Мъжът ми вчера ми даде идята да пусна тема,току виж,нещо ми се губи и може да ми помогнете.Опитах всичко,но мина почти година и баща ми си е в същата дупка.
Историята-миналото лято майка ми го напусна и и заживя с друг мъж.С баща ми имат 27год. съвместен живот.Той е със страшно лабилна психика,мама винаги е била мъжът в семейството и за всяко нещо е питал нея.Не може да взима сам решения,никога не е можел.Предпочиташе тя да го вземе вместо него и той да не поема никава отговорност за нищо.Невероятно слабохарактерен е бил винаги,а сега повече от всякога.Не може да се примири с раздялата,живее сам и всичко му напомня за нея.Не маха халатите и от закачалката,защото му миришели на мама,даже съседите са го виждали да ходи с тях вкъщи.Внас е като храм,навсякъде си е сложил нейни снимки,даже някои са увеличени и в рамка,мои и на брат ми също има,както и бележки,които ние и мама сме му оставяли,било то за хубав ден,или поздравителни картички.Спрях да ходя в дома си.Не ми е уютно вече,натоварвам се само.Предложих му да му намеря съквартирант,само и само,за да не е сам,но ме отряза.Защо ли?Ми по този начин щял да покаже на мама,че животът продължава,а той я чака да се върне и не иска да и отрязва пътя.Майка ми всъщност никога няма да се върне.Или ще го направи,ако мъжът с който живее в момента,почине..тогава не бих се учудила,но иначе не.Баща ми започна да си намира успокоителни,които понякога приема с алкохол и буквално се гипсира.Два дни го гледах като бебе внас.Беше отвратителна гледка..ревеше ми се.Последно беше припаднал и съседи звъннали на мама,за да и кажат,че баща ми лежи във входа в безсъзнание и лице в кръв.Пак се е напил и после вероятно си е взел хапчето...По някаква случайност оживя.
Гледам да го виждам почти всеки ден.Като е с Крис е усмихнат.Постоянно му повтарям да не мисли за това,което е изгубил,а за това,което има-ние.Не се получава.Задължително 1 път в месеца се напива,или дрогира безпаметно и после обещава,че му е за последно,че ни обича..и после пак.Мъжът ми ми каза,че баща ми освен алкохолик е станал и наркоман.Сърцето ме боли!Как може да е такъв невероятен егоист...всичко рефлектира върху мен и семейството ми.Ето днес пак не ми вдига тел,явно е дошъл момента за гипсиране и не го знам жив ли е,или не...От снощи не мога да се свържа с него,явно се е прибрал и се е напил.
Какво да направя?Да му търся жена в някой сайт за запознанства и без той да знае да им уредя среща ли...?Как да го откъсна от проклетата му депресия?
Историята-миналото лято майка ми го напусна и и заживя с друг мъж.С баща ми имат 27год. съвместен живот.Той е със страшно лабилна психика,мама винаги е била мъжът в семейството и за всяко нещо е питал нея.Не може да взима сам решения,никога не е можел.Предпочиташе тя да го вземе вместо него и той да не поема никава отговорност за нищо.Невероятно слабохарактерен е бил винаги,а сега повече от всякога.Не може да се примири с раздялата,живее сам и всичко му напомня за нея.Не маха халатите и от закачалката,защото му миришели на мама,даже съседите са го виждали да ходи с тях вкъщи.Внас е като храм,навсякъде си е сложил нейни снимки,даже някои са увеличени и в рамка,мои и на брат ми също има,както и бележки,които ние и мама сме му оставяли,било то за хубав ден,или поздравителни картички.Спрях да ходя в дома си.Не ми е уютно вече,натоварвам се само.Предложих му да му намеря съквартирант,само и само,за да не е сам,но ме отряза.Защо ли?Ми по този начин щял да покаже на мама,че животът продължава,а той я чака да се върне и не иска да и отрязва пътя.Майка ми всъщност никога няма да се върне.Или ще го направи,ако мъжът с който живее в момента,почине..тогава не бих се учудила,но иначе не.Баща ми започна да си намира успокоителни,които понякога приема с алкохол и буквално се гипсира.Два дни го гледах като бебе внас.Беше отвратителна гледка..ревеше ми се.Последно беше припаднал и съседи звъннали на мама,за да и кажат,че баща ми лежи във входа в безсъзнание и лице в кръв.Пак се е напил и после вероятно си е взел хапчето...По някаква случайност оживя.
Гледам да го виждам почти всеки ден.Като е с Крис е усмихнат.Постоянно му повтарям да не мисли за това,което е изгубил,а за това,което има-ние.Не се получава.Задължително 1 път в месеца се напива,или дрогира безпаметно и после обещава,че му е за последно,че ни обича..и после пак.Мъжът ми ми каза,че баща ми освен алкохолик е станал и наркоман.Сърцето ме боли!Как може да е такъв невероятен егоист...всичко рефлектира върху мен и семейството ми.Ето днес пак не ми вдига тел,явно е дошъл момента за гипсиране и не го знам жив ли е,или не...От снощи не мога да се свържа с него,явно се е прибрал и се е напил.
Какво да направя?Да му търся жена в някой сайт за запознанства и без той да знае да им уредя среща ли...?Как да го откъсна от проклетата му депресия?
заведи го,мила,на психолог!!!!!!!!!Проблема е много сериозен,няма да се оправи докато не повярва в себе си-а затова е необходимо квалифицирана помощ,а от там анонимните групи за взаимопомощ,.....можеш само да го подкрепяш!!!!а това не е никак малко.... 
Заради мен и брат ми нямала да се развежда...Безумие,безумие....
Смея се,но отчаяно...с въздишка.Има няколко опита за самоубийство.Първият е бил,когато съм била на 4г и майка ми след скандал му е казала,че ще го остави и той е тръгнал да скача от прозореца-честно!В последния момент тя го е хванала за катарамата на колана и го е издърпала...мама има даже белег на ръката от този случай.