Чудеса.net
Всички сме усещали влиянието на Луната и на лунните цикли. На всички ни се е случвало да будуваме в нощта и да отправяме взор към небето, очаквайки да разберем защо е така.
От най-древни времена Селена, носеща името на богинята на познанието, е била символ на потайното женско начало и винаги е олицетворявала водата, студа, севера, зимата, майката, матрицата за възпроизводство, плодовитостта, промяната, растежа. Била е символ и на смъртта, и на възраждането, защото всеки месец изчезва от небето за три нощи, все едно умира, а после отново връща целия си блясък. Затова винаги е носила и привкус на отвъдност, на превъплъщение, за разлика от Слънцето, което свети еднакво, Луната чрез редовните си последователни фази отмерва времето. Затова винаги хората са я схващали като нашия първичен часовник.
С този космически часовник, много преди днешните астронавти, са се съобразявали древните пътешественици във времето. И днес в китайските древни текстове може да се прочете как през 2309г.пр.н.е. космическите колубовци са посещавали Селена възседнали “небесни птици” и “потоци от светещ въздух”. Затова може би неслучайно единственото изкуствено съоръжение, видимо от Луната е Великата китайска стена. И затова може би точно на тези първи лунни астронавти предстои отново Завръщане към Луната като към нещо дежа ву. Остава само да дочакаме до 2015г., когато трябва да се осъществи амбициозната китайска космическа програма и да се затвори кръгът на миналото и бъдещето и да се докаже правотата на древните текстове.През 2005г. тайконавтите (китайските космически изследователи) предвиждат множество пилотирани мисии, които ще инсталират там обитаеми модули, електронни генератори и транспортни средства.
Луната винаги е означавала и равновесие, равнопоставеност. За 28 дни тя преминава последователно през 12-те астрологични знака, като остава еднакво дълго и в мъжките, и в женските по два и половина дни. Но едва през последните години учените се питат защо верният ни спътник се държи така странно спрямо Земята и рядко си показва своя “гръб”, т.е. защо планетата се движи така, че се обръща към нея само с едната си, “лицева” страна, а обратната е постоянно скрита. След много изчисления учените-математици дошли до извода, че такова въртене е възможно само при преднамерено забавяне, при
принудително въртене на Луната.
Затова Пентагонът изпрати до нея спътник, за да потърси отговор на въпроса какво ли има в нейното “задкулсие”, нещо особено важно да се разбере, особено след потвърждението, че тя има изкуствено въртене.Резултатите от снимките, обаче, само задълбочиха тайната. На тях се видяха разрушени градове, канали с правилна форма, летателни писти. С помощта на спектроскопията се установи, че са направени от подобен на бетон материал. Много загадачни се оказали и откритите под повърхността й грамадни изкуствени пещери. Има различни хипотези за произхода на Селена. Едни от тях казват, че тя е изкуствено образувание, други, че е живо същество, а някои учени са на мнение, че нашият спътник е място, на което космически пришълци оставят послания за хората, които ще бъдат открити и разчетени, когато човечеството достигне необходимата си еволюционна степен на развитие. Дали пък не са укрити в заснетите от американците лунни пещери?
В последните десетилетия на лунната повърхност често се наблюдават и гигантски светещи обекти с 5 метра дължина и 300 метра ширина, движещи се със корост 30-35 км./ч. Някои от тях идват от Космоса, а други възникват вероятно от недрата на Луната. Засега обаче нямат желание да се идентифицират, макар че през 1980г. “Аполо-14” успя за кратко да приеме от лунната повърхност автоматично изпращани изображения и метеорологични сведения. Но преди да обработи и 1/3 от тях, приемателната апаратура на американците изключила, а след месец пак заработила от само себе си, дори с по-голяма мощност на приемания сигнал, което безспорно доказвало изкуствено захранване от допълнителен източник на енергия.
Слънцето, Луната, планетите “направляват” магнитната система на Земята, следователно и нашата духовност. Настройват ни на ритъма на Вселената. Затова човечеството е създавало най-различни календарни системи, за да се ориентира донякъде в тези сложни взаимовръзки. Но само чрез календара на 13-те луни,
Лунния календар, човекът може да стане Планетарен Кин,
т.е. представител на Галактическата цивилизация, истински пътешественик на кораба на времето “Земя”(”кин” идва от гръцкото “кинема”-“движение”). Ще може и да преодолее сковаващия го днес страх от смъртта. Но затова първо трябва да се освободи от кабалистичната привързаност към привичните 12 месеца, 24 часа и 60 минути, казва докторът по философия на история на изкуството и естетиката Хосе Аргуелес от САЩ, който е и основоположник на Международния “Ден на Земята” и на Планетарната мрежа на изкуствата.
