Подсъзнанието може всичко 24 /Линкове за всички техники има на първа стр./

  • 83 460
  • 603
  •   1
Отговори
# 180
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Благодаря, момичета!  Hug Аз за себе си сила имам за целия китайски народ, но този, дето е с проблем няма грам. А най-страшното е да гледаш как любим човек сам си копае гроба.  Cry Поканих пак Ангели - дано помагат...

Не искам да мисля за това поне днес.

Пожелавам на всички да си изкарат един прекрасен празник!

# 181
  • Мнения: 1 568
 
Просто от дете приех един принцип, който срещнах в една книга: "Когато се колебаеш дали да направиш нещо или не

Бих продължила това изречение така- послушай себе си, вгледай се в емоцията си и усети своята "навигационна система', тя никога не подвежда. Simple Smile
  Бих продължила, не се колебай. Който и път да избереш, имаш себе си.

Няма грешен път  Peace

# 182
  • Мнения: 112

Здравейте момичета , Hug
След дълго отсъствие най-накрая и аз да се запиша в нова темичка. Blush

Благодаря ти Лени за новата темичка ,за труда който полагаш всеки път да правиш темичките все по-хубави  и по-хубави. Hug newsm51



“Всяко изкуство е автобиографично. Перлата е автобиографията на мидата.”
Федерико Фелини

Този изумителен жив дар на морето перлата, е единственият скъпоценен камък, произвеждан от живо същество - действа на следния принцип: създава красота от един проблем, твори произведение на изкуството от чуждото нашествие. Перлата илюстрира факта, че дори най-страшното и болезнено чуждо нападение може да се превърне в произведение с художествена и лечебна стойност. Тя е блестящият пример за смъртна заплаха, превърната в нещо величествено.
Като човешки същества ние знаем, че болката и страданието идват при нас в безброй вариати. Всички сме преживявали и ще преживявяме беди, притеснения, загуби и болка; всички сме били в безизходица. Може да ни сполетят провали, смърт, развод, болести... Но също като мидата можем да се научим да разпознаваме и да приемаме възможностите за трансформация, които тези преживявания крият в себе си.
Мидата покрива повърхността на чуждото тяло, агресивно проникнало в нея, с пласт след пласт перлен седеф; тези пластове са микроскопично тънки. Те се припокриват един друг като листата на зелката. Краищата на пластовете са грапави, но тяхното припокриване е толкова фино, че пръстите ни усещат само сатенената мекота на повърхността на перлата, а очите не откриват никакви груби ръбове.
Спомените в нашия живот се припокриват по същия начин - като седефа в перлата, като венчелистчетата на цветята, като пръстените на дънера на дървото... Тези застъпващи се пластове съдържат познанието и поуката от всяко преживяване. Те ни моделират и оформят като хора. Те омекотяват грапавите ръбове от трудните ни периоди. По този начин ядрото на нашата болка започва да се слива с остатъка от същността ни. Трудното пътуване може все още да е дълбоко вътре в нас, но става по-малко болезнено.
Също както при перлата нашият блясък е резултат от пречките, с които сме се сблъскали и които сме преодолели в живота. Всичките ни преживявания, разтърсващи и предизвикателни, обграждат сърцевината на нашето същество. Невинаги е лесно да откриеш позитивния елемент в трудностите, които те засипват, но с течение на времето красотата обикновено се разкрива сама. Всяко нещастие е ядро, от което можем да сътворим нещо. Всяко величествено произведение на изкуството е още една перла по нашия път. Всяка случка, всяка емоция, всеки успех, всяка тъга стават нов пласт в развитието ни. Болката ни може да бъде неописуемо силна и понякога да ни води до отчаяние, но именно тя ни дава уроците, които никога няма да забравим. Запечатани дълбоко в сърцевината ни, тези уроци ще ни помогнат да се справим по-добре с бъдещите атаки.
Също като перлата - самотно творение в тялото на мидата - пътуването на душата и приключенията на духа са индивидуални за всекиго. По пътя на своето духовно израстване и обогатяване всички сме сами. С годините ставаме по-зрели, по-възрастни, по-мъдри и по-способни да се взрем в самите себе си и в проблемите си и тогава вселената ни разкрива нови, по-дълбоки нива на познание. Понякога ще открием, че сме отворили стара рана, която сме мислили, че отдавна сме излекували. Когато тя се появи наново, можем да я видим от различен ъгъл, който ще ни позволи да научим по-важния и по-ценен урок. Болката може да намалее, а осъзнаването на случилото се да бъде още по-пълно. Стигнах до твърдото убеждение, че онази стара мисъл е вярна: животът не причинява на никого от нас болка, която да не можем да понесем. Ако проблемите ни се струват огромни, то е защото съдбата, Бог или вселената са решили, че в този момент сме способни да научим много по-важни и сериозни уроци.
Перлата е блестящият пример, че можем да направим всеки проблем, всяка трудност част от самите нас. Когато напластяваме едно върху друго преживяванията си - толкова различни, че искрят с всички цветове на дъгата - върху разнообразните предизвикателства, които ни поднася животът, ние култивираме душата си. Когато осъзнаем многобройните начини, по които можем да реагираме на болката и изпитанията, ще забележим, че някои пътеки са по-трудни от други. Някои хора се съсредоточават само върху болката си, пазят я жива в съзнанието си с месеци и години, дори десетилетия. Други вземат малките препятствия и ги раздухват до невиждани размери, превръщайки ги в собственото си съзнание в гигантска драма. Вечното оплакване от проблемите води до живот, изпълнен с безкрайно неудовлетворение. Когато станем едно с наученото от преодолените проблеми, ще можем да ги приемем като благословия и средство за бъдещо развитие и израстване. Когато сме на достатъчно разстояние от тях, ще се запитаме: “Какво можем да вземем от всичко това?” И ще открием, че трудностите ни предоставят нови области на познание. Тогава ще можем да научим уроците, съдържащи се във всеки проблем, за да станем по-завършени и по-мъдри човешки същества. Тези събития ще се превърнат в основата за едно по-смислено житейско пътешествие.
Колцина от нас могат да приемат изпитанията така, както прави мидата, и да открият дара, който се крие в тези изпитания, за да го превърнат наистина в нещо позитивно? На това ни учат перлите - да уважаваме способността си за промяна, да открием собствената си красота и вътрешната си сила, която ни е нужна, за да се завърнем в сърцевината си, когато се загубим, а не да се разпаднем. Начинът е един. Да обградим всичките си проблеми и тревоги с поток от положителни мисъл и думи - духовен седеф - и след това да създадем перли от тях.

