http://www.europarl.europa.eu/pdf/welcome_brochures/for_you/work … ng_for_you_bg.pdf на стр 15. в долната половина прочетете
да внесем спешно петицията ни там?
да внесем спешно петицията ни там?
- Публикувана: 5 ян. 2010, 10:29 ч.
- Последно мнение: 29 ян. 2010, 00:55 ч.
ПРОТЕСТ - РОДИТЕЛИ ПРОТИВ ГМО
Мислите ли,че Валя Ахчиева и Маргарита Михнева ще се заинтересуват от темата?Знайте,че много хора са зад вас. Възхищаваме на всички,които хвърляте толкова усилия , за да не се реализира пъкления план на правителството.Успех в медийните изяви на всички майки! Аз все още не съм и затова мога само да ви подкрепям пред екрана и на улицата, ако има пак протест.
Официалната информация от сайта на Министерството на околната среда и водите:
http://www.moew.government.bg/ns/2010/uptodate/uptodate-2.html
ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ
В края на октомври Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, внесен от Министерството на околната среда и водите. Подготовката на проекта на закон беше наложена от факта, че сега действащият Закон за генетично модифицираните организми е приет преди членството на България в Европейския съюз и съдържа известни несъответствия и противоречия с действащите директиви, в частност Директива 98/81/ЕО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и Директива 2001/18/ЕС относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми. С проекта на закон се цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство с европейските норми, прекратяване на стартирана процедура за нарушаване на чл. 226 от Договора за създаване на ЕО и предотвратяване на подобни процедури в бъдеще. [/u]
Преди внасянето на проекта на ЗИД на ЗГМО в Министерския съвет беше проведена задължителната процедура по съгласуване с Работна група 20, с всички ведомства и материалите бяха поставени на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. Бележки бяха получени само от някои ведомства, като целесъобразните от тях са отразени в окончателния текст.
Основните изменения, предвидени в закона, са свързани с въвеждане на някои липсващи разпоредби от Директивите, отнасящи се до специфични случаи на работа с ГМО при контролирани условия, провеждане на консултации и предоставяне на информация на други страни членки и на ЕК, отмяна на общи забрани, въведени за някои селскостопански култури и територии; отмяна на разпоредби, уредени в регламент; въвеждане на разпоредби, свързани с докладване; уеднаквяване на прага за допустимост относно съдържание на ГМО, за което не се изисква специално етикетиране; предлагат се и някои терминологични и технически корекции, с оглед постигането на точно и недвусмислено транспониране на текстовете.
От всички предложени изменения най-силен обществен отклик предизвиква предложението за отмяна на общите забрани за освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, както и забраната за освобождаването на ГМО в териториите от Националната екологична мрежа и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях, включени съответно в чл. 79 и чл. 80 от сега действащия закон.
Отпадането на тези забрани се налага от факта, че наличието на подобни общи ограничения, въведени със закон, влиза в противоречие с изискването преценката да се извършва за всеки отделен случай на ГМО, като се прилагат процедурите, определени в законодателството на ЕС. Страните членки на ЕС са длъжни да имат обща законова уредба, като всяка от тях има право да наложи забрана за конкретни случаи, прилагайки защитната клауза, предвидена в Директива 2001/18/ЕО. По този начин, въпреки че в законодателството няма общи забрани, някои от страните са се възползвали от защитната клауза и са забранили употребата и продажбата на хибрида МОN810ГМО, независимо че има принципно положителното решение на ниво ЕС.
Процедурите по разрешаване на работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия, освобождаването им в околната среда и пускането им на пазара, определени от Закона за генетично модифицираните организми, включват изработване на оценка на риска, нейното оценяване от Консултативната комисия по генетично модифицирани организми към министъра на околната среда и водите, както и произнасяне по всеки отделен случай.
