Подсъзнанието може всичко 27 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 118 169
  • 744
  •   1
Отговори
# 240
  • София
  • Мнения: 6 767
Имам чудесни приятели, на които мога да кажа всичко. И го правя, когато изпитам нужда. преверени са в продължение на много години и много ситуации, не изпитвам никакъв страх. Може да не ме разбират, но винаги ме подкрепят. Да усетиш, че някой стои зад теб, независимо дали е съгласен с мислите, чувствата и най-вече решенията ти е наистина невероятно.

# 241
  • Мнения: 77
Да усетиш, че някой стои зад теб, независимо дали е съгласен с мислите, чувствата и най-вече решенията ти е наистина невероятно.
точно затова аз се чувствам по-добре когато споделям с тях.не разчитам толкова на съвети за мен по-важното е че ме изслушват и са наистина зад гърба ми!

# 242
  • Мнения: 275
Съвсем изцяло мога да се изповядам пред любимия и двама-трима приятели. Дневникът също е добра алтернатива. Аз дори бих изгаряла листите. Символично.

Но според мен това само временно облекчава болката. Не би могло да реши проблем, камо ли да изчисти минали наслагвания.

Исками се още нещо за осъзнатото родителство да вмъкна. Няма съмнение, че е мой избор какъв родител да бъда. За мен обаче е ... като да се уча да ходя... Първо стъпваш боязливо, подпираш се, бавен си. С много падания развиваш решителност и трупаш опит... Докато един ден просто не се пуснеш и не разбереш, че можеш да ходиш. Да но дотогава също съм родител. И колкото и да осъзнавам грешния модел, не винаги съумявам да го избегна. С други думи - процесът на смяна на програмата е бавен...

Всъщност - всяка промяна изглежда като прохождане

# 243
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Abies, напротив, винаги имаме друг избор. Да кажеш - нямам избор е да свалиш отговорността от себе си.  Naughty Имала си избор, но си предпочела този.

За такива изказвания баба ми казваше: "Бай, бабо, да ме не стига". Когато майка ми казваше, че се е наложило да ни връчи на лудата си майка, защото при 290 лв инженерна заплата по онова време, е плащала 320 дългове, и аз й се репчех, че е имала начин да се справи и без да ни изоставя. Няколко години по-късно при 250 лв заплата (за да не напусна даже ми я направиха 380, което за държавна институция беше прецедент) имах месечна вноска от около 700 лв към 4 банки заради ипотеката, един личен кредит, кредитна карта и дълговете, в които бившия вкара брат ми (в смисъл, брат ми изтегли кредит, за да ни помогне да купим апартамент без да имаме на наше име задължения, а "спъпият" профука тези и още толкова пари от майка си). Като стартирах бизнеса, кредитчетата скочиха до около 1000 лв месечна вноска. Уверих се на собствен гръб какво означава "бай да те не стига"...

Като се роди малкия ми предложиха да вземат "каката" на 1,10 месеца на 350км от нас, да я запишат там на ясла и да я виждам едва ли не 5 пъти годишно, за да ми било по-лесно!? Shocked Как може да ми е по-лесно далече от детето ми? За протокола завършвах магистратура. Как съм учила, писала дипломна работа и т.нар. аз си знам. Посред нощите, докато другите спят. За това казвам, че винаги има избор.

Детето съм го носила с мен на лекции от 20-тия ден след раждането, защото записах докторантура доста след като бях завършила и имах нужда да се върна към материала. И аз съм карала изпити с пискун в едната ръка и учебник в другата. Не съм я дала заради това, а когато работех от 9-18 на компютър и от 20 до 6 в бар. Имах два часа сутрин да се прибера, изкъпя и отида до работата и два часа вечер да се прибера, изкъпя и отида до бара, и двете в центъра на София. Не си била дърводелец, тапицер, бояджия и хамалин сама, затова си мислиш, че е приятно бебето ти да стои до теб, докато правиш ремонти. Както казах, опитах и прецених, че му вредя повече от варианта да е на топло и уютно при баба си. Когато имаш мъж и приятели, на които да разчиташ, може би е ок. Мен бившия ме изолира от моите приятели и роднини (естествено, че съм си виновна сама, че съм го допуснала) и след 11 години никой не ми беше останал, а след развода сама предпочетох да изживея емоциите без да обременявам други хора, така че нямаше на кого да разчитам. Стисках зъби и се справях.

Това, което съм направила, съм го преценила като най-добро за детето ми. Вероятно ако имах пари в брой, а не кредити до гуша, съм можела да потърся и бавачка, но... ми е било писано да видя какво значи разходите да превишават приходите ти. Иначе на мен са ми предлагали да им дам детето, че да не ми пречи да се омъжа отново. С този аргумент ги отсвирих. Но по другите причини се събраха няколко престоя от по месец-два, че даже и четири, когато работих по проект в Германия - той нямаше да ми даде декларация за пътуване на детето в чужбина, т.е. или проекта, по който плащаха добре или детето и дълговете.

