За мъжете и полите на майките им...

Съжалявам, Гост, наложена ти е забрана за публикуване или изпращане на лични съобщения в този форум.

We are sorry, but it seems like you are trying to use wide-open public proxy server. If you are not spammer, abuser, ban avoider or similar, please excuse us - this is done to prevent spamming and abusing the bg-mamma's forums.

[Копнеж]

Копнеж, а да си се замисляла, че на него просто си му се ходи, а мама е само предтекст?

Не, той щеше да ми каже, ако е така. Убедена съм в това. Просто съм била свидетел на много такива аналогични ситуации. Още повече, че подобно пътуване имаше пак преди 3 години, 20ина дни обикаляха. Т.е. няма да е някакво ново преживяване, или сбъдване на мечта, за която е говорено и пестено 10 години...

[Гос`жа Мафани]

Копнеж, а да си се замисляла, че на него просто си му се ходи, а мама е само предтекст?

Не, той щеше да ми каже, ако е така. Убедена съм в това. Просто съм била свидетел на много такива аналогични ситуации. Още повече, че подобно пътуване имаше пак преди 3 години, 20ина дни обикаляха. Т.е. няма да е някакво ново преживяване, или сбъдване на мечта, за която е говорено и пестено 10 години...

Съжалявам тогава. Знам че, всеки има нужда от разсейване от време на време, но лично аз бих оползотворила свободното си време с детето си.

[Бърди]

Честно, не мога да си представя майка да кара сина си с 5-месечно бебе да го зареже само с майка му, за да миткосва на нам си къде си да им шофира през нощта 
Егаси безумието, не мога да си представя как изобщо й е минало през акъла на тая жена да повдигне дори въпроса.

[Трещерица]

Копнеж, ако беше обяснила отначало...Наистина е много егоистично от страна на майка му. А той май иска ти да вземеш решението.

[Sunshine84]

Честно, не мога да си представя майка да кара сина си с 5-месечно бебе да го зареже само с майка му, за да миткосва на нам си къде си да им шофира през нощта 
Егаси безумието, не мога да си представя как изобщо й е минало през акъла на тая жена да повдигне дори въпроса.

Абсолютно! Освен ако нещата не са съвсем такива, а той ги представя така .

[Гос`жа Мафани]

Честно, не мога да си представя майка да кара сина си с 5-месечно бебе да го зареже само с майка му, за да миткосва на нам си къде си да им шофира през нощта 
Егаси безумието, не мога да си представя как изобщо й е минало през акъла на тая жена да повдигне дори въпроса.

Абсолютно! Освен ако нещата не са съвсем такива, а той ги представя така .

Дааа. На мен си ми мирише на мъжкото желание да попътува.

[Копнеж]

Трещерица, не сметнах в началото да обяснявам, защото такива ситуации е имало, има и сигурно ще продължава да има... Исках просто да се допитам до повече жени с опит, дали е нещо, което може да се промени... Т.е. дали ще е пътуване или нещо друго (което разбира се, не касае здравословно състояние или нещо по-сериозно) едва ли има значение... При положение, че изборът е ясен. Колкото до взимането на решение - той ми каза, че можел винаги да се откаже, но ако го направел, щяло да има негативи спрямо мен от страна семейството му...

Иска ми се да попитам и друго: тъй като в момента все още не сме отделно (изчакваме да завърши строежа на жилището ни), и живеем при моите родители.. Смятате ли, че когато се отделим нещата ще се променят? И въобще могат ли да се променят?

И защото се бяхте разговорили за зодии: Дева е.

Съншайн, Бърди: Когато майка му каза на моята, че ще заминават си е казала, че им трябва 2ри човек за шофирането. И е добавила "Аз осъзнавам, че сигурно на *** ще ѝ е трудно сама с детето".....

[Гос`жа Мафани]

Копнеж, честно ли? Ми за мен нещата трудно ще се променят. Когато връзката майка-син е силна и обсебваща, тя е такава и при 10 000 км. разстояние.

[Трещерица]

Дано по-скоро се изнесете. И, да, мисля, че ще се променят - сега той все пак разчита на това, че ти имаш помощта на родителите си.
Трябва много такт, а ти го притежаваш.  