Оценката на риска включва резултати от извършени експерименти и наблюдения и подробен план за наблюдение на потенциални краткосрочни и дългосрочни последици за човешкото здраве и ефекта върху околната среда от освобождаването на ГМО в околната среда и пускането им на пазара.
Консултативна комисия по ГМО е съставена от хабилитирани учени от различни области на науката, в чиито компетенции е проверката на достоверността и пълнотата на информацията, съдържаща се в подаденото заявление, точността на извършената оценка на риска, адекватността на плана за наблюдение, на предвидения контрол, на начините за третиране на отпадъците и на плановете за спешни действия при аварии. Комисията излиза със становище на база на направената оценка за всеки конкретен ГМО. По този начин всяко заявление подлежи на научна оценка, като се вземат предвид конкретните обстоятелства и условия, по които се изразява положително или отрицателно становище, след което се прави обществено обсъждане. В процедурата участват и ЕК и държавите-членки, които могат да изпратят свои коментари и информация, свързана с конкретното досие. Крайното решение, издадено от министъра на околната среда и водите, се основава на становището на комисията, резултатите от общественото обсъждане и получените коментари на ЕК и държавите-членки.
В проекта на ЗИД на ЗГМО са въведени възможности за ограничения и забрани, които ще се прилагат в случай, че е издадено разрешение, но е налична нова или допълнителна информация за негативни ефекти от ГМО, която е станала известна след издаването на разрешението, или въз основа на нови научни знания.
Поради общия пазар на Европейския съюз, разрешението за пускане на пазара на даден ГМО се взема централизирано, с активното участие на всички държави членки. Не се допуска налагане на забрани, отнасящи се за отделни държави-членки. Изисква се и се извършва обстойна оценка на риска за човешкото здраве и околната среда от заявителя, която се разглежда и от компетентните органи на всички страни членки и от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). На базата на становището на всички страни-членки и ЕОБХ и след вземане на решение на ниво ЕС, се издава или се отказва издаването на съответното разрешение. Ако оценката на риска показва, че даденият ГМО може да окаже неблагоприятно влияние в конкретния случай, както и ако решението в рамките на ЕС е отрицателно, това е законово основание за отказ за издаване на разрешение.
Съвместното съществуване на генетично модифицирани култури с традиционно и биологично земеделие се обезпечава на национално ниво с определените технологични норми за пространствена изолация по групи култури, включени в Приложение № 2 към Закона за генетично модифицирани организми, както и с условията и мерките за съвместното съществуване, които се предвижда да бъдат включени в Наредбата за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и пускането им на пазара.
В законодателството на ЕС по отношение на ГМО няма общи забрани, забраната за отделни ГМО се налага на базата на утвърдени процедури, които са достатъчно рестриктивни и достатъчно открити, за да бъде взето под внимание всяко негативно въздействие, което е известно или което може да се предполага, както и мнението на заинтересованите, така че да бъдат защитени техните интереси.
В Закона за генетично модифицираните организми са заложени устойчиви механизми за гарантиране на сигурността по отношение на околната среда и човешкото здраве и предвижданите промени няма да окажат въздействие върху тези механизми. Процедурите са открити и освен участие на учените и администрацията, включват и това на обществеността; на практика са информирани всички заинтересовани, които могат да изразят своето мнение, което се взема предвид при издаването на разрешението или постановяването на отказ.
Що се отнася до политиката на Министерството на околната среда и водите, свързана с генетично модифицираните организми, тя винаги е била изключително отговорна и ръководена от разбирането, че най-важни са безопасността и гаранциите за липса на негативно въздействие върху хората и околната среда. В случаите, когато има съмнение за съществуващ риск или възможност от възникване на такъв, винаги се е прилагал принципът на предпазливостта, който е залегнал в основата на европейските директиви в областта на опазване на природата, и в частност в директивите в областта на генетично модифицираните организми.
