Тъкмо си попрегледах 12 епизод, когато Хасрет съсипа картината на Несрин. Ей, тези думи на Несрин към Саиме, отнасящи се до Селин, много ме издразниха. "Красавица, като капка вода" и въобще суперлативите, които ръси по неин адрес. Тя въобще не се замисля каква дълбока рана остави същото това момиче на сина й, когато се хвърли от блакона. И не е само това, а и разправяла, че май тази й постъпка била заради детството й. Била осиновена, да, но надали е била толкова нещастна, щом е имала богати родители, които са треперели над нея. На Несрин май хич не й идва на акъла, че Хасрет имала къде, къде по- трудно детство, без майка, баща, който се вясва от време на време. Тя още от малка е трябвало да работи и доколкото може да помага вкъщи! Затова всъщност беше голяма проклетия, защото е борбена и в нейния случай е трябвало да си нахален и с характер, за да оцелееш.
Та, изводът ми е, че Несрин въобще не се опитва да анализира поведението на Хасрет. Не я пощади дори и заради трудния живот, който е водила. Само интрига плетеше срещу нея и виждаше заплаха в нейно лице.
Та, изводът ми е, че Несрин въобще не се опитва да анализира поведението на Хасрет. Не я пощади дори и заради трудния живот, който е водила. Само интрига плетеше срещу нея и виждаше заплаха в нейно лице.
