evil, наскоро на едно занимание работихме с много интересна медитативна техника за откриване на периода, в който се е зародила травмата, която носим. Целта беше вместо да търсим самото преживяване да фиксираме някаква своя възраст, с която го свързваме. След това по определен начин заменихме тъмното със светло (образно казано). За мен това е много жизнеутвърждаващ подход.
В последните няколко месеца (да не кажа почти година) прекарах достатъчно време в търсене на причините за някои събития в моя живот и си намерих някои важни отговори. Признавам, че имах сериозна подкрепа през това време от няколко човека (треньори и приятели). С времето се уверих, че напредвам, когато гледам с положително на живота си с всичките му минали моменти. Намерих какво съм научила от всяка простотия, която съм направила или съм позволила да ми се случи и съм искрено благодарна за всяка крачка и всеки човек до мен по пътя ми.
Научих се, че прошката е вътре в мене, но също така че тя е нужна само по веднъж за всяка грешка. Ако хората са живи, обаждаш им се и им казваш какво си осъзнала и да не ти пука те как ще възприемат това твое действие. Ти правиш това за себе си, не за тях. Ако правиш действие на прошка заради другиго, то не работи. Само се мотаеш и се самосъжаляваш. Може да ти звучи грубо, но това е истината, която действа при мене. След като започнах да живея така, настъпиха качествени промени в живота ми. Имам смелост да ми се случват неща и те ме заляха с цялата пъстрота и разнообразие, за които само мечтаех преди с години.
От завършването ми на първото ниво на обучение в Триумфа преди 8 месеца в много отношения аз съм друг човек, но не изменен, а върнал се към самата себе си от преди повече от 11 години, когато не посмях да защитя моето си, да отстоявам себе си и да кажа ДА и НЕ, както и когато исках. Изобщо случват ми се нещата, към които съм се стремила много време.
От малко повече от 2 години се занимавам активно със собственото си развитие абсолютно целенасочено. Като цяло на курсове ходя от 11 години, чета, търся, но едва, когато намерих треньор, който да застане до мен и да ме окуражи да съм себе си, процесът се ускори и се намести в моята си посока. Научих се какво е да чувам тялото си, да знам отговорите в себе си. Разпознах значението на комуникация със самата мен, която съм имала в миналото, но не съм разбирала. Уникално е. Някъде по този път разбрах какво значи да си простя и да се ценя. Втората част на Триумфа преди по-малко от месец ми даде мои си неща, които още изучавам. Знам, че всеки ден постигам повече от предишния именно в това да съм себе си и да съм щастлива със себе си.
Пиша ти това, защото вярвам, че всеки има право да е щастлив със самия себе си. Пожелавам ти успех!! Пиши ми на лични, ако имаш нужда.