Подсъзнанието може всичко 26 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 103 027
  • 657
  •   1
Отговори
# 285
  • Мнения: 1 422
Напоследък ме измъчват мисли за "вината и прошката",....

evil, наскоро на едно занимание работихме с много интересна медитативна техника за откриване на периода, в който се е зародила травмата, която носим. Целта беше вместо да търсим самото преживяване да фиксираме някаква своя възраст, с която го свързваме. След това по определен начин заменихме тъмното със светло (образно казано). За мен това е много жизнеутвърждаващ подход.

В последните няколко месеца (да не кажа почти година) прекарах достатъчно време в търсене на причините за някои събития в моя живот и си намерих някои важни отговори. Признавам, че имах сериозна подкрепа през това време от няколко човека (треньори и приятели). С времето се уверих, че напредвам, когато гледам с положително на живота си с всичките му минали моменти. Намерих какво съм научила от всяка простотия, която съм направила или съм позволила да ми се случи и съм искрено благодарна за всяка крачка и всеки човек до мен по пътя ми.

Научих се, че прошката е вътре в мене, но също така че тя е нужна само по веднъж за всяка грешка. Ако хората са живи, обаждаш им се и им казваш какво си осъзнала и да не ти пука те как ще възприемат това твое действие. Ти правиш това за себе си, не за тях. Ако правиш действие на прошка заради другиго, то не работи. Само се мотаеш и се самосъжаляваш. Може да ти звучи грубо, но това е истината, която действа при мене. След като започнах да живея така, настъпиха качествени промени в живота ми. Имам смелост да ми се случват неща и те ме заляха с цялата пъстрота и разнообразие, за които само мечтаех преди с години.

От завършването ми на първото ниво на обучение в Триумфа преди 8 месеца в много отношения аз съм друг човек, но не изменен, а върнал се към самата себе си от преди повече от 11 години, когато не посмях да защитя моето си, да отстоявам себе си и да кажа ДА и НЕ, както и когато исках. Изобщо случват ми се нещата, към които съм се стремила много време.

От малко повече от 2 години се занимавам активно със собственото си развитие абсолютно целенасочено. Като цяло на курсове ходя от 11 години, чета, търся, но едва, когато намерих треньор, който да застане до мен и да ме окуражи да съм себе си, процесът се ускори и се намести в моята си посока. Научих се какво е да чувам тялото си, да знам отговорите в себе си. Разпознах значението на комуникация със самата мен, която съм имала в миналото, но не съм разбирала. Уникално е. Някъде по този път разбрах какво значи да си простя и да се ценя. Втората част на Триумфа преди по-малко от месец ми даде мои си неща, които още изучавам. Знам, че всеки ден постигам повече от предишния именно в това да съм себе си и да съм щастлива със себе си.

Пиша ти това, защото вярвам, че всеки има право да е щастлив със самия себе си. Пожелавам ти успех!! Пиши ми на лични, ако имаш нужда.

# 286
  • Мнения: 29
Извинявайте, малко ми е развълнувано!

Рози и рози ,

преди малко бях провокирана от твоя пост да направя нещо, което от доста време знам, че имам нужда да направя, но не намирах смелост. Поисках прошка. И го направих заради себе си!

Благодаря!!!
 

# 287
  • Мнения: 105
Напоследък ме измъчват мисли за "вината и прошката", как да не се
чувствам виновна и как да си простя?  Трудно ми е да си простя...
Луиз Хей казва, че е достатъчно да поискаме да простим, за начина
ще се погрижи Вселената. Е, явно закъснява с прошката при мен.
Мога да простя на другите, но на мен самата ми е трудно, точно
тук се сблъсквам с вината...Опитвам да игнорирам това чувство с
оправданието в себе си, че така е трябвало да стане. Друг път -
обаче, не се получават нещата и все повече се забивам в тъмното.
Само лоша карма трупам .
Аз няма да пиша цели фермани,в посочената тема за прошката също не бих те съветвала да четеш.

