Преди 1г и 3 месеца загубих най-малкото си дете(момченце на 1г,10м) при автомобилна катастрофа,която преживя цялото ми семейство. В колата бяхме с мъжа ми и 3-те ми деца(Алекс и двете ми дъщери на 5г и на 7г.)
През изминалата година се опитвахме да говорим много,ходихме на психолози и правехме всичко за да може двете ми момичета да се справят по някакъв начин със загубата на братчето си.
Мислех си ,че до някъде съм успяла...говорех с тях всеки ден,плачехме заедно,обяснявах им за смъртта,разказвахме си всеки ден за братчето им. Не мога да знам какво им е било в душата ,но знам какво е било и какво ми е всеки ден....
Но ето,че година след това...нещата се промениха . Голямата ми дъщеря започна да се държи много лошо с мен: не ме слуша,постоянно прави напук,глези се,плаче без основателна причина,дразни се постоянно със сестра си,посяга ми,вика ми....,дори започна да не се справя добре в училище...вече месец не мога да се справя с поведението и.Започна системно да сънува кошмари,че умира...
НЕзнам дали има нещо общо със случилото се или е от възрастта,но ми е изключително трудно.
Незнам какво да правя,трябва ли да потърся психологическа помощ?