Реших да се разведа

Аз не бих се изнесла, натисни го да се изнесе той. При подаване на молба за развод, законът е на ваша страна.
Кажи му го ако случайно не знае. Може да му предложиш и помощ в намирането на нова квартира.

Никаква помощ за такива. Максимални издръжки за децата и никакво внимание - той и без това ще заживее като ерген моментално.
За жилището разучете какви права имате, привилегии и други обстоятеслва в страната, където сте.
Не знам дали може да има развод според различно законодателство от това, според което е сключен брака, но ако е възможно, вижте дали няма да Ви е по-изгодно такъв вариант.
Може да звуча бездушна и жестока към мъжа, но съм се нагледала на такива "бащи", половината население на България е от деца, отгледани само от майките си, дори и да не са имали развод родителите им.

Филма с помощ за жилище го играх лятото,когато беше решил да се изнася- намерихме,съдействах му за договора, но не поиска да го подпише. Стегна се и започна да се държи нормално за едно известно време и до там, всичко пак отначало.
Доколкото съм запозната със законите тук, имаме 1 помирителна година преди да ни разведат.Бих предпочела България,но адвоката ми ме разубеждава защото според нея доколкото е в течение на нашите отношения,той няма да се яви на заседание и ще се проточи дълго.
За издръжка изобщо не се надявам, тъй като има вариант да се прибере и да си плаща българска евентуално.
Така ми е дотегнало, че нищо не му искам и нищо няма да гоня,само спокойствие да изгледам децата.

Така като те чета, най-добре ти намери друга квартира, с такива няма оправия. Хем не върви да го изгониш на улицата в чужбина, хем пък като му намериш жилище той магически решава, че не иска развод и така до следващия път. И аз съм била в чужбина и знам какво е да те гризе съвеста, не можеш просто така да оставиш някой на улицата, какъвто и т*пак да е. Този си сменя си мнението, минава от едната крайност в другата. Най-вероятно както ти е казал "слава богу", че ще подадеш молба за развод, така после ще те разубеждава.

И какво като се прибере в България и плаща българска издръжка? Ами да я плаща, нищо, че е малка, на година се събират 2000 - 3000 лева за децата, пак е помощ.

Щом казваш, че гаслайтва, представям си как ти е изпилил нервите. Те не са за един ден, все пак децата имат нужда от спокойна майка.

Аз те подкрепям напълно ! Наистина е жалко, че сте попаднала на такъв егоистичен нагъл човек.
Аз колко пъти съм казвал, че в днешно време жените станахте повече и то мъжете. В смисъл, че поемате и женските и мъжките задължение и то в присъствие на мъж.


Само мога да ти пожелая ако някога допуснеш друг мъж в живота ти, да е истински мъж с главно М, а не заспала "п...ка", като този неблагодарен егоцентрик ! Има една приказка, което в днешно време е много актуална - "По-добре сам/сама от колкото зле придружен/а"

Много истина в малко думи. Опитай да гледаш от положителната страна на нещата, такива със сигурност има, не се фокусирай във неприятното, спомени за миналото и т.н. Не се обвинявай за нищо, защото ти нямаш вина.
Сега просто ще ти падне един товар и ще се чувства много по-добре. Истината е, че сред мъжете има много брак, много плавя и най-неприятното е, че една жена не винаги може да ги усети в самото начало. Много често те проявяват лошите си черти на един по-късен етап от съжителството.

Някой път ще напиша една задълбочена статия по този проблем, моята гледа точка и ще се получи полезна дискусия.

Аз те поздравявам, че си взела това решение и когато се отърсиш от раздялата, животът ти ще е много по-лек и слънчев, повярвай !!!

Здравейте! Не искам да ви разубеждавам, но ще задам един малко по-различен ъгъл на казуса. Не знам какъв е здравословния проблем на детето, но щом сте се преместили заради него значи е тежък. Детето със сигурност вътрешно си изживява някаква мъка заради всичко което му се случва. И тук идва момента с отношенията му с баща му и чувствата му към него. Т. е. ситуацията за него чисто емоционално ще се натовари още. Здравото дете ще се справи по-лесно, но заради болното може би е добре първо да се консултирате с психолог как да подготвите детето и психолога да поработи с него. То вече веднъж е преживяло голяма промяна с преместването и е било откъснато от останалите си роднини, може би и приятели. Просто преди да осъществите раздялата реално и законово може би трябва да подготвите детето с помощта на специалисти. Желая ви всичко да се случи така както го искате. Успех!