Но можеш  да започнеш с елементарното "Аз обичам" пред огледалото всяка сутрин,не "обичам  някого",а  точно себе си,може да се назовеш себе си  по име.Важното е да започнеш да обичаш себе си,прошката е любов.Едва тогава,когато осъзнаеш,че обичаш себе си,ще си простиш,ще се приемеш каквато си,със всички +/плюсове/ и -/минуси/.А това е началото на пътя към себе си,на добър път! Hug

# 288
  • Варна
  • Мнения: 3 953
Благодаря ви x-x-x , Рози и рози raliko!
Разбирам причините поради които съм е направила грешка, приела съм последиците
от действията си и съм решила да коригирам поведението си, т.е. при следваща такава
или подобна ситуация да реагирам по различен начин, така че да не нараня друг или
себе си. Или с други думи - научавам си урока ,уж израствам в духовно отношение...До
тук добре,но през последните седмици, се случват неща връщайки ме към миналото,
по един или друг начин. И си казвам ," нали приключих с това", "защо и поради каква
причина ми се навира в лицето отново?!", горчилката  се връща...Къде бъркам!? Нов урок!?

Затова се лутам такава "безпосочна"... изпитвайки вина отново,правя точно обратното -
тъпча на едно място, не коригирам нито поведението си, нито начина си на мислене.
Ще взема да я ТЕСна пустата `и вина.

# 289
  • Мнения: 13 512
evil: за да ни се връща една ситуация оver and over again, означава, че не сме отработили това си качество. Един и същ урок може да се връща отново, но ако ние вече сме започнали да отработваме това си негативно качество, то ние сме наясно,че това е само проверка , ние сме подготвени и реагираме вече водени от друго чувство. Но ако агресията към дадена ситуация е някъде спотаена( а ние си мислим,че сме се разделили с нея), то тя ще ни напомня за съществуването си. Има една много хубава медитативна  практика с роза, която всеки може да практикува.
Всеки миг, в който се доловим,че изпитваме гняв, обсъждаме или осъждаме някой , си представяме червена, свежа роза...може и с капи роса по нея да я визуализираме. Вглеждаме се в розата и се изпълваме от чувството, което тя поражда у нас като я гледаме. Връщаме ситуацията, която ни е разгневила или ни кара да се чувстваме виновни ..и и изпращаме чувството, коеото сме изпитали ,съзерцавайки розата. Виждаме ( не всеки го вожда или не всеки път го вижда) как розата посърва, повяхва, сменя си цвета. Тогава изваждаме розата от полето си и я унищожаваме- изгаряме или обливаме с виолетова светлина, изтриваме с гума, докато изчезне.  По този начин освобождаваме полето си от  това чувство, което сме изпитали.
Защото...дори и да ме поискали и получили прошка, негативните състояния се запечатват в нашите полета. Една негативна мисъл или състояние не трябва да пребивават повече от 5 мин, в нашето поле. Има много техники за освобождаване на полето ни, една от тях е тази.

Последна редакция: вт, 20 юли 2010, 13:35 от monda

# 290
  • Мнения: 591
 








Затова се лутам такава "безпосочна"... изпитвайки вина отново,правя точно обратното -
тъпча на едно място, не коригирам нито поведението си, нито начина си на мислене.
Ще взема да я ТЕСна пустата `и вина.

Безполезните чувства: вина и безпокойство Ако вярвате, че ще промените някое минало или бъдещо събитие, като достатъчно дълго изпитвате чувство на вина или безпокойство, то вие живеете на друга планета с различна действителност. Двете най-безполезни чувства в живота са вината за нещо, което е извършено, и безпокойството за нещо, което би могло да се извърши. Ето ги големите пустини — Безпокойство и

Вина — Вина и Безпокойство. Като проучвате тези две слаби места, ще видите колко свързани са те. Всъщност те могат да се разглеждат като два противоположни края на една е съща права. X Настояще X . Вината означава, че настоящите ви моменти изтичат в демобилизация като резултат от минало поведение, докато безпокойството е средството, което ви демобилизира сега по отношение на събитие в бъдещето — често това е нещо, над което нямате власт. Ще разберете това, ако се опитате да си представите, че се чувствувате виновен за бъдещо събитие или че се безпокоите за нещо, което вече е станало. Макар едното да е реакция по отношение на бъдещето, а другото — на миналото, и двете имат еднаква цел — да ви разстройват или демобилизират в настоящия момент. Робърт Джоунс Бърдет в „Златният ден" пише следното: „Хората полудяват не под въздействие на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера, и страха от това, което може да донесе утрешният ден." Примери на чувство на вина и безпокойство могат да се забележат у почти всички около вас. Светът е пълен с хора, които или се терзаят заради нещо, което не е трябвало да правят, или изпитват смут за нещо, което може да се случи или да не се случи. Сигурно и вие не правите изключение. Ако имате широк диапазон на вина и безпокойство, те трябва да бъдат завинаги изкоренени, почистени и стерилизирани. Унищожете тези чер-вейчета „б" и „в", които заразяват толкова много страни на живота ви. Вината и безпокойството са може би най-често срещаните форми на дистрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали, и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате назад или напред, резултатът е един и същ. Захвърляте сегашния момент. „Златният ден"  е „днес".

