Подсъзнанието може всичко 28 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 83 490
  • 725
  •   1
Отговори
# 705
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
 Днешният SFG - тази молитва:

Благодаря ти, Създателю, за живота, който ми дари.
Благодаря ти, че ми даде всичко, което ми е било наистина необходимо.
Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум.
Благодаря ти, че живееш в мен с цялата си любов, с чистия си и безкраен дух, с топлината и лъчистата светлина.
Благодаря ти, че използваш думите, очите и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида.
Обичам те такъв, какъвто си, и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм.
Помогни ми да запазя любовта и покоя на сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.
Амин.

Последна редакция: сб, 04 сеп 2010, 20:13 от Делфина фон Ю.

# 706
  • Мнения: 18
Момичета, БЛАГОДАРЯ!  bouquet
Както винаги ми помогнахте да взема правилното решение!
Още веднъж благодаря че ви има!  bouquet

# 707
# 708
  • Universe
  • Мнения: 1 556
 Heart Eyes Да Ви върна в детството с  54 детски приказки от колекцията на "Балкантон"

Знаете ли каква е разликата между децата днес и преди ... 25-30год.? Тогава приказките се слушаха , сега се гледат!!! С тази колекция можете да се върнете към доброто старо време .В него всеки от нас / а не Уолт Дисни / измисляше лица на героите от историите . Забавлявайте се !

И не мога да не препоръчам филма за д-р Бен Карсън, особено на майките, които често прилагат "Подсъзнанието може всичко за деца", пък и на всички нас, за да се убедим отново, че нашите методи наистина работят  Peace

Gifted Hands - The Ben Carson Story, Надарени ръце - Историята на Бен Карсън
- http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=50572
- http://www.imdb.com/title/tt1295085/


Куба Гудинг мл. и д-р Бен Карсън
 

# 709
  • Мнения: 572
Здравейте, момичета! При мен всичко започна с една книга, която ми даде моя приятелка в желанието си да ми помогне - "Подсъзнанието може всичко". След като я изчетох потърсих темата ви, която бях виждала и подминавала  Embarassed . Сега след като прочетох и поста на Винце за Трите пътя към просветлението съвсем ми светна къде съм. Аз съм още там, на първия път, там където все се питам "Защо аз?" и "Защо на мен?". Аз съм силен духом човек и доста здраво съм се натикала в блатото на страданието. Мога само да благодаря на приятелката си за тази книга и на вас    bouquet , че ви има. Сега е време да се хвана за косата и сама да се извадя от блатото, като барон фон Мюнхаузен. Чака ме много работа, но аз съм уверена, че ще се справя, а имам и вас. Вече имам и цел  Peace Отдавна знам, че там където съм не съм си на мястото и това много ме изнервяше. Отдавна знам и какво искам да правя, с какво да се занимавам. Изпитвам едно странно спокойствие и увереност.

Десссс, за гледните точки от едната и от другата страна - живота няколко пъти ме е слагал и от двете страни на бариерата - била съм ученичка, била съм учителка, била съм в болница, работила съм в болница, била съм на театър, била съм актриса, имала съм доста пари, нямала съм пукнат лев ... - винаги се старая да не забравям за "от другата страна".

