Момичето с мечето
Спомен мил във моя дом вратата пак отвори
и руса плитка с поглед син с мен плахо заговори.
Напомня моите детски дни и куклите предишни.
Две искрени очи видях на мен да се усмихват.
Преди да кажа нещо аз,тя каза:
"Аз съм Лили и туй,което в мен държа,
е моят малък Мечо."
Останали съвсем сами със пухеното мече,
в мрака моята светлина видяли отдалече.
"Мечо няма сив кожух и затуй е болен.
И затуй дойдохме тук,ти да ни помогнеш.
Мама я няма у дома,а татко пак замина,
а страх ни беше с Мечо в тъмнината да стоим-
тук няма от какво да се боим.
Трябва първо с топъл душ,Мечо да изкъпеш.
Чичо доктор след това ти можеш да извикаш.
Той е толкова добър,ще видиш как се смее.
Ще играем трима,с теб,когато оздравее!
С Мечо знаем весели игри."
Толкова години днес делят ни от детето,
но живее още в мен момичето с мечето.
Дали ще срещне в своя път принцът,който търси.
Как искам пак във някой ден да чуя аз гласа й.
Спомен мил във моя дом вратата пак отвори
и руса плитка с поглед син с мен плахо заговори.
Напомня моите детски дни и куклите предишни.
Две искрени очи видях на мен да се усмихват.
Преди да кажа нещо аз,тя каза:
"Аз съм Лили и туй,което в мен държа,
е моят малък Мечо."
Останали съвсем сами със пухеното мече,
в мрака моята светлина видяли отдалече.
"Мечо няма сив кожух и затуй е болен.
И затуй дойдохме тук,ти да ни помогнеш.
Мама я няма у дома,а татко пак замина,
а страх ни беше с Мечо в тъмнината да стоим-
тук няма от какво да се боим.
Трябва първо с топъл душ,Мечо да изкъпеш.
Чичо доктор след това ти можеш да извикаш.
Той е толкова добър,ще видиш как се смее.
Ще играем трима,с теб,когато оздравее!
С Мечо знаем весели игри."
Толкова години днес делят ни от детето,
но живее още в мен момичето с мечето.
Дали ще срещне в своя път принцът,който търси.
Как искам пак във някой ден да чуя аз гласа й.
)
Май всички сме в кюпа.
. Ето ти го все пак :