Колкото до правото на всяка държава да се позовава на защитната клауза, позицията на МОСВ е била винаги в подкрепа на страните, които са взели такова решение. В този смисъл няма никакво основание да бъде смятано, че предвижданите изменения и допълнения на закона могат да намалят сигурността или да либерализират режима за издаване на разрешения по Закона за генетично модифицираните организми.
Най-интересната част от цялата работа, можете да прочетете ТУК!
Процедурата по чл 226(ДЕО) няма наказателен характер. Тя има за цел да мотивира държавите членки да изпълнят своите задължения доброволно.....и т.н. и т.н.....Можете да прочетете подробно за каква дълга и разтеглива процедура става въпрос и колко хиляди възможности има България да лавира и да използва, за да защити националните си интереси, още повече като се има предвид за какви фатални и непоправими последици става дума, и че ако допуснем и най-малката грешка, цената, която ще трябва да плащаме е несъизмерима с каквито и да било санкции от Евр. съюз, а тук дори не става дума и за наказателна процедура.
Определено някой ни хвърля прах в очите с Евр. директиви и процедури, като в същото време ще си счупи краката от бързане, дано му мине номера, преди да сме се усетили.
http://www.moew.government.bg/ns/2010/uptodate/uptodate-2.html
ПРОМЕНИ В ЗАКОНА ЗА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИТЕ ОРГАНИЗМИ
В края на октомври Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за генетично модифицираните организми, внесен от Министерството на околната среда и водите. Подготовката на проекта на закон беше наложена от факта, че сега действащият Закон за генетично модифицираните организми е приет преди членството на България в Европейския съюз и съдържа известни несъответствия и противоречия с действащите директиви, в частност Директива 98/81/ЕО относно работата с генетично модифицирани микроорганизми в контролирани условия и Директива 2001/18/ЕС относно съзнателното пускане в околната среда на генетично модифицирани организми. С проекта на закон се цели постигане на пълно съответствие на националното законодателство с европейските норми, прекратяване на стартирана процедура за нарушаване на чл. 226 от Договора за създаване на ЕО и предотвратяване на подобни процедури в бъдеще. [/u]
Преди внасянето на проекта на ЗИД на ЗГМО в Министерския съвет беше проведена задължителната процедура по съгласуване с Работна група 20, с всички ведомства и материалите бяха поставени на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите. Бележки бяха получени само от някои ведомства, като целесъобразните от тях са отразени в окончателния текст.
Основните изменения, предвидени в закона, са свързани с въвеждане на някои липсващи разпоредби от Директивите, отнасящи се до специфични случаи на работа с ГМО при контролирани условия, провеждане на консултации и предоставяне на информация на други страни членки и на ЕК, отмяна на общи забрани, въведени за някои селскостопански култури и територии; отмяна на разпоредби, уредени в регламент; въвеждане на разпоредби, свързани с докладване; уеднаквяване на прага за допустимост относно съдържание на ГМО, за което не се изисква специално етикетиране; предлагат се и някои терминологични и технически корекции, с оглед постигането на точно и недвусмислено транспониране на текстовете.
От всички предложени изменения най-силен обществен отклик предизвиква предложението за отмяна на общите забрани за освобождаването в околната среда и пускането на пазара на следните ГМО: тютюн, лоза, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, както и забраната за освобождаването на ГМО в териториите от Националната екологична мрежа и в прилежащите им територии, обхващащи 30-километров пояс около тях, включени съответно в чл. 79 и чл. 80 от сега действащия закон.
Отпадането на тези забрани се налага от факта, че наличието на подобни общи ограничения, въведени със закон, влиза в противоречие с изискването преценката да се извършва за всеки отделен случай на ГМО, като се прилагат процедурите, определени в законодателството на ЕС. Страните членки на ЕС са длъжни да имат обща законова уредба, като всяка от тях има право да наложи забрана за конкретни случаи, прилагайки защитната клауза, предвидена в Директива 2001/18/ЕО. По този начин, въпреки че в законодателството няма общи забрани, някои от страните са се възползвали от защитната клауза и са забранили употребата и продажбата на хибрида МОN810ГМО, независимо че има принципно положителното решение на ниво ЕС.
