Подсъзнанието може всичко 21 /Линкове за всички техники има на първа стр./

мерси , lenny_pld !
"Твоето тяло ти казва "Обичай се"" и "Петте травми..." ги имам на български. Невероятно полезни са ми! Чудесни книги!

Тази за парите е нова и не съм я си я купила и не съм я чела още.

BTW Бурбо е ученичка на Луиз Хей 

Лиз Бурбо е невероятна! На мен лично много ми допадна "Слушай своето тяло". Предполагам, че и новата й книга също ще е интересна  

Лени, чудесно си систематизирала информацията за Картата на Съкровищата!  

Винце, привет!  
Онзи ден се бях сетила за теб и по-точно за твоето духче   Предстои ми едно пътуване и се оказа, че хотела, в който ще отседна е реновирана сграда, строена през 17 век! Помислих си - там не може да няма призрачета... като се сетих за онова, твоето призраче... хихи  
И ти на следващия ден се появи! Няма нищо случайно  

Шестте грешки на човека - от Късметчетата във Фейсбук  

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, само защото ние не сме способни да ги направим.
4. Отказът да оставим настрана дребнавите си предпочитания.
5. Пренебрежението към развитието и усъвършенстването на духа и липсата на навик да четем и да учим.
6. Опитите да натрапваме на другите своите убеждения и своя начин на живот.


 

Дарена, Яница, Мише, АртМама....  

Ще споделя скорошна случка от живота.   Всяка случка ни учи на нещо, всички го знаем. Как приех сега случката, и как бих я приела преди години... Това ме накара да си направя равносметка, как  ни променят всички тези случки и че  нищо не се случва случйно, както знаем    На пръв поглед , случки сякащ  изглеждащи ни  драматични, всъщност се оказват , че не са  

 Та случката се случва, по време на нашето  скорошно преместване и главната роля играе  нашия съсед.

 Когато се местихме, той ни видя и изяви желания да помага. Нямахме нищо против. Аз и моята приятелка местихме по леките и дребни неща, а мъжете по едрите. В един момент комшията изчезна някъде и се върна след малко с  един уред, който е за тренировка. Не знам как с казва на български, но са две стъпала/педала и се движат нагоре надолу с пружина и по този начин заякват мускулите на краката.   Каза, че никой от семейството не го ползва и че ако искаме, може да го вземем. Моя мъж много пъти му е помагал , когато им се развали компа, а аз на жена му с преводи на документи, понеже тя  е отскоро тук има проблеми с езика.  Аз се зарадвах на уреда, защото между другото  отдавна исках да си купя нещо такова, но  този уред е скъпичък и все отлагах за други неща, като давах приоритет на по важните неща , които бяха нужни за къщата.
И така взех уреда и му благодарих от сърце за прекрасния подарък!  Така мина целия ден в пренасяне.  И няколко дена с пренасяме и накрая последния ден вече останаха най-дребните неща.  Аз чистих и мих подовете и шкафовете в апартамента, мъжете носеха... когато  изведнъж чувам трясък на счупено... отвън на циментовото стълбище.    Излизам и гледам, комшията се хванал за главата и се вайка.  

На земята лежеше разнебитена на части моята нова и скъпа , почти неизползвана машина за хляб   В първата секунда ми стана доста неприятно, защото тя е много скъпа и знаех, че скоро няма да мога да си купя нова такава.  В следващите няколко секунди си мислех, колко рядко я ползвах?!  Мисля, че за цялата година съм я ползвала максимум 5 пъти. Всъщност тя стоеше  и само красеше кухнята ми, беше почти неизползваема.    После си казвам, такаааааа та, нали това а само предмет, вещ..., не бива да  се привързвам  към него, така че не ме боли и при загубата му.    Последно си казах: Всяко зло за добро!  Всичкото това в рамките на по малко от минута...

