Могат ли майките да бъдат приятелки на децата си?

  • 3 723
  • 121
  •   1
Отговори
28 ян. 2020, 10:28 ч.
  • Мнения: 7 927
Разговорът тръгна от една друга тема, в която - нормално - имаше застъпени и двете позиции.

Какво означава "да си приятел на детето си" и смятате ли го за редно и необходимо?

# 1 28 ян. 2020, 10:31 ч.
  • Мнения: 1 119
Добре е да си приятел с детето си. Така няма да крие от теб и няма да лъже. Разбира се, трябва да се намери някаква златна среда. Не е добре дете да расте без авторитети.

# 2 28 ян. 2020, 10:40 ч.
  • Мнения: 25 651
За колко големи деца става въпрос?
Ако е за малки деца и тийнейджъри – могат, но дали е нужно?
Децата трябва да търсят приятели сред връстниците си. Ролята на родителите е съвсем друга.
Има разлика между това да се държиш приятелски с детето си и това да си му „най-добрата приятелка“, с която да си споделя абсолютно всичко. Последното е извратена форма на свръхконтрол, която не е от полза за детето.
И децата са хора, които имат нужда от своите малки тайни.
Истинското приятелство може да бъде само между равни. Когато детето е вече пораснало и е зрял, самостоятелен човек,  който не зависи повече от родителите си, тогава може да се говори за истинско приятелство с родител.

# 3 28 ян. 2020, 10:40 ч.
  • София
  • Мнения: 1 508
Не съм чувала да е нередно. Това да си приятел означава, че детето ти има доверие, споделя, а ти ги подкрепяш или не в дадена ситуация. За мен приятелството е допълнение към авторитета ти на родител. Едното не изключва другото. Имам нагледен пример в семейството.

# 4 28 ян. 2020, 10:42 ч.
  • Мнения: 4 010
Имам пред очите си майка, която е приятел на тинейджърка, тъкмо влязла в пубертета. Детето се превърна от послушно мило момиче в разглезен кифльоч, който се тръшка за всичко, няма никакъв респект от майка си, но пък са приятелки - гримират се заедно, контят се заедно. Но детето я отразява само за такива неща. За всичко останало е манипулативно и майката я е страх да спрат да бъдат приятелки, затова и позволява всичко, само и само да не се тръшне златото и да каже "мразя те" и т.н.
Сама си го е надробила. Сега не може да излезе нормално от това положение и да започне да бъде родител.

# 5 28 ян. 2020, 10:45 ч.
  • Мнения: 12 806
Родителят е този, който въвежда разбирането за добро и зло. Той не може безрезервно да приема всичко, което детето иска и прави, както едно приятелче би направило.
Разбира се, родителят трябва да се бори за доверието на детето и да не го отблъсква с излишна строгост, но все пак това не е приятелство.

# 6 28 ян. 2020, 12:04 ч.
  • Мнения: 3 731
Цитат на: Нервен_Хамстер в вт, 28 яну 2020, 10:42
Детето се превърна от послушно мило момиче в разглезен кифльоч, който се тръшка за всичко, няма никакъв респект от майка си, но пък са приятелки - гримират се заедно, контят се заедно. Но детето я отразява само за такива неща. За всичко останало е манипулативно и майката я е страх да спрат да бъдат приятелки, затова и позволява всичко, само и само да не се тръшне златото и да каже "мразя те" и т.н.
Всъщност майката не я е страх да не я намрази. Страх я е, че дъщеря и може да избяга от вкъщи, да посегне към наркотици, да остави училището, да се самоубие, а майката да разбере какво се случва твърде късно. Пубертета може да е кошмар за родителите, но не и за приятелите. В тоя смисъл няма как да сме приятели на детето си.
Цитат на: Как' Сийка в вт, 28 яну 2020, 10:40
Има разлика между това да се държиш приятелски с детето си и това да си му „най-добрата приятелка“, с която да си споделя абсолютно всичко.
Съгласна съм с това. Различни неща са.

# 7 28 ян. 2020, 12:04 ч.
  • София
  • Мнения: 7 994
Приятелят е разбиращ, опрощаващ, подкрепящ, неконтролиращ. Невинаги родителят може да бъде такъв, да не говорим, че понякога е наложително да заеме точно обратната роля.

# 8 28 ян. 2020, 12:08 ч.
  • Мнения: 5 248
Родителят не може да приятен на детето докато то е малко. Той трябва да е авторитет. След като детето си вземе живота в ръце тогава можем да говорим за приятелтво между родители и деца. Родител не е равносилно на приятел.

# 9 28 ян. 2020, 12:19 ч.
  • Мнения: X
 Приятелството на родителя е точно средство за манипулация и свръхконтрол. И когато порасне детето - също. Тези с приятелските взаимоотношения, не могат да изградят често пълноценни съпружески отношения.

# 10 28 ян. 2020, 12:19 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
Може, но не трябва.

# 11 28 ян. 2020, 12:39 ч.
  • Мнения: 46 526
Задължително.
Но зависи какво имате предвид под приятел. Голяма част от приятелите ми имат авторитет, научила съм много от тях и са хора, за които съм сигурна, че няма да ме подведат със съвет или критика. Това, че са ми приятели, не значи, че отношенията ни се изчерпват с напивания, празни приказки и дивотии.
Тези всеопрощаващи и винаги подкрепящи не са ви приятели. За тях е казано много точно - с такива приятели, врагове не ви трябват.

# 12 28 ян. 2020, 12:51 ч.
  • Мнения: 1 376
Моята от всичко прави драми и се притеснява. Не мога да й споделям при това положение.
Аз и приятелки нямам, за по-важни неща сама съм си била главата. Интимните не виждам нужда да споделям, за здравословни проблеми има лекари...

# 13 28 ян. 2020, 13:02 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
Явно се има предвид времето, докато детето не стане пълнолетно.
После разбира се, че може, стига да имате общи теми.

# 14 28 ян. 2020, 13:03 ч.
  • Мнения: 54 475
Не мисля, че трябва. Могат, но защо е нужно?
Нито приятелите ще станат майка, нито майката трябва да замени приятелите.
Всеки си има конкретна роля и тя не е еднаква и заменима.

# 15 28 ян. 2020, 13:15 ч.
  • Мнения: 7 957
Да научиш детето си да споделя и да общувате свободно, не е като да сте приятели. Детето трябва да чувства закрила и сигурност от родителя, а това е невъзможно, ако той се държи като приятел. Прекрасно приятелство може да има с родител (не само с майка, може и с баща или с двамата), след една определена възраст - когато вече детето е станало самостоятелно и не е дете. Simple Smile

# 16 28 ян. 2020, 13:16 ч.
  • Мнения: 15 238
Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 28 яну 2020, 12:39
Но зависи какво имате предвид под приятел. Голяма част от приятелите ми имат авторитет, научила съм много от тях и са хора, за които съм сигурна, че няма да ме подведат със съвет или критика. Това, че са ми приятели, не значи, че отношенията ни се изчерпват с напивания, празни приказки и дивотии.
Тези всеопрощаващи и винаги подкрепящи не са ви приятели. За тях е казано много точно - с такива приятели, врагове не ви трябват.
Именно, защото от прочетеното всеки влага различно мнение за приятелството.

Родителят може да бъде приятел на детето си без това да влияе на авторитета му и възпитанието на детето. Началото на това приятелство започва от много ранна възраст /много често това е неосъзнато и от двете страни/ и не намирам нищо лошо в това, защото с времето тази връзка /приятелска/ става по силна. Когато детето вече е пораснало и започва да взема самостоятелно решения, то знае, че когато му е трудно има не просто родител загрижен за него, но и приятел, с когото да се посъветва, който го разбира.

# 17 28 ян. 2020, 13:17 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: DeVa® в вт, 28 яну 2020, 13:03
Не мисля, че трябва. Могат, но защо е нужно?
Аз например на човек, който не ми е приятел не споделям нищо. Като тийнейджър проблемите съм си ги решавала с помощта на приятели, родителите ми нямаха и бегла представа за живота ми. Просто имах късмет да мина м/у капките, защото неправилно или ненавреме разрешен проблем може да съсипе живота на човек. А дете, което не е приятел с родителите си ще отлага до последно и ще се опитва да го разреши само.
Затова много държа отношенията с детето ми да са различни. Засега, близо 16 г., успяваме. Дано и напред да е така.

А приятелите са различни, далеч не с всички съм споделяла или искала съвет, не може един приятел да замени друг, не е и нужно да се опитва.

Цитат на: anonymiss в вт, 28 яну 2020, 13:15
Детето трябва да чувства закрила и сигурност от родителя, а това е невъзможно, ако той се държи като приятел...
За мен пък това е задължително в едно приятелство.

# 18 28 ян. 2020, 13:34 ч.
  • Мнения: 7 957
Не се сърди човече, каква закрила и сигурност може да получи едно дете в 1 клас или детската градина, от приятел? Тепърва се учат какво значи истинско приятелство. Тепърва разбират, че не всички, които те смятат за приятели, изпитват същото към тях. Няма как да има равенство на приятелство с родител и връстник, особено пък за всяка възраст.

# 19 28 ян. 2020, 13:50 ч.
  • Мнения: 15 238
Цитат на: anonymiss в вт, 28 яну 2020, 13:34
Няма как да има равенство на приятелство с родител и връстник, особено пък за всяка възраст.
Защо трябва да има равенство! Нима към всичките си приятели, ние като възрастни, се отнасяме еднакво или отношенията ни с всички са равнопоставени!  Всеки вид приятелство се гради на различна основа, въпреки, че има много общо.

# 20 28 ян. 2020, 14:02 ч.
  • Мнения: 46 526
Да, не знам защо се гони някакво равенство. Хората са равни единствено по това, че имат равни права. Натам вече всички е индивидуално. Сред приятели си имам и по-хубави от мен, и по-богати, и по-умни и т.н. Не мога да сложа равенство дори м/у две приятелки, колкото и да са ми близки. Не съм с еи замисляла даже да слагам равенство м/у приятелите си.
Цитат на: anonymiss в вт, 28 яну 2020, 13:34
Не се сърди човече, каква закрила и сигурност може да получи едно дете в 1 клас или детската градина, от приятел? Тепърва се учат какво значи истинско приятелство. Тепърва разбират, че не всички, които те смятат за приятели, изпитват същото към тях. Няма как да има равенство на приятелство с родител и връстник, особено пък за всяка възраст.
Имам приятелки, които са с по 20 години по-големи от мен. Толкова е и разликата с майка ми, не смятам, че приятелите задължително трябва да са ни връстници.

И родителите не са супермени, всичко се случва - и финансови проблеми, и болести, и всякакви нещастия, при които не са в състояние сами да осигурят сигурност и закрила. Това не значи, че не дават сигурност и закрила на децата си. Защото те не се изчерпват с финансова издържка и физическа закрила, а да мога да разичтам, че ще реагират адекватно и ще потърсят помощ, ако се наложи, примерно. Не да избяга и да ме остави в беда.

