Напротив, това е проблем за ТЕБ и то огромен. Това е първата стъпка, която трябва да предприемеш - да признаеш, че имаш проблем ТИ лично, а не околните.
Второ, терминът, който си използвал, го забрави. Японците стават все по-шантава нация - децата им отказват да ходят на училище, женените им двойки масово не живеят заедно, масов е и отказът от секс, мнозина се оттеглят от обществото в стаите си от стрес. И си имат думичка за всичко. Само че тук не е Япония и слава Богу.
Трето, бъди откровен към себе си и се опитай да вникнеш къде е проблемът ТИ. Всеки се чувства най-комфортно в своя си балон, със своите си хора и вещи, но това не ни спира тотално от общуване. Съучениците ли те тормозят? Проблем с учителите ли имаш? Харесвал си момиче, но то ти се е подиграло? Притесняваш се да говориш пред хора от страх, че ще се изложиш? Имаш ниско самочувствие? Виж какво те притеснява и работи в тази насока.
Четвърто, не е лошо да поговориш със специалист психолог, макар че ми звучиш по-скоро като "ударен" от тежък пубертет. Потърси отзиви за психолог, който се занимава с младежи, и отиди. Сподели всичко, което те мъчи, и виж какво ще ти каже.