Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 14

  • 33 425
  • 744
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 073
Аз я чета, но за момента не ми влияе особено много... малко съм скептична към нея... само ми се допушва повече
Здравейте!
Има ли тук запознати с метода и книгата на Алън Каар?Аз отказах цигарите след като прочетох книгата му преди 7 г.
За мен ( и не само ) тази книга се оказа вълшебна.

# 16
  • Мнения: 92
Не пуша от 03/08/2013.

Ясно си спомням датата - бях решил това да е мой собствен, личен, истински подарък за рожденния ми ден, от мен за мен. Предвид еуфорията около празника, изпълнението на решението ми закъсня, но за кратко. Имам много да споделям тук, в тази Тема, най-малкото, защото в дните и седмиците, в които се борех, тази Тема беше най-най-най ефикасното и същевременно приятно лекарство за отказване. Даже още си спомням, бегло, аватарите на момичетата, които в онези Дни също се бореха, или най-малкото се опитваха. Доста успяха, това е за надъхване на вас, тепърва (отново) искащите да се освободят.

Както казах, имам доста за споделяне (а може бе нищо съществено), но все пак. Точките по-надолу са само за ориентир, нищо повече.

1. Воля НЕ е нужна, за отказване. Не, не и не. Хората, които по една или друга причина не успеят да ги откажат (към момента - това е много важно да го разберете - МОМЕНТА), въобще не означава, че нямат воля.   
2. Нашият организъм РЕШАВА и НАЛАГА мнението си кога трябва да предприемем твърди стъпки към приключването на това "удоволствие". Тук може да се спори, но това е мое емпирично заключение.
3. Всичко - включително и зависимостта към цигарите - е функция на нашия МОЗЪК (Организъм по-общо казано) - разберем ли се с мозъка ни, нещата стават наполовина свършени.
4. Цигарата е наркотик. Точка. Най-лесно приквикващия (2-3 цигари са достатъчни), с най-безобидните абстинентни синдроми. Цитирам наизуст, но и по собствени усещания, ФИЗИЧЕСКАТА зависимост е 14 дни, ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА - още толкова. Накратко - след един месец вие сте ЧИСТИ! Запомнете го това - един месец и вие започвате вашия нов и доста по-приятен живот. Да ви зарадвам - след първите 14 дни нещата са мнооооого по лесни - физическата зависимост просто я няма, край, колкото и в момента да не ви се вярва.
5. Книги, филми, лепенки, хапчета - забравете! - вижте т. 1.,2.,3. Не отричам А.Кар, не откривам топлата вода, просто споделям моя път тук, днес, с вас. А моят път е следният - пушех от 30 години, не много, отказал ги бях за година, после отново ги почнах и т.н. Позната история. С годините почнах да се вслушвам в тялото си, започнах и леко да усещам неизбежните (всеки един (една) от вас ще се срещнат с тях, неминуемо е) последствия от дългогодишното пушене. Опитвах се с години да ги откажа, за по месец, седмица, ден. Без голям успех. До момента, в който реших да си направя Подаръка, направих го и реших да го споделя тук и сега:
5.1. Удоволствието, което изпитвам с Цигарата (след секс, след плуване в морето, след сутрешно кафе, след обилна вечеря и т.н. и т.н.) няма да изчезне от живота ми, а напротив, без цигара Удоволствието ще се мултиплицира поне по 100. 
5.2. Ако преживея и изкарам 14+14 дни, имам голям шанс да започна нещо ново, бездимно и Удоволствието ще е според т.5.1.   
5.3. Алкохол. Лично при мен алкохолът премахва всякакви задръжки. Наясно съм с тези обстоятелства и 14 дни го спрях абсолютно. С кафето проблеми нямах. 
5.4. Късмет. На 13-я ден имах вечеря в ресторант с клиенти (непушачи), бях под напрежение и поръчах кутия цигари от обслужващия персонал. Нямаше ги в менюто, ресторантът беше извън времето и пространството и може би това е обстоятелството, сега да пиша тези редове.
5.5. Този форум, тази Тема. В онези дни беше незабравимо усещане, влизах тук, четях, имаше един ник, нещо си с "никотин" беше, споделяша много, много стойностна информация.

Доста се отплеснах. За първи път пиша тук. Отказването от цигарите е най-хубавият подарък, който сте в състояние да си подарите - звучи като адски досадно клише, но това са мойте думи, преживени и споделени. Вслушвайте се, четете тук, решете и го направете!

И последно - отказването на цигарите е НАИСТИНА ЛЕСНО - щом аз съм успял, ВСЕКИ може да успее. 