# 710
  • Мнения: 105
ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО - ПРОСВЕТЛЕНИЕТО? МНОГО Е ПРОСТО!
    Писал съм и по-рано, че разделението ни с Бог, съществува само в съзнанието ни. Ще опитам да поясня този въпрос.
    Разделящият фактор е приетото от нас дуалистично мислене – мислене, което е базирано на основните противоположности във Вселената (плюса и минуса, мъжкото и женското, магнетизма и електричеството), но за разлика от реалната действителност, където тези противоположности са взаимно допълващи се и е невъзможно едната да съществува без другата, в дуалността са несъвместими и е възможно самостоятелното съществуване само на едната. Очевидно е, че дуалистичното мислене е инструмент, който създава дисхармония и илюзии, и скрива голяма част от действителността, защото е основан на отрицанието – невъзможното съществуване на много истини, а съществуването само на една – „истинска”. Отричането поставя в сянка, скрива за съзнанието ни тази част от действителността, която определяме като въображаема, измислена, недействителна. Така е било скрито от съзнанието ни и единството ни с Бог.
    Трябва да се има предвид, че сме приели съзнателно дуалистичното мислене преди милиони години като инструмент за създаване на материални светове. Скривайки част от обективната истина, съзнанието започва да взема неадекватни решения и да създава несъвършенство. Несъвършенството създава несигурност, а несигурността създава страх. Всичко това понижава вибрациите и създава по-груба материя. Така, в продължение на много време са създадени четирите низши (материални) светове, а по този начин Бог се разширява, (бих казал протяга).
    Затова трябва да подчертая, че дуалистичното съзнание не е зло, а е творчески инструмент. Но имайки реална представа за действителността, всеки решава сам, дали да продължи на дуалистичния фронт (трябва да се има и предвид, че съгласно Божествения план, условията за тази дейност на Земята, стават все по-ограничени) или да изостави този инструмент и да възстанови обективната представа за действителността. Поради свободната воля, която ни е дадена, без съзнателен избор по този въпрос, е невъзможна някаква промяна. Не си мислете, че е възможно да ви падне наготово. Избирайте и действайте!
    Поради едностранчивостта си, дуалистичното съзнание в продължение на хилядите години е създало енергийни шаблони (отъпкани пътечки от мисли и чувства – правила, стереотипи, традиции), които наричаме его. Егото е сбор от всички наши илюзии, които ни карат да се усещаме отделно от Бога. Тези, които изберат да възстановят единството си с Бог, ще трябва да се справят с този ментален и емоционален навик. Никой друг няма право, според Божествения закон, да ви рови в съзнанието и да чисти натрупаните там боклуци. Всеки трябва сам да се справи, като всеки един миг взема съзнателни решения, какво да премахне, какво иска да остави.
    За да е възможен този избор, трябва да имате обективна представа, от какво се състои егото, за да изоставите тези дълбоки коловози, които ви пречат да напуснете старите отъпкани пътища. Трябва да имате предвид, че тези отъпкани пътеки са милиони и е много трудно да бъдат изброени всичките, още повече, че при различните хора са изградени по индивидуален и неповторим начин. Но ако всеки един миг си задавате въпроса, дали това, което правите ви приближава или ви отдалечава от Бог, много бързо ще схванете принципа и ще започнете да различавате мисловните навици на егото от обективната действителност.
    Основният ориентир – егото е производно на дуалистичното мислене, т.е. то е от вида или/или (две мнения няма) – крайни преценки, които изключват всякакви други гледни точки. Точно обратното – обективното мислене е в златната среда, където нищо не се изключва, а се преценява, кое е по-силно действащо за в момента, кое по-слабо – действа принципа и/и, т.е. и това е вярно, и другото също, а също и много други неща. При егото съзнанието е затворено, ограничено върху избрани неща, докато обективното мислене е отворено за всички възможности, като основната му задача е само да ги степенува по важност и приоритет. Очевидно е, че обективното мислене не може да създава точно определени мисловни навици, а това е много важно за да бъдем отворени за Божественото ръководство. Без съзнанието да е отворено за Бога е невъзможно единението – нали точно в съзнанието е проблема. В действителност, ние никога не сме били отделно, само сме си го въобразили. Божественото ръководство се проявява чрез това, което наричаме интуиция, всъщност това са наши мисли и чувства, които са на най-висшите ни тела - Духът ни (Висшия ни Аз) и АЗ СЪМ Присъствието, но понеже сме свикнали да боравим основно с по-ниските енергии на материалните си тела, трудно осъзнаваме по-високите честоти на Духа и често не им обръщаме внимание като предпочитаме „проверената истина” на егото. В случаи, когато поискате да се дистанцирате от егото, то ще опита веднага да ви подплаши, че ще загубите себе си (т.е. него), а ако предоставите ръководството на Бог, ще станете безгласна буква. Дори съзнателно да искате да Му прехвърлите цялата си отговорност, нямате никакъв шанс за успех! Защото всички ние сме творческите инструменти на Бога и Той няма никакъв интерес да ни превърне в марионетки. Много често ще сте изправни пред дилема, как точно да постъпите в някаква ситуация, дори ще се молите, Той да ви подскаже, какво да предпочетете, но Той ще си трае и няма да гъкне, просто защото иска да види, какъв е вашият свободен избор. Но когато става въпрос за глобални процеси, ще имате подсказка (във вид на интуитивно усещане) точно в необходимия момент и на нужното място – така ефективността ви нараства многократно и преставате да се лутате, когато не е нужно да творите нещо ново. Така осъзнавайки това единство с Бога (правейки го все по-ефективно), ставате все по-добър творчески Божествен инструмент – т.е. възстановявате Цялото. Но това е възможно само при съзнателни усилия от ваша страна – както вече посочих, Бог няма нужда от марионетки, които да очакват да им дърпат конците, а от съзнателни и самостоятелни творци.