П.П. Именно защото на 2-3-5 и т.н. години още се учат какво е приятелство, примерът на родителя-приятел е важен коректив за това какъв е истинския приятел.

# 21 28 ян. 2020, 14:36 ч.
  • Велико Търново
  • Мнения: 1 402
Трябва да има златна среда. И при двете е нужно доверие, но уважението към родителя, е доста по-различно от това към приятелите. Трябва да има граници, за да бъдат отношенията пълноценни и качествени

# 22 28 ян. 2020, 14:43 ч.
  • Мнения: 25 651
Абе, кой приятел ти рови в бележника и ти се кара за оценките? Или ти опява да си подредиш стаята? Или ти определя вечерен час?  Simple Smile

# 23 28 ян. 2020, 15:13 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: Как' Сийка в вт, 28 яну 2020, 14:43
Абе, кой приятел ти рови в бележника и ти се кара за оценките? Или ти опява да си подредиш стаята? Или ти определя вечерен час?  Simple Smile
Ами то и родителите не намирам за много редно да се карат за оценки Simple Smile
За чистене в квартирата с приятели имахме по-строг ред от вкъщи Grinning че даже и готвене, пране, плащане на сметки, неща, за които вкъщи съм си питала ушите при мама и тати... Опявахме си и още как, няма да тънем в мизерия, щото някой си мисли, че другите ще го гледат.

Вечерният час е малко относителен. Когато започнах да излизам, стандартното при родителите ми беше - обади се като свърши купона, да дойдем да те приберем. Същото са правили за мен и приятели. В този период вече майка ми и баща ми осъзнаха, че трябва да сме приятели и залагаха на сигурността ми пред ограниченията.
Ако не можеш да обясниш на един човек защо сам трябва да се прибере в нормален час или при определени условия, с нищо не му помагаш. Защото на 17 или на 18 опасната ситуация си е опасна и не винаги има спасение. Няма да сме им винаги зад гърба им, а насилствените ограничения до 18, след като се отделят имат отрицателен ефект.

Скрит текст:
В една от най-опасните ситуации, в които съм попадала приятел ме издири, намери, прибра насила в апартамента, в който се бяхме събрали с компанията и ми забрани да излизам. Той май е човекът, който най-много ми се е карал Smiling Imp

# 24 28 ян. 2020, 15:13 ч.
  • София
  • Мнения: 12 163
Цитат на: Eva+ в вт, 28 яну 2020, 10:28
Разговорът тръгна от една друга тема, в която - нормално - имаше застъпени и двете позиции.

Какво означава "да си приятел на детето си" и смятате ли го за редно и необходимо?
Могат, но не бива. Когато двама души са приятели това е взаимно. Ако майката натоварва детето със своите проблеми то няма да смогне да реши своите. Иначе мисля, отдава е отминало времето на родителите като страшилища, не е нужно, но все пак, колкото и да е разбиращ и мил един родител той си е и неприятен, защото носи отговорност, взима решения, които често не се харесват на децата. Приятелите не правят така.

# 25 28 ян. 2020, 15:14 ч.
  • Мнения: 30 802
За мен въпросът е между това родителят дали ще се държи като ченге, налагащо главно правилата на социализацията в различни степени, или ще има по-фин интелект и ще поеме риска да се съобрази с детето и неговите специфични нужди.

В моя случай майка ми избра роля, с която непрекъснато да ми напомня, че ако не спазвам някои правила, ще се проваля с гръм и трясък. Че моите лични желания са глезотии или са нереалистични, тоест нула показване на доверие. Ами мисля, че това е малко прекалено, можеше да ме остави да поема повече рискове в по-ранна възраст, вместо генерално да се изложа на по-голяма възраст. В тоя ред на мисли, беше по-малко приятел и повече налагащ правила. Не знам каква е причината, може би цялостно усещане за недостиг или липса на ресурс да се справи с някои младежки експерименти. В интерес на истината, с пари по-лесно се приема идеята, че децата плескат и правят грешки, в широкия смисъл. По-лесно е да им гледаш силните страни и да не им скачаш на веждите, щото още са непохватни.

Мисля си, че с моите деца мога да съм до по-голяма степен приятел и по-малко лошо ченге. Отстрани може да изглежда като глезотия, но да кажем, че може и да създаде повече увереност и по-малко паника, че грешките неминуемо водят до провал. Също така мисля, че дори при децата, може вече да се работи за техния личен интерес и може да им се позволи да НЕ спазват всички правила на социума. Някои родители го правят, отрано подшушват на децата някои неща. Други искат да гледат отстрани детето да спазва устава и да се мъчи, без да скатава.

Но то си зависи от детето и от преценката на родителя.

# 26 28 ян. 2020, 15:17 ч.
  • Мнения: 19 934
Трябва да има точна граница.
Аз съм приятелка с дъщеря си. Казва всичко първо на мен.
Но това е дълго градена връзка.
Родителският авторитет е за базовите неща – морал, принципи, амбиции.
Всичко останало е общуване като с равен човек, така се създава доверие. И делегиране на отговорности – примерно: "ти решаваш, ти си поемаш последствията".
Аз не съм свръхпротектиращ родител, но съм свръхубедителна и насърчавам. При моето дете работи, за другите не смея да давам акъли.

# 27 28 ян. 2020, 15:25 ч.
  • Мнения: 15 356
Цитат на: Базила в вт, 28 яну 2020, 15:17
Трябва да има точна граница.
Аз съм приятелка с дъщеря си. Казва всичко първо на мен.
Но това е дълго градена връзка.
Родителският авторитет е за базовите неща – морал, принципи, амбиции.
Всичко останало е общуване като с равен човек, така се създава доверие. И делегиране на отговорности – примерно: "ти решаваш, ти си поемаш последствията".
Аз не съм свръхпротектиращ родител, но съм свръхубедителна и насърчавам. При моето дете работи, за другите не смея да давам акъли.
Направо ми идва да ти напиша -мамо,ти ли си?
Все едно слушам моята майка,споделям с нея всичко,живеем в различни градове ,но се чуваме по няколко пъти на ден.И това е така от като завърших гимназия.
Може и трябва според мен майките да бъдат приятелки.Кой ми мисли по-добро от майка ми,кой ще ми даде правилен съвет,кой го е грижа за мен?Майка ми.
Първо на нея казах когато се влюбих в мъжът ми,тя ме е  подкрепяла плътно през трудни моменти и мога да кажа,че е най-добрата ми приятелка,както и аз на нея.

# 28 28 ян. 2020, 15:31 ч.
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Ролята на родителя трабва да е като на стената. Да, ограничител е, но винаги можеш да се подпреш на нея. Всичко това не изключва приятелските отношения, но не те трябва да бъдат водещи.

Изобщо не съм съгласна с едно изказване по-горе, че родителя не трябва да натоварва децата с проблемите си. Това не е натоварване, а споделяне, от което може да се почерпи опит. Дъщеря ми ми е давала едни от най-добрите съвети в кризисни ситуации и това не е натоварване, казва му се съпричастност.

# 29 28 ян. 2020, 15:34 ч.
  • Мнения: X
Приятелка? Не. Доверие и разбиране, да. Но работата ми е да им бъда опора и закрила, не приятел. Приятели ще си намерят сред връстниците.

# 30 28 ян. 2020, 16:07 ч.
  • Мнения: 21 486
Могат, да, но от вида по-възрастен приятел с повече опит и авторитет.  Трябва да си имат и приятелски кръг от връстници на техния акъл,  с който да си споделят.
За родителя също е по-добре да не слиза съвсем на нивото на детските преживелици и да се опитва да е в течение на всичко-всичко, защото почва да се натоварва от неща, които за детето минават и заминават. Възприятията са различни и  не можем да се върнем назад и да сме им приятелчета. Губи се баланса.

Последна редакция: вт, 28 яну 2020, 17:15 от Iris04

# 31 28 ян. 2020, 16:08 ч.
  • Мнения: 8 952
За мен е абсолютно задължително родителят да е приятел с детето си.
Разбира се, зависи кой какво влага в тази дефиниция.
За мен това е двете страни да си имат доверие и да се уважават. Детето да знае, че може да сподели с родителя абсолютно всичко и че родителят ще направи най-доброто за него. Това не може да се постигне с отношения на власт и подчинение, които много родители се опитват да наложат от най-ранна детска възраст. Уважението при приятелските отношения идва естествено и не е наложено насила.
Това да си приятел с детето си, да уважаваш личните му чувства и интереси, не означава, че нямаш правото да му казваш какво да прави до една определена възраст. И според мен доста по-лесно се получават така нещата, отколкото, ако детето вече изначално е против теб заради властта и подчинението.

Моите собствени родители винаги са се държали като приятели с мен и това беше най-безценното от детските и юношеските ми години. Това се опитвам да постигна и аз със своите деца. С голямата ми дъщеря сме имали труден период през пубертета, когато имах чувството, че ме възприема повече като свой враг, но това е напълно естествено и преходно.

Имаме семейни приятели, които са прекалено строги с детето си, да не кажа сурови. Още на 8 години то споделяше с моето дете, че живее в кошмар, че мрази родителите си и т.н. Е, определено предпочитам приятелските отношения и чувства пред тези!

# 32 28 ян. 2020, 17:13 ч.
  • Мнения: 3 731
Цитат на: Как' Сийка в вт, 28 яну 2020, 14:43
Абе, кой приятел ти рови в бележника и ти се кара за оценките? Или ти опява да си подредиш стаята? Или ти определя вечерен час?  Simple Smile
Читавият. С моята най-добра училищна приятелка си следяхме успеха заедно, случвало се е  да се пишем болни в училище, за да учим заедно за изпит и прочие. Стаите ги оправяхме заедно,  без мрънкане,  щото искахме да ни е удобно. Вечерни часове също, все едната беше "будната съвест", щото утре трябва да сме навреме за нещо си или напротив, следва да се приберем на сутринта, щото е петък 😁  Аз имам същото отношение към децата си, откакто бяха бебета, та до 18, кога работи, кога не, ама нямам по-добре идеи.

# 33 28 ян. 2020, 17:17 ч.
  • Мнения: 30 802
Не че нещо, но сега кой рови вече бележник, едно пиленце идва и ми носи нотификация с всички оценки.

# 34 28 ян. 2020, 17:25 ч.
  • Мнения: 46 526
Цитат на: The Siren of Titan в вт, 28 яну 2020, 17:17
Не че нещо, но сега кой рови вече бележник, едно пиленце идва и ми носи нотификация с всички оценки.
+ отсъствия, забележки, родителски срещи и т.н.
Заедно с учителите сме им много близки приятели, все едно сме в класната стая Laughing

# 35 28 ян. 2020, 17:41 ч.
  • София
  • Мнения: 38 539
Търся златната среда - хем съм й приятелка /ей сега ходихме да ядем двете/, хем я стягам и мърморя, когато трябва. Забелязвам, че съм успяла да потуша разни ненужни и вредни бунтове навреме - пушене, криене, бягане и пр.