# 17
  • Мнения: X
Аз я чета, но за момента не ми влияе особено много... малко съм скептична към нея... само ми се допушва повече
Здравейте!
Има ли тук запознати с метода и книгата на Алън Каар?Аз отказах цигарите след като прочетох книгата му преди 7 г.
За мен ( и не само ) тази книга се оказа вълшебна.
Задължително условие е да пушите докато четете книгата.Не бъдете скептично настроение и прочетете книгата няколко пъти.Аз съм я чела 5-6 пъти.Отказах цигарите още от първото прочитане, но я четях отново и отново Hug

# 18
  • Мнения: 5 215
Спирала съм ги няколко пъти и то за години... Решила съм на 25.02.2019г да ги спра завинаги.

# 19
  • Мнения: 41
Здравейте! Моето голямо постижение е, че не пуша от 08.09.18 и това беше деня, в който видях двете чертички на първия си тест за бременност ❤️. На 23 съм и пропуших на 16. Мислех, че никога няма да спра цигарите, дори бременна се представях с 1 - 2 цигари на ден поне😁. Но.. Ето че моята точица беше най-големия стимул за мен. Много много се надявам да не пропуша след това, но се усещам че не съм прекъснала психическата зависимост. Пуши ми се. Първите 2-3 седмици като ги спрах бях като натровена, но сега се чувствам супер, дишам по-леко макар и с корема, и съм много много по-спокойна. Преди бях постоянно напрегната като пушех 1 кутия на ден. Въпроса ми е след като ги спрете и мине доста време изпитвате ли пак желанието да запалите и как устоявате. Тогава няма да имам човече в корема, което зависи от мен и май себе си много не жаля, така че от сега се виждам с цигарата😂

# 20
  • Мнения: 485
Здравейте! Моето голямо постижение е, че не пуша от 08.09.18 и това беше деня, в който видях двете чертички на първия си тест за бременност ❤️. На 23 съм и пропуших на 16. Мислех, че никога няма да спра цигарите, дори бременна се представях с 1 - 2 цигари на ден поне😁. Но.. Ето че моята точица беше най-големия стимул за мен. Много много се надявам да не пропуша след това, но се усещам че не съм прекъснала психическата зависимост. Пуши ми се. Първите 2-3 седмици като ги спрах бях като натровена, но сега се чувствам супер, дишам по-леко макар и с корема, и съм много много по-спокойна. Преди бях постоянно напрегната като пушех 1 кутия на ден. Въпроса ми е след като ги спрете и мине доста време изпитвате ли пак желанието да запалите и как устоявате. Тогава няма да имам човече в корема, което зависи от мен и май себе си много не жаля, така че от сега се виждам с цигарата😂
Щом се виждаш с цигара, значи не искаш да ги окажеш заради себе си и има риск да започнеш да пушиш отново. Ще спреш цигарите, когато ТИ поискаш, а не когато обстоятелствата ти го наложат.

# 21
  • Мнения: 41
Здравейте! Моето голямо постижение е, че не пуша от 08.09.18 и това беше деня, в който видях двете чертички на първия си тест за бременност ❤️. На 23 съм и пропуших на 16. Мислех, че никога няма да спра цигарите, дори бременна се представях с 1 - 2 цигари на ден поне😁. Но.. Ето че моята точица беше най-големия стимул за мен. Много много се надявам да не пропуша след това, но се усещам че не съм прекъснала психическата зависимост. Пуши ми се. Първите 2-3 седмици като ги спрах бях като натровена, но сега се чувствам супер, дишам по-леко макар и с корема, и съм много много по-спокойна. Преди бях постоянно напрегната като пушех 1 кутия на ден. Въпроса ми е след като ги спрете и мине доста време изпитвате ли пак желанието да запалите и как устоявате. Тогава няма да имам човече в корема, което зависи от мен и май себе си много не жаля, така че от сега се виждам с цигарата😂
Щом се виждаш с цигара, значи не искаш да ги окажеш заради себе си и има риск да започнеш да пушиш отново. Ще спреш цигарите, когато ТИ поискаш, а не когато обстоятелствата ти го наложат.
Да точно до тея изводи стигнах и ги и написах. Сега ми е ясно че го правя за бебонка, но в съзнанието си още съм пушачка. Че ми вредят на здравето някак не ми е достатъчен довод, а представете си съм почти завършил лекар и с ми наясно нещата в дълбочина. Та така де чудя се как да прекъсн тая връзка.

