Да ви разкажа за музиката, терапията и за радостта от живота в очите на едно дете. Музиката при Роси е редуване на класическа музика, живо изпълнение на пиано, детски песни и свирене на различни музикални инструменти. И във всички занимания участва активно майката.

Бях научила за нея и музиката от интернет, ходихме на групови занимания когато детето беше на около 2,5 години. След 1 година реших, че ще е много добре да се запишем отново на курс. Така щяхме да запълним сутрините с нещо полезно и приятно. Надявах се да е подготовка и за детската градина и да подобри говора и комуникацията на детето. Междувремено бях видяла, че Роси е дипломиран музикотерапевт и вярвах, че ще приложим по-професионално музиката.

Заниманията бяха индивидуални 10 дни, всеки ден по 1 час. Ползата за детето и за мен беше много голяма. Ето няколко игри, видяни през моите очи и влиянието им за дете:

За барабаните
Преди заниманията детето не можеше да свири на барабанче, правеше 2-3 опита и се изнервяше. На фона на подходяща музика, аз сядах пред детето с едно барабанче, свирех и го окуражавах. Роси заставаше зад детето и му помагаше да движи палките в такт. След 3-4 изпълнения, детето отпусна ръцете и свиреше с истинско удоволствие. Видяхме, че децата когато не могат нещо го изживяват вътрешно, а външните прояви са отказ, сърдене, тръшкане. Но когато овладеят умението, няма по прекрасно нещо от това да видиш радостта от постижението в очите на детето.

За танцуването с ленти
Имаше една песен за снега и се танцуваше с големи шалчета. Тези шалчета, когато се движат около детето, над главата му, създава усещане, подобно на движещи се предмети около него, докосването на хора, смяна на цветове. На първите ни занимания преди 1 година, моето дете само пищеше при тази игра, подобно беше и сред хората. Предполагах, че е от многото самотни срещи с лекари и рехабилитатори през първите месеци от живота му. Давах у нас от време на време шалчета през годината, така че беше свикнало донякъде с материята и формата. Мисля, че на курса беше преживяване или преминаване през нещо за детето. Танцувахме трите на фона на класическа музика, правехме различни движения с шалчета и ленти. При първият танц Роси каза, да не говорим, а да я оставим да си изживее емоцията. Първите 5-6 пъти детето танцуваше като в транс. Установихме че от трите цвята червен, син и бял имаше непоносимост към белите шалчета. Постепенно с помощта на двете преодоля страха и от бялото шалаче. И започна да танцува като всяко дете.

Игри с топки с бодлички
Повечето от нас знаят, че топките от различна материя стимулират децата. Правили сме доста такива игри, детето не играеше много – пипне, пусне и накрая хвърли топката. Ето как направихме играта при Роси. Играхме с три топки – с бодлички, от дунапрен и с една рошава топка. Всеки участник държи по една топка, започваме да пеем „топчице, топчице, хайде на игра, топчице, топчице тук при нас ела“. Правим движения с топките между дланите, пеем и гледаме детето в очите. След изпяването се разменят топките в кръг и започваме да пеем пак с друга топка в ръце. Моето дете така силно се впечатли и имаше желание да изучава топките, да ни ги подава, гледаше ме в очите и пееше с мен. След първият ден, излязохме на детската площадка с две еднакви топки и детето раздаваше на другите деца. Така пренесох играта в ежедневното общуване.

Накрая
Имаше още много игри, много песни, различни музикални инструменти. Сетих се, че сме забравили старите български детските игри и броилки. Дори да ги намерим като текстове, начина на изпълнение – да се наведем до очите да детето и да се огледаме в тях, да говорим и пеем с подходящ език и темпо, трябва да се види и усети. Всички скъпи играчки заменят в малка степен персоналното внимание и работата според ритъма на детето.

За Роси – музикант, педагог, член на Българската асоциация по музикотерапия. Основател и ръководител на детско студио „Мила Моя Мамо”, http://milamamo.dir.bg/.