# 36 28 ян. 2020, 21:02 ч.
  • Мнения: 17 407
Цитат на: Eva+ в вт, 28 яну 2020, 10:28
Разговорът тръгна от една друга тема, в която - нормално - имаше застъпени и двете позиции.

Какво означава "да си приятел на детето си" и смятате ли го за редно и необходимо?

Не знам какво означава приятел с детето си. Кой определя кое е редно или нередно? Аз своя модел нито го препоръчвам, нито го налагам. В моите отношения с децата основа е свободата, оттам и сами си възпитават чувство за отговорност. Знам какво се случва в ежедневието им без да питам. Не прилагам похвати - тип лекционен курс за доброто и злото, правилното и неправилното. По-малко приказки, повече действия, личен пример и общуване.
Дори нямам регистрация в електронните им платформи.

# 37 28 ян. 2020, 22:48 ч.
  • Мнения: 4 808
В отношенията си с децата ми винаги съм гледала да бягам от грешките, които правеше майка ми. Прекалено властен родител беше, не ме научи да имам самочувствие, което ми костваше години да го постигна и да се отърва от комплексите. Точно от ровещите родители беше, не само за бележника, четеше ми писмата, ровеше ми из нещата, а после се сърдеше защо не споделям нищо с нея.
Старала съм се да подкрепям децата си винаги, да ги насърчавам. Понякога съм усещала, че нещо ги измъчва, но не ги притисках, казвах "Ако решиш да споделиш, насреща съм, винаги ще те изслушам". Смятам, че бяхме приятели, дори и в пубертета и въпреки младежките бунтове. Имаха известен респект, но знаеха, че винаги ще ги подкрепя, дори и най–лошото да е. Донякъде може би така съм ги предпазвала, дъщеря ми преди време ми призна, че като тийнейджърка винаги, като е тръгвала да прави нещо забранено, първо се е питала: "Какво ще каже мама и дали няма да се срамувам от постъпката си, когато тя научи за това?!"
Вече са на по 30+, приятели сме, да, синът ми е малко по–затворен, но и той споделя, говорим си и сме близки. Но с дъщеря ми изключителна връзка, наистина сме много добри приятелки, говорим си почти всеки ден, дори и когато живееше в чужбина, говорим с часове и ни е много приятно. Да, може човек да бъде приятел с децата си, но това се изгражда още отначалото. Но и пак зависи от характерите, аз с моите родители никога не съм могла да бъда приятел, особено с майка ми. Толкова сме различни, тя е по–близка с брат ми, приличат си по характер и по светоусещане и им се покриват мненията по много въпроси.

# 38 28 ян. 2020, 23:02 ч.
  • Мнения: 2 353
   Приятни или приятели? Приятелите невинаги са приятни, но ако са истински, са до нас, дори когато не сме много за обичане. С тях се изслушваме, споделяме, съветваме, хилим, набиваме си канчетата когато правим тъпи неща, грижим се едни за други, мечтаем, танцуваме, караме се, сърдим се, прощаваме си... Почти същото като с родителите, но без цензурата и налагането на правила.
  Аз правила не налагам - обяснявам човешки и логично защо не бива. После не натяквам, че съм била права, защото знам, че поуката е взета. Нали, тука не говорим как някое се чуди дали да не забие пергел в друго детенце...
  За мен да си родител вече е много повече от това да сложиш ограничения и правила, просто днешните деца са различни, искат да знаят ЗАЩО, ние също не сме това, което нашите родители са били.
 
PS - Приятелството не изключва тестове за наркотици, хвърляне по едно око в ученическия дневник и заплахи за подхващане на сопата при вселенски мързел от страна на тийнейджърите.

# 39 28 ян. 2020, 23:24 ч.
  • Мнения: 13 819
Приятелството между майка и дъщеря за мен е неестествено.  Близост е едно , но приятелство съвсем друго. Дъщеря ми  има много приятелки. И само една майка и това съм аз. Има неща които споделя само със своите приятелки , има нещо които споделя само с мен. Много сме близки с нея и тя знае   че за сериозните неща съм насреща ( съответно търси мен) ,  а за това коя пола да избере може да се допита до приятелките си. Но съответно имаме съвсем различни интереси  - нито аз съм на нейната възраст нито тя на моята. Всяко притялество е двупосочно. В този аспект неестествено е да й споделям за моите проблеми така както правя с моите приятелки - за домакинството, за баща й,  семейството или здравословни. Тя е дете, детето МИ , за какво й е да знае тези неща, животът е пред нея, в тази вода в която тя ще нагази от тук нататък,  аз от нея излизам. Всяко нещо с времето си.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 08:55 от _re_ge

# 40 29 ян. 2020, 09:49 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
За каква възраст става въпрос? В общи линии приятелството - такова, каквото е по същество (равни отношения, доброволност, възможност за разкъсване от всеки един) - е невъзможно между родители и деца. По своята същност отношенията родители-деца са йерархични. Йерархичността намалява значително в момента, в който децата станат самостоятелни възрастни хора, в общи линии когато те самите си поемат живота в ръцете, осъзнаят се като възрастни индивиди. А по време на пубертета съвсем нещата се усложняват, защото по своята същност пубертетът е бунт, а срещу кого и какво се бунтуват? Срещу всички хора, с които по някакъв начин са в йерархични отношения - родители, учители и всеки, който е олицетворение на властта. Когато се осъзнаят след пубертета вече отношенията с родителите стават на равна нога при идеалната ситуация.
Децата и родителите често може да си мислят, че искат да са приятели, но всъщност децата имат нужда от родителите си като родители, а не като приятели, както и родителите имат нужда от децата си като деца, а не като приятели. Сещам се за една реплика на героиня от един филм, тийнейджърка - "Имам нужда от майка. Приятелите си ги избирам сама." В този филм майката много искаше да е приятелка с дъщеря си, а в действителност това приятелство беше отказ от поемане на трудната част на майчинството на тийн. Среща се често родителят, който играе ролята на приятел, всъщност не иска да поеме отговорностите си като родител - приятелството е безопасно за тях. Родителството е често трудно и неблагодарно, защото родителят трябва понякога да казва "не", а приятелят може да каже, може и да не каже.

# 41 29 ян. 2020, 10:49 ч.
  • Мнения: 112
Моите деца още са твърде мънички. Но с майка ми сме в приятелски отношения откакто се помня. Харесва ми. Неведнъж съм казвала, че тя е най-добрата ми приятелка. Още от дете можех да й споделям всичко, без да се притеснявам Пт реакцията й. Винаги приемаше всичко нормално, не ми се караше, просто ми даваше съвети. И днес е така. В коментар прочетох, че такива деца след време не можели да изградят нормални съпружески взаимоотношения. Напротив. В страхотни отношения съм и със съпруга ми. Ще се държа с децата ми по същия Начин. Не виждам по-добър вариянт.

# 42 29 ян. 2020, 11:05 ч.
  • Мнения: 15 238
Цитат на: Andariel в ср, 29 яну 2020, 09:49
Родителството е често трудно и неблагодарно, защото родителят трябва понякога да казва "не", а приятелят може да каже, може и да не каже.
Ако родителят бъде приятеля, който казва "не" къде е разликата!
Твоето мнение /това, което си написала и сега/, както и доста изписано по този въпрос съм чела преди доста години, тогава деца ни бяха малки.  Радвам се, че подходих скептично.

# 43 29 ян. 2020, 11:19 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Подходила си така, както си намерила за добре. Всеки е склонен да генерализира от личния си опит, затова често има разминаване между личния опит и натрупването на  много случаи, които правят тенденция.
Приятелят е отделен индивид, който може да прекрати приятелството, а "не" от приятел не задължава приятеля да носи отговорност по никакъв начин. Утре този приятел съвсем чистосърдечно може да каже "аз ти казах каквото мисля, не съм ти майка, че да нося отговорност за това как си го приел" и може да разкъса приятелството във всеки един момент. Обаче родителското "не" е отговорност и в двата случая, защото родителят осъзнава, че неговото "не" е много вероятно да доведе до бурна реакция и към момента отношенията да се влошат, но и детето, и родителят знаят, че връзката е за цял живот. Затова в един момент колелото се завърта и децата казват "сега разбирам защо нашите ми забраняваха".

Като цяло според мен, от момента, в който пуберските простотии започнаха да бъдат наричани "експериментиране", се увеличиха проблемите на децата със самоконтрола. Така да се каже, те официално получиха разрешение да "експериментират", а родителите официално получиха разрешение да не се чувстват отговорни и да не им се налага да казват "не".

# 44 29 ян. 2020, 11:20 ч.
  • Мнения: 8 952
Не разбирам защо думите се тълкуват буквално и всичко се гледа под лупа.
Разбира се, че никой от нас няма предвид да замени другите приятели на детето си.
Да си приятел с детето си не означава да му позволяваш всичко, нито пък да му споделяш ти на него всичко за своите си лични работи.
Да си приятел с детето си означава да сте в такива отношения, че то да ти споделя. Разбира се, няма да ти сподели всичко - има си неща, които не се споделят с родител. Но е много по-добре то да ти има доверие и да ти споделя колкото е възможно за себе си, за кръга от приятели, за заниманията си извън къщи.

И особено в пубертета е много по-добре да го играеш приятел, отколкото детето да се страхува от теб и да тръгне да прави глупости.

Аз пък мисля обратното - тези, които са прекалено строги към децата си и само изискват без да дават, се страхуват да поемат цялостната страна на родителството. Защото всъщност е по-лесно да си лошия и строгия, отколкото да съумяваш да бъдеш приятел във всяка една ситуация.

# 45 29 ян. 2020, 11:20 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 567
Според мен всичко зависи от възрастта. Синът ми беше в 6-ти клас когато баща му си тръгна и се наложи да бъда и майка и баща. Докато влезе в гимназията, бях повече родител, в смисъл повече строгост. После се стараех да бъда повече приятел. Когато са в пубертета, не мисля че тинейджърите могат да бъдат контролирани със строгост. Помня от моите тинейджърски години, че колкото повече искат да ми наложат нещо, толкова повече на контра бях.  И то при положение, че бях много послушна и съвестна. Та затова, когато сина беше гимназия, най-важно беше да може да сподели свободно с мен.  Прекалената строгост поражда страх, а прикритият и несподелен от детето проблем може да се окаже по-страшно от споделената беля. А няма как да коригираш грешно поведение или да помогнеш, ако не знаеш за това...

