Ще разкажа и моята история, наистина Ви моля за съвети.
Не знам дали годините имат значение, но все пак - скоро направих 20, той е на 23. Много тежко бях приключила една 4-5 месечна връзка. Даже не може да се нарече връзка, не знам дали бях влюбена, по-скоро беше тръпка. Тогава се появи той. Може би се влюбих от отчаяние? Не мога да кажа защо и как се влюбих. Всичко започна преди около 3 години, просто секс. Излизахме 2-3 пъти в седмицата, естествено само вечерта, никой не трябваше да разбира и т.н. Аз правех секс и с други, дори с негови проятели. Беше ми само за секса, както и на него. Беше ми приятен, не мислех, че ще влюбя, нищо не правеше, за да ме накара да се влюбя. Но уви влюбих се толкова много... Буквално до безумие. Не му казах, но той забелязваше различното ми отношение. Исках да сме повече време заедно, повече да си говорим, звънях му от време на време да го чуя просто, а не за уговорка. Последва раздяла, ако мога да го нарека, от 9-10 месеца. В началото бях се настроила по-оптимистично. Казвах си, по-добре сега да сложим край на това нещо, отколкото по-късно. Колкото по-скоро, толкова по-добре. 9-10 месеца излизам с други, сравнявам ги с него и т.н. Бях много, много влюбена. Когато вече не издържах да не го виждам, започваше повече да ми липсва, вече не исках да излизам с други. Бяха ми досадни, неприятни... просто не беше той. Реших да му се обадя, да се видим. Излязохме един път, казах си всичко, той не вярваше естествено... започнахме отново да излизаме. Той започна да се държи малко по-така. Вече ми даваше поводи да се влюбвам в него. И аз бях много по-влюбена от преди. Ревнувахме се, бяхме единствените един за друг. Да, ама не. Той не може да живее без женско внимание. Пишеше си с други, излизаше, когато разбирах, винаги намираше оправдания. Както и да е, аз знаех колко много го обичам, колко съм влюбена, мислех, че това беше достатъчна причина, за да продължим заедно. Сега, когато вече ми дойдоха малко в повече лъжите му, всичките тези момичета. Опитвам се да говоря с него, той крие, лъже... А съм просто отчаяно, много влюбена в този човек. Нямам интерес към други, имам очи единствено за него. Не знам къде ми е грешката. Много хора са ми казвали, че биха искали и тях някой ги обичаше така, както аз обичах него. А да, "връзката" ни е в тайна. Повечето му приятели не знаят, не качваме снимки заедно, даже не сме се добавили в социалните мрежи. Крием се.
Общо взето, аз го обичам, а той продължава да ме използва за секса, но вече ме лъже, кара ме да се влюбвам повече. Държи се, като влюбен, но не е, той сам си го казва, пък и си личи.
Моля ви дайте съвети как да се справя. Несподелената любов е най-голямото наказание за един човек. Да гововя ли с него, да се откажа ли...
Не знам дали годините имат значение, но все пак - скоро направих 20, той е на 23. Много тежко бях приключила една 4-5 месечна връзка. Даже не може да се нарече връзка, не знам дали бях влюбена, по-скоро беше тръпка. Тогава се появи той. Може би се влюбих от отчаяние? Не мога да кажа защо и как се влюбих. Всичко започна преди около 3 години, просто секс. Излизахме 2-3 пъти в седмицата, естествено само вечерта, никой не трябваше да разбира и т.н. Аз правех секс и с други, дори с негови проятели. Беше ми само за секса, както и на него. Беше ми приятен, не мислех, че ще влюбя, нищо не правеше, за да ме накара да се влюбя. Но уви влюбих се толкова много... Буквално до безумие. Не му казах, но той забелязваше различното ми отношение. Исках да сме повече време заедно, повече да си говорим, звънях му от време на време да го чуя просто, а не за уговорка. Последва раздяла, ако мога да го нарека, от 9-10 месеца. В началото бях се настроила по-оптимистично. Казвах си, по-добре сега да сложим край на това нещо, отколкото по-късно. Колкото по-скоро, толкова по-добре. 9-10 месеца излизам с други, сравнявам ги с него и т.н. Бях много, много влюбена. Когато вече не издържах да не го виждам, започваше повече да ми липсва, вече не исках да излизам с други. Бяха ми досадни, неприятни... просто не беше той. Реших да му се обадя, да се видим. Излязохме един път, казах си всичко, той не вярваше естествено... започнахме отново да излизаме. Той започна да се държи малко по-така. Вече ми даваше поводи да се влюбвам в него. И аз бях много по-влюбена от преди. Ревнувахме се, бяхме единствените един за друг. Да, ама не. Той не може да живее без женско внимание. Пишеше си с други, излизаше, когато разбирах, винаги намираше оправдания. Както и да е, аз знаех колко много го обичам, колко съм влюбена, мислех, че това беше достатъчна причина, за да продължим заедно. Сега, когато вече ми дойдоха малко в повече лъжите му, всичките тези момичета. Опитвам се да говоря с него, той крие, лъже... А съм просто отчаяно, много влюбена в този човек. Нямам интерес към други, имам очи единствено за него. Не знам къде ми е грешката. Много хора са ми казвали, че биха искали и тях някой ги обичаше така, както аз обичах него. А да, "връзката" ни е в тайна. Повечето му приятели не знаят, не качваме снимки заедно, даже не сме се добавили в социалните мрежи. Крием се.
Общо взето, аз го обичам, а той продължава да ме използва за секса, но вече ме лъже, кара ме да се влюбвам повече. Държи се, като влюбен, но не е, той сам си го казва, пък и си личи.
Моля ви дайте съвети как да се справя. Несподелената любов е най-голямото наказание за един човек. Да гововя ли с него, да се откажа ли...
)) 
