причина за тормоза при жените.
Силно ти препоръчвам да прочетеш темата на Джули, ти имаш големият шанс просто "да впишеш тази връзка в тефтера" като неуспешна и да продължиш напред и моят съвет е - не изпускай този шанс. То ти и сама го разбираш, дори сама си си го написала, надявам се, че просто имаш нужда някой да те подбутне към решението, което ти знаеш, че е правилно.
Цитат
или заради тези предразсъдъци ще си проваля бъдещето и цял живот ще живея в психически тормоз с него..
Аз лично вярвам дори, че с този "човек" няма да е само психически тормоз, което не е по малко тежко и от това да си боксова круша, но имам усещането, че при едно съжителство след брак и евентуално деца, този човек ще се отприщи и може често да вечеряш шамари. Шамарената диета е много модерна напоследък
Най-хубавото в случая, направи прекрасно бих казал, че това момче си показва още на този етап лошите качества, защото в много други случаи не е така и тормоза се случва доста по-късно. Това е един много добър натрупан опит за теб, който ще ти помогне за бъдещите връзки.
Искам да ти кажа, че някои неща може да ги научиш за даден мъж още в самото начало на опознаването преди да имаш връзка. Конкретно това което ти е липсвало да излизате, да се забавлявате или казано по друга начин "да сте на една вълна". Дори от разстояние да опознаваш някой чрез писане или разговор, може да разбереш тези неща.
Така ще спестиш много изгубено време и разочарования. За други неща като патологична ревност, за жалост се разбира, чек след като започнеш връзка, а най-често и чак след съвместно съжителство. Патологичната ревност е и основна причина за тормоза при жените.
Скрит текст:
И незнам какво да правя, аз съм от малък град, ако пак се раЗделим ще ме сравнят със земята, майка ми как ще реагира, трябва ли да съм с него за да ми е сигурен, за да остана тук, и майка ми да не е сама за вбъдеще,или заради тези предразсъсаци ще си проваля бъдещето и цял живот ще живея в психически тормоз с него.. 😌Здравейте! Напоследък ми е много тежко, просто ми е писнало и искам да си излея мъката както се казва, а и да получа някой съвет. С приятеля ми имаме голяма разлика в годините - 10 г. Бяхме заедно 7 години, но се разделихме за 2г и пак се събрахме.. Той искаше, а аз се съгласих.В началото всичко вървеше чудесно,но с течение на времето нещата все повече се разпадаха. Излизахме рядко, не се разбирахме, постоянно се карахме.Той ме ревнува. Винаги когато отида някъде с приятели се започва едно звънене, после едни заяжби имаше ли момченца там, ама ти да не си пишеш с някой, върха на сладоледа беше, когато се прибирах с автобус, от града в който учех и той ме попита къде съм седнала, да не съм била близо до шофьора. След което бяхме канени на една сватба, а той 3 дни преди сватбата ми каза, защо аз да идвам с теб, намери си някой друг и на утрето звъни все едно няма нищо, да се доразберем как да отидем,но аз точно тогава сложих край на връзката ни. През тези 2г на раЗдяла аз се занимавах и с други мъже, не намерих това което търсих, още повече че майка ми ме е отгледала сама, тя е самотна майка искам да съм близо до нея, след ндпрекъснато търсене от негова страна приех да се съберем, е първите дни хубаво, понякога излизаме за час два най много, ходих на екскурзия, той не се съгласи да ме закара или вземв от лвтището, винаги когато го помоля за нещо такова е, ама аЗ имам работа, ама точно сега ли, ама няма ли кой друг, ама колата нещо не е наред, поради тази причина ние не излизаме извън града, за тези години ние нямаме нито 1 почивка, според него аз съм виновна, понеже не съм искала да запазя, и винаги сме се карали че трябва аз да карам до там. Ако кажа да идем на екскурзия се оправдава, че на мен ми е лесно, а той трябва къща да оправя. Няма няма и вкара някоя бира и се започва, ама докато не бяхме заедно имаше ли друг човек, дори ме излъга, че сестра му му е казала, че ме е видяла с мъж някъде, което не е така, дори я питах и тя каза че не е така, че ме е излъгал, сеща се да звъни когато иска, кога е в настровние, кога не. Една събота бях на диско с приятели, естествено на следващия ден съжалих, ама къде бяхте, ама защо до толкова късно си седяла, ама ти ме лъжеш, и така. Караме се, след 1 дни няма нищо и кръговрат. От няколко дни се запознах с едно момче, проблема е че е по малък от мен 4г,намери ми фб и си пишем, и аз дори не изпитвам вина за това, толкова ми е все едно за приятеля ми..
