как превъзмогнахте болката от загубата на бебчето си?

  • 9 345
  • 22
  •   1
Отговори
# 15
  • планетата Земя
  • Мнения: 2 218
Велислава,как си?

# 16
  • Мнения: 17
Не зная точно как съм. Рева си по цял ден,  никой не ми обръща внимание все едно че нищо не се е случило. Търся като удавник да се хвана за сламка , че нещо хубаво ще се случи .Пиша по различни групи и през 5 минути проверявам за отговори
.  Днес ще вземем урната на мъничката от
крематориума. Отделила съм и местенце където ще я сложим. Всяка вечер паля свещичка и слагам бутилка с мляко за малката душичка. Не спирам да се моля на Богородица да ни я върне . Задушавам се от болка. А мъжа ми вика намери си работа . 

# 17
  • Мнения: 17
Вчера бях при личния лекар. Разгледа всички изследвания от началото на бременноста и никъде не откри никаква индикация за тромбофилия. На 31 ще ми пускат нови изследвания за тромбофилия и цитомегаловирус . И той като теб казва че може би се е получило от стреса който съм изживяла покрай баща ми и лека полека се е движел черния тромб към плацентата.Мъничката душичка ме е спасила , като е пожертвала себе си.

# 18
  • Мнения: 132
Недей така мила, пагубна е тази вина, която изпитваш. Аз също през цялата бременност бях подложена на голям стрес, разправии в къщи, настинка покрай детето ... и свързвам нещата с това ... Обвинявам се много. Искам да върна времето. Искам да променя нещата. Прехвърлям непрекъснато неща в главата си. При моите изследвания, макар нищо да не излезе, основната версия е цитомегаловирус ... Не получих подкрепа от близките ми, останахме си само с мъжа ми да си страдаме, дори неговата майка каза че това сме си заслужили, особено аз. Трябваше и да се преструваме пред детето,  че нищо не е станало. Сякаш като не е било родено детето, няма никакво значение загубата му. Омръзна ми да слушам съвети, че така е било по-добре, не му било писано на бебето, изпитанията идвали при силните, ще си направим друго и т.н.
Психоложката ми даде някои насоки за размисъл, за да спра да се обвинявам, макар че не ме утешиха особено - че в крайна сметка жени, подложени на много по-голям стрес и тормоз дори раждат здрави деца, жени болни от страшни болести раждат здрави деца, жени не видяли лекар раждат здрави деца  ... и аз си казвам да, проститутки в разни бардаци и циганите в гетата заслужават да имат деца, а аз не така ли?

# 19
  • Мнения: 17
Ужас що за жена, що за сърце трябва да има за да каже че това сте го заслужили особено ти. Що за майка . 😡
В къщи никой не ме обвинява за нищо. Всички чакат на мен . Сядат на масата и чакат.... Всичко трябва аз да направя и приготвя. До скоро не ми тежеше нищо. Радвах се на голямото си семейство и родителите ми че са с мен. Сега вече всичко ми тежи . Дразни ме че даже хляб и манджа няма да си сипят ако аз не им сипя .

# 20
  • Мнения: 2 472
Здравей Велислава,

много, много ми е познато това, което си преживяла. Съжалявам за твоята загуба, приеми и моите искрени съболезнования!
Аз също живея в чужбина и нещастието ни сполетя тук. Урната с праха отидохме да вземем след 5 месеца, не можехме по- рано, нямахме сили. Ние, обаче решихме да разпръснем праха на бебето ни над едно голямо езеро, което по- нататък се влива в нещо огромно. Не искахме нищо да ни напомня за това нещастие. Единственото материални неща, които пазя са снимките от видеозона, едно боди и едни бархетни кърпички на колички. Всичко друго е във въображението ми. С помощта на децата ни и споделянето, плаченето, разходките навън постепенно излязохме от черния епизод, в който бяхме влезли.
След това дойде и новината за нова бременност, радост, страх, очакване, трепет и появата на новия човек! Родих на почти 43, така че не се предавай, шанс винаги има! Горе главата, ще дойде и този момент, просто трябва да мине време, докато дойде, толкова, колкото трябва.
Излизай, излизай много навън, остави ги вашите да се занимават с домакинството, казвай, че ще закъснееш и да не те чакат. Свикни ги така и бързо ще влязат в ритъм. Просто им кажи направо в очите как стоят нещата и да ти влязат малко в положението!
Прегръщам те и ти пращам от моята сила, вяра и надежда!  Hug Hug Hug

# 21
  • планетата Земя
  • Мнения: 2 218
Велислава,не си длъжна да дондуркаш всички.Сутринта раздай задачите и да свършат и те нещо.

Ние след случката заминахме на почивка.На 19 ти май я родих,на 20 ти ме изписаха и на 24 ти тръгнахме за море в Турция за една седмица.Отрази ни се на всички чудесно.
Измислете и вие някаква почивчица

# 22
  • Мнения: 17
Миленка, за съжаление всички чакат на мен -татко му откриха рак на дебелото черво май месец . Преживя две тежки операции в България и ми го изписаха с 39,9 температура и думите оправяй се.
Сега го взехме при нас в Австрия и ноември го очаква трета операция тук. През цялото време той се беше предал и само надеждата за това малко ангелче успя да го дигне на крака.  Но тревогите и стреса явно при мен си казаха тежката дума.
За почивка колкото и да искам в момента не можем да си позволим.  Влязохме в големи разходи отделно сметки и даже заем взехме за да можем да си я вземем и да си я кремираме за да можем да си я приберем с нас и да не я оставяме като излишен боклук . 
Ако оставя родителите ми даже и за три дни не могат ни с лекарствата си да се оправят ни ядене ще си сипят да ядат. Като малки деца са, даже по зависими.

Общи условия

Активация на акаунт