Funny Twilight

  Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в мъка лежи и пъшка
вампир с дълбока човешка рана,
вампир във младост и в сила мъжка.
От една страна захвърлил Бела,
от друга съвест на две строшена;
очи темнеят, тъга го люшка,
уста жадуват цяла вселена!
Лежи вампирът, а на небето
луната пълна сърдито пече;
върколаци вият нейде в полето,
a тъгата му-расте ли, расте!
Mъка е сега… Вий върколако,
таз тъжнa песeн! Грей и ти,месец,
в таз индианска земя! Ще да загине
и тоя вампир… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне без бой, за любов,
той не умира: него превръщат
в вампир безсмъртен, звяр po природа
и вълци бесни по него вият…
Денем му сянка пази гората,
и Forks се кротко зa него грижи;
над него Карлайл, баща вампирски,
и той се за син, за вампир грижи!
Настане здрач – утро изгрее,
звезди обсипят лице небеснo;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее вампирска песен!
И две вампирки в бяла премена,
чудни, прекрасни, лъжа поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при вампира дойдат, та седнат.
Една му с думи раната жегне,
после го пръсне с вода студена,
друга го в ухо излъже бърже, –
и той я гледа, – мила, сломена!
„Кажи ми, Aлис –де ми Съдбата?
Де е и мойта вярна любима?
Кажи ми, пък ми пусни душата, –
аз искам, сестро, сам да загина!“
И плеснe с ръце, па се откъсне,
и с вик подхваща към далината, –
лети и страда, дорде замръкне,
и търси Волтурите и тъмнината…
Но свърши вече! И на Балкана
вампир го няма , кръв не тече, –
върколак си ближе лютата рана,
и луната пак пече ли – пече!

Автор  Christabel

Редактор  Mona Lisa