ПЕРЛЕНИЯТ ПЪТ

Пътят на нашия живот се простира далече пред нас. Дао, пътят, вярата, дхарма, приключението - различни думи се използват, за да се опише втурването в непознатото. Подготвяме се толкова добре, колкото можем. Възползваме се от опита, натрупан в детството ни, от наученото в училище и от преживяванията на другите, за да създадем собствен код на етика и морални норми. По пътя си правим различни избори - къде да живеем, с кого да се сприятелим, в кого да се влюбим, дали да се оженим/омъжим, да имаме ли деца... В работата си всеки ден вземаме различни решения, за да се развиваме професионално и да постигнем успехи. Пътуването ни минава през обрати и завои, които ни водят към опасности или ни отдалечават от тях, разкриват ни нови светове, изпълнени с радост и светлина или ни оставят в задънени улици, за да потънем в мрак. По своя път научаваме много неща, а учителите и наставниците могат да дойдат при нас под най-различни форми. Понякога пътят се разклонява и за известно време посоката, в която сме поели, ни носи повече болка. Пътят, който може да ни се стори по-лесен в началото, обикновено после се оказва изпълнен с много повече проблеми. Но именно той ще ни разкрие и повече възможности за научаване на нови уроци. Ако сме готови да се учим, не можем да сбъркаме който и път да изберем ­ той ще ни води безпогрешно към тайната, която ни очаква отвъд.
Пътят ни е осеян със скъпоценните камъни и перлите на нашия живот, на любовта, която сме изпитали и дарили, на радостите ни, на успехите и постиженията ни. Сред тях са разпръснати и останките на несбъднатите ни мечти и разбитите сърца. Но дори те могат да съдържат пленителна красота, защото целият ни живот - такъв, какъвто е - е чудо, удивително и магическо, пълно с тайни и скрита мъдрост. Целият ни живот е възможност за израстване и учение. Най-трудните времена носят най-важните уроци; най-големите натрапници могат да образуват най-големите перли. Това са инструкциите, които ни дава животът, такъв е начинът, по който иска да се променим. Ако останем отворени за новите преживявания и сме готови с цялото си сърце и ум да се учим от трудностите, тогава ще можем да видим изпитанията като скъп дар, като съкровище, като перла...

