Много искам да си осиновя дете.

Имаш ли доходи, с които да гледаш себе си и това дете?

Забрави за сега  за щастието на душичката. Детето/бебето/ не е кукла да си я преобличаш, разхождаш с количката  и дондуриш.
Завърши 12 клас,  кандидатствай и следвай нещо, което те интересува.
Като започнеш работа и се утвърдиш може да вземеш информирано решение за осиновяване.
Има и специален подфорум за осиновяването тук.

Вие не сте самостоятелен човек, нямате никакъв шанс, поне не в близките няколко години. Розови фантазии са това, в действителност нещата с отглеждането на дете са доста по–различни.

Ако толкова ти се гледат бебета, пробвай се като детегледачка. Търсят се, ще изкараш джобни и ще придобиеш опит.

Ох, като я чета и на мен ми се прииска ...да съм на 18. 

За да те одобрят за кандидат осиновители, което не значи, че ще осиновиш задължително, трябва да имаш доход, с който да издържаш себе си и детето. Не е задължително да е от работа, но трябва да го има - рента, наеми, дивиденти... И да можеш да го докажеш.
Това, че не си омъжена и нямаш репродуктивни или здравословни проблеми не е пречка.
Пречки са твърде младата възраст и липсата на свои доходи.
Разходи се до Агенция Закрила на детето във вашия град и поговори с някой социален служител за това какво искаш и какви са условията. А условията можеш да намериш и в подфорума за осиновители.

Обсъдила ли си го с родителите ти?
"Искам просто да си осиновя и да подаря щастие на някоя душичка" звучи абсурдно, сори.

Май гледаш много телевизия.Сигулно си чула, че дават по 1000 лв месечно на приемни семейства.
ПС:Вземи си кученце

Повечето коментари са безумни. Особено последният, който намеква, че искам да съм приемен родител заради парите хахахах. Имам доходи. Та питах точнп и ясно, но ще се опитам да е по-сбито.. Ако имам пари и тн. дори да съм на крехките 18 пак мога да си осиновя нали? И за Came Lita да поясна - имам куче вече.

Можеш ли да докажеш тези доходи, и че ще можеш да се грижиш за друго човешко същество.

Здравей, Елена!

Поздравявам те за решението ти да осиновиш дете, заради желанието си да дадеш дом и семейство на дете без такива, а не заради невъзможност да имаш биологични деца. Първото е рядкост, а до второто се стига на една доста по-висока възраст. Разбира се и в двете няма нищо лошо, стига към решението да се подхожда през нуждите на децата, а не през нуждите на възрастните, т.е. на кандидат-осиновителите.

Предполагам, че повечето отрицателни коментари са именно заради възрастта ти, а тя поражда доста въпроси. Какво на тази възраст те кара да вземеш решение да имаш въобще деца, преди още да си опитала от благата на живота, като самостоятелен индивид? Да поемаш отговорност сама за себе си и да се научиш да се грижиш сама за себе си. Чак тогава един човек осъзнава какво е да се грижи за някой друг, особено децата, които са напълно зависими от родителите си.
Чудесно е че имаш дом и средства, които дават сигурност в едно семейство и това е в твой плюс при кандидатстване за осиновяване. Да осиновиш дете обаче не се изчерпва само с материалните възможности, а и с моралните ценности. Детето идва с историята си и травмите от миналото си, които ти ще трябва да посрещнеш.
Вече си навършила 18 г. и чисто законово, няма пречка да кандидатстваш за осиновяване дори да нямаш доходи и собствен дом, но това не гарантира вписването ти като кандидат-осиновител, нито пък че ще стигнеш до осиновяване. След като си подадеш документите, започва да тече три месечна процедура, по време на която ще се срещаш с назначения ти социален работник и психолог. Ролята им е да те проучат дали си психически стабилна и дали имаш капацитет на родител, който би могъл безусловно да приеме "чуждо" дете, да го обикне като свое и му помогне да се справи с травмите си от миналото. Ще преминеш курс на обучение за кандидат-осиновители, на което ще научиш повече за осиновяването, както и за различните емоционални травми при децата, които са останали по различни причини без биологичните си родители.
Именно възрастта ти ще предизвика редица въпроси у социалните, а тяхната работа е да ти ги задават.
Къде ще отглеждаш детето? Ако е в дома на родителите ти, те подкрепят ли решението ти? Ако не го подкрепят, кой ще ти помага? Доходите ти до колко са стабилни? Какво ще направиш, ако един ден се влюбиш в някой, който не приема детето, което си осиновила? Как ще съвместяваш майчинството с евентуална кариера и желанията ти за личностно развитие? След осиновяването детето ще се нуждае от постоянното ти присъствие, за да разбере, че ти си неговата майка, както и ти да разбереш че това е твоето дете и вече си майка. Ще ви трябва време да се адаптирате един към друг и да се опознаете. Малките деца често боледуват и когато си на работа ще трябва да излизаш в болничен, което не от всички се приема лесно. Ако пък си със собствен бизнес, отново ще е трудно да ги съчетаваш. Не ме разбирай погрешно, да си майка е прекрасно, но често преди да станем родители, живеем в една илюзия, заради което сме много не подготвени като родители.
Ако си премислила всички тези въпроси, които може би са само част от всичко което включва осиновяването, чудесно! Би могла да посетиш отдел "Закрила на детето" по района ти на местоживеене и да си поговориш със социален работник, който да ти даде насоки. Може да ти даде и списък с необходимите документи.
Ако не си си отговорила на тези въпроси, срещата със социален работник от отдела пак ще ти е от полза, още повече че там ще протече процедурата.
Би могла да се срещнеш и с хора, които са минали по този път и разбереш много повече за всичко, което те очаква.