# 22
  • Мнения: 288
Здравейте! Моето голямо постижение е, че не пуша от 08.09.18 и това беше деня, в който видях двете чертички на първия си тест за бременност ❤️. На 23 съм и пропуших на 16. Мислех, че никога няма да спра цигарите, дори бременна се представях с 1 - 2 цигари на ден поне😁. Но.. Ето че моята точица беше най-големия стимул за мен. Много много се надявам да не пропуша след това, но се усещам че не съм прекъснала психическата зависимост. Пуши ми се. Първите 2-3 седмици като ги спрах бях като натровена, но сега се чувствам супер, дишам по-леко макар и с корема, и съм много много по-спокойна. Преди бях постоянно напрегната като пушех 1 кутия на ден. Въпроса ми е след като ги спрете и мине доста време изпитвате ли пак желанието да запалите и как устоявате. Тогава няма да имам човече в корема, което зависи от мен и май себе си много не жаля, така че от сега се виждам с цигарата😂
Щом се виждаш с цигара, значи не искаш да ги окажеш заради себе си и има риск да започнеш да пушиш отново. Ще спреш цигарите, когато ТИ поискаш, а не когато обстоятелствата ти го наложат.
Да точно до тея изводи стигнах и ги и написах. Сега ми е ясно че го правя за бебонка, но в съзнанието си още съм пушачка. Че ми вредят на здравето някак не ми е достатъчен довод, а представете си съм почти завършил лекар и с ми наясно нещата в дълбочина. Та така де чудя се как да прекъсн тая връзка.
С време, просто си дай време! Не става от раз. Но недей да се навиваш, че ще пропушиш, напротив, повтаряй си вредите от цигарите и ползите от липсата им. Това, когато се сетиш, иначе се опитвай да не ги мислиш много, това са просто едни тъпи хартийки. Освен това ако кърмиш после, също ще имаш причина да не пушиш, после пък нали не искаш да си кофти пример за детето си? Като цяло няма лошо детето да ти е стимул, все нещо трябва да е, нали? Аз не пуша от 4 години, преломният момент беше като си се представих бременна и копнееща за цигари. Тогава дори детето не ми е било на дневен ред, но реших, че когато дойде, не искам въобще да се занимавам с някакви цигари. Сега вече имам един мъник и много се радвам, че ги отказах навреме, спестих си доста нерви. Успех, леко раждане и бездимно бъдеще!

# 23
  • Мнения: 485
Здравейте! Моето голямо постижение е, че не пуша от 08.09.18 и това беше деня, в който видях двете чертички на първия си тест за бременност ❤️. На 23 съм и пропуших на 16. Мислех, че никога няма да спра цигарите, дори бременна се представях с 1 - 2 цигари на ден поне😁. Но.. Ето че моята точица беше най-големия стимул за мен. Много много се надявам да не пропуша след това, но се усещам че не съм прекъснала психическата зависимост. Пуши ми се. Първите 2-3 седмици като ги спрах бях като натровена, но сега се чувствам супер, дишам по-леко макар и с корема, и съм много много по-спокойна. Преди бях постоянно напрегната като пушех 1 кутия на ден. Въпроса ми е след като ги спрете и мине доста време изпитвате ли пак желанието да запалите и как устоявате. Тогава няма да имам човече в корема, което зависи от мен и май себе си много не жаля, така че от сега се виждам с цигарата😂
Щом се виждаш с цигара, значи не искаш да ги окажеш заради себе си и има риск да започнеш да пушиш отново. Ще спреш цигарите, когато ТИ поискаш, а не когато обстоятелствата ти го наложат.
Да точно до тея изводи стигнах и ги и написах. Сега ми е ясно че го правя за бебонка, но в съзнанието си още съм пушачка. Че ми вредят на здравето някак не ми е достатъчен довод, а представете си съм почти завършил лекар и с ми наясно нещата в дълбочина. Та така де чудя се как да прекъсн тая връзка.
Децата на пушачите често стават пушачи. Просто не виждат нищо лошо в това, при положение, че родителите им пушат. При мен това беше стимула.

# 24
  • Мнения: 41
Да, може би в някоя част от съзнаниетото си все ще си мисля за цигарите, но мерси за окуражителните съвети. Може би след като се появи бебчето ще съм доста повече мисловно ангажирана и няма да го анализирам толкова. Мъжът ми пуши, може би това е най-лошата част на нещата, защото през цялото време имам един изкусител до мен😁 Но като цяло няма какво да се терзая дали ще пушя или не след година време. Беше ми интересно дали вашето желание за цигара изчезва напълно с годините. Като си спомня колко ми се пушеше в началото, че ако почна няма да си причиня същотоо спиране,май това ще ми е стимула😆

# 25
  • Мнения: 288
Изчезва желанието, но не става от днес за утре. При мен помогна и това, че ми беше опит пореден и много добре знаех какъв гаден вкус има първата цигара след спиране, колко е задушаващо и колко измамна е мисълта за само една цигара. Предишните опити все се проваляха, защото имах нагласата, че като спра и съвсем скоро трябва и да нямам желание за цигара, а това създава стрес, ако не се случи толкова бързо, колкото ни се иска. Може би след шестия месец вече знаех, че няма да се изкуша. И още няколко месеца по-късно вече не мислех за цигари. През това време не са ми били постоянно в главата, разбира се, желанието постепенно намалява, появява се все по-рядко и така. А мъжа си можеш да помолиш да пуши навън, ако вече не го прави, да избягва да пали пред теб и така няма да то е толкова изкушаващо. А ако и той се стимулира да ги откаже, още по-добре. Simple Smile