После погледнах комшията. Горкия  беше в ужасен вид, приклекнал над машината и правеше отчаян опит да я събере отново   Аз го хванах за рамото, погледнах го в очите и му казах, че нищо страшно не се е случило.  Машина, като машина...чупила се, но няма проблем. Той обаче не се съгласи с мен, започна да ме уверява, че това е много скъпо нещо и че нямал да може да се примири с мисълта, че го е  счупил...и т. н.  Пусто чувство за вина тотално го беше обзело  и той  пак с наведе и пак взе да се мъчи да  я сглобява.  Опитах се  за пореден път да го убедя, че няма страшно, че не ми пука з тази машина, така че да не се занимава повече с това. Имахме си доста друга работа, няма цял ден а да се вайкаме за една машина, я!     Бяхме стресиран, защото  трябваше да носим багажи и да се изнесем , колкото   се може по бързо, така че нямаше смисъл да се губи повече време, за нещо, което беше невъзвратимо. Той обаче продължаваше да се бори с нея и не чуваше думите ми... Не знаех как да го убедя да спре да се мъчи да  събира машината

Изведнъж ме осени нещо    Наведох и аз към него и с голяма усмивка на лицето  взех две по големи части в ръката.  Казвам му : "Виж тук! И му показвам двете счупени части в протегнатите ми ръце. Сега ще ти демонстрирам закона на гравитацията. Вяж как хубаво работи !"/ сигурно отстрани изглежда доста откачено....  И пуснах частите от високо, така, че те се разбиха на пода на още по-малки парченца!    Комшията ме гледа няколко  секунди  така   ... и по едно време  избухна в смях   След миг  и двамата се заливахме от смях , та така няколко минути    Казах му:" Това беше за да се успокоиш, че не само ти си счупил машината а и аз ти помагах в чупенето  

  Демонстрация на гравитацията даде ефект, защото комшията най-накрая остави счупената машина  за хляб, без особени  терзания    Продължихме да работим...И така, пренасяме се вече в новата къща. Виждам уреда с педалите, който той ми даде. Захилих се!   Това нещо щеше да ми бъде много по-полезно, от машината за хляб. Щях да го ползвам много по-често...както и до сега го ползвам, почти всеки ден


Сетих се, че преди това бяхме писали в темата, че на моменти , когато получаваме нещо, губим друго нещо. Нещо , което в същото ни върши много повече работа, от колкото това, което сме изгубили.  Така че не бива нито за миг да съжаляваме за загубата. Всъщност това, което получих като подарък от комшията , като стойност беше по-скъпо, от това, което загубих. Но това няма значение , разбира се...


Ако това беше се случило пред повече време, не знам как щях да реагирам.  Сигурно щеше да ме  е много яд на комшията, че ми счупил скъпата машина  и щях да го обвинявам вътрешно за това...ужас!     Всъщност приложих една от любимите ми тибетски поговорки... Преди много време доста държах на предметите, но тибетската поговорка" Не се привързвайте към нищо и никого , защото всичко  е временно" ми помогна да променя това в себе си, отношението към материалните неща.  Всъщност, когато си отиваме от този свят, ние нищо от това, към което сме се привързали материално не можем да вземем със себе...Сега знам,че няма да приема тежко и драматично  загубата на какъвто и да  е предмет, ако ще дори да е къща или  кола...но ще ми е трудно да приема загубата на близък човек. Това знам...

Мише, после да пишеш , ако там  се запознаеш с някое духче !  

mijjjka благодаря    

Като "прелиствах"  2-рата тема за картата на съкровищата, попаднах, че на семинара на Анг.Могилевская, който  си посетила, тя често е цитирала Бурбо, а ти споделяш, че не си чела нищо от тази авторка
Стана ми интересно... и аз да кажа, че нищо не е случайно

Момичетата, които искат да правят карти, ако не ви е много спешно, изчакайте новолунието в Овен - 14 април - тогава направената карта  е най-силна /но вярно е, също така, че съществуващата може да се редактира  /

Кафе с Канела , поздравления за преодоления вътрешен страх и съпротива  

ЧервеноВинце, много поучително   /Липсваше в темата /


Много ми хареса поговорката " Не се привързвайте към нищо и никого , защото всичко  е временно"  

Лени, забравих да ти  благодаря за прекрасното оформление на темата!   Днес се загледах в първата страница на темата и  доста дълго я "разлиствах"  и открих много интересни линкове и теми, за които сме писали преди...  Как са бебчо и дъщеричката?  

Да вметна, че миналия месец, като си бях в България, освен срещите със стари съфорумки ... в Пловдив, са запознах с Лени на живо. Като я видях как изглежда, не можех да повярвам, че вече баба и че си има внуче! Лени  благодаря ти за прекрасните дни, които изкарах с теб!  

