Здравейте,
През април тази година ми откриха рак на гърдата. За мен беше невероятен шок. Винаги съм мислела че водя здравословен начин на живот.
Моя живот е истински лабиринт. Дете съм на разведени родители, имах трудно детство, но затова пък много се стараех в училище и в университета, за да ми е "лесно в живота"...  На 24год заминах в чужбина, където срещнах съпруга ми. Още от самото начало си дадох сметка, че има труден характер, но понеже имаше и хубави моменти, не обръщах много внимание. Дълго време нямахме деца, понеже той не искаше. После дойде момента, но беше късно. Последваха загуби на бременностти и неуспешни опити инвитро, които ни изтощиха. Накрая реших че явно не ми е отредено да съм майка. И взех да свиквам с мисълта. Бях решила да си живея живота и така. Но ето дойде рака.
Тази болест ти преобръща света: нищо не е като преди и виждаш хората в истинската им светлина.
Майка ми дойде да живее с нас за да ми помага с терапията за около 3 месеца и живота ми стана истински ад. Преди с мъжа ми бяха в добри, нормални отношения, но сега всичко се промени. Тя вътрешно го винеше за моето състояние. Стигнахме до там, че тя трябваше да си отиде от в къщи с караници. А той да ме намрази и да ми поиска развод. Аз го винях, че е леко" безразличен" към мен.
Толкова съм отчаяна, не знам как ще вървя напред. Толкова много го обичам и ме боли мисълта, че ще се разделим.
Нямам сили да се справям едновременно с болестта и с развод.