Процедурите по разрешаване на работа с генетично модифицирани организми в контролирани условия, освобождаването им в околната среда и пускането им на пазара, определени от Закона за генетично модифицираните организми, включват изработване на оценка на риска, нейното оценяване от Консултативната комисия по генетично модифицирани организми към министъра на околната среда и водите, както и произнасяне по всеки отделен случай.
Оценката на риска включва резултати от извършени експерименти и наблюдения и подробен план за наблюдение на потенциални краткосрочни и дългосрочни последици за човешкото здраве и ефекта върху околната среда от освобождаването на ГМО в околната среда и пускането им на пазара.
Консултативна комисия по ГМО е съставена от хабилитирани учени от различни области на науката, в чиито компетенции е проверката на достоверността и пълнотата на информацията, съдържаща се в подаденото заявление, точността на извършената оценка на риска, адекватността на плана за наблюдение, на предвидения контрол, на начините за третиране на отпадъците и на плановете за спешни действия при аварии. Комисията излиза със становище на база на направената оценка за всеки конкретен ГМО. По този начин всяко заявление подлежи на научна оценка, като се вземат предвид конкретните обстоятелства и условия, по които се изразява положително или отрицателно становище, след което се прави обществено обсъждане. В процедурата участват и ЕК и държавите-членки, които могат да изпратят свои коментари и информация, свързана с конкретното досие. Крайното решение, издадено от министъра на околната среда и водите, се основава на становището на комисията, резултатите от общественото обсъждане и получените коментари на ЕК и държавите-членки.
В проекта на ЗИД на ЗГМО са въведени възможности за ограничения и забрани, които ще се прилагат в случай, че е издадено разрешение, но е налична нова или допълнителна информация за негативни ефекти от ГМО, която е станала известна след издаването на разрешението, или въз основа на нови научни знания.
Поради общия пазар на Европейския съюз, разрешението за пускане на пазара на даден ГМО се взема централизирано, с активното участие на всички държави членки. Не се допуска налагане на забрани, отнасящи се за отделни държави-членки. Изисква се и се извършва обстойна оценка на риска за човешкото здраве и околната среда от заявителя, която се разглежда и от компетентните органи на всички страни членки и от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ). На базата на становището на всички страни-членки и ЕОБХ и след вземане на решение на ниво ЕС, се издава или се отказва издаването на съответното разрешение. Ако оценката на риска показва, че даденият ГМО може да окаже неблагоприятно влияние в конкретния случай, както и ако решението в рамките на ЕС е отрицателно, това е законово основание за отказ за издаване на разрешение.
Съвместното съществуване на генетично модифицирани култури с традиционно и биологично земеделие се обезпечава на национално ниво с определените технологични норми за пространствена изолация по групи култури, включени в Приложение № 2 към Закона за генетично модифицирани организми, както и с условията и мерките за съвместното съществуване, които се предвижда да бъдат включени в Наредбата за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и пускането им на пазара.
В законодателството на ЕС по отношение на ГМО няма общи забрани, забраната за отделни ГМО се налага на базата на утвърдени процедури, които са достатъчно рестриктивни и достатъчно открити, за да бъде взето под внимание всяко негативно въздействие, което е известно или което може да се предполага, както и мнението на заинтересованите, така че да бъдат защитени техните интереси.
В Закона за генетично модифицираните организми са заложени устойчиви механизми за гарантиране на сигурността по отношение на околната среда и човешкото здраве и предвижданите промени няма да окажат въздействие върху тези механизми. Процедурите са открити и освен участие на учените и администрацията, включват и това на обществеността; на практика са информирани всички заинтересовани, които могат да изразят своето мнение, което се взема предвид при издаването на разрешението или постановяването на отказ.