Предпочитам да си скапя задника от изтощение, но никога да не им минава през сърчицата мисълта, че мама не ги обича.
- Това с двете работни места с общо 20 часов режим от 24, в бара и събота и неделя, мисля че достатъчно пасва на "скъсване на задника". Вероятно е можело и повече, но нямаше как да държа детето с мен там (не е като да не съм опитала да я държа при мен в работата, изгониха ме да се прибирам в къщи в конкретния ден). Иначе с бебе в кенгуру съм ходила и в университета, и по банките да търся кредити, и на огледи за апартамент, и на срещи с клиенти в началото на бизнеса ми... Когато е било възможно е била до мен, плътно залепена за тялото ми. Общо взето до две годишна възраст все в кенгуру я носех, после на ръце, че милото не можеше да ми смогне на крачката, а все летях нанякъде....

Та и моята философия винаги е била, няма да допусна детето ми да го гледат баби и пряко сили съм го оставяла за възможно най-кратки периоди. Но както и преди съм писала, за всеки мой "съвет" или възмутено питане "как си могла да го допуснеш" към майка ми, съм го изпитала на собствен гръб. Много красноречив начин да получа изстрадан отговор на изстрадани въпроси. Ако ти си виждала майка си всеки уикенд, аз моята до 14 годишна, я виждах два пъти в годината, определено се чувствах изоставена. А дъщеря ми ме чуваше по телефона всеки ден и не съм я оставяла за повече от месец без да ме види, с изключение на германския проект. Все пак се радвам, че получавам отговорите сега, в този си живот, т.е. не обременявам кармично един бъдещ живот.

# 244
  • Мнения: 1 422
Всъщност - всяка промяна изглежда като прохождане

# 245
  • София
  • Мнения: 6 767
Abies , не го приемай толкова лично.
Не съм искала така да прозвучи.
Дори в така описаната ситуация, аз бих загибила апартамента, за който изплащам кредит. И пак нямаше да си оставя детето.  Naughty
Хората са различни, това е.
Апропо, бях бременна в 6-ти месец с малкия, когато оставихме дъщеря ми на майка ми, за да довършим огромен ремонт. С корема боядисвах врати с блажна боя, спах на пода и ядях сандвичи целодневно, защото нямаше нито баня, нито кухня готови. Обаче детето седя само седмица там, понеже се разболя и майка ми всеки ден звънеше, за да отидем да си я вземем. При все, че знаеше на какъв хал е ремонта и че не може да се гледа дете на годинка и половина на гол под, голи стени, без врати, без баня и т.нат. Аз от другата страна на жицата обяснявах, че се нагълтах с отровни пари от боята, не може и тя да гълта. Как да е, отидохме и си я взехме. нито ремонта беше завършен, нито детето ми беше изгледано. после каквото успяхме донаправихме с нея, някой неща още си седят недовършени. Знам какво е да правиш ремонт с дете, така че...
А пък за работа или учене съвсем не мога да си оставя децата с месеци. Има хора, които го правят и с години, не ги съдя, казвам, че АЗ не мога. Противоестествено ми е. Или с тях или не отивам никъде. Децата са ми най-важни, така че няма как да поставя друг приоритет пред тях. Нито апартамент, нито заеми, още по-малко, които не съм натрупала аз.  Naughty Още повече пък, към брат (сестра). Нали ти е брат, знаел в какво положение се намираш, значи би трябвало да не е толкова спешно връщането на парите.
Така разсъждавам от моята си гледна точка. Твоята явно е друга. Не се сърди, просто приеми, че има и други гледни точки.

# 246
  • Мнения: 275
Нека споделя :

“Децата са личности от момента на раждането си. Те не са обекти на възпитание, както ги третираме от XVIII век насам. Те са субекти. Единственото, от което имат нужда, за да развият потенциала си, са възрастни, които се отнасят към тях така, както се отнасят към другите хора – с взаимно зачитане на достойнството, уважение и приемане на собствената им стойност.”
Йеспър Юл

Интервю с него :
http://blog.gorichka.bg/?p=1803&l=1

# 247
  • Мнения: 2 937
Всеки има да научи нещо по своята си пътечка, без значение дали сам я проправя или върви по нечия чужда. Не е нужно да доказваме никому че нашата е по-добра, защото тя е важна само за нас.

