Здравейте!
От почти 4 години съм във връзка, която е изпълнена с много хубави моменти, но половинката ми не желае да заживеем заедно, а за брак и деца да не говорим...
Доводите му са, че за да живеем заедно трябва да "си стъпя на краката" - да си намеря по-добре платена работа или да имам поне собствен дом, за да не разчитам на него и да не се чувствал "използван". (живея под наем)
Аз работя и имам доходи, които в сравнение с неговите може би са смешни, но никога не съм му искала дори 1 лв. за сметки, за храна или нещо подобно, плюс това се виждаме в "моя дом".
Предполагам, че всеки човек иска да получава най-малко 1500лв., но за съжаление за моята професия тези пари са недостижими, а харесвам професията и работата си.
Повдигнах въпроса за съвместно съжителство, брак, деца преди 1,5 г., но той категорично заяви, че жената трябва да бъде равна на мъжа и т.н. Не успяхме да се разберем, но не исках да приключваме, защото имам чувства и се надявах с течение на времето да осъзнае,че аз съм неговия човек и не е важно дали изкарвам 1000 или 1500 лв.
В началото на годината започнах да се чувствам подтисната и се запитах това ли представляват връзките, мерене на доходи? Имам чувства към приятелят ми, но годините си минават и аз не намирам спокойствие. Искам съвсем нормални неща като връзка - съвместно съжителство - брак -дете/деца. Той има зад гърба си брак, има и деца.
Преди 2 седмици се запознах с мъж, който проявява интерес към мен (далеч съм от мисълта, че той е човека,с когото ще създадем семейство), не съм влюбена, но не ми е и безразличен...Чувствам се странно и се питам, когато не се получава трябва ли да си тръгна или да остана и да чакам.. Не се чуствам готова да сложа край, но нямам вътрешен мир, трябва да предприема нещо.
Моля ви за съвет.
Благодаря предварително!
От почти 4 години съм във връзка, която е изпълнена с много хубави моменти, но половинката ми не желае да заживеем заедно, а за брак и деца да не говорим...
Доводите му са, че за да живеем заедно трябва да "си стъпя на краката" - да си намеря по-добре платена работа или да имам поне собствен дом, за да не разчитам на него и да не се чувствал "използван". (живея под наем)
Аз работя и имам доходи, които в сравнение с неговите може би са смешни, но никога не съм му искала дори 1 лв. за сметки, за храна или нещо подобно, плюс това се виждаме в "моя дом".
Предполагам, че всеки човек иска да получава най-малко 1500лв., но за съжаление за моята професия тези пари са недостижими, а харесвам професията и работата си.
Повдигнах въпроса за съвместно съжителство, брак, деца преди 1,5 г., но той категорично заяви, че жената трябва да бъде равна на мъжа и т.н. Не успяхме да се разберем, но не исках да приключваме, защото имам чувства и се надявах с течение на времето да осъзнае,че аз съм неговия човек и не е важно дали изкарвам 1000 или 1500 лв.
В началото на годината започнах да се чувствам подтисната и се запитах това ли представляват връзките, мерене на доходи? Имам чувства към приятелят ми, но годините си минават и аз не намирам спокойствие. Искам съвсем нормални неща като връзка - съвместно съжителство - брак -дете/деца. Той има зад гърба си брак, има и деца.
Преди 2 седмици се запознах с мъж, който проявява интерес към мен (далеч съм от мисълта, че той е човека,с когото ще създадем семейство), не съм влюбена, но не ми е и безразличен...Чувствам се странно и се питам, когато не се получава трябва ли да си тръгна или да остана и да чакам.. Не се чуствам готова да сложа край, но нямам вътрешен мир, трябва да предприема нещо.
Моля ви за съвет.
Благодаря предварително!