# 46 29 ян. 2020, 11:22 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 567
Скрит текст:
Цитат на: utro77 в ср, 29 яну 2020, 11:20
Не разбирам защо думите се тълкуват буквално и всичко се гледа под лупа.
Разбира се, че никой от нас няма предвид да замени другите приятели на детето си.
Да си приятел с детето си не означава да му позволяваш всичко, нито пък да му споделяш ти на него всичко за своите си лични работи.
Да си приятел с детето си означава да сте в такива отношения, че то да ти споделя. Разбира се, няма да ти сподели всичко - има си неща, които не се споделят с родител. Но е много по-добре то да ти има доверие и да ти споделя колкото е възможно за себе си, за кръга от приятели, за заниманията си извън къщи.

И особено в пубертета е много по-добре да го играеш приятел, отколкото детето да се страхува от теб и да тръгне да прави глупости.

Аз пък мисля обратното - тези, които са прекалено строги към децата си и само изискват без да дават, се страхуват да поемат цялостната страна на родителството. Защото всъщност е по-лесно да си лошия и строгия, отколкото да съумяваш да бъдеш приятел във всяка една ситуация.
Точно същото мисля и даже сме писали едновеременно Simple Smile

# 47 29 ян. 2020, 11:26 ч.
  • Мнения: 16
Когато малкият ми син беше на 13-14 г., не помня по какъв повод му казах" нали сме приятели ". Неговият отговор беше " Искам да си ми майка, аз приятели си имам". Сега, вече на 30+ г. разговаряме на всякакви теми като възрастни хора и винаги сме се разбирали много добре.

# 48 29 ян. 2020, 11:30 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако не споделя всичко така, както го споделя на най-добрата си приятелка, то какво приятелство е това? Нито родителят, нито детето споделят така, както споделят на приятелите си, затова приятелство между родител и дете е нещо като "нито рак, нито риба" - нито един от двамата не е съвсем искрен, а и не ми се вижда много честно, защото по дефиниция родителят е по-опитен, отговорен и по закон и по морал носи отговорност за детето си и има много лостове, с които да му влияе. Няма приятелство между неравни, а дете и родител не са равни нито по възраст, нито по опит, нито по знания, ако щеш и по ресурси (защото родителят дава джобните и ходи на родителска среща поне до момента, в който младият човек не започне да работи и стане пълнолетен).
Има тиранични родители, които са строги и основно заповядват, без да дават и така на свой ред бягат от отговорност, те са еднакво незаинтересовани и егоистични, колкото и всичко-разрешаващите родители.

# 49 29 ян. 2020, 11:31 ч.
  • Мнения: 8 952
Цитат на: жервез24 в ср, 29 яну 2020, 11:26
Когато малкият ми син беше на 13-14 г., не помня по какъв повод му казах" нали сме приятели ". Неговият отговор беше " Искам да си ми майка, аз приятели си имам". Сега, вече на 30+ г. разговаряме на всякакви теми като възрастни хора и винаги сме се разбирали много добре.

Как си го тълкуваш ти този израз?
За мен това е просто едно изречение, казано наопаки нарочно, заради това, че е тийнейджър. Какво според теб е имал предвид, че иска да си му майка? Иска да си по-строга с него? Не иска да ти споделя?

Цитат на: Andariel в ср, 29 яну 2020, 11:30
...затова приятелство между родител и дете е нещо като "нито рак, нито риба" - нито един от двамата не е съвсем искрен,

Добре, може това приятелство да е малко по-особено приятелство и по-различно от приятелството между хора без роднинска връзка. Кой е казал, че е съвсем същото?! И защо смяташ, че това приятелство не е искрено?
Аз смятам, че съм била и продължавам да съм напълно искрена в намерението си да бъда именно приятел на детето си. Взела съм това решение още преди да имам деца. Родителите ми ме възпитаха в такива отношения и за мен това беше най-ценното, на което ме научиха - да уважавам децата си. Това не означава, че са ми позволявали да правя каквото си искам. Напротив - имах дори повече ограничения  от другите деца. Но тези ограничения ми бяха поставяни с обяснение защо е така и съм разбирала още тогава, че така е правилно. Докато има родители, които ограничават "защото те така казват"  и това е единственото обяснение, което дават на децата си.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 11:38 от utro77

# 50 29 ян. 2020, 11:44 ч.
  • София
  • Мнения: 38 539
Спорим за глупости. За мен родител-приятел е доста тежка роля, но я изпълнявам с цялата си любов и в добрите, и в лошите моменти.
При строгите родители забелязвам един игнор, един отказ да видят поне една страна от живота на детето си. И понякога тази страна може да стане много тъмна.

# 51 29 ян. 2020, 11:46 ч.
  • Мнения: X
Не мисля, че е необходимо. Това е модерна изгъзица.

Родителят е родител. Неслучайно думата е различна. Не е "приятел", не е "враг", думата е "родител". Да си родител е сложна и многообразна роля, включваща много аспекти.

Но приятел не мисля, че трябва да бъде. То може, но не смятам, че е редно.

# 52 29 ян. 2020, 11:48 ч.
  • Мнения: 15 238
Цитат на: Andariel в ср, 29 яну 2020, 11:30
Няма приятелство между неравни, а дете и родител не са равни нито по възраст, нито по опит, нито по знания, ако щеш и по ресурси (защото родителят дава джобните и ходи на родителска среща поне до момента, в който младият човек не започне да работи и стане пълнолетен).
 
Това беше написано напред. Какво значи "равни" и "неравни"?

Цитат на: Не се сърди, човече в вт, 28 яну 2020, 14:02
Скрит текст:
Да, не знам защо се гони някакво равенство. Хората са равни единствено по това, че имат равни права. Натам вече всички е индивидуално. Сред приятели си имам и по-хубави от мен, и по-богати, и по-умни и т.н. Не мога да сложа равенство дори м/у две приятелки, колкото и да са ми близки. Не съм с еи замисляла даже да слагам равенство м/у приятелите си.
Цитат на: anonymiss в вт, 28 яну 2020, 13:34
Не се сърди човече, каква закрила и сигурност може да получи едно дете в 1 клас или детската градина, от приятел? Тепърва се учат какво значи истинско приятелство. Тепърва разбират, че не всички, които те смятат за приятели, изпитват същото към тях. Няма как да има равенство на приятелство с родител и връстник, особено пък за всяка възраст.
Имам приятелки, които са с по 20 години по-големи от мен. Толкова е и разликата с майка ми, не смятам, че приятелите задължително трябва да са ни връстници.

И родителите не са супермени, всичко се случва - и финансови проблеми, и болести, и всякакви нещастия, при които не са в състояние сами да осигурят сигурност и закрила. Това не значи, че не дават сигурност и закрила на децата си. Защото те не се изчерпват с финансова издържка и физическа закрила, а да мога да разичтам, че ще реагират адекватно и ще потърсят помощ, ако се наложи, примерно. Не да избяга и да ме остави в беда.

П.П. Именно защото на 2-3-5 и т.н. години още се учат какво е приятелство, примерът на родителя-приятел е важен коректив за това какъв е истинския приятел.

Масовото мнение /дори на специалисти в областта на родителството/, че родителят не може да бъде приятел, защото така пада отговорността и авторитета му като такъв т.е.  написаното за йерархичността,  което аз лично не подкрепям.

# 53 29 ян. 2020, 11:50 ч.
  • Мнения: 15 356
Цитат на: she___ в ср, 29 яну 2020, 10:49
Моите деца още са твърде мънички. Но с майка ми сме в приятелски отношения откакто се помня. Харесва ми. Неведнъж съм казвала, че тя е най-добрата ми приятелка. Още от дете можех да й споделям всичко, без да се притеснявам Пт реакцията й. Винаги приемаше всичко нормално, не ми се караше, просто ми даваше съвети. И днес е така. В коментар прочетох, че такива деца след време не можели да изградят нормални съпружески взаимоотношения. Напротив. В страхотни отношения съм и със съпруга ми. Ще се държа с децата ми по същия Начин. Не виждам по-добър вариянт.
+1,аз израстнах в много подкрепящо ме семейство,никога не са ме спирали от нищо,нито съм се страхувала от тях.Респект да,и до днес,но не и страх.
Аз също съм в страхотни семейни отношения,не ми е попречило.

# 54 29 ян. 2020, 11:54 ч.
  • Мнения: 16
Не, не беше отговор напук, искаше да каже, че аз съм му опора, че аз и баща му го обичаме и винаги ще го подкрепяме. Отношенията с приятелите са от друго естество.

# 55 29 ян. 2020, 11:57 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Говорим за приятелство, а за да обясним приятелството не е нужно да противопоставяме строги родители, които ограничават "защото така решават".  
мисля, че тук се бърка приятелството с уважението към личността на другия. Що за приятел е човек, който сега е приятел, но утре ще използва цялата си родителска власт, за да забрани нещо, което смята за опасно или ненавременно? Това е все едно да си мислиш, че си приятел с шефа или с подчинения си - кеф ти сега си приятел, кеф ти после ставаш шеф. Шефът също много приятелски ти обяснява защо трябва да направиш това, което ти казва, дори да не си много хепи или пак приятелски да ти обясни, че няма да си тръгнеш по-рано от работа. После ти предлага да пиете по едно и да си споделяте. Кога сте приятели (равенство) и кога единият има властта да определя отношенията (йерархия)?( Кога какъв си - кога си приятел и кога си родител? Давам сравнение с шефа и подчинения, защото това са отношения, в които хората попадат най-често като възрастни и могат да бъдат разбрани. Много често в момента, в който се смесят ролите, започва една несигурност и на ред идва манипулацията.

Нана, равни означава отношенията да са доброволни и нито един от двамата да не е зависим от другия. При родител-дете неравенството е по подразбиране - детето е зависимо от родителя в повечето отношения, защото родителят е отгледал детето и го е възпитавал, той държи ресурсите, той взема решения относно детето. Детето няма това влияние чисто житейски и юридически. Затова отношенията са неравни.

# 56 29 ян. 2020, 12:10 ч.
  • Мнения: 3 731
И с шефа сме приятели. То и той е човек, просто има работа за вършене, не е господ, да решава съдби. И с някои от подчинените сме приятели, на същия принцип. И на децата си обяснявам, че имаме работа да вършим, двете, и по-добре заедно да я свършим. Защото,  в крайна сметка, целта е здраво и добре подготвено за живота 18годишно, а това е трудна задача. Понякога и аз не знам какво да я посъветвам, за приятели, за учене. Израстнах в трудно, объркано време, изгубих посоките в собствения си живот няколко пъти, децата го знаят. Не съм добър пример, не съм и особено добра майка, не успях да осигуря и читав баща. Обаче аз съм това, което имат на своя страна, безусловно. И синът ми и дъщеря ми навършиха 18, но уважават мнението ми, някои техни приятели също, наричат ме мамо,хе хе. Разбира се, че са ме питали и за новото гадже, и за допълнителни уроци, и за грим. Не тежи.

