Децата и домакинските задължения

  • 12 205
  • 82
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 3 604
Жаба кикирица, какво има да се грижат за баща си?
Аз по принцип не я карам да върши нищо повече от това, вечер да си сложи дрехите за пране. Всичко е по нейно желание. Иска ли, не я спирам. Има минимум 4 пъти в седмицата тренировки, а преди състезание поне 2-3 седмици е всеки ден в залата. Обяснила съм й, че за мен е важно да си почива, да се храни здравословно и да спи достатъчно. Има време да бъде домакиня.
Обаче тя сама изявява желание. Сега й е кеф да готви. Днес ще я изчакам да се прибере и тогава ще започна с готвенето.
Паднало ми се е дефектно дете на мен Smile
Има деца, които сами изявяват желание да помагат, браво. Аз много мразех да ме занимават с бърсане на прах, сгъване на дрехи, миялна, пералня и всякакви тъпотии. Маугли е същата - като й кажа направи едикаквоси и прави същите отегчени физиономии и издава същото пуфтене както аз навремето. Единствено майка ми е доволна и все повтаря, че всичко се връща.
Разсмяхте ме много.Все пак е ваше дете има ваш ген.

# 31
  • On the sea
  • Мнения: 1 849
Дъщеря ми е на 6г., главно си подрежда играчките, оправя си леглото, както и нашето, когато изяви желание разбира се, сгъва си дрехите, с които е била облечена през деня, храни си котката, почиства след себе си, ако е изцапала или разляла нещо. Понякога изявява желание да чисти с прахосмукачката и мопа, да измие някоя друга чиния или чаша, оставям я, защото виждам, че го прави с желание. Обича когато приготвям някакъв десерт да бърка с миксера, след това да маже с шоколад или да украсява, също така ако меся тесто и на нея давам малка част,  най - голямата и слабост, от както се е очовечила обича да меси. Като цяло не я карам да прави почти нищо на сила, освен да си подрежда играчките, всичко с времето си.

# 32
  • Мнения: 1 196
Не съм майка все още, макар скоро да ми предстои да стана, но децата са деца, мисля редно е да се насладят на този си период, който и без друго отлита бързо. Не казвам да се оставят да лентяйстват и да се подстрекава мързел и бездействие, но чак домашни "задължения" да имат, може би има време. Аз от детството си помня, че помагах на мама, основно по моя инициатива, която не е била супер честа, като изискване от нея имах основно да си подреждам моята стая и да ценя труда, който тя е положила, за да подреди и изчисти останалата част от къщата. Grinning Имаше период, в който леко се вайкаше как ще се оправям с готвене и домакинстване някой ден ама, ето че се оправих като ми опря яйцето до дупето. Вярно, не ме научи тя да готвя, учих се сама с книги и сайтове, но свикнах бързо. Всичко с времето си, а и това, че някога не помагах активно в чистенето примерно или подреждането, не означава, че не съм прихванала нейния табиет за домакинстване. Човек волно или не попива много от средата, в която е израснал, сега години по- късно се улавям колко много приличам на нея в нещата, които правя и привичките, които имам.

# 33
  • Мнения: 2 837
Помагат ми сравнително малко, особено малкият, който има талант да разхвърля и на когото творческият хаос импонира. Все пак се опитвам да ги включвам с променлив успех.
Големият (на 12) може да си направи сандвич, да си стопли храна, да сервира и отсервира. Сгъва си дрехите, подрежда си стаята, когато му направим забележка, че е твърде разхвърляно Simple Smile. Купува хляб, мляко и други основни продукти, когато съм му поръчала да го направи. Помага на дядо си, ако се наложи. Миналата година миеше чинии понякога, отдавна не го е правил. Пуска понякога прахосмукачка, макар да имам забележки към качеството Simple Smile
На ръка не съм ги карала да перат, но пък то не е философия, кратко обяснение по телефона или просто малко здрав разум би трябвало да свършат работа, ако въобще им се наложи.

# 34
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
deskatta, аз често пътувам, а когато това се случи всички мои домашни задължения и част от професионалните падат на негов гръб. Нямаме баби, които да помагат и на него на моменти му идва в повече. Ако не съм в къщи да има сготвена храна, той гледа да нахрани децата и до там...При първото ми по-дълго отсъствие беше свалил 20кг.... Сега те знаят - сутрин кафе на машината, правят сандвич и за него, ако се прибере късно от работа и са си легнали - слагат му бележка, че има вечеря в микровълновата и само да си я притопли. Трябва да се научат, че семейството е взаимна грижа, в двете посоки...а не само от нас към тях. Следят да са му изпрани дрехите, да е ял, а не само да кара на кафе и цигари и ей такива неща, които уж на пръв поглед са дребни, но всъщност са от огромно значение.