Освен това, шансът да вземеш точно бебе не е висок. Ти не избираш детето. Взимаш каквото ти предложат. Повечето деца са с проблеми. Имам приятелка, която й дадоха гаранция, че детето е здраво физически. Но! Има проблеми с поведението, по които работят вече години.

Аз не съм казвала, че съм с капризи дали ще е бебе или детенце вече, което може да ходи и разбира повече. Казах, че искам да осиновя, което означава, че не ме интересува какво е, на колко годинки е и тн. А и да отговоря за въпроса какво ще правя ако бъдещият ми съпруг не го иска.... няма да има такъв ако не ме подкрепя в решенията ми и точка. Как може да дадеш на някое живо същество надежда и после да му я отнемеш заради твоите интереси. Сега точно в този период няма да мога да осиновя, защото искам след като направя тази крачка да му отделям всяка минутка внимание, първо ще завърша, имам пари, но ме достатъчно, за да си позволя да не ходя на работа и да си щракам с пръсти. Поинтересувах се и питах, за да знам в бъдеще какво да очаквам и какво да правя. Не ми е хрумнала тази идея от вчера. Не знам защо, но винаги съм го искала. Бих обяснила и по подробно, но като гледам повечето какви злобари са и хора с комплекси ще си запазя мнението за мен си. Благодаря на останалите, които ме разбраха и не се заяждаха.

Съжалявам, ако си разбрала поста ми като заяждане. Опитах се да ти дам насоки и пример с въпроси, на които следва да отговаряш, но не на мен, а на социалните работници, когато стартираш процедурата, защото работата им е да ти ровят в душата, дори с риск да ти се стори че се заяждат, макар съвсем да не е така. Отглеждайки осиновено дете, могат да се отключат неподозирани емоции, както положителни, така и отрицателни. Всеки преживява осиновяването по различен начин. Споделям го не само от опита на майка, която е осиновила детето си, но и на човек, който се среща и общува с много хора, които са осиновили и са осиновени.
Имали сме много трудности, свързани и с осиновяването и със самото родителстване, част от тях сме преодолели, друга тепърва ще преодоляваме. Независимо от трудностите, които сме изпитали и ще изпитаме, независимо от компромисите, които се е наложило да направим като родители, най-важното за нас е, че сме щастливи да имаме точно това дете.

По отношение на въпроса ти за казването на детето, че е осиновено - няма определена възраст, на която да се каже. Най-доброто, което може да се направи е въобще да не се създава тайна в семейството и с детето да се говори от самото начало по подходящ за възрастта му начин и според неговите нужди.