Откъс от книгата „Пътят на перлата“ на Мери Олсън Кели


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ ИМЕННИЦИ  bouquet

# 183
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
www.magicwish.ru  Може ли ли някой от вас да направи превод на този ритуал изпратен от мимиф. Може и на лични! Гугъла не  прави точен превод на някои думи.

Заповядайте:

Ритуал за намиране на работа
От книгата "Луната и големите пари" на Анастасия Семьонова

С помощта на този ритуал можете да намерите точно тази работа, която ви е нужна. Изпълнява се в първата нощ на нарастващата Луна, веднага след новолуние. Необходими са: зелена свещ, дафинов лист (най-добре с плодчета), борово или бергамотово масло, дребна банкнота, лист бяла хартия.
В метална или керамична паничка запалете няколко дафинови листа. За да горят по-добре може да ги смесите с кибритени клечки и накъсана хартия. В горната част на свещта с нож издълбайте името или типа работа, която ви е нужна, отдолу издълбайте стрела, сочеща надолу. Под стрелата издълбайте доларов знак.
отдолу издълбайте втора стрела, под нея напишете името си. Намажете свещта с маслото, същевременно се фокусирайте върху нужната работа. На листа хартия напишете желаната заплата. Поставете листчето под свещта (ако е в свещник, не под него, а именно под свещта). Запалете свещта, гледайте пламъка известно време, постарайте се подробно да си представите как получавате тази конкретна работа или работа в интересуващата ви област.
Кажете "От теб към мен текат пари, всички мои беди си отиват, ще получа тази работа не по-късно от когато засияе пълната Луна".
Оставете свещта да изгори, изгорете листчето в паничката с листата, ако не се запали от свещта. Остатъците от свещта, фитила, пепелта от листата и бележката завийте в банкнотата и ги носете със себе си като талисман. Най-голям шанс да получите работата има в сряда преди пълнолуние.

# 184
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Здравейте. Днес ще напиша нещо тъжно, за което съжалявам. Искам да помоля за съвет. Писах и в темата за Рейки, но искам и тук да попитам.

Около Великден си бях в България и получих посвещение в Рейки - 1 ниво. Както знаете, чувствам се добре и дори помагам на близките ми около мен. Въпросът ми в момента е, мога ли и как да помогна на баба ми, която е в България в едно диво и изоставено подбалканско село. Тя е на 90 години, живее сама, от социалните й носят храна и една жена ходи всеки ден да я обгрижва, доколкото е възможно. Преживяла е два инсулта, операция от доброкачествено раково образувание и какви ли не проблеми, сама е отгледала двама сина (и двамата далеч, единия зад граница). До преди две години все още копаеше градината и въртеше къщата, но после се пречупи и започна да се страхува да излиза навън.

От Коледа, след като падна и си счупи ключицата, бабата се залежа и не става дори до тоалетна - зависи изцяло от грижите на тази жена. Баща ми и сестра ми ходят понякога, но заради служебните си ангажименти никой не може да се грижи за нея непрекъснато. От последното ми посещение при нея по Великден нещата са се влошили драстично. Сестра ми ми разказва, че по ходилата й и по различни части от тялото са се появили кървящи рани от залежаването, бабата вече не различава кой е при нея - дали съм аз или сестра ми, но все още осъзнава, че е някой от роднините й, пръснати по света. Баща ми е водил доктор, който да превърже раните и е обещал да минава на всеки два дни, но не знам дали ще го направи - все пак е свързано с пътуване от около 20 км от най-близкия град. Сестра ми й е купила декубитален дюшек. Жената, която се грижи за нея е дребничка и не може да я вдига, а бабата е доста едричка, т.е. не е къпана и изглежда доста зле, макар че не го осъзнава. Вече се храни само с полутечни храни.