# 35
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
На тази възраст не ги карах да правят много. Точно подреждане на стая, играчки, да си вдигнат приборите след хранене. Иначе заедно с мен готвене, простиране, чистене с прахосмукачка, но за тях беше повече игра и повече ми пречеха. Много обичаха да мият чиниите и въпреки, че много чупеха, докато миеха, ги оставях. Като порасна синът започна да приготвя по-елементарни вечери. Така че като съм навън по задачи до късно със сестра му, той ни посрещаше с готова вечеря, за мен само салатата да направя оставаше. Но не го правеше по собствено желание, аз звънях и го подсещах, че трябва да сготви и какво да сготви. Стаята беше абсурд да си я подреди или почисти. Дъщерята пък в момента като тинейджър категорично отказва да прави вечери и вече не иска да готвим заедно Sad Много рядко й идва музата да пусне прахосмукачка. Всичко е с подсещане и сто пъти повтаряне, преди да се свърши Sad
Но пък синът като отиде на 18г да учи в университет в друг град, е няма да ви казвам какво коренна промяна! Подрежда, чисти, възмущава се от другите, колко са разхвърляни, мръсни и не мият чиниите. Мие бани и тоалетни, защото наборите му въобще не се сещат за това, а него го било гнус да ги ползва, ако са не били почистени Simple Smile Като си дойде в къщи и пак е по старому. Питам го, защо на квартирата е толкова активен, а в къщи го мързи. Неговият отговор беше, защото знам, че ти няма да оставиш мръсно и разхвърляно...Weary

# 36
  • В свой си свят :))))
  • Мнения: 542
И на мен това ми прави впечатление...уютът на дома и грижата на мама...понякога и на мен ми липсва това усещане, но много бързо слизам на земята. Един ден татко им ги беше питал как ще гледат семейства в бъдеще? И отговорът на едната беше, че изобщо няма намерение да се изнесе от нашият дом, а на другата, че ще живеят на 10 мин. от нас, за да може мама да ги обгрижва.. Искам да имат пълноценно детство, но много ме е страх да не ги разглезим..искам да се научат на ред, да не чакат на някого другиго, да поемат отговорности и т.н....вие ме разбирате най-добре. И така...

# 37
  • Мнения: 10 967
Няма такова нещо, да не се научи. То да не е квантова физика, и най-простият се научава, като повика неволята.
Аз нищо не съм правила като дете, не че не са ме карали, но ми беше неприятна домакинската работа и се скатавах. Единствено правех понякога сладкиши, като по-голяма вече.
Да, ама заживях самостоятелно 1 месец след завършване на средното си образование, живяла съм сама 13 години - на най-различни места (гаджетата краткокрайни тогава бяха), по-късно и с мъж, дете отгледах, не забелязвам някакво домакинско познание или умение да ми липсва. 
Е, не мога да плета и да шия, обаче не съм казала, не съм се научила, ако ми остане свободно време в пенсионерските години Simple Smile

# 38
  • Русе
  • Мнения: 7 766
Ох, този баланс е много кофти. Да ги научим на всичко а пък детството кратко....

Жабка, страхотно отношение на децата към баща им

# 39
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Изобщо нямам притеснения, че може да я разглезвам. Това, че не я карам да пере и готви на 10 години не е глезене, според мен. Едничка ми е, кеф ми е да я улеснявам, доколкото мога и доколкото ми позволява. Предпочитам да прекараме повече време в разговори и споделени моменти, отколкото да ѝ връча прахосмукачката и да ходя след нея и да дудна къде е пропуснала да мине. И без това вероятно ще започне да се отдръпва от мен след някоя година - ще оставя дудненето за тогава.

# 40
  • София
  • Мнения: 12 374
Изобщо нямам притеснения, че може да я разглезвам. Това, че не я карам да пере и готви на 10 години не е глезене, според мен. Едничка ми е, кеф ми е да я улеснявам, доколкото мога и доколкото ми позволява. Предпочитам да прекараме повече време в разговори и споделени моменти, отколкото да ѝ връча прахосмукачката и да ходя след нея и да дудна къде е пропуснала да мине. И без това вероятно ще започне да се отдръпва от мен след някоя година - ще оставя дудненето за тогава.
И аз съм като теб, само че мен наистина ме притеснява, че в един момент могат да се разглезят. Тя и сега като й кажа да свърши нещо и почва да върти очи и да сумти. Прави го, ама със зор. Леко ме хваща страх какво ще е на 14-15, когато вероятно ще е по-висока от мен и със сигурност няма да ми се подчинява толкова лесно.

# 41
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Права си, ама като опре ножът до кокала (да се чете подът в нейната стая не се вижда/раницата за училище не е приготвена/ празната чиния е на масата 20 минути след като е яла и т.н.) и аз почвам лекинко да повишавам тон. Не се въртя на пета около нея, просто има малко задължения, но пък изисквам те да се свършат. Лека-полека и други неща ще се включат от само себе си, според мен. Сега ходи на занималня, но от догодина ще се прибира на обяд и ще ѝ се наложи и нещо за хапване да си направи например. Но и аз помня как мразех да върша домакинска работа, когато ме караха, и бях страшно мрънкало и скатавка, пък сега си въртя домакинството и не сме се заринали като в кочина.

Последна редакция: сб, 12 яну 2019, 21:29 от Светлица

# 42
  • Мнения: 4 409
Таис, не е дефектно детето. Като му дойде времето ще се научи. Аз живях да късно с нашите и нищо не съм пипнала у нас. Сега не чакам на никого да ми напомня или да ми казва кое как да върша.
Жаба, аз не бих карала дете да обгрижва здрав и прав баща, но всеки знае себе си. Както казах има време когато ще е домакиня. Само се моля да не попадне на мъж, който е научен, че жена му трябва да се грижи за чистите му гащи.

# 43
  • Русе
  • Мнения: 7 766
Затова се старая да търся някакъв баланс. Направихме си вечерен ритуал за глезене, цункане и други лиготии а в останалото време говоря, врещя, пак говоря, повтарям едно и също хиляди пъти, но ред и дисциплина трябва да има. Големият е две глави над мен, почти 16 годишен и смятам, че съм успяла да изградя добра връзка с него за да ме чува (от време на време Simple Smile ) но ако нямахме? Сега навлиза в най-скапаната част на подрастването, сега и да искам да възпитавам или градя връзка, ефект - никакъв.

Постепенно, с годините се стараех и се старая да ги науча на всичко, което смятам за полезно. Не само в домакинството.
Кофтито е, че децата ми са с по-голяма разлика и малкото все гледа да е като брат си. Големият пък иска да  е като малкия, и в крайна сметка големият се държи като лигльо а малкото бърза да порасне Sad Пуф...

# 44
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не съм майка все още, макар скоро да ми предстои да стана, но децата са деца, мисля редно е да се насладят на този си период, който и без друго отлита бързо. Не казвам да се оставят да лентяйстват и да се подстрекава мързел и бездействие, но чак домашни "задължения" да имат, може би има време. Аз от детството си помня, че помагах на мама, основно по моя инициатива, която не е била супер честа, като изискване от нея имах основно да си подреждам моята стая и да ценя труда, който тя е положила, за да подреди и изчисти останалата част от къщата. Grinning Имаше период, в който леко се вайкаше как ще се оправям с готвене и домакинстване някой ден ама, ето че се оправих като ми опря яйцето до дупето. Вярно, не ме научи тя да готвя, учих се сама с книги и сайтове, но свикнах бързо. Всичко с времето си, а и това, че някога не помагах активно в чистенето примерно или подреждането, не означава, че не съм прихванала нейния табиет за домакинстване. Човек волно или не попива много от средата, в която е израснал, сега години по- късно се улавям колко много приличам на нея в нещата, които правя и привичките, които имам.
Това са и моите разсъждения.
Изискванията ми са само техните места да са във вид без опасност за живота и здравето. За останалото, ако решат - помагат, ако ли не - цял живот ще домакинстват после, нека детството им и образованието им не минава в досадно мрънкане.
И точно така си е - попиват и когато видят, че могат да се включат, не стоят със скръстени ръце, а се включват.
Така е действала майка ми с мен, така действам и аз с моите деца.

Общи условия

Активация на акаунт