Последствията от липсата на сън са тежки. Докато всички страдаме от инерция на съня (обща сънливост и липса на умствена прецизност), дългото задържане на тази инерция зависи до голяма степен от количеството и качеството на съня, който я предхожда. Ако сте напълно отпочинали, инерцията на съня се разсейва сравнително бързо. Но когато не сте, може да продължи по време на целия ден, с неприятни и дори рискови резултати.
Много от нас изпитват последиците от неадекватното количество сън още от детството. Заключенията на специалистите, изучаващи ефектите от началото на училище върху благосъстоянието на децата в училищна възраст, не са окуражаващи. Повечето възрастни се чувстват добре с около 8 часа сън, но малките деца се нуждаят от около 13 часа, в това число и дневна дрямка. Тийнейджърите се нуждаят от около 9 часа и половина; Нещо повече, те са нощни птици, чийто идеален биологичен ритъм ги кара да си лягат и да се будят късно. Тъй като училищата започват часовете все по-рано и по-рано – тенденция, която стартира още през 60-те години - здравословните ефекти върху учениците са тежки. Това не е просто загуба на сън. Това е разстройство на биологичния ритъм. Те трябва да се събудят, когато мозъкът им казва да са дълбоко заспали. Събуждането на тийнейджър в шест сутринта е като събуждането на възрастен в три през нощта.
Резултатът е една непрекъсната сънливост, все едно сменяте часови зони – и се изостря от спането през уикендите. Изпълнителната функция и емоционалните отговори се влошават, афектирайки всичко от преценка до емоционална реактивност. Способността за вземане на добри решения може да пострада и децата могат да станат по-склонни да избухват и да се депресират. Всъщност увеличението в ХРНВ (Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието) диагнозите могат отчасти да бъдат резултат от неадекватен сън: при децата симптомите на лишаване от сън включват хиперактивност и нарушено тълкуване на социалните знаци. Ефектите са и физически. При децата, които са недоспали, има по-голяма вероятност да наддават на тегло и да страдат от затлъстяване. Дори и за кърмачетата на възраст под шест месеца количеството сън може да доведе до увеличаването на теглото три години по-късно.
Училищата с по-здравословни начални часове, от друга страна, виждат увеличение на посещаемостта, по-високи резултати от тестове, изпити и добро здраве. В едно проучване, при което чрез интервенция се премества началото на работното време, не само академичните резултати се подобряват; автомобилните катастрофи намаляват със 70%, а процентите на депресия падат. Дори забавяне от половин час подобрява резултатите. На първо място трябва да е за здравето и благосъстоянието на учениците, а не удобството за възрастните.
С напредването на възрастта, за съжаление, качеството ни на сън се влошава. Ако спите 6 часа в денонощието за дванадесет дни, а много хора спят по толкова през цялата година – вашето когнитивно и физическо представяне става почти неразличимо от това на човек, който е бил буден 24 часа. (Същият ефект се получава от шест дни с четиричасов сън.) А производителността на някой, който е бил буден в продължение на 24 часа, е подобна на тази на човек с 0,1% ниво на алкохол в кръвта. С други думи, лишаването от сън ни действа така, сякаш сме пияни.
В краткосрочен план този тип дефицити оказват значително влияние върху цялостната ни производителност. Възприятието се влошава, заедно с моторните умения: В едно проучване, включващо баскетболисти, добре отпочиналите играчи се представят по-добре от тези, които не са си доспали. Емоционалният контрол страда – връзката между префронталната кора (където вземаме изпълнителни решения) и амигдалата (която е свързана със страхове и други емоции) се влошава и ставаме по-импулсивни и склонни към депресия. А способността ни да мислим и да взимаме правилни решения намалява. Ставаме по-неуспешни в ученето, паметта и простите задачи с аритметично и аналитично мислене. Процентът на произшествията и грешките се увеличава.
Също толкова тревожни са въздействията върху здравето в дългосрочен план. Ставаме по-склонни към метаболитни и ендокринни проблеми, включително увеличаване на теглото, което води до повишен риск от диабет и сърдечносъдови заболявания. Намаляваме имунната си функция и можем да увеличим риска от множество видове рак. Ускоряваме нашия когнитивен спад и увеличаваме риска от деменция.
Дори ако започнете да спите повече днес, може да е твърде късно да избегнете някои от последиците от лишаването от сън. Тъй като мозъците на децата растат и се променят толкова бързо, те са по-уязвими от последиците от недостига на сън в сравнение с възрастните; тези ефекти могат да ги следват през целия живот, независимо от навиците им по-късно. Що се отнася до възрастните, ние можем да се възстановим от сравнително кратки загуби на сън: в едно проучване се установява, че една нощ добър сън е достатъчна, за да ви помогне да се възстановите от пет нощи недостатъчен сън. Но възстановяването от хронична липса на сън зависи от качеството на съня, който получавате. Може да отнеме седмици, а понякога и по-дълго, за да се възстановите – и често нямате лукса да спите по 10 часа на нощ дори и за една седмица.
Странното е, че много от нас не искат да наваксат със съня, дори когато имат тази възможност. Ние наистина не осъзнаваме, че не ни достига сън; много от нас мислят, че пет или шест часа на нощ са ОК. Ние вярваме, че сме напълно будни и в най-добрата си форма. Факт е обаче, че не сме добри в това да знаем колко сън ни е достатъчен.
В едно изследване се позволява на хората да следват собствените си режими за сън в продължение на две седмици; те избират колко часа да са будни и колко часа да спят. После биват изследвани в лабораторни условия. Наблюдават се две неща: латентността на съня – колко време им отнема да заспят, и продължителността на съня – колко време са спали. На втората нощ и на втория ден са спали средно 12 часа и половина от възможно 16 часа за сън, демонстрирайки тежък дефицит на сън. На първия ден в лабораторията, по време на тестването на латентността на съня, някои заспиват преди техникът дори да напусне стаята. Много от пациентите, с други думи, са патологично сънливи. Но те смятат, че са напълно будни и в най-добро състояние.
Ние сме наясно с влиянието на загубата на сън върху нашата производителност за първите един до два дни. След това вече не осъзнаваме, че не работим по най-добрия начин.
Взети заедно, настоящите изследвания за съня ни дават ценен урок. Всички искаме да бъдем продуктивни и ефективни в това, което правим. Но когато се опитваме да увеличим производителността, като разширим времето в будно състояние, не правим на никого каквито и да било услуги. Ние губим повече, като пропускаме времето за почивка, отколкото можем да спечелим, като добавим няколко часа към нашия ден. Ставаме по-малко продуктивни, по-малко проницателни, по-малко щастливи и с по-голяма вероятност да се разболеем. И нямаме никаква представа колко сме навредили на нашите способности и здраве в този процес. Систематично подценяваме съня, но той е от основно значение за настоящите и бъдещите ни дейности. И за разлика от всичко останало, сънят е едно от малкото неща, които трябва да направим сами за себе си. Никой не може да го направи вместо нас.