От това, което си написала, не личи никаква любов у тебе да е останала към този човек. Писала си, че си останала при него, защото бил "удобство" или "по навик", не става ясно. Аз от описаното виждам само неудобства, че ти създава, никакво удобство няма. И също така не виждам защо трябва да "ти е сигурен" - той е за изритване, а не за запазване.
Ти сама трябва да вземеш решение докога ще позволяваш някой да се отнася с тебе така, че да не се чувстваш комфортно. Ако някой ме тормози по този начин, бих си събрала шушките моментално. Един живот живеем е не се сещам защо трябва да го живея в непрестанни разпри, разпитваници, съмнения и подозрения.
Колкото за майка ти и за другите - същото е. От това, което пишеш, излиза, че не искаш да се разделиш с този, с който животът ти не е добър, защото другите щели да те сравнят със земята? Трябва да решиш дали искаш да живееш живота си така, както другите искат (и вечно да си нещастна) или както ти искаш. Това е много важно решение и помисли над него. Каквото и да направиш, никога няма да угодиш на всички хора, затова изобщо е безсмислено да се опитваме да им угаждаме. Много е важно да се научим да живеем живота си, без да зависим от одобрението на другите, дори и да са ни много близки. Можем да слушаме мнението им и съветите им, но след това трябва да имаме дупе да си взимаме нашите решения, защото това е нашият живот и само ние ще му теглим последствията. Онези страничните със съветите - те си имат техен живот и няма да теглят нашите последствия.
Майка ти трябва да е наясно, че не може да очаква дъщеря й цял живот да живее при нея, за да не е сама. Аз останах прекалено дълго при родителите си с подобни мотиви и го отчитам като груба грешка сега, през годините. Не се научих да взимам решенията си самостоятелно достатъчно рано, съобразявах се с родителите си, че и с хорското мнение. Успях да се откъсна, но много влакове бяха заминали. За щастие, не всички, но без да навлизам в подробности, има неща в живота ми, които вече не мога да върна и да ги постигна, защото е прекалено късно.
Та решението ти е - дали ще създаваш двойка с мъж и ще си живеете като семейство или ти е по-важно да живееш с майка си. Има вариант да живееш с мъж при майка си, но го обмисли добре, защото далеч не всеки мъж ще се съгласи да е заврян зет. Дали си готова да жертваш бъдещето си, за да може майка ти да е спокойна, че си до нея? Тя не се ли безпокои, че те ограничава?
Тя не ме ограничава толкова, дори лятото ходя по бригади сама, но виждам страха и, че може да създам семейство не тук, а на друго място, това я тревожи. През времето, което бяхме разделени, се бях загаджила с едно момче, от друго населено място, на 30 мин от тук, и тя заради това не го ххаресваше, не че ме спираше, но все правеше коментари. Нещата не станаха по други причини. Аз съм съгласна с всички, че не трябва да се съобарявам с нея, че дори и да небсъм тук няма да я оставя, и тя не ме спира, просто виждам, че не е ок с това нещо, и само го споделям, не че на 100% се съобразявам с нейния страх. Наясно съм, че и тук да съм може да се оженя за психар, който да не ми позволява и до нас да си отида..
На теб още ти се живее, за това и не ви се получават нещата. Но по принцип бягай от ревнивци, това са енергийни вампири направо, все за нещо ще трябва да се обясняваш и все за нещо ще има да се сърди.
