Здравейте! Пише ви едно отчаяно момиче на 21 години. Пиша тук по повод родителите си. Откакто се помня не се разбирам с майка си. Тя винаги иска да става на нейната, налага мнението си и не ме изслушва и разбира никога. Мислех си че след като завърша (преди 2 години) това ще спре, но уви...дори като че ли става все по зле... Баща ми е в чужбина отдавна, майка ми замина при него наскоро и аз останах за пръв път сама. Това бяха най-хубавите месеци от живота ми! Нямаше кой да ме тормози, обижда и контролира защо влизам толкова често в тоалетната, какво правя в кухнята, защо съм затворила стаята си и всякакви такива... Викнаха ме да им дойда на гости в чужбина. Много мислих и накрая се съгласих. И това беше най-голямата ми грешка! Тук съм трети месец. В началото всичко беше нормално, помислих че след като с майка ми се бяхме отделили известно време една от друга тя най-накрая се е осъзнала. Мислех да остана тук и да започна работа, като за начало нещо, което не изисква език, защото няма как да го науча за месец и да им помагам с квартирата едно-друго. Подадох запитване за записване на курс за езика. В България оставих приятеля си, с който постепенно решихме да дойде и той при нас. Да, но положението стана страшно... Нашите ме обиждат по цял ден, виновна съм за всичко, не ми дават да започна работа, казват ми че нищо не става от мен, защото не съм записала висше и че искам да работя цял живот като проста продавачка... Няколко пъти плаках и им се молех да ме пуснат да си отида, но те не ме слушат те искат да живея тук с тях и ми поставят условия, че ако се махна от тях няма да ми дадат една стотинка помощ. Не знам какво да правя вече... Напуснах работата си за да дойда при тях, оставих всичко... В момента съм без пари, без личен живот и без лично пространство и всеки ден плача... Как да постъпя в тази ситуация? 