# 57 29 ян. 2020, 12:16 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма приятелство между неравни, а особено това с приятелството между шеф и подчинен е най-големият мит. Когато в една диада единият има по-голяма власт от другия, при това официална власт, както е при шеф-подчинен, тогава приятелството не съществува. Т.нар. приятелство е инструмент за манипулация, но когато стане въпрос за избори, шефът без колебание упражнява властта си, пък нека да си е пил ракията с подчинения. Подчиненият също не остава приятел с шефа, ако в един момент това е против интересите му и си подава заявлението за напускане.

# 58 29 ян. 2020, 12:19 ч.
  • Мнения: 15 238
Цитат на: Andariel в ср, 29 яну 2020, 11:57
Нана, равни означава отношенията да са доброволни и нито един от двамата да не е зависим от другия. При родител-дете неравенството е по подразбиране - детето е зависимо от родителя в повечето отношения, защото родителят е отгледал детето и го е възпитавал, той държи ресурсите, той взема решения относно детето. Детето няма това влияние чисто житейски и юридически. Затова отношенията са неравни.
Прекрасно те разбирам, но приятелството не е един вид, базира се и на различни неща в зависимост от времето.

# 59 29 ян. 2020, 12:23 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Именно, приятелството може да е сред равни, примерно когато децата станат възрастни хора, но пак има степен на йерархия, защото дори най-добрите приятелки дъщеря-майка са именно дъщеря и майка - дъщерята търси закрила и се бунтува срещу майка си, често едновременно, а майката бърше сълзите на дъщеря си и може да "й чете конско" пак едновременно. После ролите се обръщат - майките остаряват и дъщерите са тези, които закрилят.

# 60 29 ян. 2020, 12:23 ч.
  • Мнения: X
Могат, но не трябва. Аз лично само се обърквах от опитите на майка ми да се прави на приятел, а после да родителства. Споделяше прекалено много от проблемите си, които не бяха нито за детски акъл, нито за детски опит. Мисля, че го правеше от самота и от неспособност да развива и поддържа приятелски връзки с връстнички и с мъже.

Родителят трябва да живее и своя си живот, а не да паразитира върху живота на детето си. Чувания по сто пъти на ден, "мама е най-добрата ми приятелка" ме плашат като изказвания и го усещам като непрекъсната пъпна връв, похранвана от майката. "Мамино синче, мамино момиченце" за мен са нездравословни форми на общуване и преминати граници, наложени от незрели родители.

# 61 29 ян. 2020, 12:25 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
Да, това с шефовете играе лоша шега. Или другите започват да говорят, или вие се отпускате в работата, защото се усещате привилегирован, или шефът се сеща кда бъде безпристрастен, или комбинация от посочените.
За детето е същото - току-виж се наложи категорично да го отрежете, независимо че дотогава сте били дружки. Едно е по характер и нагласада да е кротко и послушно дете, друго е някое холерично бунтарче

# 62 29 ян. 2020, 12:30 ч.
  • Мнения: X
  A на приятелските отношения майка-син как се гледа? И синовете ни са деца. Можем ли да бъдем с тях приятели ?

# 63 29 ян. 2020, 12:32 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
ха, ха, тук става вече интересно! За кучета и котки може, а за прасета не може! Wink

# 64 29 ян. 2020, 12:32 ч.
  • Мнения: 30 802
Аз имам тънкото усещане, че това с приятелството го опитваме чак сега, в отговор на строгите родители от миналите поколения. Защото в миналите поколения възпитанието и отглеждането е било с идеята да се впишеш в някаква система, с определени строги правила.

Та вече има различни нива доколко може да позволиш на детето глезотии и доколко се иска строга дисциплина. И доколко следва да се възпита детето да се подчинява и изпълнява, или първо да си гледа директния интерес и своя път. Зависи и дали детето за родителя е някакъв проект с цел престиж, или родителят живее чрез детето си.

# 65 29 ян. 2020, 12:34 ч.
  • Мнения: 3 731
Андариел, нещо не съм съгласна с представата ти за шеф. Приятел съм с бивш шеф, виждаме се често на кафе/бира, като бивши колеги сме. Същите отношения имам и с една девойка на която съм пряк началник. Не е лошо да познаваш работниците си, а не да и стовариш отговорна работа, докато чака изследванията на детето си и после да отговаряш за грешките, дето е допуснала. И за нея, и за мен по-добре да не го правя. А, и за компанията:)
Ананас, права си. Със сина ми не можах. Още не мога. Взех да си мисля, че си трябва мъж, с мъжко мислене.

# 66 29 ян. 2020, 12:36 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Eva+ в вт, 28 яну 2020, 10:28
Какво означава "да си приятел на детето си" и смятате ли го за редно и необходимо?

Аз го разбирам така – да можеш да окажеш подкрепа на децата си и да ги разбираш, но според мен това не е приятелство, родителство е просто.

Дали е редно, необходимо... Хубаво е да имаш здравомислещи и подкрепящи родители. Кой както възприема нещата, едни много държат да са изключително близки с децата си, пък другите не държат децата им да споделят всичко, защото насила хубост не става, а и децата сами си преценяват на кого и какво да споделят.

Как' Сийка го е обяснила доста много добре, че има разлика м/у това „да се държиш приятелски с детето си и това да си му „най-добрата приятелка“, с която да си споделя абсолютно всичко. Последното е извратена форма на свръхконтрол, която не е от полза за детето.“

Времето ще си покаже каква връзка сте изградили с вече порасналите си деца, в пубертството е трудно, то е период от буйни хормони, знаем.

Едно е да се разбирате с родителите си, които са те отгледали и възпитали, друго е да искаш на всяка цена детето ти да споделя всичко, отврат.

# 67 29 ян. 2020, 12:40 ч.
  • Мнения: X
Това със споделянето е някакво извращение за мен . Такива порти за намеса на родителя отваря. Има си червени лампи, и без да ти споделят всичко , се усеща кога има нужда от намеса. Споделянето е инфантилност от страна на детето и нежелание на родителя да пусне контрола над живота на порасналите си деца.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 13:21 от Анонимен

# 68 29 ян. 2020, 12:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Шефът също е човек и иска да има романтична представа за него у подчинените му, защото така по-лесно може да им влияе, но също на свой ред може да се окаже под влияние на подчинен. Да не бъркаме човещината с приятелството. Не е задължително да съм приятел с подчинен, за да не му възлагам отговорна работа, когато чака изследване на детето си. Също като подчинен, ако зная, че шефът е в трудно положение, също ще се отнеса човешки. Може да си приятелка с девойката, но в момента, в който решиш, веднага ще й станеш началник и от приятелството няма да има помен, няма да я търпиш да ти се качва на главата най-приятелски, нито тя ще позволи да й се месеш в живота най-приятелски.

# 69 29 ян. 2020, 12:47 ч.
  • Мнения: 3 731
10 годишната ми дъщеря сметна, че не е нужно да ми споделя за някакъв педофил, който искал голи снимки от децата в whats up чат група, съученички. Защото знае за такива неща и просто го е блокирала. Обаче съученичката и се изплашила и казала на родителите си. Те на учителката, тя на полицията. И изведнъж се оказах в кофти разговори със социалните служби.
Не мога да се доверя на дете да разграничи важното от маловажното. Колкото и обсебващо да звучи, в идеалния случай искам ежедневен отчет за събитията днес. Поне, докато отговарям пред закона за постъпките на непънолетното.
Андариел, никого не търпя да ми се меси или качва на главата. Нито шеф, нито деца, най-малко приятели.

# 70 29 ян. 2020, 12:49 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Тоест приятелството ти свършва там, където започва властта ти. Тогава какво приятелство е? Това е средство за манипулация в служебни отношения. На кого да вярва човек - на приятеля или на шефа?

Признавам, че предпочитам ясни служебни отношения шеф-подчинен. Тези отношения не изключват човещината, но не мимикрират като приятелство.

# 71 29 ян. 2020, 12:51 ч.
  • Мнения: X
Мисля, че повечето визират обсебващите отношения, то се писа за това вече. Разбирам да се притесняваш за 10-годишната си дъщеря, но в твоя случай става въпрос за друго, не за обсебване. Simple Smile

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 17:18 от Анонимен

# 72 29 ян. 2020, 13:10 ч.
  • Мнения: 3 731
Цитат на: 6510 в ср, 29 яну 2020, 12:51
Мисля, че повечето визират обсебващите отношения, то се писа за това вече. Разбирам да се притесняваш за 10-годишната си дъщеря, но в твоя случай става въпрос за друго, не за обсебенията. Simple Smile
Ама тя ще прави същото и на 15 години. Даже повече, защото ще мисли, че знае всичко. А дори не живеем в България, малко нещо накриво да беше тръгнало при разговорите и сега щях да търся начини да си върна детето. Така че, може би, ще стъпя в "обсебващите майки", особено в нейните очи.
Андариел, не се разбираме. Как да изясня, че приятелят и шефа са на едно мнение? Нямам вътрешни конфликти със човека и шефа в себе си, нищо не свършва и не започва. Ако приятелката ми не работи заедно с мен, пак няма право да ми казва как да си върша работата. Но всеки има право на мнение, уважавам твоето.✌

# 73 29 ян. 2020, 13:36 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Напротив, много добре се разбираме! Simple Smile Разбира се, че нямаш вътрешни конфликти, то оставаше и да имаш - на теб така ти е добре - когато искаш си приятел, когато искаш си шеф с един и същ човек. И тук не говоря за това как сме си двете с теб приятелки, но не си ми шеф и изобщо нямаме с теб йерархични отношения. Обаче  в случая с момичето, което ти е подчинен, то колкото и да си мислите, че сте приятелки, то ти си й шеф, което обезсмисля приятелството като идея във вашите отношения - тя за теб е основно подчинен. А това, че разиграваш приятелски отношения е защото те ти носят изгода, но са в неин ущърб, защото веднага ще я резнеш, независимо колко твърдиш, че си й приятелка. За нея не зная - може да е наивна, а може и тя да има изгода от такива отношения.  Това е много популярен подход за хора, които не искат да изглеждат лошите началници, уж приятелство, уж не знам какво, но много бързо напомнят кой е шефът. Какво приятелство е това? Никакво. Затова или си приятел с някого, или ти е шеф/подчинен. Има разлика между взаимна изгода и приятелство.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 13:41 от Andariel

# 74 29 ян. 2020, 13:42 ч.
  • Мнения: 8 952
ananas То като видиш червените лампи вече може да е късно!

Ама кой е казал, че споделянето трябва да е за абсолютно всичко??? Никой не твърди такова нещо. Разбира се, че има неща, които човек споделя само с връстниците си. Въпросът е обаче да си в течение на това, което се случва с детето, да познаваш приятелите му, да знаеш къде ходи, какви интереси има. А дете,  което от малко се възпитава със страх и с мотото, че то е дете и няма право на мнение, при тези условия самото дете премълчава и умишлено крие.