    Основното местоположение на егото са енергиите на четирите низши тела. Егото в материалното ви тяло е бърборкото, който бърбори постоянно в главата ви. Понеже комуникацията помежду ни е езикова, още от ранно детство сме се научили да преобразуваме мисловните енергии в думи чрез мозъка. Мозъка играе функцията на компютър-преводач, а сме го набедили за мислител, защото управлява говора ни. Този бърборко ангажира постоянно вниманието ни и егото си е въобразило, че ако престане да бърбори, престава да мисли и престава да съществува. Всъщност не е далеч от истината, защото точно мисловното бърборене отъпква тези ментални пътеки и създава коловозите на егото. Ако разберете, че за да мислите, нямате нужда от бърборкото, егото постепенно изчезва, защото няма кой да поддържа коловозите.
    В астралното тяло, егото основно се състои от страхове – милиони страхове, притеснения и несигурност по най-различни поводи. Тези страхове са възникнали в резултат на наблюденията ни, че нямаме реална представа за действителността и следователно, са възможни грешки. Страховете определят поведението ни в много голяма степен. Другата съставка на егото са правилата, стереотипите и умствения багаж на металното тяло. Там са струпани всички тези неща, на които викаме мироглед и престава за действителността. И проблемът не е в това, че имаме мироглед, а че го смятаме за надежден и проверен, следователно, се съмняваме във всичко останало и много трудно заменяме надеждното с ненадеждно, и непроверено. Когато приемем нещо за доказано и надеждно, го фиксираме и то се превръща в илюзия, понеже го изваждаме от потока на вечното движение и престава да бъде актуализирано. Как тогава ще приемем, че сме единни с Бога, когато имаме натрупани толкова много убеждения, че сме отделно, че сме индивидуалност?
    Друг атрибут на егото е Причинното тяло в душата ни. То се състои от коловози, които сме дълбали през различните въплъщения. Всяка крайност, в която сме се вкопчвали, докато сме били в материално тяло, е оставила своята следа, своя белег, който ни кара да се връщаме отново и отново към него, докато не го излекуваме и обезценим, и не престанем да го поддържаме като наливаме енергия в него.
    Всичките тези коловози, и в четирите ни нисши тела, представляват енергийни натрупвания. И понеже са изграждани дуалистично, т.е. едностранчиво, те не са уравновесени, а са поляризирани и ни дърпат и привличат към най-различни неща в живота. Т.е., цялата суета и бягане, всичко, което ни кара трескаво да правим едно или друго, да се стремим към нещо или да избягваме друго, да се притесняваме и страхуваме, се дължат на тези поляризирани и неуравновесени енергии. Т.е., ако искаме да премахнем всичката болка от живота си, трябва да намалим големите енергийни пикове в телата си, а падовете да допълним. Но това е невъзможно с дуалистичния начин на мислене – той винаги противопоставя нещата едно на друго, т.е. може да създава само дисхармония. Трябва да изберем средния, златния път, т.е. да започнем да мислим без да противопоставяме нещата едно на друго, а да намираме техните допирни точки и това, което ги обединява. Това се нарича Христов или Свещен разум, т.е. разума и чувствата на висшите ни тела, които не се възприемат отделно от Бога и не са подвластни на дуалистичното мислене. А те съдържат много повече убедителни доказателства, че всичко е единно Цяло, от тези, които съставят мирогледа на менталното тяло.
    Един от най-активните атрибути на егото, е убеждението ни, че непрекъснато сме жертва на нечия злонамереност. Ролята ни на жертва е толкова убедителна за съзнанието ни, че много рядко допускаме възможността самите ние да сме причина за лошото отношение. А както посочих по-горе, натрупаните поляризирани и неуравновесени енергии са причина да привличат подобното, което предизвиква конфликти и неприятни емоции. Въобразявайки си, че сме жертва, изключваме самокритичния подход, т.е. ние се защитаваме и натрупваме все повече дисхармония, докато накрая ни светне крушката, че е време да променим нещо, че самозащитата (защитата на егото) създава все повече проблеми.
    В този контекст е проблема с греха. Очевидно е, че грехът произлиза или се ражда от неспазване на някакви общоприети правила и от дуалистично убеждение, че нарушаването на правилата трябва да се наказа, за да има стимул да бъдат спазвани. Но ако човешките правила стават все по-неактуални и спиращи развитието, трябва ли да продължаваме да се страхуваме при тяхното неспазване и да смятаме, че правим нещо нередно, т.е., че сме грешни? Дуалистичното мислене веднага ще ви хвърли в крайността да се обявите срещу всички правила, докато христовия разум показва, кои вече са ненужни, кои все още уреждат някои отношения между хората, а кои могат да бъдат основа за новите променени отношения. Дуалистичното мислене кара много хора с духовни интереси да прегърнат слободията, но липсата на грях съвсем не означава, че трябва да липсва устрем за промяна.