# 248
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Klemy, аз не виждам с какво плащането на квартира е по-изгодно от изплащането на ипотека. Още повече, че в този апратамент вложих пари, които майка ми даде за капаро - всичко, което е получила от продажбата на къщата на родителите й, цялото й наследство дадено на мен, едно от трите й деца - щях да загубя и тях, което не звучи особено справедливо. Да не говорим, че да ми бяха взели апартамента, щяха да покрият само единия кредит, а останалите три плюс евентуалния наем, ако се върна на квартира?! Не ми се връзват сметките в твоето предложение... Освен това брат ми не е длъжен да връща на банката кредит, теглен заради мен, с уговорката, че аз ще си го плащам, нито банката щеше да ми слуша причините да не искам да плащам. По онова време той също нямаше как да го изплаща и също живееше на квартира, да не говорим, че нито ме е карал да се женя, нито да се развеждам, че да носи последиците от моите грешки. Аз не съм човек, който ще помоли за пари назаем като услуга и после ще се ослуша с връщането. За мен престоя при бабата е по-здравословен от дишането на лакове и бои по време на ремонт. Ако вашата баба е издънила нещата, това не променя факта, че ти също си била на това мнение в такъв момент. За мен детето е над всичко лично мое, но не е над задълженията, които съм поела. Нещо не виждам с какво другите са длъжни да ми поемат издръжката, защото съм неспособна да си я подсигуря, пък дори това да е брат или сестра. Всеки си има морални принципи, нали не съм я зарязала в сиропиталище, при баба си е била. В края на краищата всички деца се простират според финансовите възможности на родителите си, не знам някой да е тръгнал да живее на улицата, за да не се налага да остави детето си на бабите, ако обстоятелствата го изискват. Нито има фонд "изплащане на кредити на неплатежоспособни майки." Щом съм била в труден момент, и на нея се е наложило да търпи известни неудобства, поне съм се постарала да са минимални. За мен в онзи момент е било най-правилното решение. Пак ти казвам, моли се да не ти се налага да вземаш ти подобно решение.

Последна редакция: ср, 04 авг 2010, 17:15 от Abies

# 249
  • София
  • Мнения: 6 767
Никога не казвай никога.  Laughing Знам го от личен опит и го спазвам.
За мен пък децата са ми над всичко. Няма поето задължение, което да е над децата ми.  Naughty
Сигурна съм, че ти си избрала най-доброто за товето дете! Hug

Да, "нашата баба" тогава не се държа според моите очаквания, но не е и длъжна. От тогава ако нещо не може да се свърши с децата, първо обмислям толкова ли е належащо. Ако може да се отложи, отлага се. Ако не може, опитвам се да го свършим с децата. То за това и ремонта вече 4 години седи недовършен.

# 250
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Аз пък не бих допуснала ремонт да ми се влачи повече от необходимото. Като се хвана с нещо, го завършвам по най-бързия възможен начин. Не бих могла да живея в строителен обект само за да спестя някое неудобство на някого, пък било то и престой на детето при бабата - нали е за кратко, да не е за вечни времена?! Явно нямаме общи принципи в това отношение. Лично винаги съм била възмутена, когато попадна на семейства, които с години живеят в ремонт, но щом ги влече....

http://www.mininova.org/sub/51

http://lotosaudio.ru/index.shtml

Аудиокниги.

# 251
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Момичета, една съфорумка, bella_  Hug,  ме подсети да кача книгата на Томас Харис в docx. Ето я http://dox.bg/files/dw?a=363d8c2ede, не знам докога ще е активен линка, така че дърпайте докато е време. Книгата е в .pdf формат, т.е. има и картинките, които са от значение за изложението.

# 252
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Не знам дали е пускано, копирам го от Изворите:


Цитат
За тези които желаят - аудиофайловете на Норбеков:

   диск 1  - "Медитация на очите", "Прошка", "Октава"  -  http://www.bgshare.com/364723/Norbekov_Disc1.rar

   диск 2  - "Образ на младостта", "Любим орган", "Белези" - http://www.bgshare.com/364724/Norbekov_Disc2.rar

   диск 3  - "Гръбначен стъб", "Преместване на усещанията", "Шумен град" - http://www.bgshare.com/364725/Norbekov_Disc3.rar

   диск 4  - "Корекция на фигурата", "Масаж на тялото", "Гинекологичен масаж" - http://www.bgshare.com/364730/Norbekov_Disc4.rar

   диск 5  - "Идеомоторен масаж", "Трилистник" - http://www.bgshare.com/364732/Norbekov_Disc5.rar

 След сваляне файловете трябва да се разархивират. Който има проблеми да пише на e-mail.


Цитат
И за желаещите извън BG - аудиофайловете на Норбеков:

   диск 1  - "Медитация на очите", "Прошка", "Октава"  - http://www.sendspace.com/file/y8ktd8 
   
   диск 2  - "Образ на младостта", "Любим орган", "Белези" - http://www.sendspace.com/file/u2bi0z

   диск 3  - "Гръбначен стъб", "Преместване на усещанията", "Шумен град" - http://www.sendspace.com/file/78x003

   диск 4  - "Корекция на фигурата", "Масаж на тялото", "Гинекологичен масаж" - http://www.sendspace.com/file/9n7os3

   диск 5  - "Идеомоторен масаж", "Трилистник" - http://www.sendspace.com/file/35qkv1

   След сваляне файловете трябва да се разархивират.

# 253
  • Мнения: 1 568
Момичета, дайте ми моля някакъв линк за Крион, 7-ма книга никъде не мога да я намеря  newsm78 в Спиралата я няма.

# 254
  • Мнения: 439
Abies,безкрайно ти благодаря  bouquet
...дръпнах я моменталически! Joy Hug

Общи условия

Активация на акаунт