Чрез измерването на времето, на годината с този календар, твърди той, т.е. с 13-те оборота на Луната около Земята, оборотът на Земята около Слънцето ще синхронизира земните, лунните и слънчевите цикли.
Лунният календар е устроен поразително просто и равномерно – има 13 съвършени месеца по 28 дни, 52 седмици с по 7 дни, които правят общо 364 дни. 365-ят ден се нарича Ден извън Времето и това е 25 юли, началото на Новата година, според този календар. Неслучайно съвпада и с изгряването на великата звезда Сириус и затова този ден е отреден за изчистване, прошка, творчество, свобода, защото синхронизира нашето съзнание с галактическите ритми.
За така необходимото ни връщане към новото време на съвършената хармония говори и пророчество, което е зашифровано в знаци и символи на капак от саркофаг в Пеленке, открит през 1952г. в една гробница на маите –владетелите на времето. Но този инструмент-календар за съвършена хармония трябва да се приложи най-късно до края на механичното време – 25 юли 2012 година, т.е. само след 2 години, за да не се окажем пред една от поредните планетарни катастрофи. Затова е необходимо да се освободим от днешната си честота 12:60, която ни е програмирала да живеем във властта на хилядолетните вавилонски механизми на контрол и да настроим съзнанието си на новата честота 13:20, на която общуват звездите и техните планетарни системи, казва д-р Аргуелес.
Това ще стане най-вече с помощта на числото 28 – броят на лунните стоянки в един от вариантите на Лунния зодиак, свързан с изучаването на подсъзнанието. Това число не е естествено, а изключително мистично и сложно. В нумерологията означава двойно служение. Неслучайно Луната, която е смъртта и раждането, създава чрез гравитацията си така необходимото за Земята равновесие. Това число на живота на подсъзнанието тъче тъканта на реалността и действа цял живот.То е числото на Озирис, който бил заточен и убит с измама в прекрасен саркофаг, но вероятно, за да възкръсне и цялата му мъдрост.
Какво ли ще стане, обаче, ако не се съобразим с тази оставена ни от вековете тайна? Отговор на този въпрос, вероятно ни дава констатацията на лунните изследователи, че е възможно Луната да изчезне от небето, а да се родят други орбити от светлина. Учени от Южна Африка и от Швеция съобщиха след специални изследвания, че за последните 4 години тя е намалила обема си с цели 320 мили, че се смалява катастрофално и към 2017г. нашият космически съсед ще достигне размерите на футболна топка. Европейските учени предполагат, че това е започнало от 1970г. след експедицията на НАСА и е резултат от човешкото вмешателство в живота на крехката планета. При кацането на космическия кораб действително били разрушени нейните каменни структури, които верижно задвижили и други разрушения. А поради много слабото й гравитационно поле отломъците веднага изчезвали в космическото пространство.
Тези катастрофални промени ще предизвикат сближаване на земните оси, разтопяване на ледовете на полюсите, повишаване нивото на световния океан със стотици метри и голяма част от земната повърхност ще се окаже под водата. Зачестилите наводнения и бури са първите симптоми за грозящата ни опасност, казва шведският астроном д-р Ян Швизман, и те ще разтърсят всички континенти. Започва вече и очакваното рязко затопляне на климата около полюсите и захлаждането на Екватора. Всички тези явления напълно се покриват и с библейското предсказание за “Болната Луна”. И именно тя е едно от предзнаменованията за края на света и наближаването на Съдния ден. Друг е въпросът край на какво ще бъде това. Това може да означава не край на света, а край на греховното човешко съществуване, на злото. И да бъде някаква небесна помощ, а не отмъщение, нищо че вече има решение и за възстановяване на третия Йерусалимски храм – също един от знаците за последното време. Добре е поне, че имаме утехата от Светото писание, че свършекът ще бъде началото на великата справедливост.
Ние, живеещите сега, имаме рядката привилегия да станем свидетели на тези загадъчни събития, в които единственото сигурно нещо, доказано от днешната наука, е това, че ако има физически свършек, то той ще бъде по време на новолуние или на пълнолуние. Това потвърдиха изследванията на руски учени, които откриха, че тогава рязко се увеличава излъчването на неутрони от повърхносткта на Земята, защото Слънцето, Луната и Земята се намират на една линия и сумираното им гравитационно поле активизира максимално приливните вълни. Те деформират земната кора, появяват се пукнатини, изтичат ядрени частици, радиоактивни газове, изотопи на радона. Произвеждат се огромен брой алфа-частици с 10-ина пъти по-голямо ниво от обичайното. Това потвърждава и съставеният от учените каталог на земетресенията, който показва, че повечето от тях са станали по време на пълнолуние и новолуние. Тези наблюдения ще помогнат и за предсказването на по-големите земетресения, а и на евентуалния край на света.