Не се "закачай" за всеки коментар, а си извлечи най-важното за теб и не спирай да се интересуваш.

Здравейте и от мен относно избора на бебе не е висок но напротив детето се избира по критерий които сте подали към социалните и никой неможе да те задължи да вземеш това което ти предлагат ние лично имахме предложение за едно бебе което отказахме

Е, да взе пак има някакъв избор.

Има избор и най вече сърцето ти подсказва дали това е твоето дете на първото ни предложено бебе момченце аз усетих че това не е моето дете но на второто предложение казах това е моето дете

Като два пъти по-голяма от теб, с риск да приемеш съвета/мнението ми за заяждане, но за какво осиновяване мислиш, като самата ти все още си дете?! И не заради годините, а заради наивитета, лъхащ от написаното.
За да не съм съвсем голословна, ще ти кажа все пак, че процедурата по осиновяване е толкова тромава и сбъркана, че стабилни двойки, с отлични показатели за осиновяване срещат проблеми, какво остава за току що завършило училище девойче, живеещо с мама и тате, които му дават джобни. Другото, което е, че сигурно си мислиш, че ще ти дадат едно пухкаво, бяло бебенце и ще го гледаш като кукла. Но реалността е, че масово децата по домовете са циганчета, не си избираш ти кое да е, дори да ти дадат бебе, докато дойде фактическото взимане на детето, то вече може да е на 1,5-2г. Може да е с недъг, може да е с някакво заболяване. Това са все неща, с които не всеки би се справил чисто психически, а и финансово. Другото е, че в много случаи децата от домовете имат различно от очакваното поведение. Не всеки би проявил нужното търпение.
Въобще, сега ти е време за съвсем различни неща - да излизаш и се забавляваш с приятели, да се образоваш, да придобиеш знания и опит, професионален и житейски и чак тогава да мислиш за дете, за да има какво да му дадеш.

Глупости. Процедурата нито е толкова тромава, нито оставя "перфектни" двойки без деца. Най-малкото пък да те одобрят за бебе пък да си го вземеш след години. От момента, в който получиш писмо или обаждане за дете до срещата минават няколко дни. От този момент до вземането на решение от кандидат-родителите има максимум трийсет дни. Т.е предложението е валидно 30 дни. След този срок или кандидатът подава искова молба, че ще осинови детето или детето се предлага на друг кандидат. А от момента, в който се внесе молбата в съда до насрочване на делото по закон има 3 седмици. Допустимо е до месец да е делото, ако става въпрос за голям съд. Делата за осиновяване са приоритетни, а не по общия ред и за такива дела дори съдът не излиза ваканция, т.е и през юли и август се гледат от дежурен съдия. И точно 7 дни след това решението влиза в сила и си вземате детето. Точка.
Личен опит:
Получаване на писмо - 16.09
Първа среща (информационна) - 24.09
Подаване на документи - 24.09
Дело - 23.10.
Вземане на детето - 31.10
Възраст на детето - 3г
Писмо - 20.06
Първа среща - 4.07 (аз я отложих, че насрочената първоначално дата 24.06 не ми беше удобна)
Подаване на документи - 11.07 (заради подновяването)
Дело - 29.07
У дома - 6.08
Възраст на детето - 4м.
Какви години до фактическото вземане, какви пет лева?
Колкото до детето. Кандидатът посочва желан профил - възраст, здравословно състояние, пол, произход.
И двете предложения отговаряха на профила. Въпросът е кандидатът да знае какво иска (може да приеме), до е наясно с реалността (какви деца има и какво да очаква като здравословен статус и евентуални проблеми в развитието). Затова се прави задължително обучение преди още да е вписан като кандидат осиновител.
Домовете поголовно вече са закрити. До 2021 ще бъдат закрити и малкото останали такива (около 20 за цялата страна). Първата вълна на закрити домове беше точно на домовете за бебета и деца до 3г.
Относно децата в регистрите
 Да, около 50% са със здравословни проблеми и увреждания
Около 65-70% са на възраст над 10 години.
Около 50% са от ромски произход.
Български произход не е гаранция, че детето е от проследявана и обгрижвана бременност и е здраво. Такива деца рядко се дават за осиновяване, макар че има и такива. Факт.
Поведенческите отклонения и обучителните затруднения се срещат все по-често и сред децата, растящи в биологичното си семейство. Вече почти във всеки клас в начален курс има дете/ деца с обучителни трудности, хиперактивност или друго. Расте броят на децата с алергии и диабет.

