От дъното към върха (за моментите, в които губим фокуса на цялостната картина)

Пишеш много неясно, явно под влияние на емоции. Правят ми впечатление няколко неща - пишеш, че е трудно да започнеш от нулата над 20 години - предполага се, че си под 30. Ами, това е момент, в който можеш да почнеш от нулата. Представи си какво е да започнеш от нулата на 30, 40 или 50 години.
Искаш мнението на някой, който се е справил - едва ли някой се е справил точно с твоите проблеми - всеки се е справил със своите. И няма голяма разлика в проблемите на различните възрасти - бих казала, че като си млад емоциите са по-силни и по-бурни, също липсва известен опит в преодоляването им.
Припознах се в някои моменти от твоят разказ - преживяла съм някои неща на по-късна възраст - също боли.
Държиш да постигнеш някаква голяма цел - Внимавай! Не винаги постигането на целта те прави щастлива, понякога усещаш празнота, понякога мислиш, че залудо си се трепал, понякога мислиш, че това не е била твоята цел.
Мисля, че достатъчно ти отговорих, спрямо моето мислене и опит.
Практически - поставяш си малки цели и ги гониш една по една.

Не трябва да се драматизира толкова. Има една приказка: Когато господ затвря врати, отваря порти.

Приемаш си съдбата. Това направих аз. Колкото и въпроси да си задаваш, няма да получиш кардинално решение или отговор.
Радваш се и на дребни неща, на здраве, ако го имаш, на кафе с колеги или приятелки. Създаваш си свой комфорт, в който да не мислиш за минало, грешки, погрешни решения.
Животът не при всички се нарежда както сме го мечтали.

Е, защо се пуска цяла тема и текста се редактира след 15 минути така, че нищо да не се разбере? Направо си изтрий темата, явно си получила просветление и няма нужда да стои.

Тя, авторката снощи още изтри всичко.
Ако има админ, направо да я трият тази тема.

И  това ще
премине.

Вярата ме крепи винаги - в добрите подбуди, в справедливия изход, в съществуването на вечна любов.

Най-важното е да вярваш в себе си! Да вярваш,че всичко ще бъде наред каквото и да става! Всяка сутрин имаш да избора да приемаш нещата от негативнага гледна точка или от позитивната. Не е лесно разбира се но се постарай и тогава ще получиш много нови възможности и позитивни емоции. Живота ти ще тръгне да се развива по коренно различен начин!

Мотивацията - да правиш това, което ти харесва и те прави щастлив. Това зависи от теб. А намерението, целта, желанието не трябва да се гони на всяка цена, защото всяко начинание, цел носи в себе си потенциал за успех и за неуспех. Каквото и да направиш/не направиш. Това, което накланя везните в полза на едното или другото са хора, условия и обстоятелства свързани, екскортиращи това начинание. И ако човек среща постоянни спънки по пътя към тяхното осъществяване, то значи  не са на негова страна и обратния случай - всяко препятствие намира разрешение и наглед невъзможни желания могат да станат възможни,  когато вятъра е попътен. А може да има и безветрие. При този случай хора и обстоятелства не ти пречат да постигнеш някакво свое намерение, но не ти и съдействат. Равнодушни са.

Всеки сам намира начин да се мотивира, зависи колко силно иска да постигне целите си. За мен най-голямата мотивация са децата ми. Знам, че понякога искам да се откажа, да легна и да гледам в една точка; да изпадна в депресия и да не правя нищо, но нямам това право. 🥴

Болезнената амбиция, тогава, когато човек иска, има силно желание нещо да стане на всяка цена по точно еди какъв си начин, въпреки, че колкото и да се бутат нещата, не потръгват, е пряк път до вечната неудовлетвореност, недоволство. Не е ли по-добре да се замисли дали пък това не е знак, че не му е времето, мястото. Нещата не е препоръчително да се насилват. Човек е по-добре да се научи да е доволен от хубавите неща, които му предлага животът тук и сега, отколкото да гони някаква цел, хипотетично щастие на всяка цена,  тогава когато нещата може да се наредят именно както ги иска.