    Дуалистичното мислене е превърнало в проблем и желанията. Огледайте се около себе си, колко безполезни неща сте натрупали? А колко желания занимават постоянно бърборкото? Възможно ли е постигане на спокойствие и избавяне от егото докато сте убедени, че имате нужда от всичко, което желаете? А колко неприятни емоции сте натрупали следствие нереализираните желания? Това са все неуравновесени енергии, които ви дърпат нанякъде. Но не се хвърляте в другата крайност – аскетизма.
    Дуалистичното мислене и егото са постоянно съпътствани от усещането за дискомфорт и болка (нали създават дисхармония). Болката е конфликтната точка между илюзиите и реалността. Неудовлетвореността създава болка и е пътя надолу, удовлетворението от уравновесеността създава радостта, хармонията и пътя към Цялото. Ако има болка търсете привързаност към правилата, стереотипите, коловозите. С повишаването на вибрациите е възможно едновременното постигане на три цели: здраве, младост и Възнесение.
    Друг много активен его-елемент е времето, но не като метеорологични условия, а като цъкане на часовника. Наблюдавайте бърборкото в съзнанието си – колко време се занимава с миналото, с настоящето (точно този миг) и с бъдещето (всичко, което предстои). Ще забележите, че през 99% се занимавате или с миналото, или с бъдещето. Трудно осъзнавате причинно-следствените връзки, защото сте убедени, че мислите ви си стоят в главата и не пречат на никого. А в действителност, мислите ви са енергия и няма как да й попречите да взаимодействат (да се привличат и отблъскват) с другите енергии, а само ако са неутрални, т.е. уравновесени, не влизат във взаимодействие.
    Представете си, че някога в миналото, някой ви е обидил. Винаги, когато се сетите за този случай, изпитвате неприязън към обидилия ви. Ако обърнете внимание дори ще забележите, че с времето обидата и неприязънта, в някои случаи, нарастват, поради натрупването на една и съща енергия. И ще откриете, че в подобни ситуации ставате все по-засегнати, т.е. времето не лекува, а увеличава дисхармонията във вас, защото коловозът става все по-дълбок. Да разгледаме планирането на бъдещето. Всеки е свикнал да оглежда това, което очаква да се случи в живота му, от всички страни, особено, ако го смята за важно. Така създава планове, как следва да постъпите в съответните ситуации, т.е. създавате коловози. Понякога предположенията се оказват верни и предварителното планиране ви дава най-добрия възможен резултат. Но много по-често изникват непредвидени ситуации, които няма как да съобразите в плановете си. Тогава вместо да се доверите на интуитивното си усещане, предпочитате коловоза, обмисления вариант, който ви се струва, много по-надежден. След време установявате, че сте направили грешен избор. Ако сте послушали интуицията си, ползата ви е щяла да бъде много по-голяма. Надявам се от тези два примера да ви е станало ясно, че егото превръща миналото и бъдещето в илюзии, които, в повечето случаи, се различават от реалността. А тези илюзии не допринасят по никакъв начин за вашето уравновесяване, а увеличават дисхармонията ви. И това съвсем не е маловажно – просто не сте провели тези наблюдения за да се убедите.
    Дуалистичното мислене и егото няма как да създадат траен изход от проблемите – тяхното предназначение е да създават проблеми, а не да ги премахват. Следователно, ако направите избор да не ги използвате повече, ще трябва да ги изоставите. А за да направите тази крачка, ще трябва да допуснете, че вие не сте само и единствено егото си, а имате и други съставки. Това допускане ви дава възможност да погледнете на проблемите отстрани, да се дистанцирате от тях. А с разграничаването ви от егото, получавате възможност да избегнете въртележката и суетата на ежедневието. Както посочих по-горе, елементите на егото са енергийни шаблони, стереотипи, които се намират в низшите четири тела – бърборкото в главата ви, страховете на астралното тяло, мирогледа на менталното и кармичните записи. За да се дистанцирате от тях, трябва да ги изключите от съзнанието си, т.е. да престанете да им позволявате да определят живота ви. За целта трябва да изключите бърборкото и да присъствате тук и сега като наблюдател, без да допускате постоянно преценяване (създаване на коловози). На думи това е много лесно, но в действителност, както се казва: „Навиците са втората ни природа”. Трябва един навик (бърборенето) да бъде заменено с друг навик (а затова ще трябва време и упоритост). Когато отначало спирате бърборенето, ще забележите едно спокойствие – вече не преливате от пусто в празно, не се тревожите за това или онова. Но не това е целта на занятието – все още има много дисхармонични енергии, които постоянно ще привличат съзнанието към едно или друго и отново ще се връщате към обичайното тревожно състояние. Но с увеличаването на времето, през което прекарвате тук и сега с изключен бърборко, ще престанете да наливате допълнително енергия в проблемите си (да задълбавате коловозите) и те постепенно ще отслабват, докато накрая напълно се заличат. Колкото повече намалява дисхармонията във вас, толкова по-приятно ще се чувствате в това състояние на изключени проблеми, докато някой ден постигнете екстаз – това е нормалното състояние на Бог, който е напълно уравновесен и хармоничен. С постигането на екстаза ставате автоматично едно с Бога и Висшия си Аз. Но екстазът не се постига веднъж завинаги. Отначало ще го усещате за много кратко, после тези периоди ще нарастват – но това зависи само от вас, от свободния ви избор – доколко ще успявате да се поддържате в уравновесено състояние, и доколко ще позволявате на всичко около вас да ви изкарва от него.
