Държавата иска да ни конфискува имотите

Разбира се, че законът ще разрешава за всеки един, за когото е получен сигнал за укрити доходи, да бъде поканен от съответните органи, като му се даде разумен срок писмено да докаже доходите си за определен минал период, както и платените годишни данъци за тях.

Ако в дадения срок не представи съответните доказателства - да се предприемат съответните наказателни мерки.

Вместо компетентните органи да установяват дали някой укрива доходи, ще се даде възможност на лицето самО да докаже че доходите му са законно придобити. Аз проблем не виждам.

- точно това означава. Ако си спомняте един глупав закон през 90те според който български граждани, нерегистрирани като живеещи в чужбина нямаха право да имат сметки в чужбина. Тоест, ако сте живели в САЩ, примерно и се приберете да живеете в БГ нямате право да имате спестовни сматки там, дори от порядъка на дребни суми като 50-60 ООО долара за текущи нужди. Не помня как стояха нещата с инвестиционните влогове. Аз, между другото, нямам и никога не съм имала имот или банкова сметка на мое име в БГ, въпреки че имам БГ-гражданство и то по рождение, още от раждането си. Законите там винаги са били такива, че да прецакат средния човек.

Аха, ето това е сериозно, наистина. Затова питах кое е притеснителното. Не съм юрист и ми беше трудно да разбера проблема.

monda Благодаря и на теб за пояснението.

- е къде ги тези имоти под 60000 лева?


Точно това ме притеснява и мене. Не знам как бих доказала собствени доходи ако трябваше да доказвам прехвърлен от родители имот, например. Много е сложно. Въпреки, че за играчите това е детска работа - вземат един документ от Аруба, Мозамбик или Буркина Фасо, че вземат дивиденти от собствен бизнес там и готово. Такива страни бол, стига да познаваш точните хора. И тогава кой страда, средностатистическия българин, който има двустайка в центъра на София от баба си, едвам свързва двата края и през ум не му минава да фалшифицира такива документи, а и не знае как. Аз, примерно, винаги мога да занеса един документ, че мъжът ми е продал имот в Париж за 200000 евра преди 2 години, даже могат да проверят, не е лъжа. Обаче с тези пари може да сме купили вила в Португалия или Испания, а с пари от незаконна дейност да съм си купила въпросния имот в БГ. И кво?

Във Великобритания има подобен закон, но касае само чужди граждани, а не британци. И пак с добър адвокат богатите се измъкват. Една позната туркиня я бяха емнали за апартамент за половин милион в Лондон. Не можаха да и го конфискуват, винаги има вратички. Нея даже данъци не можаха да я накарат да плати а от 20 години беше плащала върху около 8-9000 на година - смешно малка сума като се има предвид, че доходи под 8000 лири стерлинги не се облагат.

Много фирми имат вратички, примерно плащат малки заплати, но големи консултантски хонорари в държави без данъци, иди ги гони! И най-важното е, че е законно навсякъде

Не ми харесва този закон и това е. И във Франция родители прехвърлят имущество на деца за да платят по-малко данъци. Поне няма нужда да лъготят като в БГ с документи за покупко-продажба.

Имат предвид това, че данъчната оценка винаги е  по-ниска от пазарната, но това се промени. Вече не става въпрос за разлика в пъти. В провинцията може и да влизат повечето имот в тая граница, но в Сф - тц.

Боянке, не съм се  притеснила конкретно за себе си, а за това, което се случва в държавата.

Погледни са нотариалниа акт, там като стойност на имота е записана данъчната оценка ( защото 80% ако не и повече от сделките се обявяват като сделки по данъчна оценка, а не по пазарна).

минзи Разбирам те. Просто се опитвам да разбера същината на проблема. Много години се тревожех за случващото се в страната и сега ми се ще, когато се тревожа да е за нещо по- конкретно. В случая това започва да ми мирише на прост популизъм.

ей го нотар чете, да каже какви са дан. оценки  сега и откога са такива.