Що се отнася до политиката на Министерството на околната среда и водите, свързана с генетично модифицираните организми, тя винаги е била изключително отговорна и ръководена от разбирането, че най-важни са безопасността и гаранциите за липса на негативно въздействие върху хората и околната среда. В случаите, когато има съмнение за съществуващ риск или възможност от възникване на такъв, винаги се е прилагал принципът на предпазливостта, който е залегнал в основата на европейските директиви в областта на опазване на природата, и в частност в директивите в областта на генетично модифицираните организми.
Колкото до правото на всяка държава да се позовава на защитната клауза, позицията на МОСВ е била винаги в подкрепа на страните, които са взели такова решение. В този смисъл няма никакво основание да бъде смятано, че предвижданите изменения и допълнения на закона могат да намалят сигурността или да либерализират режима за издаване на разрешения по Закона за генетично модифицираните организми.
Най-интересната част от цялата работа, можете да прочетете ТУК!
Процедурата по чл 226(ДЕО) няма наказателен характер. Тя има за цел да мотивира държавите членки да изпълнят своите задължения доброволно.....и т.н. и т.н.....Можете да прочетете подробно за каква дълга и разтеглива процедура става въпрос и колко хиляди възможности има България да лавира и да използва, за да защити националните си интереси, още повече като се има предвид за какви фатални и непоправими последици става дума, и че ако допуснем и най-малката грешка, цената, която ще трябва да плащаме е несъизмерима с каквито и да било санкции от Евр. съюз, а тук дори не става дума и за наказателна процедура.
Определено някой ни хвърля прах в очите с Евр. директиви и процедури, като в същото време ще си счупи краката от бързане, дано му мине номера, преди да сме се усетили.
И-мейли, тел.обаждания, срещи с всички заинтересовани браншови организации:
Нали ви е ясно, че ако се либерализира ГМО това ще е най-добрата реклама на България до края на света...
Браншовите асоциации по:
Туризъм, екотуризъм, селски туризъм
Хотелиери
Ресторантьори
Винопроизводители!!!!
Производители на памук и облекла
Тютюнопроизводители
Нали ви е ясно, че ако се либерализира ГМО това ще е най-добрата реклама на България до края на света...
Браншовите асоциации по:
Туризъм, екотуризъм, селски туризъм
Хотелиери
Ресторантьори
Винопроизводители!!!!
Производители на памук и облекла
Тютюнопроизводители
Ето Ви и още един сайт www.banGMfood.org - там има посочени 10 причини за да не допуснем ГМО. Нека тези с професионален английски ги преведат и да направим и тях на листовки, ако става.
Notar, аз мога да преведа това-онова. За да не се повтаряме, обаче (няколко човека да правят едно и също), нека синхронизираме например при тебе кой какво да преведе и на кого да го изпрати. Може да ми пишеш на пощата.
Notar, аз мога да преведа това-онова. За да не се повтаряме, обаче (няколко човека да правят едно и също), нека синхронизираме например при тебе кой какво да преведе и на кого да го изпрати. Може да ми пишеш на пощата.
) 
Какво мислите да си платим реклама в 24ч и Труд?
http://www.europarl.europa.eu/pdf/welcome_brochures/for_you/work … ng_for_you_bg.pdf на стр 15. в долната половина прочетете
да внесем спешно петицията ни там?
да внесем спешно петицията ни там?
10 причини защо не ни трябват генно модифицирани храни
Ефектът на растящите цени на храните сe чувства не само от купувачите, но и от бедните, развиващи се страни. В този контекст генно модифицирани (ГМ) храни се рекламират като средство да се изхрани света. Но това е трик. ГМ храни не само не са ни нужни, а има неопровержими доказателства, че изобщо не ни трябват.