Много яка тема
Спрямо нея, хайкуто ми се вижда в рими 😂

starinthenightsky , животът предлага възможности, а не сбъднати желания на тепсия. Колкото и да ни се вижда от страни, че някой постига нещата лесно, зад всеки успех се крие много труд, упоритост, възходи и падения. Хората без амбиция, лежат на една кълка и чакат животът да им поднесе някоя и друга благинка. Ако може да не си мръднат пръста, най-добре.😉

То ако с мърдане на пръста ставаше, всеки който се е потрудил достатъчно, щеше да бере реципрочно плодовете от вложените усилия. Не е така. Ключовото е животът да ти предлага възможности да постигнеш нещо желано. Т.е. ако животът не предлага такива, това е индикация, че вероятно не си на правилното място, момент, обстоятелства и хора, не е за теб, не е твоето, а ти въпреки това можеш да си мърдаш пръстите, колкото щеш. Бадева ще е. Пречките, спънките, блокажите, разминаванията от страна на хора и обстоятелства, само дават знак, че възможности да сбъднеш някакво желание за някакъв определен период от време, в който са налице такива, няма. Изпълнението на някакво желание не зависи изцяло от теб, когато го искаш и както го искаш в точно определен вид, колкото и силно да го искаш. Не е само въпрос на мърдане на пръсти, а и въпрос на късмет, благоприятно стечение на обстоятелствата. Някои сбъдват своите желания, някои не. И причината не е, защото не са си мръднали пръста. Именно заради това изпълнението на желанието не трябва да се гони на всяка цена. И желанието да е фиксация, неговото изпълнение да изглежда в точно определен вид. Човек е хубаво да е отворен към възможностите, които му предлага моментът тук и сега, дори и те да не обслужват именно постигането на желаното от гледната точка на тук и сега.

Напълно съм съгласна с горното мнение. Понякога и кански усилия да полага, при дадена възможност, нещата не се получават.
Познавам хора с безкрайно лек и лежерен живот, и други при които винаги има трудности, нещата не се получават.

И е така, и не е така. Моя приятелка от доста време се опитва да си намери по-добре платена работа и ходи по безбройни интервюта. Онзи ден ми писа по месинджър да и кажа какво мися за новото и CV, била го преправила. Аз 10 минути се борих със себе си дали е добре да се изказвам. Обясних и че е доста зле форматирано. Посочих и 6 граматични грешки. И това на човек, който кандидатсва за позиция изискваща C1 английски. Накрая хванах и и написах наново CVто.
Мисълта ми е, че понякога не можем да преценим обективно какво ни куца и какво ни дели от постигане на целите.   А понякога може да е нещо много дребно.

Всеки си има някаква съдба. Житейски коловоз. Както в природата, за да израсте нещо е необходимо съответното семенце, сее се в определено време, полагат се някакви грижи за него и се чака реколта, така и при човекът е нужно да има семенце, т.е. потенциал заложен с моментът на раждане, дейности, които подпомагат да се развие семенцето и някакъв момент от време, който този потенциал може да донесе реколта.
Обективно погледнато всеки може да прави само това, на което е способен, умее, има като дадености т.е. семенце. Едни са хора на интелектуалния труд, други на физическия, трети са хора на изкуството. За някои козът, който им носи просперитет, пари в живота, тяхното основно предимство е външния им вид. Критерият по който някой бива избран е по това, което може да предложи, като сбор от качества и умения необходими в някаква конкретна сфера. И някой проявява интерес към тях. Това което може, умее, а не според това и в тази сфера, където нещо му куца.
Дори и да пренапишеш нечие cv, то би имало краткотраен ефект, ако способностите в действие на практика не покриват очакванията на работодателя.
В този контекст препоръчително е човек да се ориентира към цели, които му носят вътрешно удовлетворение, прилягат му по някакъв начин, което не гарантира тяхното изпълнение. Не е концерт по желание. Това единствено може да е индикация, че е заложено семенце. За изпълнението на някоя цел е важен факторът време, подходящ момент, в който евентуално да береш реколта от посятото. В подходящият момент всички пътеки водят до изпълнение на целта, желанието. Улесняват, предлагат възможности да се постигнат.

Като се има в предвид, че всяко едно желание е предпоследно... т.е. всяка потигната голяма цел оставя празнина, а не удовлетворение. Празнината на целта за постигане. Защото самия процес запълва живота, той е движение. Седнем ли , на което и ниво да е , няма да сме доволни и губим фокуса.
Аз мисля, че е хубаво целите да не са особено грандиозни, защото оставят много празнина при постигане или разочарование при установяване на невъзможност. Хубаво е малки, леко и спокойно постижими неща с радост в процеса на постигане ,а не с мъка , мъка , мъка ... конкуренция, ръчкане, подли номера и пр. .. негативизъм.