    Някои веднага ще възразят, че това е безчувствие към проблемите на другите. Не, не е! На другите можете да помагате постоянно, да ги обичате и да им съчувствате, но не е нужно да се ангажирате с техните постижения. Нали е личен избор на всеки, дали да продължи с дуалистичното мислене или да се откаже от него. Така че, давайте на всеки възможност за свободен избор, без да му оказвате натиск. А съзнателен избор може да направи този, който търси, който изпитва нужда от промяна. Този, който е убеден, че и така си е добре, вече е направил избора си.
    Друг метод за справяне с егото е ПРИЕМАНЕТО на някакъв проблем като нормален. Забележете, има огромна разлика между търпението и приемането. Ако се опитвате да търпите нещо, което ви дразни, дразнението не изчезва, а се натрупва докато гръмнете (докато търпението ви се изчерпи). Обикновено, дразнението идва от собственото ви убеждение, че се нарушават някакви правила, които си въобразявате, че и другите трябва да спазват. Приемането е намиране на довод, оправдание за дразнителя, самоубеждаване, че всичко е в реда на нещата, постигане на извода, че правилата, които смятате за нарушени, са илюзорни, производни от егото и дуалистичното мислене. Тогава можете да изпратите любов на проблема, да осветите тъмнината със светлина и той да изчезне.
    Често заплахата за собственото ви его ви кара да влизате в напълно безрезултатни спорове. Получава се зацикляне – колкото повече натиск, толкова по-голяма съпротива. Затова трябва да се усетите, че не истината ви кара да спорите, а честолюбието (егото). В такива случаи, а и винаги, когато ви нападат, най-добрата защита е отстъплението – то изненадва и обезоръжава опонента ви. Тогава, дори е възможно да изслуша аргументите ви, дори е възможно по някои въпроси да постигнете съгласие.
    Можете да постигнете трансформацията на съзнанието чрез тялото – фокусирате вниманието си навътре в себе си. Но това не е внимание насочено само към физическото ви тяло, а към всичките ви тела. Това е едновременно и единение с Цялото, и зареждане с енергия, което се отразява много благоприятно върху здравето и стареенето. Остаряването също е следствие на отъпкания коловоз, че хората трябва да остаряват и умират, което води до деструктивни процеси в организма. Опитвайте, каквото и да правите, да не губите напълно от вниманието си, процесите вътре във вас. Също следете и дишането си за да замените повърхностното си дишане с много по-дълбоко и осъзнато.
    От всичко изброено дотук, би трябвало да разберете, че е невъзможно да се справите с егото, без да осъзнавате причините, които ви карат да постъпвате по един или друг начин. Присъствието в реалното сега е единствено възможна реалност – всичко останало е илюзия. Ако изберете реалното сега, животът е радостна игра, ако изберете всичко останало – животът е болка. Привързаността в отношенията, вкопчването в някого, решението, че трябва обезателно да го промените, е гаранция за болка и страдания (разочарования).
    Да присъстваш тук и сега е много важно и все по-актуално – все пак с бързи темпове приближаваме към времето, когато представите ни ще започнат да се материализират. Как си представяте живота си, ако всеки ваш страх се появява във вид чудовище пред вас? А всяко материализирано желание? Колко глупости ще създадете за нула време? Затова спокойното и уравновесено съзнание в другите светове е просто задължително условие. Няма как да преживеете възнесение с активно дуалистично съзнание. В източните традиции, където да присъстваш тук и сега е духовна цел от много време, когато учителят забележел замислен ученик, се промъквал зад него и му стоварвал една тояга по гърба. Това е много показателно – ако ученикът присъства в този миг, той ще забележи промъкващия се учител и ще избегне удара. Когато се движите по улиците, обърнете внимание, колко хора са присъстващи тук и сега – навсякъде потънали в себе си, отнесени нанякъде. Да не говорим за проблемите, които създава заплесването.
    Когато вече можете да прекарвате в състоянието на присъствие тук и сега произволно дълго време, и разни безпокойства и проблеми не са в състояние да ви вкарат в своята въртележка, когато можете по желание да постигате състоянието на екстаз, това вече е просветление. Вече сте достатъчно будни да възприемате постоянно Божието ръководство и нищо външно не може да ви убеди, че съществува нещо по-истинско от това, което усещате в себе си. Т.е. външните истини престават да съществуват и обръщате внимание само на безкрайните вътрешни богатства. http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=2308

