Отговори
# 60
  • Мнения: 9 063
Браво за смелостта!
Пожелавам ти сила и вяра, ще видиш, че животът ти може да бъде и прекрасен, и спокоен Simple Smile

# 61
  • Мнения: X
Здравейте, надявам се да намеря чрез тази тема някой, с когото да поговоря. Разбира се, може и да стане дискусия в тон "приятеля ти е пияница, бягай веднага", вече има много такива теми.

Малко предистория - всеки от нас си влачи дефицити от детството. До скоро не живеехме заедно, и аз толерирах напиванията до неадекватност, на които ставах свидетел, защото се държах като съалкохолик. Те бяха и по-редки. Това мое поведение, разбира се е вредно, и за двама ни - първо, аз очевидно се унижавам, второ - осигурявам му удобна среда, без критика, и той си продължава постарому. Сега ще кажете - абе ти добре ли си? Ами не, явно не съм била. Благодарение на този форум намерих книгата "Параноя на страстта", и я изчетох за 2 дни. Добре че беше тя. Преди нея не знаех че има такова нещо "съалкохолик".

От както заживяхме заедно (4-5 месеца), напиванията станаха по-чести (около веднъж месечно, или по-често), и държанието му е недопустимо, също не може да контролира количеството, казва че не усеща кога се напива и не може да прецени кога да спре, от един момент не помни нищо, и аз му разказвам на другия ден, пиянството му е лошо, държи се грубо, последния път дори обърка спалнята с тоалетната...

Всичко това говори че нещата са извън контрола му вече, а аз трябва да си плесна 2 шамара и да спра да се държа като отчаяна патка, само и само да останем заедно.

В момента не живеем в България, но и двамата сме си българи, и сме израстнали покрай нагласата че е нормално да се пие, да се черпим, уикенд - алкохолизма е нормален за много млади хора (и за нас е бил).

Съответно има две мнения за пиенето и пиянството - или се черпим и си прайм веселото(всичко е наред), или ако човека се пропие и почне да деградира всички правят отвратена физиономия, и бягат(тоя пропадналия).

Също го има и варианта в който жената се изживява като свещена жертва, търпи, чисти повръщано и лъже околните че семейството е ок.

Аз искам, доколкото е по силите ми, да опитам по-умен подход, просто по-добър, знам ли.

Решила съм да изискам от него само едно - да разговаряме. Да не ми се крие като мишка, да ми мълчи, да ми отговаря с по една дума на тези "неприятни въпроси" относно проблема. Това смятам че имам право да го изискам. Няма да изисквам да спре да се напива. Просто ако избере да го прави, ще приложа другото лечение - ще си тръгна, със сълзи, но силно стиснати зъби.

Едва от седмица аз заявих че повече няма да търпя положението, и трябва нещо да се направи (той да го направи най-вече). Врънкам го  да иде на психолог. За момента си говоря сама.

За депресията - там пък съм още по-невежа. До степен че понякога го бъзикам. Просто моята нагласа е "депресия ли? я ходи малко да копаш на село, после пак ела". И директно си му казах да говори с някой, защото аз няма да му свърша работа. Смисъл, не съм квадрат, но понякога човек трябва насила да си вдигне задника, да се задейства, за му олекне. Просто тялото понякога има нужда от движение, от кислород, от там и психическото състояние се подобрява. Ако вечно чакаме да ни дойде мотивацията, така ще си умрем.

Писах много, извинете за което. Моля, ако някой счита че може да поговорим, да ми пише на ЛС. Някой с опит подобен на моя, или просто някой  който има желание.

Благодаря!
Губиш си времето.

# 62
  • Мнения: 3 186
Зависимостта и в частност алкохолизмът не подбират според нивото на интелигентност.

Да.Така е.
Но интелигентен човек ,който е израснал в такава среда например,няма да стане алкохолик.
Ще се стреми да излезе от тази среда.

Има и хора със зависимости,които осъзнават проблема си и търсят професионална помощ.

Моят опит е, че интелигентни хора по-често стават алкохолици.