Имам пред очите си пример - детето е на 9 години. Майката го възпитава строго. От бебе спи в отделна стая. Няма карпизи, няма лигавщини. Записано е на 1000 извънкласни дейности, които то не  иска да посещава, но го прави. Хиляди пъти съм ставала свидетел как е искало да каже нещо на майка си и още преди да е довършило изречението бива "отрязано" с наставления да не я занимава с глупости. Вече писах по-горе, че това дете беше споделило и то не еднократно с дъщеря ми, че живее в кошмарно семейство, мрази родителите си и т.н. ужасни неща, които  на едно дете на тази възраст изобщо не бива да му минават през ума.

# 75 29 ян. 2020, 13:49 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Утро, това не е приятелство - родителят да е в течение какво се случва с детето, да познава приятелите, да знае къде ходи и какви интереси има. Иска да ги знае тези неща не на приятелски начала, а именно на родителски начала - родителят като възрастен ще реагира, ще вземе решение дали да се намеси или да не се намеси в зависимост от това дали  харесва или не  харесва приятелския кръг или къде ходи детето или какви са му интересите. А и  едва ли родителят споделя реципрочно за приятели и т.н. и едва ли ще допусне детето да решава някакви неща, отнасящи се за родителския живот, докато родителят ще се намеси, ако нещата тръгнат на зле в  живота на детето.
 Защо веднага след това пишеш за възпитаване със страх и т.н? Детето съвсем спокойно може да има мнение и да го изразява и без да се твърди нещо за приятелски отношения с родител. Само приятелството ли дава право на мнение, родителството не дава ли?

# 76 29 ян. 2020, 13:56 ч.
  • Мнения: 8 952
Цитат на: Andariel в ср, 29 яну 2020, 13:49

Защо веднага след това пишеш за възпитаване със страх и т.н? Детето съвсем спокойно може да има мнение и да го изразява и без да се твърди нещо за приятелски отношения с родител. Само приятелството ли дава право на мнение, родителството не дава ли?

Въпросната ми позната ми е казвала, че предпочита детето й да се страхува от нея, защото смята, че така то ще я слуша повече.
Предполагам, че родителите, които не залагат на приятелските отношения с децата си, залагат на другия похват, който е именно власт и подчинение. Ето в темата е видно, че има родители, които смятат, че не е възможно, не е правилно, не е полезно да бъдат приятели с децата си.

# 77 29 ян. 2020, 14:00 ч.
  • Мнения: X
Има различни родителски стилове, не са само 2 - шубе или дружка.

Ето примерно обяснено:

Скрит текст:
Авторитарен (автократичен) – проекция върху детето на собствения начина на поведение, свързан с подчинение на строги правила; всички решения се взимат от родителите. Характеризира се с високо ниво на контрол – приучаване към послушание, задължително изпълнение на изискванията без право на собствено мнение и самостоятелност, насаждане на дисциплина, използване на наказателни и репресивни  методи на възпитание, непостоянство в общуването, внушаване на безразличие към обществото.
  Резултатите от авторитарното управление са или увеличаване на съпротивата, или увеличаване на зависимостта. По правило децата са затворени, неприветливи, непретенциозни, боязливи и раздразнителни. Като юноши или възрастни са подтиснати и зависим или възпроизвеждат същия агресивен стил на на поведение. Имат емоционални проблеми и нерядко психически разстройства

Авторитетен (авторитетен, но демократичен) – контрол, пълноценно общуване, поощряване на дискусиите относно правилата на поведение, съвместно вземане на решения. В такива семейства родителите имат власт, изразяваща се в грижи и съвети към децата. Признават и поощряват растящата автономия, отговорността и самостоятелността и „правото на глас”. Готови са да отстъпят ако е целесъобразно.
 Този възпитателен стил оказва най-благоприятно влияние върху децата. Атмосферата на взаимно доверие, уважение и обич в семейството формира просоциално поведение и готовност за самостоятелен живот. Децата са адаптирани, уверени в себе си, с развит самоконтрол и висока самооценка.

Либерален -  ниско ниво на контрол, сърдечни отношения, децата са принудени често да взимат самостоятелни решения. В семейството има слаба дисциплина, поведението на детето не се регламентира чрез забрани и ограничения, предоставя му се почти пълна свобода. Тези родители общуват открито и изключително чувствено, комуникацията е в направление от детето към тях.
 Резултатите от подобно възпитание могат да бъдат различни – деца, които са глезени и склонни към непослушание и агресивност и деца, които са неадекватни и импулсивни към другите. Ако възприемат стил като равнодушие и отхвърляне, ще осъждат родителите си за пропуснатото време. В някои случаи могат да се превърнат в активни, творчески личности. Крайност на либерализма е свръхлибералният родител, пълна противоположност на авторитарния. Тези родители не предлагат модели на поведение и ясна ориентация в живота. В резултат децата се оказват неподготвени за разочарованията, ограниченията и отговорностите. Могат да се превърнат в егоисти, егоцентрици, могат да изпитват страх и неувереност.
 

Индифирентен (хаотичен) – непоследователно ръководство (авторитаризъм, либерализъм, демократизъм). Налице е ниско ниво на контрол, ниско изразени ограничения и изисквания, хладни отношения, липса на интерес към родителските функции и възпитателен такт, безразличие към децата. Тези родители са „закрити” за общуване и обременени със собствените си проблеми. Не възприемат и обсъждат чужди гледни точки, ограничават поведението на детето в тесни рамки. Някои от тях появяват максимализъм, критикувайки всичко, което детето прави, нерядко му възлагат нереални надежди, изисквайки то да е изцяло зависимо от тях. Други са напълно безразлични и враждебни към децата си, провокирайки стремеж към изява на разрушителни импулси в поведението.
 Резултатите са снижаване на самооценката, нетърпимост и стрес, стремеж за харесване на всяка цена, антиобществени изяви.


Традиционен (нормален) стил. Характерен е за „пълните” семейства, в които обикновено двамата родители имат различни възпитателни стилове, свързани с полово-ролевата диференция (бащата – авторитарен, майката – демократичен). От значение е взаимното уравновесяване на влиянието на родителите върху детето. Изкуството на възпитание в семейството е свързано с баланс между степента на контрол и топлота. Това предполага, от една страна, ограничаване на автономията, постепенно „внушаване” на определени ценности и изграждане на вътрешни бариери, усвояване и интернализация на социално-приемливи норми и просоциално поведение, а от друга, стимулиране на инициативност, самостоятелност, увереност в себе си и независимост.

# 78 29 ян. 2020, 14:02 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Само това ли има - или приятелство, или страх и подчинение? Няма ли нищо друго?
Това, че в темата доста хора смятат, че е невъзможно и неправилно приятелството с децата, не ги прави автоматично родители, залагащи на страх и подчинение. Всеки човек, дори на 50 да стане и да има живи родители, пак в някаква степен тяхната дума тежи за него, и то не като на приятели, а именно като на родители. Дори тук всички, дори феновете на приятелството, пак говорят от гледната точка на родител, а не на приятел или от гледната точка на дете (макар и пораснало), а не на приятел с родителите си.

# 79 29 ян. 2020, 14:02 ч.
  • Мнения: 1 119
Могат да имат подобни отношения, но не в смисъла на истинско приятелство. Едни от основните правила на приятелството са да е дружба, неоснована на родствена/кръвна връзка или други обвързаности; да има равенство между участниците, а не един да е подчинен; да имат общи интереси.

Не приятелство. По-скоро приятелско отношение. И е полезно, според мен.

# 80 29 ян. 2020, 14:46 ч.
  • Мнения: 17 407
Айде пак стандарти. Остава да видим кой и доколко успява да се натика в “правилните”.
Аз бих извела от всичките тези, поне още толкова, но какво от това?

# 81 29 ян. 2020, 14:57 ч.
  • София
  • Мнения: 4 884
Не знам дали точната дума е "приятел", но искам детето ми да ме чувства близка и да умее да споделя с мен всичко, което го обърква емоционално.

# 82 29 ян. 2020, 15:04 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Според мен е близост, а не приятелство.

# 83 29 ян. 2020, 15:13 ч.
  • Мнения: 30 802
Зависи на кое му викате тайна и споделяне. По принцип за някои неща е хубаво отрано детето да разбере, че изобщо не са тайни, ами са си нормални въпроси. Нет поведение примерно - синът ми е на 10, много пъти вече е говорено и не мисля, че трябва да му вися над рамото, да не се заприказва с педофил. От една възраст нагоре бих гласувала доверие сами да блокират и докладват, не е ракетна наука все пак. Нито му искам ежедневен подробен доклад.

С моите родители обаче съм усещала, че някои теми и за тях са трудни - е как да споделя, като отсреща се очаква насмешка, плюс вписване в черния списък и последващо изкарване на грешката. Аз и сега не споделям, щото същият модел си продължава, въпреки че съм на близо 40 - всичко, което кажеш, ЩЕ бъде използвано срещу теб за максимално гаден ефект в специално подбран момент с доза садистичност.

# 84 29 ян. 2020, 15:30 ч.
  • София
  • Мнения: 4 884
Преди много години, когато майка ми е била дете, баба ми не е говорила изобщо с нея за пубертета, за съзряването на момичетата и когато 10 годишното дете е видяло кръв на гащичките си за първи път, е изпитало шок и ужас, че кръвта му изтича и ще умре.
Майка ми не е знаела с кого да сподели и единственото, което и е хрумнало тогава, е да вземе пионерската си връзка, да си я сложи като превръзка и да плаче неудържимо с часове сама в стаята си.
После е споделила с приятелка, не с майка си....и се зарекла пред себе си, че ако някой ден има дъщеря, никога няма да допусне това да и се случи.
Със сестра ми бяхме малки, когато знаехме всичко за цикъла на момичетата и чакахме това да ни се случи като истински празник. Нашите приятелки също идваха вкъщи, за да питат майка ми за всякакви неща, свързани с женските тайни на съзряването и тя спокойно отговаряше на всичките им въпроси. Моята майка, не тяхната.
Когато моят цикъл дойде, вкъщи купихме бонбони и празнувахме, после ядохме бонбони и с женския празник на сестра ми.
Сега аз съм майка и в годините назад съм отговаряла на всякакви въпроси, някои от които доста... шокиращи.
"Мамо, гейовете как точно правят секс? Мъжът и жената знам, обяснила си ми, но ми кажи как точно го правят гейовете, не мога да разбера сам".
На такива въпроси се замислям за миг. Не мога да кажа "Не знам", защото синът ми ще си помисли "Хм, за какво питам майка ми, тя нищо не знае". А истината в детайли при всички положения не звучи красиво....
Обаче отговарям- винаги. На всякакви въпроси.
Много искам да запазя позицията си на първия човек, когото синът ми ще попита за ... всичко.