Приятен и успешен ден на всички!  


 

Да, Лени , точно от тази дама - Ангелина Могилевская - чух за първи път за Лиз Бурбо  
Стилът й много на помня на този на Луиз Хей - човешки, лек и приятен за четене, като същевременно ни казва и много нови, и много позабравени неща  
Чрез поста ти ти за Картата на съкровищата днес и аз се върнах назад във времето на 2-рата тема, времето на масовото Карто-правене   И ме обзе едно такова хубаво чувство...  

Струва ми се, че доста дълъг път изминахме оттогава, нали, момичета?  

Винце, поучителна случка!  
Опитвам се да не се привързвам към неща и вещи и сякаш успявам. Но към хора не мога да не се привързвам  

Толкова интересно и топло е тук! С голям интерес прочетох написаното от Червено Винце Забавно е било, и много поучително!  Аз за жалост не съм толкова извисена духовно, че да не се привързвам към материалните неща  Може би защото съм израствала в недоимък, все нямахме, все това чувах "Мама няма парички!", сега все по - често се улавям да казвам същото на собствените си деца, когато искат нещо  Предполагам доста работа ще трябва докато се изкорени това мислене!
Искам да попитам, чели ли сте "Правилата на живота" на Джон Марк Темпълтън?
Какви са впечатленията ви?

ЧервеноВинце

Знаеш ли колко много съм се променила и ти имаш пръст в моя живот
Историята ти е страхотна

Nightwish,мила... това ,че аз съм се научила   да  не се привързвам към материалните неща/което ми  отне ми доста време,  ако трябва да си призаня /  не ме прави никак  по извисена духовно от теб или който и да е друг,    защото за сметка на това, имам пък още много други неща за учене. Така че ,моля те не се подценявай!    


  Това е случка, от живота ми с научен урок. Имам и не научени уроци и работя върху тях, примерно  уроците с  моите родители. Майка ми , като се прибера в България , все още ме третира като малко дете, като ми казва, кога да се прибирам, да не закъснявам, да давам отчет къде съм била...и  това все още ме дразни   Опитвам се всекидневно да работя по това, защото не случайно са ми родители.  Благодарна съм на моя съпруг за подкрепата, която ми дава в тази насока  ,  защото изглжеда, че той ги разбира по-добре от мен самата  

 Все още работя върху себе си и да... имам промени и както аз самата забелязвам, така и околните/ говоря  за тези,  които ме познават много добре/ също забелязват промените в мен, което ме стимулира още повече да уча!!!    

Мъргалче...здравей мила, много ми е драго да те видя в тази темичка!  

Здравейте,искам да споделя с всички ,че техниките наистина работят и нещата наистина се случват.Днес ми се случи нещо което затвърди моята вяра в нещата за които пишем и четем.Няма да го разказвам защото трябва дълго да обеснявам пък и не е нещо голямо,но за мен е важно и още по-важно е ,че доказа на разума ми,че се случват вълшебства.Аз винаги съм вярвала в тях междувпрочем.Благодаря отново на всички и особенно на Lenni и Mijjjka,който са вложили много труд да изведат основни неща на първа страница.Благодаря.Искам да предам вдъхновението си на всички вярвайте нещата се случват.Наистина