[Andariel]

Сори, ама според мен тя сама си го е навлякла това на главата! Не е казала, че не е съгласна или поне че не иска да остава сама с детето толкова време, не е поела отговорността да си каже мнението, а се е надявала той сам да си "го надене". Той също не иска да поеме отговорността да каже, че иска да отиде и затова пита "пускаш ли ме", а се надява жена му и тя сама "да си го надене" и майчински да го погали по главицата и да каже "пускам те". За мен двама възрастни се правят на деца и всеки бута горещия картоф на отговорността за неприятното решение на другия.

[Piece of Cake]

Аз мнение относно това дали нещата ще се променят не мога да дам, защото ми липсва стажа. Но си мисля, че може би след като не живеете сами, той не приема нещата сякаш те оставя сама с детето. В смисъл, нали твоите родители са там, може би смята, че има на кого да разчиташ по време на неговото отсъствие.

[Sunshine84]

Трещерица, не сметнах в началото да обяснявам, защото такива ситуации е имало, има и сигурно ще продължава да има... Исках просто да се допитам до повече жени с опит, дали е нещо, което може да се промени... Т.е. дали ще е пътуване или нещо друго (което разбира се, не касае здравословно състояние или нещо по-сериозно) едва ли има значение... При положение, че изборът е ясен. Колкото до взимането на решение - той ми каза, че можел винаги да се откаже, но ако го направел, щяло да има негативи спрямо мен от страна семейството му...

Иска ми се да попитам и друго: тъй като в момента все още не сме отделно (изчакваме да завърши строежа на жилището ни), и живеем при моите родители.. Смятате ли, че когато се отделим нещата ще се променят? И въобще могат ли да се променят?

И защото се бяхте разговорили за зодии: Дева е.

Съншайн, Бърди: Когато майка му каза на моята, че ще заминават си е казала, че им трябва 2ри човек за шофирането. И е добавила "Аз осъзнавам, че сигурно на *** ще ѝ е трудно сама с детето".....

Не го пускай тогава. Кажи му нещо от сорта на това, че няма да се справиш сама и имаш нужда той да е до теб и детето. Без да се караш разбира се. Но твърдо и ясно. Ще трябва да се намесиш, достатъчно дипломатичност си проявявала досега.  

[Гос`жа Мафани]

Аз мнение относно това дали нещата ще се променят не мога да дам, защото ми липсва стажа. Но си мисля, че може би след като не живеете сами, той не приема нещата сякаш те оставя сама с детето. В смисъл, нали твоите родители са там, може би смята, че има на кого да разчиташ по време на неговото отсъствие.

Съгласна съм.

[Копнеж]

Сори, ама според мен тя сама си го е навлякла това на главата! Не е казала, че не е съгласна или поне че не иска да остава сама с детето толкова време, не е поела отговорността да си каже мнението, а се е надявала той сам да си "го надене". Той също не иска да поеме отговорността да каже, че иска да отиде и затова пита "пускаш ли ме", а се надява жена му и тя сама "да си го надене" и майчински да го погали по главицата и да каже "пускам те". За мен двама възрастни се правят на деца и всеки бута горещия картоф на отговорността за неприятното решение на другия.

При зададен въпрос "Пускаш ли ме?" не мога да кажа "Забранявам ти". Струва ми се глупаво. Все пак сме семейство, а не шеф и подчинен. След няколко дни му споделих притесненията си надълго и нашироко. Освен това не виждам защо въобще такъв казус трябва да бъде толкова сложен. Опитвам се да бъда разбираща, доколкото мога, защото ми е ясно, че неговата ситуация е "между чука и наковалнята". Но понякога и на мен ми идва в повече и просто не знам кое е всъщност правилното поведение....

Съншайн, на 2 пъти му обясних с добро, че имаме нужда от него, че предпочитам да е при нас. Не стана, заминава в понеделник.
Piece of Cake, възможно е, но реално аз съм си сама. Майка ми излиза сутрин рано и се прибира в 22,00. Баща ми не работи в Сф, идва си само за уикенда. А и ако живеехме сами, той пак щеше да замине и да ми предложи по време на отсъствието му да си отида при нашите.....

[Andariel]

А защо майка му да е виновна? Той ако не иска, няма да замине! Подозирам, че просто използва момента да се махне и да си почине далеч от жена и дете. А на теб ти се е искало обратното.