# 85 29 ян. 2020, 15:34 ч.
  • Мнения: 30 802
Ей това имам предвид - за мен това не е някаква тема, изискваща супер високо интимно доверие. Просто е дива неграмотност да НЕ говориш за тия неща. Те са си супер стандартни, просто ги казваш и какво толкова. Още се изненадвам, че момичета от моето поколение са стигнали до менархе без никакви обяснения. То това дори не е до приятелство, а до грамотност.

# 86 29 ян. 2020, 16:10 ч.
  • София
  • Мнения: 38 539
В интерес на истината, понякога като почне "пък тя това ми каза, ама тя си е говорила с него в чата, а пък на мен ми каза друго и сега...." я режа, защото ми писва от пуберски глупости и интриги.

# 87 29 ян. 2020, 16:12 ч.
  • Мнения: 30 802
Да, и аз не искам да знам с кой е в гилдия, кое ниво са минали и какви купи е спечелил в подробности.

# 88 29 ян. 2020, 16:35 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: ananas в ср, 29 яну 2020, 12:40
Това със споделянето е някакво извращение за мен . Такива порти за намеса на родителя отваря. Има си червени лампи, и без да ти споделят всичко , се усеща кога има нужда от намеса. Споделянето е инфантилност от страна на детето и нежелание на родителя да пусне контрола над живота на порасналите си деца.

Аз пък много съм страдала, че не мога вкъщи да споделям. Единият си имаше достатъчно проблеми, на другия не бях интересна - моите неща били глупости. И малкото казвано от мен бе посрещано с осъждане, присмех, критика.
Детето не може да е приятел на родителя си - горе някой спомена, че майка му го използвала за душеприказчик. Детето не усеща сигурност в такава връзка. Но родителят според мен е длъжен да е приятел с детето си.

Ананас, а това, което казваш, е за хора, които по принцип не могат да бъдат приятели. Манипулират и контролират насън да ги бутнеш.

# 89 29 ян. 2020, 17:23 ч.
  • София
  • Мнения: 5 960
Моята майка ми беше (и още е) приятелка. Но ме е родила на 20сет години. Сама е била дете още... и така си ни гледа с брат ми , по младежки, леко ларж, все беше на наша страна. Като отраснах ми беше приятелка, дружка. Тя физически е млада, абе като две момичета се разхождахме често заедно. Модерен човек с модерни възгледи. Чудни години имахме.
Даде ми пълна свобода и ми имаше пълно доверие. растях доста самостоятелно дете във всичко. За което съм благодарна. Ноооо имах строг баща, малко по-възрастен и по - улегнал от майка ми. Той е бил стожера на семейната дисциплина, като с 3 деца беше той. Grinning Той много серт и държеше изкъсо, но пък имаше бизнес и доста пътуваше, та хем е строг, хем отпускахме, нали отсъства. Stuck Out Tongue Winking Eye
Може да има приятелство между родител и дете, да.

Аз обаче имам по - голяма разлика с децата си, и съм друг характер , и все се шашкам на тия години , и са други времената вече., абе едва ли ще имам смелостта да им дам тази свобода, която аз имах някого. Жалко, но трябва да го призная. Cry А то това има значение, като имаш свобода, се учиш на всичко и сам стигаш до много неща, и по-лесно узряваш и ставаш и по - самостоятелен . Абе хем бях дете, хем като голям човек отрано за всичко... и битови неща, и да се прибера навреме и да се обадя че ще закъснея , или да си направя храна или да реагирам както трябва. Сега няма такова нещо. Все децата са зависими от нас. Къде ще го пуснеш само ... и то расте едно цвете в саксия.... нямам думи... какво доверие какви приятели... нали трябва да узрее и да бъде поне малко равно на теб, че да сте приятели....да те разбере за нещата от живота.... пазиш го, все му трепериш, все му дуднеш ...  Това според мен....

# 90 29 ян. 2020, 17:29 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
Wooden Cuckoo Clocks, времената и разбиранията бяха такива. Хората не преекспонираха комфорта на децата, вкл. и на собствените.
Учеше се в кварталното у-ще и след 1 клас си ходехме сами. Сега... в реномираните у-ща идват отвсякъде и разбира се - родителите ги карат.

# 91 29 ян. 2020, 17:33 ч.
  • София
  • Мнения: 38 539
Моята дъщеря пък е доста самостоятелна вече. 9 клас е, сама си намери уроци по английски и математика, така че понякога не я виждам цял ден. Вечер и до 9.

# 92 29 ян. 2020, 17:37 ч.
  • София
  • Мнения: 5 960
Цитат на: Cuckoo в ср, 29 яну 2020, 17:29
Wooden Cuckoo Clocks, времената и разбиранията бяха такива. Хората не преекспонираха комфорта на децата, вкл. и на собствените.
Учеше се в кварталното у-ще и след 1 клас си ходехме сами. Сега... в реномираните у-ща идват отвсякъде и разбира се - родителите ги карат.
Абсолютно съм съгласна. Има обяснение. На 5 годишна възраст тръгнах на ДГ, ходех до там сама
Сама !  Grinning Абсолютно сама до там и обратно. И зимата в преспите. Да речем било е квартална детска градина на 5-6 преки от дома, но си имаше ходене де, не толкоз близо.
За училище да не говоря. Никога никой не ме е водил.
даже друго, помня, била съм 2- ри клас, 8-9 годишна, нашите на работа.
Прибирам се у дома на обяд, и си паля печка на дърва, щото е студено у дома, така се отоплявахме. Нямам никакъв спомен за инциденти. Не са ми казвали да е имало. Или у една съседка, баба, сядам и ги чакам да се приберат вечерта. Половината ден съм у дома си и се "оправям" за всичко сама , от 1ви клас.

# 93 29 ян. 2020, 17:38 ч.
  • Мнения: X
Едно е да дадеш свобода на детето си и да му покажеш, че му имаш доверие, друго е да се буташ да си му най-добър приятел и да ти споделя всичко. Аз съм възпитавана по първия начин и към децата си подходих така. Но никога не съм се бутала да съм им душеприказчик . И майка ми беше така. Когато растеш с усещането, че ти имат доверие, както каза някой по-горе, се замисляш много дали да направиш някоя простотия. А и ценностите, примерът в семейството е важен. Изобщо родителите имат толкова лостове за възпитание и въздействие, без да бъдат тирани. И без да  трябва да са най-добри приятели. Имам край себе си много лоши примери на такова криворазбрано приятелство. Тук все се пише за приятелство с дъщерите. Ами ако майката на момчета реши да им е най-добър приятел и ги насърчава да и споделят любовите си.
 Имаше и тогава педофили . Аз имах съседка , пострадала от такъв. И аз съм попадала на такъв в киното когато бях на 12. Да не говорим колко често ми се е случвало да виждам ехсибионисти - говорим за 70-те и 80-те , центъра на голям областен град.

Последна редакция: ср, 29 яну 2020, 18:31 от Анонимен

# 94 29 ян. 2020, 17:42 ч.
  • София
  • Мнения: 38 539
Аз не съм се бутала. Тя от малка си е приказлива.

# 95 29 ян. 2020, 17:51 ч.
  • Мнения: X
  Аз не пиша за теб . За много неща можеш да говориш с майка си, но пък да си споделяш всички тийнеджърски, младежки, любовни, а после става брачни трепети и проблеми , за мен са отровни взаимоотношения на незрялост и контрол. Точно неспособност да се прекъсне пъпната връв.

# 96 29 ян. 2020, 17:55 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
Или майката се бута да знае всичко, или от клюкарски напъни, или да се чувства в крак с младите.

# 97 29 ян. 2020, 17:59 ч.
  • Мнения: 30 802
В 21 век има доста добри начини да разбереш за културата и трендовете непряко, има си социални медии.

А иначе си има няколко простички правила за безопасно придвижване и бдителност. Да, градската среда хич не е безопасна, особено за момичета, но не е и тотален зомби апокалипсис.

# 98 29 ян. 2020, 18:04 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 567
Ама чакайте, приятел не значи да споделяш абсолютно всичко и да си душеприказчик. Аз имам само една такава приятелка. Но има други хора, които са ми приятели, с които ме свързват различни неща, на които мога да разчитам, близки сме, но не споделям всичко. Нима вие с всеки ваш приятел споделяте всичко?

# 99 29 ян. 2020, 18:05 ч.
  • София
  • Мнения: 19 253
Цитат на: The Siren of Titan в ср, 29 яну 2020, 17:59
В 21 век има доста добри начини да разбереш за културата и трендовете непряко, има си социални медии.
Зависи какви контакти имаш в социалните медии и в какви групи участваш.
Говоря за хора, които не четат особено извън абсолютно необходимото. ФБ е за пращане на картинки и лайкване + цитати на умни мисли на фона на красиви пейзажи

# 100 29 ян. 2020, 18:12 ч.
  • Мнения: X
Какво ми тежи на душата , съм споделяла  предимно с приятели. От тях съм очаквала по-адекватни и непредубедени съвети. Хубавото съм споделяла с майка си. Да я зарадвам . А има хора , които държат родителите си в течение на всички проблеми. Ами наблюденията ми са, че  съветите им обикновено са силно изкривени в духа на нашето гардже е най-хубаво и винаги е право.Разбира се има проблеми, които няма как да спестиш на родител, но за всяко нещо да бягаш при мама и тати , за мен е незряло . Когато споделяш с приятели , имаш възможност да получиш  гледна точка извън традиционните ти семейни разбирания, което ти разширява и хоризонтите.

# 101 29 ян. 2020, 18:12 ч.
  • Мнения: 30 802
Достатъчно, та да не ми се изправи косата от фейка със Синия Кит и Момо.

ФБ вече е най-вече за затворени групи и съдържанието зависи от потребителя. Обаче трендовете са в Тубата, Тик-Ток, може и Инстаграм донякъде. Има и други, но примерно не бих се запритеснила, че педофили дебнат в Brawl Stars. Знам и с кои деца играе синът ми в мрежа, той си казва за гилдиите и групите.

# 102 29 ян. 2020, 18:17 ч.
  • София
  • Мнения: 38 539
Моят син все още е слаб в писането и на български, и на английски, така че ме вика да помагам. Един път разговорът ми се стори странен, но не много.

# 103 29 ян. 2020, 18:21 ч.
  • Мнения: 3 186
Цитат на: *Дорис* в ср, 29 яну 2020, 18:04
Ама чакайте, приятел не значи да споделяш абсолютно всичко и да си душеприказчик. Аз имам само една такава приятелка. Но има други хора, които са ми приятели, с които ме свързват различни неща, на които мога да разчитам, близки сме, но не споделям всичко. Нима вие с всеки ваш приятел споделяте всичко?

На приятели и на майка ми мога всичко да споделя, дали всичко споделям - не.