1. ГМ храни няма да разрешат кризата с храната
Доклад на Световната банка от 2008г. заключава, че увеличаващата се продукция на биогориво е главната причина за растящите цени на храните. ГМ гигантът Монсанто лобира най-вече за биогорива- култури, които се отглеждат за горива, а не за храна. В същото време той извлича огромни печалби от кризата с храната и я използва за ПР възможност за ГМ храните.
“ Кризата с климата се използва за реклама на биогоривата , което създаде кризата с храната, а сега кризата с храната съживява финансите на ГМ индустрията". -- Даниел Хауден, кореспондент в Африка за Индепендент
“Циникът в мен смята, че те използват кризата с храната като трамплин за ГМ храните. Разбирам защо го правят, но аргументите, че така ще преустановят световния глад и суша са пълна глупост." -- Проф.Денис Мърфи, завеждащ отдела по биотехнология в Университета Гламорган, Уелс
2. ГМ храните не увеличават реколтите
Въпреки обещанията, ГМ храните не са увеличили реколтите. Напротив, най-разпространената ГМ култура- соята отчита намалени реколти.
“Да сме наясно. До днес, 2008 година няма ГМ култура с увеличена реколта, няма и ГМ култури, които са по-издръжливи на суши, намляват замърсяването от торовете или спасяват почвите." -- Д-р Дъг Гуриан- Шерман, бивш биотехнолог към Американската агенция за защита на околната среда и съветник в американското правителство по храните и лекарствата
3. ГМ култури увеличават употребата на пестициди, а не ги намаляват според статистиката в САЩ
“Обещанието е, че по-малко химикали ще се използват. Това не е истина." -- Бил Кристинсон, Президент на Американската национална фамилна фермерска асоциация.
4. Има по-добри начини да се изхрани света
Огромно и важно изследване на ООН, Световната Банка, от 400 учени, прието от 58 страни, заключава, че ГМ храните не помагат на глобалното селско стопанство и не спомагат за премахването на глада и бедността. Има по-добри алтернативи.
5. Други фермерски технологии имат повече успех
Органични методи за борба с насекомите и паразитите са доказано високо ефективни, особено в развиващите се страни. Други технологии като Асистирана селекция се очаква да увеличат продуктивността на глобално ниво и то безопасно.
“Тихата революция в картографирането на гените ни помага да разбираме културите по-добре. Ще има огромен ефект в агрикултурата." Проф. Джон Снейп, началник на отдела по генетика на културите, Център Джон Иннес
6. ГМ храните не са безопасни за консумация
Генетичната модификация е груба и неточна методика за внасяне на чужд генетичен материал (от вируси, бактерии) в култури, това има непредсказуеми последствия. Няма изследвания за безопасността им или те са малко и винаги показват опасности за здравето. Има само един непълен тест с хора.
“Имаме много мощна технология, която бързо се въвежда, но никой не мисли за последствията" -- Д-р Сузан Вюртеле, Американската агенция за защита на околната среда, токсиколог.
7. Тайно се дават ГМ храни на селскостопански животни, без съгласието на консуматорите
Месото, яйцата, сиренето, млякото от такива животни се внасят в Европа без изискване да има предупреждение върху етикетите им. Ефектът от ГМ храните е негативен за здравето на животните, следва да е така и за хората, консумиращи продуктите им.
8. Никой не след за ефекта на ГМ храните върху здравето
Смята се, че в САЩ тези храни се ядат от години, но никой не следи ефекта им върху здравето на хората. Трансмазнините -- предишни модерни храни се оказа след години, че са причина за милиони смъртни случаи.
9. ГМ и не ГМ култури не могат да съществуват отделно
Контаминацията на органичните култури с ГМ култури се увеличава. Незаконно засаден ГМ ориз е замърсил нормални посиви на ориз в Америка, в канада органичната реколта от рапица е била унищожена. В Испания същото е станало със замърсяването на органичните семена от ГМ семена и заключението на изследване в тази област е било, че разграничаването им е невъзможно.
