За съжаление абсолютно всички показатели бяха в норма, а накрая се оказа, че бебето е със синдром на Даун. Питах го възможно ли е 100 от 100(условна е бройката) показателя да отговарят на стандартните изисквания, да няма нито един маркер за Даун, а накрая от амниоцентезата да излезе такава диагноза...
Каза, че има много малък процент случаи, при които няма външни проявления и реално от ехографски прегледи ако ще и космическа да е апаратурата (каквато е неговата)да няма как да се установи.
Ходих тогава при трима различни лекари на фетална морфолофия и тримата бяха категорични, че на бебето му няма нищо. Е,... резултатите бяха други.
По мое лично вътрешно усещане, че нещо не е наред с детето ми, правих амниоцентеза. От лабораторията в София - Геника ми излязоха резултатите на петия работен ден. Имаше 6 от 6 положителни маркера, потвърждаващи синдром на Даун... Наложи се да прекъсна бременността, вече бях влязла в 19г.с.
След това с мъжа ми ходихме в София за цитогенетичен анализ и определяне на кариотип. Оказа се всичко нормално и случилото се го водят "случайна грешка". Надявам се всичко да е наред следващия път, а на теб стискам мнооого палци!!!