Ниско алергенна диета

Много хора получават неприятни реакции към определени храни, които са консумирали и подозират, че причина за това е хранителна алергия. Все пак, всъщност само 2-5% от възрастните и 2-8% от децата са алергични към определени храни. Останалата част от хората по-скоро имат непоносимост към дадена храна, или са чувствителни към определени храни, отколкото да имат алергия към тях.

“Маскираните” или “скрити” алергии са противоречива тема. Много лекари, в сферата на традиционната медицина вярват, че те се случват много рядко, докато практикуващите алтернативна медицина твърдят, че такива алергии са доста чести. Според Джеймс Бренеман, бивш председател на Отдела за Хранителни Алергии към Американската Академия на Алергиите, неустановените хранителни алергии са причина за 60% от всички симптоми, които е наблюдавал даден семеен лекар и които не са адекватно диагностицирани или лекувани.

Хранителните алергии и непоносимостта към дадена храна се лекуват най-добре, като се избягва приема на конкретната храна за определен период от време, последвано от “ротационна” диета, при която проблемните храни се консумират на всеки три до четири дни, вместо ежедневно. Често пъти при малките деца тези храни може да се предложат отново след три месеца, докато при възрастните може да е необходимо въздържане от шест до дванадесет месеца. Повечето скрити алергии са циклични (т.е. може да стихнат след значителен период на въздържане от консумация на съответната храна). Фиксираните алергии (тези, които предизвикват реакция, без значение колко дълго е отбягвана дадената храна) са по-малко разпространени.
 
Симптомите на хранителна алергия или непоносимост може да не настъпят веднага след повторно въвеждане на съответната храна. Ето защо човек може да остане с погрешно впечатление, че неговата алергия или непоносимост е излекувана. С последващо приемане на проблемната храна, симптомите може постепенно да се възобновят. Когато обаче проблемната храна се предлага съгласно “ротационна диета”, вероятността симптомите да се проявят отново е много по-малка. Някои лекари препоръчват наред с редуването на специфичните храни, да се редуват и цели хранителни групи (като например бобови растения през ден). Значението на редуването на храните е различно при различните хора и може да бъде свързано с тежестта, с която се проявява алергията.
 
Най-добрият избор

Следващите храни са с най-малка вероятност да предизвикат алергични реакции:
Напитки:
·   Бадемово мляко
·   Билкови чайове (без лимонов и портокалов)
·   Чисти плодови сокове без захар или добавки (разредени 50:50 с вода)
·   Напитки от препечени зърнени храни могат да бъдат използвани като заместител на кафето
·   Газирана вода (без сол)
·   Соево мляко
·   Изворна вода  в стъклени бутилки или прозрачна пластмаса


Зърнени храни

·   Овесено брашно
·   Овесени трици
·   Ръж
·   Експандиран ориз и просо
·   Разреден ябълков сок, ябълкови резенчета и ядки (включвани в състава на зърнени закуски)
·   Използвайте соево мляко без добавено царевично олио или бадемово мляко.

Зърнени храни и брашна
·   Бобово брашно
·   Брашно от елда
·   Юфка (нудълс) от 100% елда
·   Пълнозърнени закуски като овесена каша, каша от просо, ечемичена каша, каша от елда, оризови макарони, шпелта (вид пшеница) – брашно и паста, кафяв ориз, щир (амарант),  ориз или хлебчета от просо (които не съдържат млечни продукти, яйца, захар или пшеница)
·   Картофено брашно
·   100% оризови кейкове
·   Оризови крекери
·   Оризово брашно
·   100% ръжени или шпелтови хлебчета без добавка на пшеница
·   Ръжени крекери
·   Соево брашно

Бобови растения

·        Шарен боб
·        Леблебия
·        Бял боб
·        Леща
·        Грах
·        Соя
·        Зелен фасул
·        Тофу

Сухите бобови храни трябва да се накиснат едно денонощие. Излейте водата и измийте добре, преди готвене. Консервираните бобови храни обикновено съдържат допълнително захар или други потенциални алергени. Някои готови бобови храни в стъклени бурканчета, които се продават в магазините за здравословни храни, не съдържат захар.

Ядки и семена
·         Ядки и семена, сурови или печени, без сол или захар
·         Масла* от прясно смлени ядки (бадемово масло, масло от кашу, орехово масло, сусамово масло и сусамов тахан)
·         Фъстъците са изявен хранителен алерген и трябва да бъдат избягвани, наред с фъстъченото масло

*има се предвид пастообразни продукти за мазане (nut butters бел.пр.)

Масла (течни) - олио

Използвайте студено-пресовани масла, тъй като те са по-безопасни за сърцето и кръвоносните съдове. Не използвайте царевично масло или “растително масло” с неуточнен произход, тъй като обикновено се оказва, че е царевично масло.

·        Рапично олио
·        Ленено масло
·        Зехтин
·        Фъстъчено олио
·        Шафраново олио
·        Сусамово олио
·        Соево олио
·        Слънчогледово олио


Протеини

·        Консервирана риба тон, сьомга и друг вид консервирана риба
·        Прясна риба
·        Агнешко месо
·        Птиче месо


Зеленчуци

·         Всички зеленчуци, освен царевицата, са като цяло приемливи
·         Доматите понякога създават проблеми и трябва да се избягват от хора, склонни към алергии
 
Библиография
Bahna SL. Management of food allergies. Ann Allergy 1984;53:678–82.·
Baker HB; David TJ. The dietetic and nutritional management of food allergy. J R Soc Med 1997;90(Suppl 30):45–50.
Crook WG. Tracking Down Hidden Food Allergy. Professional Books, 1980.
David TJ. Adverse reactions and intolerance to foods. Br Med Bull 2000;56:34–50.
The Food and Drug Administration. FDA Consumer Magazine Publication No. 94–2279: Food Allergies, Rare but Risky. Last revised June 1997. http://www.cfsan.fda.gov/~dms/wh-alrg1.html
The Food and Drug Administration. An FDA Consumer Special Report: Focus on Food Labeling. http://www.fda.gov/fdac/special/foodlabel/foodtoc.html
Gaby AR. Food Allergy/Intolerance. Unpublished.
Hill DJ, et al. Clinical spectrum of food allergy in children in Australia and South-East Asia: identification and targets for treatment. Ann Med 1999:31:272–81.
Sampson HA. Food allergy. Part 1: Immunopathogenesis and clinical disorders. J Allergy Clin Immunol 1999;103:717–28.
Sampson HA. Food allergy. Part 2: diagnosis and management. J Allergy Clin Immunol 1999;103:981–9.



Преведе Bubachko