Времето е дошло да се избере между ГМ храни или органичните храни.
“Ако на някои хора се разреши да култивират, продава и консумират ГМ храни, скоро никой няма да може да избира чисти храни, чиста биосфера. Веднъж ако се въведат, както зайците в Австралия, ситуацията е необратима." -- Роджър Левет, специалист по устойчиво развитие
10. Не можем да се доверим на ГМ компании
Големите ГМ фирми имат ужасна история с токсини замърсявания и измами. ГМ храните им дават патенти и монопол в сферата на хранителната индустрия, затова са изгодни за тях. Те преследват фермери за "кражби" на патентовани семена, дори, когато тези семена са пръснати от вятъра или от насекоми.
“Фермерите са съдени, че имат ГМ семена в полетата си, които не са купили, не искат и не използват, нито продават." -- Том Уайли, фермер от Северна Дакота
http://www.gmwatch.org/10-reasons-why-we-dont-need-gm-foods#13
Ефектът на растящите цени на храните сe чувства не само от купувачите, но и от бедните, развиващи се страни. В този контекст генно модифицирани (ГМ) храни се рекламират като средство да се изхрани света. Но това е трик. ГМ храни не само не са ни нужни, а има неопровержими доказателства, че изобщо не ни трябват.
1. ГМ храни няма да разрешат кризата с храната
Доклад на Световната банка от 2008г. заключава, че увеличаващата се продукция на биогориво е главната причина за растящите цени на храните. ГМ гигантът Монсанто лобира най-вече за биогорива- култури, които се отглеждат за горива, а не за храна. В същото време той извлича огромни печалби от кризата с храната и я използва за ПР възможност за ГМ храните.
“ Кризата с климата се използва за реклама на биогоривата , което създаде кризата с храната, а сега кризата с храната съживява финансите на ГМ индустрията". -- Даниел Хауден, кореспондент в Африка за Индепендент
“Циникът в мен смята, че те използват кризата с храната като трамплин за ГМ храните. Разбирам защо го правят, но аргументите, че така ще преустановят световния глад и суша са пълна глупост." -- Проф.Денис Мърфи, завеждащ отдела по биотехнология в Университета Гламорган, Уелс
2. ГМ храните не увеличават реколтите
Въпреки обещанията, ГМ храните не са увеличили реколтите. Напротив, най-разпространената ГМ култура- соята отчита намалени реколти.
“Да сме наясно. До днес, 2008 година няма ГМ култура с увеличена реколта, няма и ГМ култури, които са по-издръжливи на суши, намляват замърсяването от торовете или спасяват почвите." -- Д-р Дъг Гуриан- Шерман, бивш биотехнолог към Американската агенция за защита на околната среда и съветник в американското правителство по храните и лекарствата
3. ГМ култури увеличават употребата на пестициди, а не ги намаляват според статистиката в САЩ
“Обещанието е, че по-малко химикали ще се използват. Това не е истина." -- Бил Кристинсон, Президент на Американската национална фамилна фермерска асоциация.
4. Има по-добри начини да се изхрани света
Огромно и важно изследване на ООН, Световната Банка, от 400 учени, прието от 58 страни, заключава, че ГМ храните не помагат на глобалното селско стопанство и не спомагат за премахването на глада и бедността. Има по-добри алтернативи.
5. Други фермерски технологии имат повече успех
Органични методи за борба с насекомите и паразитите са доказано високо ефективни, особено в развиващите се страни. Други технологии като Асистирана селекция се очаква да увеличат продуктивността на глобално ниво и то безопасно.
“Тихата революция в картографирането на гените ни помага да разбираме културите по-добре. Ще има огромен ефект в агрикултурата." Проф. Джон Снейп, началник на отдела по генетика на културите, Център Джон Иннес
6. ГМ храните не са безопасни за консумация
Генетичната модификация е груба и неточна методика за внасяне на чужд генетичен материал (от вируси, бактерии) в култури, това има непредсказуеми последствия. Няма изследвания за безопасността им или те са малко и винаги показват опасности за здравето. Има само един непълен тест с хора.