Сигурно има и още подобни тежки последици от старостта и това, че се е предала но искам да попитам какво бих могла да направя за нея с помощта на Рейки или други техники? Благодаря предварително на всички, които ми пишат със съвет!

# 185
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
И на мен ми е интересно как можем да помогнем на близък, особено ако се е предал? Мислех си за ТЕС прокси, но нещо ме спира, не знам... някакво усещане да не го правя. Нямам посвещение в Рейки, в плановете ми е. Идеи? Благодаря предварително!
 Hug

# 186
  • Мнения: 818
Сигурно всички, ще дадат по един-два съвета,но аз искам да кажа,че мисията е почти невъзможна,без инициатива на другия човек.
Аз лично,не можах да помогна на майка си,която се беше отказала... Cry
Прокси не бях и правила,защото виждах нежеланието и за прошка и благодарност.
Не пиша ,за да обезкуражавам,а да кажа гледаната си точка   bouquet
Когато гледах тук, как другите пишеха,колко е труден пътят на промяната на мен самата,не ми се вярваше.
x-x-x можеш да се молиш за нея,на Ангелите,на Бог,но ако горе тя е решила,по ТОЗИ начин да изкара края на живота си...
Друго, ако може по някакъв начин да предложите на жената ,да изкарва повече часове  с нея,би било добре и ти ще си спокойна.
Много любов!

# 187
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Diorella, благодаря ти! И аз се притеснявам от това, че се е предала, но все тая надежда, че поне на раните й може да се помогне или да я върнем в съзнание, знам ли.

Иначе чичо ми изпраща пари на тази жена (аз нямам такава възможност, за съжаление). Социалните служби се грижат само в работни дни, а бабата има нужда всеки ден от грижи, и в събота и неделя, и по празници. Тя по принцип си е добра жена и минаваше и преди да получава някакви пари за това, но се стараем да не бъде ощетена и тя самата. Но тя има още двама старци, които наобикаля, т.е. дава максимума от себе си, на който е способна, но няма как да искаме невъзможното. А селото е толкова занемарено, че няма и на кой друг да се разчита. Нито можем да преместим бабичката. Тя още на 88 се предаде. И досега отказва да приеме, че е на 90 (или при последните ни разговори - все си мисли, че е на 88). Но до миналата година все още пипваше нещо по къщата, дори миналата година по Великден ни гощава със сладкиши и кафе, направени от нея, не от жената...

# 188
  • Мнения: 620
x-x-x , привет

в това положение няма как да и помогнеш с Рейки. Имах аналогичен случай с моята баба на 88 години ,  с Рейки съм я спасявала от диабет на кома и какво ли не но за физическите грижи си трябва човек. Тя се предава, защото няма живо присъствие и се отчайва. Аз наех човек да гледа моята баба плюс хората от социалните и храната от социалните. Дори двама човека ни трябваха на нас, защото тя искаше и градината от 3 декара да е насадена, прекопана, поливана и т.н. По селата хората са много зле и за средна заплата се грижеха с любов и от сърце. Моята баба имаше две деца но едното почина преди години , моята майка и още едно, което не му се грижеше за нея. Аз нямах по това време почти никаква възможност да плащам на хора но го направих. Плюс това ходех почти всяка събота и дори капнала от изнемога. Наемете човек да я изкъпе и да се погрижи за нея Peace При мен това беше много решаващо плюс Рейки всеки ден и разговори по телефона. Ако ти сама нямаш възможност поговори с близките си и съберете средства, зная не е лесно но това е наш прародител и все пак човек... Моята баба почина, когато я извадих от тази среда и я поставихме в лукса на другото и дете. Физическата грижа на жив човек не може да се замени в този случай с дистанционни сеанси, те могат да бъдат само допълващи. Това е от моя опит, ти прецени как да постъпите. Успех

