Детски страх

  • 1 295
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 8 905
Най-вероятно е просто период.
Детето не е чак толкова малко и със сигурност знае, че не трябва да лапа предмети и течности, които не са за ядене.

Голямата ми дъщеря като беше на 7-8-9 години / вече не помня точно/ имаше подобен период, когато постоянно ме питаше това отровно ли е, онова отровно ли е, ако го глътне. С времето престана.

Разбира се, наблюдавайте ситуацията и ако нещо Ви се стори по-притеснително, потърсете специализирана помощ от психолог примерно.

# 16
  • Sofia
  • Мнения: 5 802
Едно е просто да задава въпроси и да се интересува (това наистина е нормално за възрастта), друго е да плаче от страх. Този страх според мен е породен от нещо.

И не, не е чак толкова голяма, за да не лапа боклуци.
Моят е на 6г. и знае много добре, че не трябва да лапа предмети, но понякога го хващам с някоя играчка в устата - и разговорът започва отначало.

ПП : ако едно дете глътне нещо, то рядко ще го направи нарочно.

Последна редакция: чт, 16 яну 2020, 09:54 от Brin de muguet

# 17
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Едно е просто да задава въпроси и да се интересува (това наистина е нормално за възрастта), друго е да плаче от страх. Този страх според мен е породен от нещо.
Абсолютно. Няма как да изпада в истерия от простата мисъл, че евентуално би могла някой ден да глътне нещо. Защо изобщо би го правила? Тва все едно аз да изпадам в истерия, че теоретично може да ме изяде акула. За да се случи значи някой или нещо ми е насадил тоя страх.

# 18
  • София
  • Мнения: 1 252
Изчакването не е опция, защото едно потенциално гълтане на батерия може да прогори хранопровода и да доведе до сериозен кръвоизлив и проблеми..много се извинявам и не искам да те плаша, както и детето да се стресира допълнително, но затова трябва да се вземат мерки...ако трябва потърсете лекарско мнение. Детето явно е уплашено от реално нещо. Стискам палци да стигнете безболезнено за него до причината🤗

# 19
  • Мнения: 10 517
а защо просто не и обясниш какво наистина се случва?

разбира се казваш в началото, че такива неща не се лапат, но ако случайно се случи да глътне батерия, трябва да се иде в болницата и да й промият стомаха, напр.
така детето ще е наясно какво се случва.
така и за другите неща, които пита.

според мен е нормално на тази възраст да задава подобни въпроси, после идват и въпросите за смъртта... измисли си отговор.
детето ми например знае, че тялото се погребва (свекърът почина и баща му го води на гроба), но в същото време твърди, че дядо му е на небето и му маха отгоре, та сам си свърза някаква история, която е логична за него - тялото лежи в гроба, душата е на небето.

Да, защо просто не й отговориш какво ще се случи ако остане без въздух и дори какво трябва да се направи в такъв случай, за да се разреши проблема. Дай и да разбере, че преди да се стигне до смърт има проблем за разрешаване и че проблемът е разрешим.

За съжаление, въпросът за смъртта идва още преди тези. "И като умря къде отиде?". Аз не казвам на небето, тъй-като нямам логично обяснение, което да представя. По скоро казвам, че не знам, че никой не знае къде отиваме като умрем. А, на въпрос "защо умират?" отговарям с логична причина - "разболя се и не можа да оздравее" или "изяде нещо отровно" или "блъсна го кола". С което автоматично стига до извода и запаметява, че трябва да се пази от тези причинители на "умиране". Думата "смърт" за сега е табу.

# 20
  • Мнения: 78
Много благодаря на всички за полезните съвети, ще пиша какво се случва и дали сме посетили психолог и как сме овладели страха. Но въпросите наистина са големи фантазии - вчера ме видя, че исках да зашия нещо и ме пита, ако глътна игла какво ще стане. После видя пожарогасител, какво ще стане ако глътна пяна от пожарогасителя.

Последна редакция: пт, 17 яну 2020, 11:00 от azlateva

# 21
  • Мнения: 81
По-малкият ми брат на тази възраст разискваше едни и същи теми и сценарии по 2-3 седмици, всеки ден едни и същи въпроси, за мен беше ужасно досадно, но майка ми най-търпеливо му отговаряше и обясняваше всичко, беше просто период.

# 22
  • Мнения: 1 495
Период е. Синът ми минава през същото сега, на 7г е. Пита какво ще стане ако ям сняг, какво ще стане ако глътна станиол (той наистина глътна де) и какво ли още не. При него ситуацията е такава, че ми казва, че децата в клас редовно му разказвали някакви лоши случки. На едното дете майката е лекар и май доста често подочувам това въпросното дете да стряска с разни разкази. Допитах се и до психолог, но тя каза, че е временно и въпреки това, че децата попиват всичко от родителите си и ако някой от родителите е по-тревожен може да го предаде на детето.
Ние с ММ сме си по-тревожни родители като цяло и може да ни е чул ако се притесняваме за нещо, съветът на психолога беше да не се драматизират събитията пред детето, а да се обясняват спокойно, но не и да се държи детето в стъкленa обвивка и да му се спестява всичко. Абе общо взето да има баланс. Нас ни викаха от уще заради постоянните му въпроси, но мисля, че това доста отшумя. Даже напоследък казва - и какво от това, голяма работа Satisfied.

# 23
  • Мнения: 71
Здравей, аз съм на 25 и още помня моят
такъв период.
Мисля че бях на 10.
Постоянно питах нашите странни въпроси.. Какво ще стане ако си забода игла в стомаха, мога ли да умра.
Карах братовчедка си да си ококорва очите,
за да видя дали ще изкочат...
Не знам на какво се дължеше,
продължи около месец това любопитство "от какво мога да умра"..
Тогава никой не ме взе на сериозно и си го преживях сама. Подкрепи я,
без да я стресираш, ще отмине Simple Smile Успех!

# 24
  • Мнения: 14
Когато бях на около 6-7 години постоянно питах какво ще стане, ако глътна нокът и толкова се притеснявах, че започвах да си въобразявам, че наистина съм глътнала без това да се е случило. Ще отмине

Общи условия

Активация на акаунт