Верно ли са глупости?
Я пак да почетем.

То не е нужно да е много успяла една жена ,стига да  е малко над мъжа и стой та гледай.

По-безболезнено за децата ще е да останат в дома си и да се махне той. Но в краен случай изнасяйте се вие. Говорете на децата, че те вина за раздялата нямат. Особено на детето с увреждане. Децата имат склонност да си приписват вина. Също може и да си втълпят, че ако направят нещо, или пък ако спрат да правят нещо, мама и татко ще се съберат отново заедно.
Не бъдете толкова благородна спрямо съпруга си. Тези деца са и негова грижа и отговорност. Колкото и да ви е успешен бизнесът, той дължи издръжка на децата си. Спестявайте за черни дни. Успех!

Разбирам те, авторке, ужасно се ядосах от прочетеното.Заминали сте, впрегнали сте се да се устроите, имали сте цел, да ама на мъжа ти му е дотежало и си го изкарва на теб.Каквото и да направиш ти си му кривата, той не иска да се сплотява, твоите усилия да влязат в ред нещата още повече го дразни, търси причини да се заяжда.Удобна жертва си му, родители и приятели далече, чувства си се силен, предполагам основните финанси идват от него.Само предполагам.Много жали за твоята заплата, иска си човека, гледани деца, домакинство , дохода ти , а той да си се криви както му харесва, ти да си понасяш безропотно и естествено ооооще да се стараеш.
Хубаво си му казала за развода, сега му покажи на практика, че си твърда в намерението си.Много хора и мъже , и жени някакси не им се вярва на казаното, най-добре му покажи от ден първи.Отдалечи се емоционално, приеми, че сте разделени и този мъж ти е съквартитант, разговор само с точки и подточки- наем, сметки, разходи по децата. Спри да му слугуваш, нищо не прави за него, отдели се в друга стая.Смяната на квартирата е отстъпление, той го знае и затова се звери "само с полиция", смени тактиката, изненадай го, ама бъди подготвена, провери си правата и действай.Такива са големи само вкъщи.
Спри да му обясняваш, как детето има нужда от теб, той го знае много добре, ама си е по-важен.Намери си съответните служби , женски центрове или там каквото има във вашата чужбина и се подготви , после действай, не с бягство, изненадай го.

Един нетактичен въпрос, но той баща и на двете деца ли е? Странно ми е поведението му....

Аз не останах с впечатление, че основните средства идват от неговата заплата. Май идват от нейната работа.

Е, "таткото" си е намерил нова по-добра, и сега "старата" жена и болното дете пречат на щастието му.
Не бих си тръгнала АЗ, а точно бих използвала полиция, както той сам "иска", за да го разкарам.

Благодаря за подкрепата.
Бащата е той и до момента на заминаването е бил всеотдаен, не сме имали кризи, нормално семейство.
И двамата работим и поемаме разходите наравно,аз може би малко повече, но не ми тежи работата, а напротив приятно ми е семейството да е задоволено и децата да растат спокойни финансово. Не съм сядала да му смятам парите, които внася, но и знам, че ако не работя няма да стигат за покриване на всички нужди.За мен не става въпрос за пари, отгледана съм в бедно семейство мога и с 2 и с 200.
Боли ме от отношението към децата и това ме накара да се реша на стъпката.
Не съм му поискала развода с цел да го сплаша, просто наистина се уморих и не искам да давам шанс,не че ми е поискал такъв.Явно всичко вече се е изчерпало.Далеч съм от това да скачам да го обвинявам или да се оправдавам пред него.
Вече си начертах плана със сутрешното кафе.

Звучиш като оправна и мотивирана жена, шапка ти свалям. Действай и успех