На пазар в Лозенград, Одрин и Чорлу - 28

Предвид ходенето 2 до 3 пъти годишно и факта, че купуваме и за близки хора някои неща... а и пътуваме с нощувки, с две деца, т.е. имаме и багаж... неведнъж съм споделяла, че на връщане багажникът ни е обезвъздушен и при отварянето всеки път треперя да не се изсипе в краката на митничарите. Ама те отварят внимателно, де... знаят, явно. В купето също винаги има багаж, обикновено памперси. И без да има количества млечни (ограничавам се в рамките на 100-150 лири - примерно пакет масло и 2-3 кутии меко сирене... рядко нещо повече... месни не съм купувала, а все се каня) пак прави впечатление и често чуваме подмятания от типа "Какво беше това пазаруване?!", "Тръгвай, тръгвай, че да не те карам посред нощите да вадиш и да редиш, с тия деца...", понякога не съвсем на майтап казани. Дразня се и все ми е на устата да обясня гореописаните причини (Да не говорим, че веднъж годишно прибирането е след почивка на море + пазаруване и наистина е страшно положението. Покупките са отгоре, естествено, а отдолу багажът за 10 дни липса от дома плюс всевъзможни джвъчки за игри във и до морето и настаняване без изхранване правят обемът на всичко доста стряскащ.), но за радост обикновено мъжът ми слиза да отваря и не влиза в полемики. Аз бих започнала да се обяснявам и като нищо мога да си изпрося щателен преглед на описаното. А както бе казано по-горе, решат ли да се заядат, ще намерят за какво. Обаче да ми правят изречения какъв ми е дохода и с какви пари пазарувам, няма да позволя. Да следят тези с милионите и тези, които през няколко дни са в Одрин и търгуват със стоките, без да плащат нищо на държавата. Като хода 2-3 пъти годишно, ще пълня до откат.