Лунните разходки по водата също могат да хвърлят някаква светлина по отношение на тайствения ни сателит. Те са описвани и в ново време, и в древността, а не са само привилегия на Исус Христос и на Неговия ученик Петър. Инквизиторите през Средновековието се натъкнали на толкова много “непотопяеми вещици”, че сменили ориентира си – за слуги на дявола започнали да считат тези, които потъват във водата. Изследвайки “уникалната плавателност” на вещиците в някои страни, ги изваждали от водата и ги премервали колко тежат. Такъв случай описва виенският вестник “Вейнериш цайтунг” от 1728г. Най-дебелата непотопяема жена тежала 1,5 лота/22,5 грама/, а нейният мъж – 1,25 лота. Това явление днес се описва от калифорнийския биофизик Робърт Файерууд като вид психологическа настройка, която води до загуба на тегло от страх за оцеляването.И инстиктът за самосъхранение включва механизми за акватация/разходка по водата/. При нея енергетичните полета се променят и работят към отблъскване от материалните обекти.
Тогава излиза, че непримиряването със смъртта прави човек лек като перце. Така са оцеляли и корабокрушенците от “Титаник”, които са се носели по вълните 3 часа в студените вълни, докато за примирените били достатъчни и 2 минути, за да се удавят.
Това свойство на мозъка потвърждават и психолози от Санктпетербургския университет. Те внушавали на доброволци по време на хипнотичен сеанс, че се намират в орбита в космически кораб и уредите показвали пълна липса на тегло при участниците в опита. До подобно откритие стига и руският физик Евгений Подклетов след опитите си в технологическия университет на филандския град Тамперес. По изкуствен път той променя качеството на електромагнитното поле в лабораторна камера и поставените в нея предмети започвали да се реят свободно, без да падат. А този ефект се постига и от човешкия мозък, който при екстремални условия създава излъчване, което променя електромагнитното поле около човека. Но тук пък възниква един друг въпрос, който измъчва учените: Защо оцеляват предимно деца, по-малки от 10-годишна възраст, чиято психика не познава страха от смъртта. Неслучайно и предимно малки деца са лунатици и преминават на лунна светлина по водата абсолютно сухи. Тук отговор дават езотериците, мъдреците, като Петър Дънов и Ваклуш Толев. Ходещите по вълните, както и танцуващите по жарава, пребивават само в астралното/звездното/ си тяло, а водата е астралният образ на светлината, казва духоведецът Ваклуш Толев.
Така че двете подобия се срещат в Божествената цялост. Стани и Огън, и Вода, казва П.Дънов, та да проявиш Божествеността, да я събудиш. И да знаеш, че това е проява на вечното в нас чрез душата ни. А двете подобия се привличат, защото функционират на принципа на отражението/огледалното/ – едното е сянка на другото. И точно астралният ни двойник, който живее в сърдечния ни комплекс и има образа на нашето вътрешно дете от 6 до 10 години, ще изгради моста към нетленната небесна светлина. Точно той е нашата невинност, радост и красота, които трябва да изживеем и съхраним.
Тези и още много загадъчни неща може да ни разкаже Селена, ако живеем в синхрон с нея, както и да ни даде много от липсващите ключове за разгръщане на нашето съзнание, за отварянето му подобно на небесно ветрило и за освобождаване на страхотната му сила.
А за това най-голяма вероятност има в четирите дни преди края на лунния цикъл, когато най-лесно може да се отправя поглед в бъдното и на духовността се дава попътен вятър. И в широко отвореното око на Луната да се огледаме в ясната светлина на хармонията. А по нейната “сянка”, която определя истинската светлина, може да научим как се създава вътрешната светлина. Така, както сърцето отразява Божията любов, подобно на светлината върху стъклото. Чрез нея ни предстои да научим най-трудните уроци, които се съдържат в скъпоценните камани на светлината. И да потвърдим, че всичко е огледало, че реалността отразява към нас това, което сме, че ние я моделираме чрез нашата материя, която е забавена светлина. Имаме още 3 златни шанса /още 3 пъти 25 юли до 2012г./, за да разберем, че по сянката се определя светлината и че ние сме звездни потомци и сме тук не от случаен “взрив”, и че всичко е планирано предварително.