# 711
  • Мнения: 3 674
Здравейте,момичета!
Аз съм пред една голяма дилема,предлагат ми работа която въобще не ми е по сърце сега не е момента да я отхвъря,но само при мисълта че трябва да работя на това място вече се чувствам много нещастна.
Дайте ми съвет,един път си казвам да,но знам че НЕ Я ИСКАМ!

Специално за теб!  Hug  Това е от книгата "Философия на Ежедневието" на Йосиф Йоргов: Мисля, че ще ти е интересно да го прочетеш deni_m  Hug

•   опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата - и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има - удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.

•   опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.


Мише
...прегръщам те!   Hug  Heart Eyes

Голямо дете , да те успокоя, че  всички, абсолютно всички сме били на този етап  Hug Важното е, че си  осъзнала къде си точно и вече има стремеж ...! Какво по хубаво от това!  Hug

# 712
  • Мнения: 1 422
Писмо до мама

Мъничка, мъничка моя,
весело зайченце, котенце мило
в скута на мама сега се е свило,
твойта главичка на моето рамо
не можеш и ден да изкараш без мама!
Мама във чашката мляко налива
сресва косата ти в плитка красива
кърпи чорапи с пробити петички ...
Мама се грижи за всички!
Кой ще разкаже на доброто момиче
как тъй луната на сърпче прилича;
как се превръща водата на пара,
а самолетът, с какво ли се кара?
Ами отгоре Земята каква е?
Мама попитай и ще узнаеш
Ден не можеш без мама...
Но подир време ще станеш голяма,
Умните книги сама ще намираш,
ще рисуваш и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка...
После ще хвръкнеш и ти като птичка
мъдра и силна ще стигнеш далече.
Можеш без майка си вече!
Мама ще бъде с коси побелели.
Мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и тихо ще плаче,
ако не носи писмо раздавача...
Друго не иска - три думички само:
"Добре съм, мамо!"

# 713
  • Мнения: 105
Кармични връзки...

Кармични връзки...Практически всяка една връзка в живота ни, е кармична- няма случайни неща, нито нещо в живота ни е случайно...Вярно, можем да изберем да решим правилно кармичния проблем с определен човек, който може да бъде от най-различно естество- ако сме били врагове, т.е ако на нивото на структурите на Висшият ни Аз имаме конфликт между двама души, то раждайки се в материални тела, кармичната връзка може да се изрази по всевъзможни начини- например, като майка и дъщеря, баща и син, майка и син, баща и дъщеря...и много други..

Ако определен човек е господствал в живота ни, и е подчинил волята ни на неговата, кармичната връзка може да се осъществи като "несподелена сексуална връзка"- тук понятието Любов не присъства, защото всички форми на Любов са споделени, и задачата ни да бъде да не допуснем по един или друг начин отново да попаднем в "капана" на чуждата воля, или пък обратно, да не допуснем някой да попадне в "капана" на нашата воля...