“Имаме много мощна технология, която бързо се въвежда, но никой не мисли за последствията" -- Д-р Сузан Вюртеле, Американската агенция за защита на околната среда, токсиколог.
7. Тайно се дават ГМ храни на селскостопански животни, без съгласието на консуматорите
Месото, яйцата, сиренето, млякото от такива животни се внасят в Европа без изискване да има предупреждение върху етикетите им. Ефектът от ГМ храните е негативен за здравето на животните, следва да е така и за хората, консумиращи продуктите им.
8. Никой не след за ефекта на ГМ храните върху здравето
Смята се, че в САЩ тези храни се ядат от години, но никой не следи ефекта им върху здравето на хората. Трансмазнините -- предишни модерни храни се оказа след години, че са причина за милиони смъртни случаи.
9. ГМ и не ГМ култури не могат да съществуват отделно
Контаминацията на органичните култури с ГМ култури се увеличава. Незаконно засаден ГМ ориз е замърсил нормални посиви на ориз в Америка, в канада органичната реколта от рапица е била унищожена. В Испания същото е станало със замърсяването на органичните семена от ГМ семена и заключението на изследване в тази област е било, че разграничаването им е невъзможно.
Времето е дошло да се избере между ГМ храни или органичните храни.
“Ако на някои хора се разреши да култивират, продава и консумират ГМ храни, скоро никой няма да може да избира чисти храни, чиста биосфера. Веднъж ако се въведат, както зайците в Австралия, ситуацията е необратима." -- Роджър Левет, специалист по устойчиво развитие
10. Не можем да се доверим на ГМ компании
Големите ГМ фирми имат ужасна история с токсини замърсявания и измами. ГМ храните им дават патенти и монопол в сферата на хранителната индустрия, затова са изгодни за тях. Те преследват фермери за "кражби" на патентовани семена, дори, когато тези семена са пръснати от вятъра или от насекоми.
“Фермерите са съдени, че имат ГМ семена в полетата си, които не са купили, не искат и не използват, нито продават." -- Том Уайли, фермер от Северна Дакота
http://www.gmwatch.org/10-reasons-why-we-dont-need-gm-foods#13
Рафаил, писах ти ЛС, но и твоята кутия е пълна. Искам да сложа превода на един сайт с твое позволение. Исках да те питам какво да пиша под статията.
Парадизио, на теб не мога отново да пиша и отговоря.Кутията се изчерпва само с толкова ЛС-та, защото имаш 0 на брой публикации.
За популяризация ще помогнем. Ще дадем връзка на нашия сайт.
За други неща относно сайта, казвай, но с превод няма да мога да помогна, защото времето ми е ограничено. По платформите например / ако ползваш готова /, плъгини, модули. Също така можем да ти помогнем с хостинг, ако нямаш свой. Стига да те устройва скоростта му.
На останалите се извинявам, че пиша тук.
Парадизио, на теб не мога отново да пиша и отговоря.Кутията се изчерпва само с толкова ЛС-та, защото имаш 0 на брой публикации.
За популяризация ще помогнем. Ще дадем връзка на нашия сайт.
За други неща относно сайта, казвай, но с превод няма да мога да помогна, защото времето ми е ограничено. По платформите например / ако ползваш готова /, плъгини, модули. Също така можем да ти помогнем с хостинг, ако нямаш свой. Стига да те устройва скоростта му.
На останалите се извинявам, че пиша тук.
Мизи, това за Иван Костов при Ризова ли става въпрос?
Току-що го прочетох тук: http://fro-spam156-/news_19138/Iv_Kostov_Jeleva_beshe_i_moia_kan … eto_na_Balgariia/