Мама Ру, благодаря ти за поста.

Аз пак казвам, че не летя в облаците, и че нямам претенции дали ще е черно или бяло детето или дали ще е бебе или на по-голяма възраст. Не искам да се обяснявам на ненормални лелички заради какво точно го искам. Няма да ме разберете. А до колкото съветите на някои от вас благодарна съм много, точно за това писах тука. Дали ще е сега или след някоя друга годинка аз ще си осиновя дете! Това, че съм на 18 не разбирам защо ме подценявате?! Наясно съм, че с "джобните на мама и тати" не мога мене си да отгледам камоли дете. Недейте да си говорите ей така само защото не познавате даден човек.

Ами обясни с какво ще го гледаш, за да те разберат злобните лелички.
В случая ти говориш като злобна недорасла.

Здравейте момичета защо са тези обиди караници и злоба не бъдете лоши бъдете добри живота е достатъчно напрегнат а ние допълнително си създаваме напрежение спрете се осъзнайте се гледайте позитивно на нещата за да има положителни резултати

Мама Ру, къде съм написала, че "перфектни" двойки остават без деца? Писала съм, че срещат затруднения по една или друга причина. Това, че при вас нещата са се случили бързо е прекрасно, но на моя близка приятелка и приятеля й им отне 11 месеца. Детето, което взеха беше на 5м., когато стартираха, сама си сметни след 11м. на колко е било. И това не е единствен такъв случай, на който съм била пряк свидетел. Други мои близки бяха посочили, че желаят детето да е с бг произход, но това, което им дадоха си е циганче.
Не ме разбирайте грешно, самата аз съм осиновена и за мен да това, да приемеш едно изоставено дете за свое, да го обичаш, възпиташ и отгледаш е може би най-благородното нещо на света. Но това, че сте минали веднъж по този път и не сте имали затруднения, не значи, че при всеки е така.

Колкото до коментара на авторката на темата за ненормалните лелички - с него само ми затвърждаваш мнението, че ти е рано за много неща, камо ли пък за осиновяване.
Семейството, в което аз имах щастието да попадна ми даде толкова любов, топлина, домашен уют, че нито за миг не съм се чувствала не на място. Мислила съм много по темата за осиновяването и в една по-ранна възраст вярвах, че също ще осиновя един ден дете, но въпреки дадения на мен шанс, към днешна дата категорично мога да кажа, че аз не ставам за това нещо. И не, защото няма да го обичам или ще ми е трудно да го отгледам. Има едни последствия от този акт на висша доброта, с които аз не знам дали бих имала силата да се сблъскам един ден. Но това го осъзнаваш след време, не на 18...

За съжаление и аз имам позната двойка, която чакаше дълго за осиновяване. Когато най - сетне си взеха детенцето, установиха здравословни проблеми, а им бяха казали, че е напълно здраво. Това доведе до много трудности и все още ежедневието им е нелеко. Имам предвид, че човек трябва да очаква всичко и да е убеден, че е подготвен да се справи емоционално, финансово и физически, когато реши да осиновява.

Има едни последствия от този акт на висша доброта, с които аз не знам дали бих имала силата да се сблъскам един ден. Но това го осъзнаваш след време, не на 18...
[/quote]

Точно за това пиша тук, за да ми се даде правилен съвет и да знам за какво да се подготвя. Бихте ли ми казала какви са тези последствия?

Пример. Когато влезе в пубертета и реши да "отмъщава" на света, че е осиновено/изоставено. 

Нормално да е ядосано и гневно за това е хубаво преди всичко да му се обясни с израстването, че ние сме му "нова" мама, която го обича най-много от всичко и тн. Има си начини, но ако разбере само тогава е лошо.

Не обясни с какви средства ще го отглеждаш.