Само едно не ми стана ясно- защо си слагаш ограничение, че трябва да си с човек, от където е майка ти? Поради каква причина трябва да си до нея, някакъв здравословен проблем ли има?
Само едно не ми стана ясно- защо си слагаш ограничение, че трябва да си с човек, от където е майка ти? Поради каква причина трябва да си до нея, някакъв здравословен проблем ли има?
И аз съм единствено дете. И майка ми е единствено дете. И баба ми е единствено дете. И трите сме си грабнали чукалата и сме заминали да живеем другаде. И аз съм отгледана от самотна майка, а и сега самата аз съм майка, макар и не самотна. Никое дете не е длъжно да плаща избора на родителите си.
Като майка бих била по-щастлива да зная, че децата ми живеят далече от мене, но са доволни и щастливи, отколкото да ми се моткат в краката нещастни, губейки десетилетия с мъже, които нямат какво да им предложат за едното "Какво ше кажат хората?"
Махни се от малкия град, попътувай, иди на места, на които има млади, перспективни, успели мъже, не мижитурки без самочувствие!
Майка ти не е сама. Един ден, като остане сама, нищо не пречи да дойде при тебе в София, в чужбина, ако иска.
Живей си младостта, защото няма да се върне!
Приятелят ти е бита карта.
Здравей, бях в подобна ситуация 2,5 години, с гадже - по-голямо от мен с 11 години, само че тръгнах с него доста по-голяма от теб. Поради което и по-бързо се разделихме 
Ти си с този от тийнейджърка и е нормално да ти е отнело повече време да се решиш на раздяла. Все пак, с него си пораснала, а и първата любов е много силна.
Моят бивш също проявяваше много силна ревност, ровеше ми по телефон, четеше ми всички съобщения, без значение с мъже или жени; на малко места съм ходила без него, а заради работата на малко места отидохме заедно. Мисля, че основна причина за ревността е голямата разлика в годините и липсата на здраво и достатъчно самочувствие. Такива мъже имат комплекс, че прителката им ще срещне по-млад и по-хубав и ще ги смени с него. От моя опит - не се преодолява. Съвсем не е задължително да има шамари, но психическият тормоз ще си остане. Дори и всякакви контакти да органичиш, не мисля, че ще се успокои (поне при мен не се получи).
Моите родители също много искат да съм си при тях, и за момента още е така, а става и все по-трудно да го променя. Тъкмо исках да поработя ПОНЕ сезонно на морето - и няма да има летен сезон с този вирус :/
Та.. не прави тези грешки. И други момичета са споделили преди мен. На 24 си. Имаш време пред себе си. Аз лично, ако можех да се върна назад, след едната ми дълга връзка, която приключих тъкмо към 24, бих си дала 1-2 години, в които да съм без гадже, да се наслаждавам на живота без обвързване и ограничения, и вече на 27, например, да се оглеждам за човек за семейство. Съжалявам, че не го направих. Сега ми е доста по-трудно да свикна да съм сама, без човек до мен. Ти имаш прекрасен шанс сега да опознаеш себе си, като самостоятелен човек, без гадже, да се запознаеш с нови хора и да прецениш какво ти харесва и какво - не.
Градът ти е на половина на моя, аз също трудно намирам нови контакти, особено с по-развито мислене.. но не се отчайвай, опитай и в съседните населени места или който там по-голям град е най-близо до теб. Ако си на 50 км от майка ти.. никак не е много.
Успех! И да, не се връщай повече назад!
Ти си с този от тийнейджърка и е нормално да ти е отнело повече време да се решиш на раздяла. Все пак, с него си пораснала, а и първата любов е много силна.Моят бивш също проявяваше много силна ревност, ровеше ми по телефон, четеше ми всички съобщения, без значение с мъже или жени; на малко места съм ходила без него, а заради работата на малко места отидохме заедно. Мисля, че основна причина за ревността е голямата разлика в годините и липсата на здраво и достатъчно самочувствие. Такива мъже имат комплекс, че прителката им ще срещне по-млад и по-хубав и ще ги смени с него. От моя опит - не се преодолява. Съвсем не е задължително да има шамари, но психическият тормоз ще си остане. Дори и всякакви контакти да органичиш, не мисля, че ще се успокои (поне при мен не се получи).