# 63
  • Мнения: 4 609
Да, защото осъзнават колко е безсмислен животът.

# 64
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Ха-ха, този факт го осъзнава мнозинството от нас всъщност. Въпросът е как да продължим да живеем с подобно осъзнаване.
Моите наблюдения са, че зависимите имат една обща черта и това е емоционалната им незрялост. Независимо дали причината е травма в детството, неглижиране от страна на родителите/обкръжението или други проблеми, алкохолиците не са успели да развият здравословни механизми за приемане на ситуацията такава, каквато е и за адаптирането им към нея.
Те често имат ниско самочувствие и нереалистични очаквания, които, при всяко разминаване с действителността, ги карат да търсят спасение в друга, несъществуваща реалност (тази на зависимостта). А бягството неминуемо поставя началото на порочния кръг “самоизолация” - “изолация” и така до безкрай.
Обикновено търсят причините за състоянието си в наследственост, заобикаляща среда, минали и настоящи негативни събития и т.н, като не успяват сами да стигнат до осъзнаването, че отключващият фактор за саморазрушителното им поведение се корени в неспособността им за приемане и приспособяване към случващото се тук и сега.
Това често върви ръка за ръка с желанието за контрол - една от най-трудните задачи пред алкохолика е да приеме факта, че е в състояние да контролира единствено себе си и собствените си действия, че трябва да се грижи единствено за собствения си вътрешен свят и да си даде сметка, че ако успее да създаде благоприятна атмосфера в него, едва тогава би могъл да очаква положителна промяна и отвън.

# 65
  • Мнения: 3 186
Луна, мнозинството се кефи на чалга, кифтета и да пори мацките кат рибички. Никъв шанс да осъзнае... нещо.

# 66
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Тези, които ти описваш, са просто пиячи-купонджии.
При зависимите, от един момент нататък, освен алкохолът, друго не съществува. И вече не е кеф, а необходимост.

# 67
  • Мнения: 3 186
За смисъла на живота и мнозинството отговарям.

# 68
  • Мнения: 1 119
Според мен, говорим за лошо пиянство, не алкохолизъм или поне не във вече развита степен. Изхождам от това, че напиването се случва веднъж в месеца.
Аз пия вино всеки ден. Явно съм алкохоличка. Моят пие веднъж в месеца. С мен се живее леко, след като съм пила.  С него не.

Което значи, че и лесно може да спре да пие... Не ми се струва зависимост. Двамата пиете, а на него просто не му понася.

# 69
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 982
MarryAnn, поздравления за смелостта ти! ЩЕ ВИДИШ, че е по-добре! Ще ти е кофти в началото, ще ти липсва човекът вероятно, но това е правилния избор. Ще се радваш и гордееш с избора си един ден! Не може цял живот да си заложник на "ами ако пак посегне?" и "дали все пак ще се вразуми?". Животът продължава! Като затвориш една врата, друга се отваря!
Успех!

# 70
  • Far away from here...
  • Мнения: 1 305
Много хора, когато чуят “алкохолик”, си представят въргалящ се в канавката край пътя нещастник, с напикани дрехи и в делириум. Това е последната фаза.
Първата е тази, която авторката описва в поста си, в началото на темата. Някои от признаците са:
- напиване до степен неадекватност;
- невъзможност да се контролира поетото количество;
- “бели петна” в съзнанието - липса на спомени какво се е случило.

# 71
  • Мнения: 41
За съжаление от опит мога да кажа, че нещата едва ли ще се оправят. След години ходене по мъките с такъв човек - болници, операции на жлъчка и панкреас, психиатри, месеци с периоди, в които не пие - аз просто се отказах. Много малко са случаите, в които алкохолиците успяват да се справят с проблема си или изобщо да признаят, че имат такъв.
В случая ти прецени доколко го обичаш и си склонна да приемеш този проблем, за да бъдете заедно.
 Ние в  момемта сме си само приятели и на моменти все още се чувствам някак виновна, че съм си тръгнала и не успях да му помогна, но трябваше да избирам аз какъв живот искам  за себе си и за детето си. Но не съжалявам за избора си и не бих се върнала отново при него.

Общи условия

Активация на акаунт