Не всички хора имат нужда да споделят обаче. Аз бях от споделящите деца с такава необходимост. Не сте и вие били такива със сигурност. Типът дете трябва да определя родителското поведение на теория поне.

# 104 29 ян. 2020, 22:30 ч.
  • Мнения: 2 353
  Относно споделянето - то си е И до дете, И до родител. Аз не съм от споделящите хора по принцип, натоварва ме да говоря, но обичам да изслушвам. Старая се съветите, които давам да бъдат безпристрастни и не оцветени емоционално. Не съдя, не се паля, разсъждавам върху различните гледни точки на участниците, защото всеки гледа от своята камбанария. Детето ми не очаква да чуе, че е право, по-скоро очаква да се сетя за нещо, което й е убягнало. Същото правя и за приятелите си, и изобщо за всеки, който ми е гласувал доверие.
  Независимо дали си говорим за сложни отношения, вселенската несправедливост на учителите, пубертета или бъдещите й творчески планове, винаги много се радвам, че споделя.
  Но аз имам само едно дете, де, ако имах повече не знам как щях да им смогна.

# 105 30 ян. 2020, 11:00 ч.
  • Пловдив
  • Мнения: 1 567
Цитат на: tainichka в ср, 29 яну 2020, 18:21
Цитат на: *Дорис* в ср, 29 яну 2020, 18:04
Ама чакайте, приятел не значи да споделяш абсолютно всичко и да си душеприказчик. Аз имам само една такава приятелка. Но има други хора, които са ми приятели, с които ме свързват различни неща, на които мога да разчитам, близки сме, но не споделям всичко. Нима вие с всеки ваш приятел споделяте всичко?

На приятели и на майка ми мога всичко да споделя, дали всичко споделям - не.

Не всички хора имат нужда да споделят обаче. Аз бях от споделящите деца с такава необходимост. Не сте и вие били такива със сигурност. Типът дете трябва да определя родителското поведение на теория поне.
Не разбрах какво казвате за мен, че съм била, но аз бях дете което НЯМА нужда да споделя с родителите си. Едва като минах 35 години започнах да изпитвам тази нужда,  макар че имах приятелки, с които да говоря.
Моят син обаче е различен. Разбира се, интимни неща свързани с любовни трепети, не е споделял Simple Smile
Но да, напълно съм съгласна, че типът дете трябва да определя родителското поведение.

# 106 30 ян. 2020, 11:11 ч.
  • Мнения: 3 186
Хванах се за поста, не говоря конкретно за теб.

# 107 30 ян. 2020, 11:19 ч.
  • София
  • Мнения: 38 539
Моя малкия си е скрит, за важни неща му тегля думите с ченгел. С него съм си мама.

# 108 31 ян. 2020, 00:09 ч.
  • Мнения: 2 749
Приятел е едно, родител е друго. Моите деца си споделят с мен, радвам се на това. Но не са ми приятели, деца са ми.  Голямата е отделно отдавна и пак не я чувствам като приятел. С приятелки споделям неща, за които никога не бих товарила децата си. Макар че, ако ме питат, към им отговаряла честно за връзките си /които познават де/. Те си споделят с мен, говорим си.  Но споделянето е едно, приятел е друго. Ако не споделяха, би се почувствала кофти родител /като майка ми/.

# 109 31 ян. 2020, 07:32 ч.
  • Мнения: 17 407
Хапка, има ли безпристрастни съвети? Изслушващият не дава съвети, а помага на споделящия сам да стига до решения Simple Smile
Аз наблюдавам много често, че родители пропускат важни неща в ежедневието на децата си - не следят на кого подражават, оставят ги сами да посещават лекар, масово явление е младежи да издевателстват над телата си във фитнес зали и да приемат съмнителни добавки, да се подлагат на диети.Контрол над поведение, оценки, отсъствия,  тестове за наркотици изчерпват отговорностите, явно.
Simple Smile

# 110 31 ян. 2020, 08:03 ч.
  • Мнения: 15 238
Цитат на: Olia Nik в пт, 31 яну 2020, 00:09
С приятелки споделям неща, за които никога не бих товарила децата си.
Това, го срещнах няколко пъти - товарим децата с нашите проблеми. Когато проблемите са свързани със семейството, пряко или косвено, не могат да се скрият. По добре всички да са наясно, защото понякога последиците се стоварват точно върху децата и те трябва да ги решават.

# 111 31 ян. 2020, 08:17 ч.
  • Мнения: 2 353
Цитат на: Дренка в пт, 31 яну 2020, 07:32
Хапка, има ли безпристрастни съвети? Изслушващият не дава съвети, а помага на споделящия сам да стига до решения Simple Smile
Аз наблюдавам много често, че родители пропускат важни неща в ежедневието на децата си - не следят на кого подражават, оставят ги сами да посещават лекар, масово явление е младежи да издевателстват над телата си във фитнес зали и да приемат съмнителни добавки, да се подлагат на диети.Контрол над поведение, оценки, отсъствия,  тестове за наркотици изчерпват отговорностите, явно.
Simple Smile

  Дренка, дискутираме, не ти дължа обяснение.

# 112 31 ян. 2020, 08:22 ч.
  • Мнения: 17 407
Не ти исках обяснение, но с отговора си ми го даде. Simple Smile

# 113 31 ян. 2020, 08:37 ч.
  • Мнения: 30 802
Е не, сега и фитнесът ли стана вреден? Колко пък да издевателстваш в стандартната фитнес зала...то това е малко като суеверния страх от спорта при някои българи - да не се изсилиш нещо. Според баба ми вдигането на всякаква тежест щеше да ме направи мустакат мъж. Жената трябвало да е мекичкава и слаба...

# 114 31 ян. 2020, 10:17 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Mama_Nana в пт, 31 яну 2020, 08:03
Цитат на: Olia Nik в пт, 31 яну 2020, 00:09
С приятелки споделям неща, за които никога не бих товарила децата си.
Това, го срещнах няколко пъти - товарим децата с нашите проблеми. Когато проблемите са свързани със семейството, пряко или косвено, не могат да се скрият. По добре всички да са наясно, защото понякога последиците се стоварват точно върху децата и те трябва да ги решават.

Едно е детето да бъде информирано по подходящ за възрастта му начин за семеен проблем (примерно загуба на работа, болести, намалели средства), друго е да бъде ползвано за терапевт, изповедник или съветник, о, сетих се за още нещо ужасно - съветник/изповедник за отношенията между родителите му... мама редовно да опява татко какъв е пън примерно.

# 115 31 ян. 2020, 10:45 ч.
  • Мнения: 2 749
Що бе? Явно трябва да плачеш на рамото на детето си, че примерно гаджето те е отсвирило. Нали и това е в семейството. 😂

# 116 31 ян. 2020, 10:47 ч.
  • София
  • Мнения: 38 539
Ох, аз понякога я правя тази грешка. Особено когато мм тръгне срещу двете ни.

# 117 31 ян. 2020, 10:53 ч.
  • Мнения: 3 731
Цитат на: Olia Nik в пт, 31 яну 2020, 10:45
Що бе? Явно трябва да плачеш на рамото на детето си, че примерно гаджето те е отсвирило. Нали и това е в семейството. 😂
И това съм го правила. Вярно, не на 5 годишно дете, но пак. Забелязвам, че дъщеря ми си е взела урок и не реве по бивши гаджета, така или иначе след някой месец няма да и пука. 😀

# 118 31 ян. 2020, 11:05 ч.
  • Мнения: 2 749
Абе избягвам. Но аз по принцип такива неща не споделям. На мнение съм, че каквото е между двама, си е само между тях и не бива да се намесват други. Даже ми е ставало неприятно дъщерята като разправя за караници с приятеля й.

# 119 31 ян. 2020, 11:44 ч.
  • Мнения: 15 238
Цитат на: Oryon в пт, 31 яну 2020, 10:17
Скрит текст:
Цитат на: Mama_Nana в пт, 31 яну 2020, 08:03
Цитат на: Olia Nik в пт, 31 яну 2020, 00:09
С приятелки споделям неща, за които никога не бих товарила децата си.
Това, го срещнах няколко пъти - товарим децата с нашите проблеми. Когато проблемите са свързани със семейството, пряко или косвено, не могат да се скрият. По добре всички да са наясно, защото понякога последиците се стоварват точно върху децата и те трябва да ги решават.

Едно е детето да бъде информирано по подходящ за възрастта му начин за семеен проблем (примерно загуба на работа, болести, намалели средства), друго е да бъде ползвано за терапевт, изповедник или съветник, о, сетих се за още нещо ужасно - съветник/изповедник за отношенията между родителите му... мама редовно да опява татко какъв е пън примерно.
Аз и приятелите си не ползвам за терапевти и изповедници. Да, съобразяването с възрастта го има, но детето си е пълноправен член на семейството с право на глас/мнение.


Цитат на: Olia Nik в пт, 31 яну 2020, 10:45
Що бе? Явно трябва да плачеш на рамото на детето си, че примерно гаджето те е отсвирило. Нали и това е в семейството. 😂
Гаджетата на мама ?!  Това не влиза в разбирането ми за семейство и не мога да го коментирам.

# 120 31 ян. 2020, 18:27 ч.
  • Мнения: 17 407
Цитат на: The Siren of Titan в пт, 31 яну 2020, 08:37
Е не, сега и фитнесът ли стана вреден? Колко пък да издевателстваш в стандартната фитнес зала...то това е малко като суеверния страх от спорта при някои българи - да не се изсилиш нещо. Според баба ми вдигането на всякаква тежест щеше да ме направи мустакат мъж. Жената трябвало да е мекичкава и слаба...

Ти правиш ли разлика между спорт и изсилване, несъответстващо на възрастта, структурата и функцията на тялото?
Да опасно, е, поради факта, че залите са пълни със слабо компетентни лица, а децата драпат да помпат мускули и ваят тела със свръхтежести и синтетика.
Не знам това “стандартна фитнес зала” за теб какво е, но всъщност отговаря на горното. И не пиша, че фитнесът е опасен, а че е добре да има родителски контрол и информираност къде и на кого поверявате децата си.

Последна редакция: пт, 31 яну 2020, 18:33 от Дренка

# 121 2 фев. 2020, 18:43 ч.
  • Мнения: 1 907
Като майка на дъщеря, минала през ужасяващ пубертет, пълен с драми и какви ли не залитания, но превърнала се в чудесна, целеустремена млада дама с ясна представа за желанията си и как да ги постигне, ще кажа, че не само може, а е жизнено необходимо. За да го предпазиш и насочиш, за да си в час. Под приятелка нямам предвид да ходим на мол и да карам втори пубертет, покрай детето, а и дъщеря  ми е много далеч от кифлите и трудно ще я впечатлиш с кифленски лиготии.

Последна редакция: нд, 02 фев 2020, 21:42 от Елиас

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата