Здравейте татковци и майки. Начетох се на мнения как мъжете изневерили и т.н., но за моята драма не намерих съвет. От две години и половина имам брак с жената, за която мислех, че е съвършена и ме обича от дъното на душата си. От близо една години имаме прекрасно малко детенце. Работим за още едно, поне така си го представях. Винаги съм смятал, че нещата м-у нас са супер, има ли сме дразги, но все пак живеем заедно от 5, а ходим от близо 6 години...да предположим, че сме добре подсигурени и не сме имали проблеми във връзката си. Но... и винаги го има това НО, от известно време, нещо ме човърка. И съответно това човъркане не ми даде мира, докато не разбрах, че моята любима, майката на малкото ни ангелче, ми е изневерявал в продължение на месеци с колега. След седмици лъжи и отричане, триене и възстановяване на служебни чатове, мейли и съобщения, стигнах до истината, че след работа прави секс с колега в офиса. Излизали са на разходки, за които помня, че ми казваше как били с колежка и как се прегръщали и прекарали супер яко цял ден... мда .. така казваше...Идилия, след това се прибира вкъщи, много е изморена, депресирана от тежката работа и семейния живот и т.н. През тези месеци слушах, колко съм невероятен, как няма друг мъж, като мен, колко съм красив, единствен и незаменим. Без да влизам в детайли, след месец безсъние, проблеми и т.н. прецених, че детенцето ни не заслужава разбито семейство и, че ще се борим за този брак. Истината е, че малкия стана много изнервен не спеше и той и т.н. Тя разбира се още от първия момент ми обясняваше как е грешка, как ме обича и как ще напусне работа и т.н., и т.н.
Това беше предисторията, а проблемът е че се опитвам да бъда по-добър, да показвам, че я обичам и да я дарявам с това, което тя твърди, че и липсва... мили думи и да знае, че я обичам... с този уж не поддържа контакт, но това се правя, че го вярвам на юнашко доверие... За жалост, при мен нещата се обърнаха, нямам вече завидното самочувствие, егото ми е смачкано, желанието ми за всичко е убито, съмнявам се във всяка нейна дума, всяко действие и поставям под съмнение собствените си качества и ценности. В работа нещата зациклят, гони ме една депресия. Карам го на автопилот, но знам, че това ще е до време и вместо да въстановява, ще допогреба брака. Не искам да, извинете за израза, из**кам 2-3 загорели моми или да влизам в любовни игри с непознати само, за да си вдигна самочувствието. Искам да запазя поне принципите си, вече имам дете...не искам някой ден да се червя пред него, а да съм му пример за подражание. Дайте мнение, как сте се преборили с това? Запазили ли сте щастливо семейство след подобни проблеми?
Това беше предисторията, а проблемът е че се опитвам да бъда по-добър, да показвам, че я обичам и да я дарявам с това, което тя твърди, че и липсва... мили думи и да знае, че я обичам... с този уж не поддържа контакт, но това се правя, че го вярвам на юнашко доверие... За жалост, при мен нещата се обърнаха, нямам вече завидното самочувствие, егото ми е смачкано, желанието ми за всичко е убито, съмнявам се във всяка нейна дума, всяко действие и поставям под съмнение собствените си качества и ценности. В работа нещата зациклят, гони ме една депресия. Карам го на автопилот, но знам, че това ще е до време и вместо да въстановява, ще допогреба брака. Не искам да, извинете за израза, из**кам 2-3 загорели моми или да влизам в любовни игри с непознати само, за да си вдигна самочувствието. Искам да запазя поне принципите си, вече имам дете...не искам някой ден да се червя пред него, а да съм му пример за подражание. Дайте мнение, как сте се преборили с това? Запазили ли сте щастливо семейство след подобни проблеми?
. 
, дано вашата двойка е изключение и един ден не съжалявате, че сте пропилели години вместо да уредите живота си на ново. 