Всичко е кармични връзки- дори и лелката в детската ясла, която просто ни е приемала за поредния "пикльо" или "пикла", или обрано- за поредното "свое" дете, с което се отнася "по-така", и тази връзка е кармична...

Изобщо, и съседите, ни, и тези които напускат, и тези които идват- това са все кармични връзки...

Връзки от друг тип няма- свободата не е достояние на човека в положението в което се намира днес, свободата се придобинва след определена степен на духовно израстване и преминава през период на интензивно обучение, което може да отнеме и хиляди години...времето тук, особено от нашата триизмерна гледна точка, не означава нищо..

Ето защо, никоя връзка не е "случайна"...дори и човека, до когото днес сме стояли в автобуса...и това е кармична връзка...

Кармичните връзки имат различна степен на "интензитет", и различна степен на "здравина"...

Кой може да докаже, че е осъзнал всичко, което изявява от себе си, и възприема в себе си от околния свят за един ден - от мига в който се събуди, до мига който заспи? Не се е намерил такъв....и едва ли би се намерил- няма да ползва средства като интернет, за да общува...

Всъщност, има такива хора, които са успели да осъзнаят живота си, и всичко което излиза от тях, и всичко което влиза в тях, и да разберат точната задача, която стои пред тях- тя не е просто ей така, за да си запълва времето, а това е предопределеност, защото именно това се има предвид в библията, че човек се "ражда под закон", но се "новоражда в свобода"...

Така че, също няма да се намери нито един, който да успее да докаже, че една връзка не е кармична...всичко е кармични връзки, но всяка една има различен интензитет, различна дължина, и различна здравина..


Човек се ражда с карма, която прилича на множество въжета с които е завързан за другите- най-близко до него стоят родители, роднини, братя, сестри, приятелии т.н., по-далече има колеги, познатите на нашите познати....а далечни връзки са вероятно връзките с управителката на супермаркета, от която си взимаме все "запазена" стока с "връзки"...

Някои връзки може да са много далечни, но да са много интензивни, и да са много здрави...обратно, някои много близки връзки може да са много крехки, със слаб интензитет, и тях да може да "развържем"....

Някъде твърдят, че кармични връзи се "прерязват", но аз ще си позволя да изкажа твърдението, че кармичните връзки се "развързват", и в тази връзка ще спомена, че "изцелена карма" е онази, в която кармичните връзки са развързани, разплетени, а "откупена карма" е онази, която след разплитането на всички връзки, които представляват едно "кълбо ппрежда", се изплете дреха, но такава, каквато носи Христос- цяла изтъкана, без отделни части....

Ако се опитате да разберете това, може да намерите редица примери в живота си, които да ви послужат за това изследване. Ако сте човек, който вярва във случайности, то кармата е нещо което тепърва има да изучавате, ако твърдите, че човек има свобода и воля да действа както пожелае- значи все още робството не ви се е отразило и сте живели сравнително малко (стотици, или няколко хиляди години) и все още не сте стигнали до осъзнаване на тежестта на робството и силата на закона...
http://www.magicaura.com/forum/viewtopic.php?f=10&t=2255

Последна редакция: нд, 05 сеп 2010, 08:39 от raliko

# 714
  • Мнения: 1 568
Това за огледалото ми харесва, знам го от години и винаги се оглеждам в хората  който срещам.
А какво мислите когато в живота ви примерно има човек, с когото общувате от дълго време, знаете че сте в урок с него (карма), но и каквито и подходи да употребите във взаимоотношенията си през годините, диалог не се получава, резултата е винаги един и същ и то отрицателен и нещата се повтарят ли повтарят и минават мноооого години и имате чувства че дори сте спрял развитието си заради това?
Оглеждате ли се в човека или?


Рози  Hug
Това ме впечатли:

Цитат
Някъде твърдят, че кармични връзи се "прерязват", но аз ще си позволя да изкажа твърдението, че кармичните връзки се "развързват", и в тази връзка ще спомена, че "изцелена карма" е онази, в която кармичните връзки са развързани, разплетени, а "откупена карма" е онази, която след разплитането на всички връзки, които представляват едно "кълбо ппрежда", се изплете дреха, но такава, каквато носи Христос- цяла изтъкана, без отделни части....