Много идеалистично гледаш на нещата.
Като дойде пубертетът, обясненията за "новата на мама, която го обича най-много от всички" може и да има обратен ефект.
Когато хормоните започнат да бушуват, разумът изчезва, колкото и детето да е било разбрано преди това.
Не изключвай варианта - след като си дала всичко от себе си да го отгледаш, един ден да ти се изрепчи "Ти не си ми майка! Ще си правя каквото искам".
Трябва да си готова на всичко, включително и на отхвърляне, придружено с желание да открие биологичната си майка.

Точно за това пиша тук, за да ми се даде правилен съвет и да знам за какво да се подготвя. Бихте ли ми казала какви са тези последствия?
[/quote]

Моето мнение е, че не трябва да се крие истината, но в същото време е трудно да нацелиш подходящи момент да я кажеш. И това е един перманентен страх кога и как да го направиш, как ще го понесе детето, да не би пък някой да те изпревари... Аз разбрах на 25 и то не от родителите си и ми беше трудно, а ако го бях разбрала в бурната тийнейджърска възраст не знам. Знам само, че родителите ми са избрали години наред да живеят в страх, уж за да не ме наранят. Сега сигурно все още се страхуват да не би да реша да търся биологични родители, въпреки, че нямам намерение.
Мой братовчед е също осиновен. На него му казаха на около 8-10г. Уж всичко беше ок, но през пубертета стана страшно и на всяка забележка се отговаряше с "не ми казвайте, не сте ми никакви". Някак не успя да го приеме ли, отдалечи се от тях, сега почти не поддържат връзка. Друго приятелско семейство разсиновиха момчето си по горе долу същото стечение на обстоятелствата, само че още по-брутално.
Разбира се не всеки осиновен приема трудно истината, далеч не ми е това мисълта, просто аз знаейки през какво са минали тези хора, мисля, че не бих имала силата да го понеса. И съм наясно, че ако всеки разсъждава като мен, никой няма да вземе решение да осинови. Именно затова се възхищавам на тези, които го правят, защото прескачат себе си, трябва да си много уверен и стабилен психически.

Еми за момента искам да събера някакви пари в същото време да си завърша и висшето и чак тогава, за да мога освен, че ще го гледам, да му подсигуря и храна, дрехи, играчки, както и бъдеще. Просто исках да се подготвя от по-рано.

Моето мнение е, че не трябва да се крие истината, но в същото време е трудно да нацелиш подходящи момент да я кажеш. И това е един перманентен страх кога и как да го направиш, как ще го понесе детето, да не би пък някой да те изпревари... Аз разбрах на 25 и то не от родителите си и ми беше трудно, а ако го бях разбрала в бурната тийнейджърска възраст не знам. Знам само, че родителите ми са избрали години наред да живеят в страх, уж за да не ме наранят. Сега сигурно все още се страхуват да не би да реша да търся биологични родители, въпреки, че нямам намерение.
Мой братовчед е също осиновен. На него му казаха на около 8-10г. Уж всичко беше ок, но през пубертета стана страшно и на всяка забележка се отговаряше с "не ми казвайте, не сте ми никакви". Някак не успя да го приеме ли, отдалечи се от тях, сега почти не поддържат връзка. Друго приятелско семейство разсиновиха момчето си по горе долу същото стечение на обстоятелствата, само че още по-брутално.
Разбира се не всеки осиновен приема трудно истината, далеч не ми е това мисълта, просто аз знаейки през какво са минали тези хора, мисля, че не бих имала силата да го понеса. И съм наясно, че ако всеки разсъждава като мен, никой няма да вземе решение да осинови. Именно затова се възхищавам на тези, които го правят, защото прескачат себе си, трябва да си много уверен и стабилен психически.
[/quote]
Здравейте направата на крачка за осиновяване на дете не е никак лесна да осиновиш дете не е да вземеш някоя кукла или някакво животно да гледаш тук трябва предварително да си подготвен занапред за всякакви предизвикателства за всички каквото може да ти поднесе живота най вече детето
Затова преди тази крачка всичко трябва да се осмисли изключително добре
На мен направата на тази крачка да осиновя дете ми костваха много години размисъл за което сега мога да кажа че се радвам много че съм я направила
А що се отнася за казването на детето че е осиновено в никакъв случай не трябва да се крие просто трябва да се намери подходящ момент и да му се каже да бъде наясно с нещата и най вече да не научи от чужди хора защото травмата е голяма

Ясно. Към днешна дата шанса да ти дадат дете  е 0, и по добре че е така.

