Абе то и аз искам трето, ама ако пак е момче, няма да го преживея 
- Публикувана: 26 ноем. 2017, 09:43 ч.
- Последно мнение: 24 фев. 2018, 09:18 ч.
СЕПТЕМВРИйчета 2017г. - тема 2
На мен ми трябваха 4 години да се реша на второ, защото с първото ми беше много трудно. Даже си мислих, че никога няма да поискам второ, но нещата се подобряват с времето и безсънните нощи се забравят.
Моя приятелка днес роди две момиченца, имат и момченце на 4 години. Със сигурност ще им е много трудно, но няма по-голямо щастие от това
Моя приятелка днес роди две момиченца, имат и момченце на 4 години. Със сигурност ще им е много трудно, но няма по-голямо щастие от това
Аз след второто си мислех, че съм приключила, но като минаха 6 години друга песен запях. И да ви кажа, сега с третото се чувстваме по-сплотени, щастливи и "завършени" от всякога.
Добре, че остарях, та няма да ми щукне идеята за още. Децата постоянно повтарят "Ако имаме четвърто..." Хахаха.
Добре, че остарях, та няма да ми щукне идеята за още. Децата постоянно повтарят "Ако имаме четвърто..." Хахаха.
След първото на мен ми трябваха 8 години. Странното е, че сега някъде на третия месец, като си дадох сметка, че няма повече да гушкам новородено и вече знаех, че искам трето някой ден. Обаче по време на първото раждане за малко да изпуснем голямата и стресът от това, както и всички неприятности, през които сме минали с нея, си ме преследваха дълго време. Чак като стана първи клас и някак се успокоих.