Последна редакция: нд, 05 сеп 2010, 10:36 от Маргало

# 715
  • Мнения: 10 651
Доста неща за четене има в този сайт (особено за новичките в материята  Hug )

http://www.healyourlife.com/

# 716
  • Мнения: 1 568
Доста неща за четене има в този сайт (особено за новичките в материята  Hug )

http://www.healyourlife.com/


Много е интересен  Hug
Благодаря ти mijjjka   Hug

# 717
  • Мнения: 1 568
Мога ли да си изтегля книгата "Колелото на съдбата"-1 част  на Елисавета Логинова отнякъде?  Hug

Чета в момента втората, но искам първата  Hug

# 718
  • Шотландия
  • Мнения: 2 855
Винце, и аз обичам книгите на Уейн Дайър - той беше един от първите, които прочетох - това за трите пътя и мен ме впечатли много. Благодаря ти за това, което сподели - и прегръщам и двете ви с Тонимар. Hug Hug

Рози и рози, с удоволствие прочетох за победата ти над твоя диагноза, която вече е минало и съм убедена, че и този път ще постигнеш победа! Хора като теб са вдъхновение за другите - благодаря ти, че ми помагаш да вдъхвам вяра на моята майчица - а и подкрепяш моята собствена вяра! Прегръщам те!  Embarassed

Дес, питаш дали успяваме да не съдим прибързано за нещата... Аз бях от много "съдещите" - режех като с меч, подписвах присъдата на човек заради една грешна постъпка - прекратила съм така не една моя връзка в миналото. Сега, след пътя, който съм изминала, мисля че успявам да не съдя прибързано. Мисля, че е въпрос на промяна на навиците за мислене - сега, още когато съм ядосана и ядни думи излизат от устата ми, в 99 процента от случаите още в момента осъзнавам, че съдя едностранчиво и прибързано - и докато довърша изречението - на глас или наум - прибавям - "от друга страна", "въпреки че знам, че..." или нещо такова  - т.е. получава се, че към първоначалния по-грозен етикет, прибавям и други, по-хубави етикети, старая се да видя и другите страни на същия човек - защото всички сме като скъпоценни камъни - имаме много страни....  Е има и случаи, в които все още отсичам... хехе. Като снощи. Ядосах се, отсякох, раздадох оценки, обясних, че нямам повече време за губене в този мой живот с хора, които не желаят да помислят дали не нараняват другите в общуването си - и казах сбогом. Интересното е, че и днес мисля така - въпреки че съзнавам, че въпросното лице не е лош човек като цяло и т.н. Това, обаче, не ме кара да си променя решението. Смятам, че имам право да си избирам хората, с които ВИНАГИ ми е приятно да общувам. Т.е. проявявам разбиране (много пъти съм прощавала подобни изцепки на същото лице и съм се отнасяла приятелски/майчински и т.н. към грубостите му (лицето твърди - неволните грубости). Но от друга страна, смятам, че имам право на избор.  Благодаря ти за притчата с дървото.  Hug

Вили, много хубаво си го казала - "да се капсулирам" и негативното да не ми влияе. Помня, една моя позната казваше - ние никога не се караме с мъжа си - и ние я гледахме с недоумение. Тя поясни - всъщност, той вдига пара понякога и вика, и се кара - обаче аз пускам стъклената стена около мен - и той остава от другата страна. Гледам го как размахва ръце и с почервеняло лице обяснява нещо, ама аз нали съм от другата страна на стената - не чувам ядните му думи и само го гледам... Като му мине - всичко вече е наред. Ей точно това не съм успяла да постигна, но съм го запомнила за цял живот  Heart Eyes

Благодаря и на всички други за всичко, което сте писали - не мога да изброя поименно, но над всеки пост съм помисила и разсъдила - с благодарност.

Да споделя с вас версия на молитвата на Св. Франциск, която обичам и май за пръв път виждам преведена на български - от Нетлог:


„Господи, направи ме оръдие

на Твоята благодат.

При омразата, нека посея любов;

при обидата – прошка;

при съмнението – вяра;

при отчаянието – надежда;

при тъмнината – светлина;

при тъгата – радост.

О, Божествени Господарю, благослови ме

не да търся утешение,

а да утешавам;

не да бъда разбиран, а да разбирам;

не да бъда обичан, а да обичам;

защото давайки, получаваме,

защото като прощаваме,

биваме опростени;

и защото умирайки,

се раждаме за вечен живот.“


Св. Франциск Асизки

Последна редакция: нд, 05 сеп 2010, 14:43 от *Мила*

# 719
  • Мнения: 112
*Мила*    Hug

Общи условия

Активация на акаунт