________________________________
Защо да се правят опити да се избегне операцията?
В хирургията само за операциите по повод на дискови хернии съществува потресаващият термин “failed surgery syndrome” – синдром на неудачната операция. Какво означава това? Технически всичко е извършено безупречно, хернията е изрязана (или така поне смята хирургът). Пациентът обаче след 3-5 месеца смята, че характерът на болковия синдром се е променил, но като цяло не се чувства особено по-добре. Качеството му на живот е останало същото. Според различните източници това се случва в 5-20 % от случаите на хирургично лечение на дисковите хернии. Възможно е това да са случаите, в които болковият синдром е бил обуславян не само от хернията или дори не толкова от хернията. Възможно е и тактиката и техниката на операцията да саъ били неподходящи. Трудно е да се определи. Колкото повече време минава след излизането на хернията, толкова по-сложен става механизмът на болковия синдром.
Затова е ясно защо хирурзите предпочитат да оперират острите случаи (наскоро излязла херния, съпровождана с остри клинични прояви). Без съмнение операцията позволява по-бързо купиране на симптоматиката (болки и др.) и възстановяване на работоспособността в сравнение с консервативното лечение. Има обаче едно “но” – това се постига с относително по-голям риск в сравнение с консервативната терапия, а значи и макар и в редки случаи, но с по-лоши резултати.
Важно е също така да се разбере, че една година след операцията на дискова херния състоянието на пациентите е приблизително същото като това на пациентите, преминали консервативно лечение. С други думи, по дългосрочните резултати състоянието се изравнява. Само че човек още трябва да доживее, да “дотърпи” до тези дългосрочни резултати. Затова всеки пациент трябва сам да направи своя осъзнат избор за или против операция, като претегли всички “за” и всички “против”, като оцени своята конкретна ситуация, своята търпимост, плановете и желанията си.
Ще добавя и най-новата (от февруари 2008 г. – бел.прев.) информация от сравняване на резултатите от ранните микродискектомии (хирургическо лечение) и от консервативното лечение от BMJ 2008;336:1355-1358. "Prolonged conservative care versus early surgery in patients with sciatica caused by lumbar disc herniation: two year results of a randomised controlled trial".
Операцията (микродискектомия) осигурява бързо купиране на болките в крака (коренчевите болки) и по-бързо възстановяване на работоспособността. След 6 месеца обаче резултатите се изравняват. И след една, и след две години пациентите се чувстват еднакво независимо от метода на лечение. Интересен е фактът, че след една година също еднакво в 20 % от случаите пациентите са недоволни от резултатите от лечението (както след операция, така и след консервативно лечение). И още една любопитна информация: Коренчевите болки (болките в крака) минават при 70 % от пациентите с хернии след 7 седмици. Трябва обаче да се направи една важна уговорка. В това изследване не са включени случаи на тежки двигателни нарушения на крака вследствие на дискова херния. В такива случаи по-скоро е показана ранна операция.
Какво може да се препоръча на базата на представената по-горе информация?
Ако не е налице неотложна ситуация, няма смисъл от операция през първите 7 седмици от острия период, тъй като е напълно вероятно да настъпи подобрение. Ако няма подобрение, следващият период за вземане на решение е 6 месеца от началото на заболяването.
Трябва също така да се посочи, че днес стандартът за такава операция е микродискектомията. Като се има предвид ниската травматичност на тази операция и бързото възстановяване на работоспособността, показанията за нея с основание се разширяват. Все пак е непредсказуемо на какъв хирург може да попадне човек. Затова ето съвет от мен (автора – бел.прев.): Ако след операцията болките са се видоизменили, но продължават, след няколко месеца си направете контролен ЯМР. Поне така ще имате яснота. Ако не се вижда да има херния, но имате болки – случаят не е бил съвсем за операция. Ако се вижда, че има херния и имате болки – най-конструктивно ще бъде да потърсите къде да ви направят друга операция.
Обективната оценка на необходимостта от операция е сложна. Хирургът по начало е настроен активно – именно затова е хирург. Неврологът е настроен на консервативно решение – също така е разбираемо.
Прав ще бъде онзи лекар, който е разбрал правилно ситуацията и е предложил варианти за решение, като е обяснил всички “за” и “против”. Решението обаче се взема от пациента.