Липса на мотивация

Здравейте!

Не мога да не обърна внимание на някак поставените „преди“ и „сега“ периоди поради силния контраст. Кое е нещото (казвам ‚нещо‘, тъй като е възможно да говорим за събитие, отношения, конкретен човек и т.н.), което поставя края на периода, в който сте била жизнерадостна и пълна с енергия, и началото на настоящия, в който липсват мотивация, енергия, чувствате се самотна? С какво свързвате загубата на смисъл и колко време продължава това?

Не става ясно откога сте в новото училище, но ако е от скоро, е нормално да съществува период на адаптация и напасване. Ако сте в този клас по-отдавна, какво се случва в отношенията със съучениците Ви – настъпила ли е някаква значима промяна помежду Ви и би ли било възможно това да е една от причините да се усещате по описания начин. Казвате, че не може да ги наречете „истински приятели“ и се запитах дали не е имало ситуации, в които доверието Ви да е било предавано.

Друго, което ми направи впечатление, е срамът от това да покажете истинската си същност. Замислих се дали това е нещо по-скоро характерно за Вас или е конкретно насочено към съучениците Ви.

Във всеки случай, за да развием пълноценни и смислени отношения, е важно да имаме спокойствието и свободата да бъдем автентични пред хората, с които се свързваме, както и те с нас, за да постигнем ‚истинността‘, за която и Вие говорите. Разбирам, че не пред всеки може да се разкрием, но не трябва да забравяме, че всяка от страните е редно да направи постъпки по отношение на свързването с другия.

Ако желаете да допълните историята си, но имате притеснения, съществува опцията да пишете и на лично съобщение.
Сърдечни поздрави,
Славея Дънева - психотерапевт