Чудесна тема, благодаря ви момичета!
От два дни чета и се докоснах до съвсем малка част, но е толкова хубаво, че ви има и че вече знам накъде да се отправя за насоки, утеха, споделяне, осмисляне, удоволствие и спокойствие  
Докато четях непрестанно ме заливаха вълни от мисли какво искам да напиша, по какво да взема отношение, но след над 100 страници с мнения, прекъсвани от клипчета, статии и какво ли още не нещата се поразмътиха  .
Основното е, че безмерно се радвам, че все повече хора обръщат внимание на духовността и силата на съзнанието, подсъзнанието, Вселената  
Това, което ме озадачава е защо, когато сме енергизирани, успешни и балансирани всичко върви с лекота, знаците са ясни, нещата се получват едва ли не от само себе си, а когато се случи нещо неприятно, стресиращо, трудно за понасяне изведнъж сякаш всичко научено, прочетено и осъзнато изведнъж се "изгубва" и е толкова невъзможно да си го припомниш, за да го приложиш.
За мен лично най-трудното е да приемам със спокойствие и осъзнатост именно тези тежки моменти. На много места съм чела, че трябва да се абстрахираме от прекалените очаквания, надежди, емоции, за да контролираме живота си, просто явно трябва да извървя по-дълъг път към това овладяване, предполагам.
Преломен момент беше да започна да се обичам. Случи се на първо ниво на семинара на фондация "Същност", сякаш там започна преподреждането ми   И осъзнаването на неслучайността на събитията. И е много хубаво как крачка по крачка, всеки ден ми се откриват нови хоризонти.
С удоволствие ще следя темата и ще прегледам останалите 18  
Бъдете благословени, здрави, удовлетворени и търсещи  
Лени, оформлението, което правиш е изключително въздействащо и красиво. Безкрайно ме впечатли   За загубата на близък човек /нека почива в мир/, се опитвам да си спомня с най-много подробности хубавите споделени моменти с него, да направя нещо, което обича, да благодаря за възможността да го познавам и да е бил част от живота и света ми, да мисля с любов и да си го представям /визуализирам/ в най-цветущото му и характерно проявление. Някъде беше казано, че човек го има, докато споменът за него живее.
Не мога да не разкажа какво ми се случи днес. Шефът ми се тръгна рано-рано с условната уговорка, че може и да се върне... Всички си тръгнаха, а мен сякаш нещо все ме задържаше в офиса, имах предчувствието, че трябва да остана... И преди малко той се обади /след края и на работното време/ да попита дали случайно не съм тук   и току що дойде   Сигурно сте ме заредили и настроили на честотата на "яката" интуиция  

Nightwish, присъединявам се към мнението ти, че тук е толкова топло и интересно  

И понеже се впечатлих от градините ви, малко преди да прочета съобщението за пълненето на джоба на собственика на сайта, ако ви е останала вода, моля ви поливайте това младо дръвченце 
http://treeofmoney.ru/134050
Благодаря ви 

Полято
Нали щяхме да си правим тема за цветята,какво стана?

Green Dreem, специално те поздравявам с добре дошла. Ние тук се радваме на всеки нов, но аз за теб се радвам два пъти !
Права си, че когато сме успешни всичко върви с лекота, затова ние тук се учим как да превърнем тежките и трудни моменти в успешни и да изминаваме трудностите с лекота. Къде успяваме, къде - не , но се подкрепяме много . Във всечки случай лично за мен дори и трудностите преминавам и по-леко, имам повече увереност и по-малко страх. Много по-малко страх .
полях дръвчето.

Ето малко за автора на книгата, за която попитах:
"Ню Йорк Таймс Мегъзин" описва Джон Маркс Темпълтън като "доайен на глобалното инвестиране", а Норман Винсънт Пийл го характеризира като "най - големият мирянин на Християнската църква в наше време". През 1992г. мениджърът в областта на международните инвестиции се оттегля от финансовия свят и посвещава времето си на филантропична дейност чрез фондация "Джон Темпълтън". От двайсет и пет години той финансира наградата "Темпълтън" за напредък в религията, връчвана на изтъкнати личности с голям принос за духовния прогрес. Темпълтън е автор и редактор на много книги, сред които "Закони на живота","Да открием законите на живота","Бог ли е единствената реалност?","Доказателства за предназначението" и "Смиреният подход".
"ЗАКОНИ НА ЖИВОТА" е книга, пълна с мъдрост , извлечена от значимите свещени писания на света и от различни школи на философската мисъл, както и от изказвания на учени, творци, историци и други забележителни личности. Целта й е да помага на хора от всички възрасти да научат повече за универсалните истини на живота, надхвърлящи съвремието и конкретните култури.Джон Маркс Темпълтън представя непреходните духовни принципи като ефективни , практични и приложими средства за жизнерадостен и полезен живот. Избраните 200 закона на живота са важни уроци. Всеки от нас може да ги научи и да реши да ги спазва. Всеки закон е представен във вид на есе, допълнено от мнения , случки, примери и цитати, подчертаващи валидността на закона.
Ако имате желание, мога да поствам тук урок след урок, ако смятате, че не е необходимо, и темата ще се утежни, мога да го кача някъде, но къде?