# 26
  • Мнения: 485
Изчезва желанието, но не става от днес за утре. При мен помогна и това, че ми беше опит пореден и много добре знаех какъв гаден вкус има първата цигара след спиране, колко е задушаващо и колко измамна е мисълта за само една цигара. Предишните опити все се проваляха, защото имах нагласата, че като спра и съвсем скоро трябва и да нямам желание за цигара, а това създава стрес, ако не се случи толкова бързо, колкото ни се иска. Може би след шестия месец вече знаех, че няма да се изкуша. И още няколко месеца по-късно вече не мислех за цигари. През това време не са ми били постоянно в главата, разбира се, желанието постепенно намалява, появява се все по-рядко и така. А мъжа си можеш да помолиш да пуши навън, ако вече не го прави, да избягва да пали пред теб и така няма да то е толкова изкушаващо. А ако и той се стимулира да ги откаже, още по-добре. Simple Smile
Много трудно се отказват цигарите, когато партньорът ти пуши. Просто изкушението е огромно. В нашия случай и двамата със съпругът ми ги отказвахме едновременно. Иначе съм убедена, че и до сега щях да пуша.
При жените даже отказването става още по-трудно, защото ние сме по-емоционални и по-трудно отказваме удоволствието от цигарата. Мъжете мислят по-рационално и когато наистина поискат могат да откажат цигарите без много да се церемонят. Но пък при нас майчинското чувство е по-силно и мисля, че ако се сложат децата като стимул за отказване, ще стане по-лесно. Всеки сам познава себе си що за човек е и знае какво би му помогнало да откаже цигарите веднъж завинаги.

# 27
  • Мнения: 52
Здравейте, тъй като съм съвсеееем нова в борбата с отказването на цигарите ще се представя:
Пушач съм от 12 години... доста дълго, чак малко се стряскам. Началото е в ранна пубертетска възраст (срам, не срам, казвам си 14 г.) За първи път решавам да се откажа от този порок... до скоро твърдях, че пушенето не е нищо кой знае какво. Да пушиш е супер и всичките добре известни отрицания на всеки пушач! Та... ето, замислих се, осъзнах, че аз съм просто един пореден наркоман. Пуших по кутия и половина на ден... 5-6 цигари с кафето сутрин, преди работа... след като се прибера още 10-15.... през деня пуших по малко, тъй като имам доста работа...
От една седмица съм намалила цигарите до 3-5 на ден... иска ми се тотално да ги спра. Решила съм датата да е 26.02.2019 г. За сега съм в подготвителен режим, не съм сигурна дали това само ме  измъчва или е добра подготовка, хаха ще разберем. Надявам се първият ми опит да е и последния. Ще се радвам и други бъдещи бивши пушачи да се включат в подновената тема за да се мотивираме заедно!
Аз съм в същото положение.Бях от хората които хич не ги беше грижа за вредата от пушенето дори за мен не съществуваше такава.Чувствах се супер дори казвах че дори не искам да си мисля,че някога трябва да ги спирам.
Но как така не забелязвах кашлицата която се появяваше от време на време и хрипове и храчки незнам.
Пробвах да ги откажа..известно време не пушех,но приятелите ми пушачи много ме дразнят завиждам им.
Липсват ми сякаш времената в които пушех.Срам ме е да го призная но е така.Сега се чувствам подтисната в повечето случаи и си припалвам по някоя цигара,но лошото е че ми се пуши повече и не става с една на ден.

# 28
  • Мнения: 1 073
Значиии, нали казах, че на 25.02 ще отказвааам.... ами, лоша работа... вчера изпуших 3 цигари... днес още 2... мамка му ПОСТОЯННО МИ СЕ ЯДЕ! Задачите ми са няколко: ( споделям мислите си) 
Сега ще си наготвя храна по режим. Започвам и да отслабвам. Ще имам храна за 5 яденета... тоест ще си папкам постоянно, защото апетита ми е огромен!!!
Мисля да дам старт и на тренировките, идеята ми е да се изтощавам максимално, защото мъката ми е когато се прибера в къщи и няма какво да правя. Тогава единствената ми мисъл е да запаля цигара. Стягам се жестокоо... дано успея Sad

# 29
  • Мнения: 52
И аз започнах да тренирам фитнес и се чувствам много добре даже след тренировка не се сещам грам за цигара дробовете ми са толкова чисти. Можеби майката му е спорта.

Общи условия

Активация на акаунт