# 189
  • Мнения: 197
"Тя се предава, защото няма живо присъствие и се отчайва."  Peace
Тя има нужда от близките хора, а вие също имате нужда от нея, колкото е възможно по-често бъдете с нея Peace

# 190
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Благодаряр humanis  и iava!

За съжаление от Италия трудно мога да пътувам по-често, още повече, че нямам никакви собствени доходи, а заплатата на мъжа ми стига само колкото да оцеляваме. За грижите за бабата роднините ми правят каквото им е по силите. Втори човек трудно ще наемат. За къпането и за каквото и да е местене вече е станало непосилно - бабичката е започнала да пищи всеки път, когато някой й повдигне завивката - едва са й сменили дюшека с декубитален. Изтърпява някакси доктора и жената, която се грижи за нея, стига да не я местят. За градината мисля, че не си спомня, или поне предпочита да си мисли, че я е прекопала и засадила сама (така или иначе паметта й не функционира вече). Напълно съм съгласна, че има нужда от физически грижи наживо и се надявам, че получава най-добрите такива. Надявах се с Рейки да й помогна да си върне съзнанието коя е и да поиска да се погрижи за себе си, или да позволи да се погрижат за тялото й. Или поне да не се появяват тези рани от залежаването.

# 191
  • Мнения: 1 568
x-x-x, не знам дали ще те успокоя , но моята баба почина по същият начин , някрая кондицията и се възстанови и беше ужасно щастлива , защото в стаята било пълно с ангели и те и пеели и все ни питаше ние дали ги виждаме.

# 192
  • Мнения: 105
Маргало така е,преди смъртта обикновено болните имат леко подобрение.

Но разбира се говорим като странични хора,а иначе човек просто има нужда от любов-не само да обича,но и да бъде обичан,Може би затова старите хора се чувстват самотни-децата на една страна,внуците и правнуците на друга... А всъщност е толкова просто,човек иска да се чувства нужен някому,когато няма на кого,това е краят.

x-x-x,единственото,което можеш да направиш е да се молиш за баба си,от такова разстояние просто няма смисъл да се упрекваш.И който е най-близо от близките и трябва да е най-често при нея,не само грижите,а самото присъствие би и помогнало евентуално да се въстанови.Дано не е твърде късно,но за преместване забрави-старите хората не е добре да се разбутват,това е сигурния им край,от опит знам.Много сила ти пожелавам! babydust7

# 193
  • Мнения: 496

В руския www.magicwish.ru попаднах на ритуал за намиране на нова работа. Въпросът ми е дали мога да го направя за мой близък, който усилено търси?
Виж, целта на ритуалите е да насочат енергията на подсъзнанието в правилна посока.
Помоли се за него, помоли Ангелите и Духа да го напътстват - и дотам.

Делфина фон Ю., благодаря за уточнението. Предполагах, че ще получа подобен отговор, макар много да исках да прочета обратното. Ще продължа с молитвите.  Hug

# 194
  • Мнения: 197
Х-x-x, моята баба почина от атеросклероза в силна форма-ужасна болест. При тази  болест хората  не  са на себе си през повечето време, но макар да изглежда така това не е постоянно и на моменти  те са съвсем адекватни, и тогава   много страдат ако са сами или ако околните не ги разбират.  Вашата болест може би не е такава, което значи че баба ти е най-вероятно по-адекватна. При все това за тъкъв човек трябва да се грижат  хора, който го обичат, ако я гледа само един  е наистина много тежко, и дори непосилно- от личен опит знам. Декубиталният дюшек сам по себе си е някакво решение, но същественото е , че болният трябва да се раздвижва, а не да лежи постоянно,   следователно през цялото време някой трябва да я обръща на различни страни и ако е възможно дори да я кара да става-инъче раните, които се получават са много жестоки.  

Последна редакция: пт, 07 май 2010, 11:28 от iava

Общи условия

Активация на акаунт