Фентъзи и фантастика – тема 18

"Червен изгрев" и на мен страшно много ми хареса. Една от най-добрите поредици, които съм чела през последните години, едно нещо нямаше, което да не подразни в нея, а в последно време съм станала доста придирчива.

@ Ston, Наистина чудесна трилогия, с много тактика, надлъгване и изграждане на персонажите.
Обаче има една особеност - хубаво е да харесвате Римската държавна система, защото в голяма степен трилогията я копира. На мен трилогията ми допадна, но някой от тук пишещите ми бе споделил, че книгата го издразнила, именно защото много неща са като в Римската империя. Дори някои от героите като че са заемани от там. Август със сигурност, а  и не само той.


@ Челси, книгта може да ти е любима. Въпросът е, че когато правим номинациите ги правим на база прочетно през изминалата (в случая 2018) година.  Когато се стигне до гласуването обаче, естествено всеки ще гласува за тези които хареса най-много. АЗ например съм номинирила 3 книги, а съм гласувал за 5 въпреки че трилогията на Сюзън Колинс не съм я чел миналата година, но  други хор са я чели, тя е в списъка с номинациите, а аз я харесвам.
ОСвен това съм гласувал и за трите предложени от мен книги, но можех да гласувам и само за една или само за две книги. Ограничението е до пет книги, но никой не те спира да гласуваш само за една книга. или зад две. Въпросът е, да не превишава пет-

Сега чета "Лебедова песен". Не е точно каквото очаквах, ноооо....бива. Историята е увлекателна, макар че предпчитах да чета за постапкалиптичен свят, без извънземни, но какво да се прави. Преполовил съм историятаа, очертава се занимателна, въпреки че не е шедьовър, но е приятна.

опитах с Марсинецът, който е толкова рекламиран и....се препънах. Първо огромни части от книгата са без пряка реч. Второ - постоянно заливане със статистика- колко калории на ден, колко картофи, колко кубика вода - да полудее човек от статистика. Дори не я дочетох докрая. Ако си фен на на научната фантастика тези подробноссти обикновено оставт на заден план (забележете как говорят в Стар Трек - не си броят през пет минути калориите и ватовете, а просот казват простички изречения като"Дефлектори- включени. Двигатели - в готовност")На всичко отгоре книгата не дава отговор, как човек може да живее на Марс при тези температури. доста измишльотини има в нея.

Няма нищо лошо в това, че книгата ти е любима и гласуваш за нея, ако си я чела през 2018, но ако си я чела назад през годините класацията няма да е много коректна.
Джон, къде ги видя тези извънземни в “Лебедова песен”?

Разбира се, че "Марсианецът" ще е без много пряка реч, щом сюжетът е предимно за оцеляването на един-единствен човек на Марс.
Книгата е изключителна именно заради изпипаните подробности, които дават научна и техническа достоверност. Аз не съм достатъчно компетентна, затова пък учени от НАСА, чели книгата, я определят като правдоподобна и отговаряща на действителността.
Въпреки техническата част, от която много не разбрах, на мен ми беше много приятно да я чета, Марк Уотни е голям симпатяга с чувство за хумор и неизчерпаем оптимизъм, и я прочетох за нула време, без да мога да я оставя.

Джон, признай си, че четеш само диалозите? Няма начин да четеш 100 страници за час, ако изчиташ всичко.

На състезанията по скоростно четене има и критерий за процент разбиране на текста То не е само да четеш
Аз също чета много бързо, но понякога умишлено чета по бавно, заради удоволствието
Всъщност заради това чета изобщо

Е, аз не го упреквам, просто попитах...
И аз предпочитам да чета бавно, когато чета за удоволствие. Даже се връщам на някои страници...

Аз също чета бързо. Скоростта на четене ми зависи от книгата - успяла ли е да ме "хване" - забавям и чета с удоволствие.
А това 100 страници на час - ако преговарям по конспект.
Но гледайки ММ, баща ми, смятам, че по признак пол в четенето има голяма разлика  😉 За жените е емоция, преживяване, култура и какво ли не, за мъжете като че е преди всичко интелектуално занимание.

И аз едно време като преговарях преди изпити, вероятно съм развивала по-голяма скорост при четене, но четях само подчертаното като важно.... Може и така да е - възможно е мъжете и жените да възприемат нещата различно, до сега не съм се замисляла по този въпрос.

Аз чета с пълно разбиране вече около 90 страници нов текст на час (70, ако текстът е досаден, но задължителен) на български и руски и ок.80стр. на френски, , но това се дължи на съзнателни тренировки от 12-13 годишна. Тогава бях луднала по мнемотехники и такива за бързо четене.
Докъм 35-тата ми година бях на 110 стр./ч., ама одъртявам, пък и единият ми зъркел вече е много късоглед, а другият - доста далекоглед, та чат-пат се и разфокусирам.
Виж, ако чета познат текст и карам по "петопръстната", там до 1000 страници за 4 часа съм "набирала".
Кусурът ми е, че понякога обърквам непознати думи - в "Синовете на Великата мечка" години наред знаех бабата като Учинда, а италианското "довиждане" - като "аривердечи", затова специално следя термини и имена.

Никога не съм засичала колко страници чета за час. Стана ми интересно и ще засека, но и при мен темпа на четене зависи от книгата. Интересна ли ми е препускам през страниците, както се случи с книгата на Маккамън, а и това е основното ми занимание тези дни на плажа. Разсейвам се, ако не ме увлича много книгата и темпа на четене спада.Сега чета “Носферату” на Джо Хил, добре върви засега.

Засичането трябва да става с различен вид текст (художествен, научен, публицистичен и т.н.), със сходен шрифт и страниране (едно време брояхме знаците, сега е много по-лесно с копи-пейст в doc и принтиране), при сходна осветеност, време на деня, обстановка и т.н. и накрая вадиш някаква усреднена стойност. Само ако те интересува, де.

Аз чета до 200 стр./час (хартиените малко по-бавно), ако е електронна книга ( .pdf формат на български*, fb2 не го харесвам много). И чета всичко, помня го и вързвам линиите. Общо взето е досадно, все няма какво да чета, а интересните книжки са малко.


* - на руски около 150 стр/час, английски - зависи на кеф ли съм.

Не съм засичала
Ама техническа литература примерно мога да чета една страница 200 часа и да възприема нула , докато художествена литература е съвсем друго

Аз не се и опитвам да чета бързо, когато чета за удоволствие. Не съм засичала, ама едва ли чета повече от 20-30 на час - имам предвид без да правя нещо друго и да се разсейвам - само четене.