Моите родители също много искат да съм си при тях, и за момента още е така, а става и все по-трудно да го променя. Тъкмо исках да поработя ПОНЕ сезонно на морето - и няма да има летен сезон с този вирус :/
Та.. не прави тези грешки. И други момичета са споделили преди мен. На 24 си. Имаш време пред себе си. Аз лично, ако можех да се върна назад, след едната ми дълга връзка, която приключих тъкмо към 24, бих си дала 1-2 години, в които да съм без гадже, да се наслаждавам на живота без обвързване и ограничения, и вече на 27, например, да се оглеждам за човек за семейство. Съжалявам, че не го направих. Сега ми е доста по-трудно да свикна да съм сама, без човек до мен. Ти имаш прекрасен шанс сега да опознаеш себе си, като самостоятелен човек, без гадже, да се запознаеш с нови хора и да прецениш какво ти харесва и какво - не.
Градът ти е на половина на моя, аз също трудно намирам нови контакти, особено с по-развито мислене.. но не се отчайвай, опитай и в съседните населени места или който там по-голям град е най-близо до теб. Ако си на 50 км от майка ти.. никак не е много.
Успех! И да, не се връщай повече назад!
Това,че си излизала с други мъже и не се е получило в никакъв случай не означава,че няма да срещнеш подходящия. Не се отчайвай! 
Аз също имах подобен случай - уж бях с любовта на живота ми,бях до едно време щастлива,но той беше голям ревнивец! За всяко нещо искаше да му се дава обяснение,вечно се съмняваше в мен,въпреки че аз никогане съм помисляла да му изневеря или да се зарибвам с друг зад гърба му,но въпреки това той смяташе,че другите ми правят намеци и в удобен момент ще предприемат нещо,което е пълен абсурд!
Много по-добре е да останеш сама за известно време,отколкото да живееш с човек,който ти прилага психически тормоз и да се налага непрекъснато да му даваш обяснения! Това след време много ще ти натежи и ще имаш два варианта - или да се примириш и да зарежиш всичките си приятели и да седиш до него случаааайно да не би да си помисли,че ще направиш нещо зад гърба му , или го оставяш,но вече да си на по-голяма възраст и съответно да ти е по-трудно да се отърсиш от целият този психически тормоз.
Аз също имах подобен случай - уж бях с любовта на живота ми,бях до едно време щастлива,но той беше голям ревнивец! За всяко нещо искаше да му се дава обяснение,вечно се съмняваше в мен,въпреки че аз никогане съм помисляла да му изневеря или да се зарибвам с друг зад гърба му,но въпреки това той смяташе,че другите ми правят намеци и в удобен момент ще предприемат нещо,което е пълен абсурд! Много по-добре е да останеш сама за известно време,отколкото да живееш с човек,който ти прилага психически тормоз и да се налага непрекъснато да му даваш обяснения! Това след време много ще ти натежи и ще имаш два варианта - или да се примириш и да зарежиш всичките си приятели и да седиш до него случаааайно да не би да си помисли,че ще направиш нещо зад гърба му , или го оставяш,но вече да си на по-голяма възраст и съответно да ти е по-трудно да се отърсиш от целият този психически тормоз.
Още при първите признаци на прекомерна ревност следва човек (независимо жена или мъж) ясно да покаже на своята половинка, че тези няма да ги бъде и или ще иска доверие и разбиране, или по-добре всеки да си търси щастието другаде. Чакането, с надеждата тази непредизвикана ревност и следене да отшуми, е безнадеждно. Практиката при много такива двойки показва, че колкото повече време се мълчи и търпи в такива случаи, толкова повече нещата стават по-зле.
Скрит текст: 