Твърде често не съм удовлетворена от себе си и от случващото ми се. А не ми се случват някакви мега кофти неща. Дори ми се случват хубави неща. Всъщност, според останалите излиза, че съм мрънкало, вечно недоволна и тем подобни. Не мисля, че е точно така. Все си мисля, че един ден ще намеря себе си и това, което ме удовлетворява. А все пак съм на почти 30 години и не съм особено наясно със себе си.
Преди работех на място, което ме потискаше, хората бяха конфликтни. Постоянна злоба и интриги. Не ми понасят подобни настроения. Не съм такъв човек. В момента вече не съм на тази работа, дори нямам работа. Сега се чувствам изключително неориентирана и объркана. А реално съм в позиция, в която имам свободата да пробвам нещо ново. Чувствам се безполезна, а все си мисля, че мога да се справя с много неща ( дано не е само мисъл).
Не се наслаждавам на случващото се, а все чакам зад ъгъла какво друго ще се появи. Едва ли не, живея в измислено бъдеще.
Също така изкарах шофьорски курс. Беше си ми голям зор, предвид това, че притеснението ми изигра огромна шега. Явих се n пъти на изпит. В крайна сметка го преминах успешно. До ден днешен така и не шофирам,а имам желание, но май не и мотивация.
Чувствам се жива и смислена, когато върша нещо. А аз съм си аз и се чувствам най на място пътувайки. Дали поради себе си, дали поради други причини, не го правя често. А имам невероятна нужда. Природата ме зарежда. Разнообразието ми дава живот, зарежда ме, дава ми смисъл и мотивация. А в момента съм си влязла в едно еднообразно ежедневие и мисля, че с всеки изминал ден се сдухвам все повече.
Не знам какъв ми е проблемът и защо често нямам смелостта и мотивацията на правя това, което кара да се чувствам себе си. Както и защо нищо не ме удовлетворява. И така времето си минава...
Преди работех на място, което ме потискаше, хората бяха конфликтни. Постоянна злоба и интриги. Не ми понасят подобни настроения. Не съм такъв човек. В момента вече не съм на тази работа, дори нямам работа. Сега се чувствам изключително неориентирана и объркана. А реално съм в позиция, в която имам свободата да пробвам нещо ново. Чувствам се безполезна, а все си мисля, че мога да се справя с много неща ( дано не е само мисъл).
Не се наслаждавам на случващото се, а все чакам зад ъгъла какво друго ще се появи. Едва ли не, живея в измислено бъдеще.
Също така изкарах шофьорски курс. Беше си ми голям зор, предвид това, че притеснението ми изигра огромна шега. Явих се n пъти на изпит. В крайна сметка го преминах успешно. До ден днешен така и не шофирам,а имам желание, но май не и мотивация.
Чувствам се жива и смислена, когато върша нещо. А аз съм си аз и се чувствам най на място пътувайки. Дали поради себе си, дали поради други причини, не го правя често. А имам невероятна нужда. Природата ме зарежда. Разнообразието ми дава живот, зарежда ме, дава ми смисъл и мотивация. А в момента съм си влязла в едно еднообразно ежедневие и мисля, че с всеки изминал ден се сдухвам все повече.
Не знам какъв ми е проблемът и защо често нямам смелостта и мотивацията на правя това, което кара да се чувствам себе си. Както и защо нищо не ме удовлетворява. И така времето си минава...