Здравей Елена желанието ти да осиновиш дете е много добро но на този етап за къде си се разбързала едва на 18 си живота е пред теб завърши си образованието кандидатсвай нещо поживей си още малко вземи си живота в свой ръце па тогава направи тази крачка в живота защото това не е шега работа това е много сериозна стъпка в живота .
Помисли и в утрешния ден когато срещнеш любовта си човека когото заобикнеш дали ще е съгласен на това твое желание .
Така ,че според мен твърде ти е рано за такава крачка в живота не бързай помисли си хубаво дали е хапка за твоята уста

този въпрос ще ти го поставят и социалните
и няма да е само въпрос, ми ще искат доказателства
и да, възрастта ти ще е проблем
това, че сега казваш че ако имаш приятел, той ще се съобразява с теб и твоят избор, е само думи
има много разсиновени деца, за жалост и никой социален, пък и съдия няма да допусне осиновяване на дете от толкова млада осиновителка, тепърва ти предстоят връзки, избор на професии, кариера, бъдеще....
от опит ти казвам, няма начин да те впишат като кандидат осиновител, освен ако не осиновяваш близко дете-примерно по-малка сестра, брат, или друго роднинско дете, което няма друг пълнолетен роднина

Елена, бих ти препоръчала няколко нови книги за осиновяването, които ще ти помогнат да се подготвиш за него. Ако имаш желание, ми пиши на лични, за да не се изтълкува като реклама. Книгите съдържат реални истории за осиновяването на осиновени и осиновители, примери как да се справяш в трудни ситуации, кактои професионалното мнение на психолози и психотерапевти.

В отговор на коментарите, свързани с процедурата за осиновяване (колко тромава и трудна е) и то не от личен опит, а от "някой казал", ще кажа:

Процедурата в България е една от най-кратките и лесни процедури. При нас е 3 месеца, а в повечето европейски страни е 8.
Противно на очакванията, вкл. и моите преди да тръгна по този път е колко бюрокращина ще срещна докато осиновим. Е, не се оправдаха очакванията ми и при ваденето на документите, нямахме никакви спънки. При добра организация всички необходими документи могат да се изкарат за една седмица.
Първото и може би най-трудното нещо е взимането на решение да осиновиш дете. Второто е периода на очакване, след като изтекат 3 месеца по процедурата за вписване в регистрите на кандидат-осиновителите. Третото е взимане на решение да осиновиш конкретното дете, което ти предложат.
Всичко това е безкрайно различно при всяко семейство, в зависимост от очакванията, възгледите, убежденията и как са се подготвяли за осиновяването. Колко време ще се чака да им предложат дете, след като са вписани, зависи от много неща, но най-важното е критериите, които са посочени за детето което биха осиновили. Ако критериите им съвпадат с профила на много малък брой от вписаните деца в регистрите, то е нормално периода на очакване да е по-дълъг. Колкото повече очаквания имат към детето, толкова по-дълго ще чакат. Често се среща кандидат-оисновителите да имат нереалистични представи към детето, което биха осиновили, което им създава впечатление за трудна и тромава процедура. Много кандидат-осиновители обичат да казват "ние нямаме високи критерии, но вече чакаме толкова много" или пък "леле каква бюрокращина е тази процедура, колко много документи трябват и колко много време отнема да си ги изкараш". А всъщност самите те не са били достатъчно последователни в действията си и не са били достатъчно упорити да изкарат документите бързо. Думите им по-скоро са израз на страха им от онова, което им предстои.

Замислете се как протича една бременност, колко време отнема, колко пъти се ходи на лекар, какви изследвания се подготвят, всички документи, които са необходими преди и след раждането. Това са все неща, които служат на лекарите да се погрижат за живота и здравето на майката и детето. При осиновяването е съпоставимо - държавата ти поверява човешки живот, нима не ѝ е необходимо да научи максимално много в чии ръце го поверява, особено когато един път вече тези деца са били травмирани от раздялата си с биологичните си родители и то не по своя вина. 

