И нещ минорно- по повод на престоя ни в болница с детето, копирам го от форума на Иван за ТЕС: Провалих се, дъщеря ми , на 3, е с вродено разширение на единия уретер. Откриха го преди година и половина, когато направи пиелонефрит. От тогава поех риска и я лекувам с хомеопатия само, 1 път годишно я наблюдава един от индийците-хомеопати, които идват за лекции тук. Година и половина се справяхме добре с хомеопатия, тесала съм я за други неща , не и за този проблем, просто не го смятах за проблем вече или поне съм разчитала на хомеопатията В петък направи 41 градуса, опитвах основно с хомеопатия, пет дни в непрекъсната връзка с хомеопата и от скалата 40 градуса-38,5 и отново нагоре, тесах , отначало само по неините точки, после тя беше раздразнена и не даваше, опитах се да правя прокси, но нямах време да чистя нищо, тесах само температурата ( а итогава не знаехме още дали е вирусно или този нефрологичен проблем) с фрази като Въпреки, че високата температура ме изгаря, аз обичам телцето си, Избирам да се освободя сега от високата температура ... Опитах се да и правя и рейки _почнала съм първо ниво и все още работя по това... Не се получи, нищо, във вторник ни приех в болница с диагноза пиелонефрит, и сега отново сме пред дилемата да направим цветна снимка и след това - дали да правим операция. Приемам това като личен проблем, а и провал, защото като й откриха рефлукса беще 4 степен, за една година само с хомеопатия намаля до 2ра степен, работила съм с визуализация как нефроложката е удивена - истината е, че не съм признавала какво лечение предприемам, знам, че няма да го приемат... Сигурна съм, че няма да изляза на глава с мъжа ми и да продължим с хомеопатията, ще трябва да я оставя на лекарства докато минат изследваниата. Какво сбърках ?
Наистина се чувствам доста несигурна и разочарована от себе си, някак, като че ли всичко научено тук и практикувано е било напразно...