# 291
  • Мнения: 105

evil
Важно е да разбереш,че няма вчера,няма утре-има СЕГА .Разговорите със себе си са точно толкова важни,както с най-добрият ти приятел,за да те подкрепи,и с най-върлия ти враг-да ти посочи грешките.Всеки ненаучен урок се повтаря,докато не го усвоим.Това да не те притеснява,напротив,това  трябва да те прави щастлива!Само мъртвите нямат нужда от повече уроци,щом живеем значи е нормално да грешим.Отърви се от вината-няма грешки,има уроци. Peace

# 292
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 216
...но ако ние вече сме започнали да отработваме това си негативно качество...

Дали ще ми обясниш  с различни думи болднатото? Не схващам смисъла и начина, но в момента съм много разстроена, та това ми е молбата.

# 293
  • Мнения: 1 422
ilkiki, ти си моят герой на деня!! Прегръщам те сърдечно!

И нещо, което за мен беше началото на промяната - приех себе си. Приех това, което ми показваха отново и отново треньорите ми, приех го в сърцето си, слях се с него - аз съм такава, аз съм човек, аз греша и от това не се умира (обикновено). Имам право да сгреша, да осъзная, да простя и да продължа да живея. И да съм щастлива. Приех грешките си и престанах да се стремя да съм перфектна. Няма такъв филм.

Последна редакция: вт, 20 юли 2010, 14:17 от Роза и роза

# 294
  • Мнения: 29
Благодаря!  Hug
Някой беше написал, по-горе като съвет сутрин да казваме сами на себе си пред огледалото "Аз обичам ...". Започнах да правя това упражнение преди месеци и... резултата е забележителен. Отначало се чувствах малко странно, правех го съвсем механично. Но с всеки следващ ден осъзнавах все повече значението на думите, които изричам...и така.
Разбира се, че не сме перфектни. Но, със сигурност, сме уникални. Всяка по своему.

# 295
  • Мнения: 2 937
Не ми се отварят всички страници на книгата за ТЕС newsm45

Книгата е в doc формат и зависи с каква програма я отваряш. Бях си играл да сканирам книгата и я имам с високо качество в pdf формат така че би се отваряла навсякъде еднакво - ако искаш мога да ти я дам. Обаче е първото издание от 20лв. и е с малко по-малко информация вътре. Беше ми омръзнало да я купувам толкова скъпа за подаръци - добре че второто издание е с по-човешка цена иначе определено щях да смятам че правят бизнес от труда на другите.
Ако искаха да правят бизнес би трябвало да преведат полезната Quantum-Touch, а не безполезната Matrix Energetics, но явно други неща са определящи.

# 296
# 297
  • Мнения: 131


Ще взема да я ТЕСна пустата `и вина.

Опитай наистина с ТЕС!!!
Мисля, че ще се справиш и ще се почувстваш значително добре Wink

# 298
  • Варна
  • Мнения: 3 953
evil: за да ни се връща една ситуация оver and over again, означава, че не сме отработили това си качество. Един и същ урок може да се връща отново, но ако ние вече сме започнали да отработваме това си негативно качество, то ние сме наясно,че това е само проверка , ние сме подготвени и реагираме вече водени от друго чувство.
Ненаучен урок така го усещам и аз . Благодаря ти!

raliko припомни ми нещо от любимия ми Маркес.
"Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш."

А, днешния порой ме запрати в Макондо...










# 299
  • Мнения: 13 512
...но ако ние вече сме започнали да отработваме това си негативно качество...

Дали ще ми обясниш  с различни думи болднатото? Не схващам смисъла и начина, но в момента съм много разстроена, та това ми е молбата.
Когато решим,че искаме да се променяме, да израстваме , пътят ни минава през изпитания, които ни помагат да се преборим с качествата, които ни пречат да вървим по този път- гордост, агресия, егоизъм,егоцентризъм,презрение, неуважение към родителите( скоро разбрах,че това е един от смъртните грехове) и всички останали.
Трябва да си тръгнал по този път, за да разбереш за какво става дума. Но понеже си мисля,че случайно попаднали в тази тема няма, си позволявам да пиша такива неща.

Общи условия

Активация на акаунт