Всеки един от нас е имал някакви очаквания преди да реши да има дете, независимо дали биологично или осиновено. Подготовката за това обаче ти помага да затвърдиш реалистичните и да тушираш нереалистичните си представи. По време на бременност бъдещите родители, четат книги за бременността, раждането и възпитанието. При осиновяването това не помага, защото не знаеш точно на каква възраст ще е детето, което ще осиновиш - дали ще е на 6, 7, 8 месеца или една, две години. Освен това грижите са различни - осиновените деца идват с натрупан житейски опит, предпочитания, страхове и още много други, които ние като родители следва да опознаем и се нагодим един към друг.

Проблеми в системата има много и има много неща, които трябва да се променят. В никакъв случай, обаче не е коректно да се говори и мисли, че процедурата е сложна и тромава. Дори бих казала, че е лесна и е необходимо да се работи повече с кандидат-осиновителите, за да бъде защитен максимално интереса на децата.

Интересен ми е този пример:
".....но на моя близка приятелка и приятеля й им отне 11 месеца. Детето, което взеха беше на 5м., когато стартираха, сама си сметни след 11м. на колко е било."  Когато стартираш процедурата, нямаш право да кандидатстваш за конкретно дете, а те вписват в регистрите и чакаш докато разгледат дете, за което преценят че ти си най-подходящия родител, а не обратното. Това е или частен случай или друг начин от нормално протичаща процедура по осиновяване.
"И това не е единствен такъв случай, на който съм била пряк свидетел. Други мои близки бяха посочили, че желаят детето да е с бг произход, но това, което им дадоха си е циганче."  В този случай вие ли сте разочарована от детето, което са осиновили или те? Ако е второто, горко му на детето. Те ли ви казаха какво пише в доклада или вие прочетохте какво пише в него? Колкото и кофти да изглежда, много хора казват така на приятели и близки, за да не бъдат съдени и упреквани, че приемат ромския произход. Нещо повече дори така предизвикват съчувствие. Освен това "циганчето", което са им "дали" никой на сила не може да ги накара да го вземат. Те са решили да го направят - както вече стана дума в крайна сметка кандидат-осиновителите взимат крайното решение и един вид те избират детето. В допълнение ще кажа и че произхода на детето не се определя от социалните работници, а от родната майка. Има случаи, в които е очевиден ромския етност и на майката и на детето, но майката го определя като бг произход. В този случай социалните нямат право да впишат друго в досието на детето, макар да виждат очевидното.

Още много мога да пиша, но и без това стана доста дълго, така че ще спра до тук.

Тъй като са цитирани мои думи, се чувствам длъжна да отговоря.
И в двата случая, които съм дала за примери може да се касае за изключения, да. Но е факт, че такива има и ги давам за пример, като какво може да очаква едно младо момиче, а и не само.
И не препредавам истории тип "някой казал", а такива, които са станали в близкия ми кръг от хора и съм била свидетел.
Ще се повторя като напиша, че това, че при някои нещата се случват в законоустановен срок и ред е чудесно, но изключения има и то не рядко така, че не оборвайте всяко нещо, различно от вашия личен опит.
Относно втория случай, не виждам някъде да съм писала за нечие разочарование. Написала съм нещата с истинските им имена като още един пример за това, че не всичко се случва, така както някои си го мислят и представят. Да, наясно съм кой определя произхода. Разочаровани няма, детето е по същия начин обичано и обгрижвано, както щеше да е и ако беше тяхно биологично. Притеснението, заради което искаха българче, днес е факт. Зяпане, оглеждане ту майката, ту детето, шушукане, директно изцепване на някоя простотия... Те родителите са силни, но детето расте, започва да пита, този защо я гледа, онзи защо така каза и тези неща го нараняват, остават и травми. И защо?! Защото на голяма част от възрастните и децата им липсва елементарно възпитание.

Magdalinna, коментрах думите Ви, както и на други съфорумци не защото няма случаи и случаи, а защото повечето хора дават акъл и споделят чужд опит, без лично да са го преживели. Едно е да ти разкажат, друго е да го преживееш. Некоректно е да се прави обобщение на всички случаи на базата на чужд опит или на базата на един или два случаи, каквито и да са те. Да, има много негативни такива, но това не е по вина на детето, а на възрастните които не са успели да се справят с трудностите, които носи осиновяването. Именно заради това търсенето на информация предварително може само да е от полза.
Мъчно ми е че се дават само негативни примери, които водят до всеобщото негативно отношение на обществото към темата. Чувала съм безумни коментари и изказвания от познати както за детето ми така и въобще по темата. Но не го приемам като негативна реакция, а като не познаване на темата в дълбочина.
Много хубаво е авторката да се запознае с всичко, което може да ѝ се случи, но не и само с негативното, защото определено не е само това.

Вашия опит на осиновен човек е изключително ценен, защото лично на мен преживяванията на хора, които са били осиновени винаги са ми помагали и показвали как аз да говоря с детето си. Мнението Ви обаче, че родителите, които осиновяват децата живеят в перманентен страх кога и как да кажат на детето си и дали някой няма да ги изпревари, не мога да приема. Да, има такива родители, но те са все по-голяма рядкост, защото хората осъзнават колко е важно за връзките в семейството, да са искрени помежду си и говорят с децата си по темата. Нещо много важно - казването не се обуславя в един единствен разговор, а в множество такива, в зависимост от възрастта и небходимостта на детето. За пример мога да дам както моя опит, така и на още куп семейства покрай мен. Лично за мен тази тема е една от най-лесните за обсъждане с детето ми и по-лесна от много други, като например темата за секса. Вярвам, че ако с баща му го обичаме безусловно и направим нужното, за да изградим здрава емоционална връзка помежду ни, няма какво да ни притеснява. Не ме притеснява и ако реши да търси биологичните си родители, даже напротив - не мога да си представя че няма да поиска да разбере кои са хората, които са му дали живот. За това сме се постарали да съберем достатъчно информация, с която да му помогнем ако реши да го направи.

Може би около Вас е имало прекалено много хора с негативен опит, особено семейството което е прекратило осиновяването. Предполагам, че тези хора не са успели да се преборят със себе си и не са успели безусловно да приемат детето, което са осиновили. Често родителите, които са осиновили се закотвят в темата и всяка трудност в поведението на детето си свързват именно с осиновяването, без да предполагат че точно тази трудност може да е свързана с особеностите на израстването. Това допълнително утежнява ситуацията.
Например много деца в тинейджърска възраст казват на родителите си ти не си ми майка, ти не си ми баща, а всъщност са биологични деца на родителите си. Всички деца усещат слабите места на родителите си и се възползват от тях. При осиновяването тези думи звучат още по-силно. Моето дете на 4,5 г. ми каза "аз не искам ви е да сте ми родители, защото ми се карате и не ме обичате". Това беше поредния повод да поговорим както за възпитанието, така и за осиновяването. Ако искате вярвайте, но тези думи дори ме радват, защото ми показват, че до такава степен се чувства сигурно с нас, че освен любовта си, не се притеснява да изкаже и негативното си отношение към нас.

Елена, погрижи се за себе си първо и после се занимавай с деца, особено осиновени. Имаш нужда от помощ, но тя няма да дойде с бебета, хамстери и зайци. Говори с родителите си, не вярвам да ти обърнат гръб.

По-важен е мотивът защо искате да осиновите. Моля, не ме разбирайте погрешно - моля! Но ако усещате макар и бегло, че очаквате от детето да ви запълни емоционална празнота, депресия и затова го искате - грешка е. Депресията е заболяване, което се лекува. Депресирана майка не е полезна за детето си.
Това е и отговорност до живот. Защо първо не пробвате да поработите в детско заведение, като детегледачка, може и в някой частен дом да гледате дете, да видите как е на практика, и тогава да прецените дали ви допада?

Как мислите, че може да отгледа едно дете? https://www.bg-mamma.com/?topic=1157178?

Елена, първо излекувай депресията си. И после реши какво да правиш. Какъв е повода да се подложена на домашно физическо и психическо насилие? Разбираш ли се с родителите ти?

Каква депресия бе хора?!
Диагноза депресия се слага от доктор, а не от разстроена тийнейджърка, на която не й дават да гледа кученце.
Зайче.
Или бебенце.

Ключ по молба на автора.