Баси - човек не може да пръдне на спокойствие 
Ако се хващате за данъчните оценки - само имотите в големите градове ще бъдат засегнати, ако закона се приеме в тази му формулировка, която коментирате, така че споко. Поне аз де  - в Дмитровград поне досега оценка 60000 на имот не съм виждал, освен промишлените. Плюс това данъчните оценки се вдигнаха в последните 5-6 години - преди това бяха ниски. Затова е и безмисления спор тук, защото не е ясна ситуацията с оценяването на придобитото имущество, и с две думи - притеснявате се за нероден Петко - да приемат закона, пък тогава ще мислим. Лично аз, ако е в тази му форма, която се коментира тук - не виждам ББ или закона му да докарат и една година на власт! Но пък е и факт, че трябва да се направи нещо, за да се види как Маргина само с два туша в живота си е направил още в началото на 90-те къща за милион в Драгалевци или как две ченгета имат имение колкото един град веднага след напускането си на полицията. И случайно ли точно синовете на великата /не мечка/ а кметица на Несебър по татово време, правят първите и най-сочни сделки с имоти в общината и Сл.бряг. Дали това ще е този закон или друго - ще видим.
Нещо още да питате?

Това не е вярно. Ето ти актуална информация от днес: данъчната оценка на апартамент е 41825 лв. пазарната цена е 61000 ЕУР. Сделката е изповядана днес. Апартамента е в кв. Красна поляна , София. Разлика между данъчна оценка и пазарна стойност 77480 лв, или почти двойно.

                                                  ПРОЕКТ

  
ЗАКОН ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО



Глава първа

ОБЩИ  ПОЛОЖЕНИЯ

            Чл. 1. (1) С този закон се уреждат условията и редът за налагане на обезпечителни мерки и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
(2) На отнемане по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество, което не подлежи на възстановяване или не е отнето в полза на държавата, или конфискувано по други закони.
Чл.2. Целите на този закон са предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от престъпление или друг вид незаконна дейност.


Глава втора

ОРГАНИ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ

Чл. 3. (1) Комисията за установяване на незаконно придобито имущество, наричана по-нататък "комисията", е специализиран държавен орган за извършване на проверка и установяване на имущество, което е придобито от незаконна дейност.
           (2) Комисията е юридическо лице със седалище София и първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Комисията е постоянно действащ орган, който се подпомага от администрация.
          (3) Комисията е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Председателят на комисията се назначава от министър-председателя, заместник-председателят и двама от членовете се избират от Народното събрание, а един от членовете се назначава от президента на републиката.
          (4) Членовете на комисията се назначават, съответно избират, за срок 5 години с право на не повече от два последователни мандата.
           (5) Членове на комисията могат да бъдат дееспособни български граждани, които не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, имат висше юридическо или икономическо образование и най-малко 5 години стаж по съответната специалност. Председателят на комисията е лице с висше юридическо образование.
           (6) Членовете на комисията не могат да:
           1. упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества, кооперации, държавни предприятия или юридически лица с нестопанска цел;
          2. получават възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права.
            (7) Правомощията на членовете на комисията се прекратяват предсрочно от съответния орган при:
        1. смърт;
        2. подаване на оставка;
        3. обективна невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 6 месеца;
        4. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание за умишлено престъпление от общ характер;
        5. несъвместимост по ал. 6;
        6. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
          ( При прекратяване на правомощията на член на комисията на негово място се назначава, съответно избира, нов член от съответната квота, който изпълнява мандата  до изтичането му.
           (9) Териториални звена на комисията са териториалните дирекции.
           (10) Органи на комисията в производството по установяване на имущество, придобито от незаконна дейност, са директорите на териториалните дирекции и инспекторите в тези дирекции. За директори на териториалните дирекции се назначават лица с висше икономическо или юридическо образование.
           (11) Комисията приема устройствен правилник за организацията и дейността си, който се обнародва в "Държавен вестник".
(12) Стажът на лицата  ал. 5 и ал. 10, както и на лицата, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и правоспособност, се зачита за стаж по специалността съгласно Закона за съдебната власт.
(13) Стажът на лицата по ал. 5 и ал. 10, и на лицата, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността.
(14) Членовете и служителите на комисията не могат да членуват в политическа партия или коалиция, организация с политически цели, както и да извършват политическа дейност.
        
Чл.4. Председателят на комисията:
         1. представлява комисията;
2. организира и ръководи дейността;
         3. насрочва и ръководи заседанията;
         4. контролира и отговаря за изпълнението на бюджета;
         5. издава наказателни постановления за извършени нарушения по този закон.

Чл. 5. (1) Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание.
           (2) Основното месечно възнаграждение на заместник-председателя е 90 на сто от възнаграждението на председателя.
          (3) Другите членове на комисията получават основно месечно възнаграждение в размер 85 на сто от възнаграждението на председателя на комисията.
          (4) Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

Чл. 6. (1) Комисията взима решения за:
            1. образуване и прекратяване на производство за установяване на незаконно придобито имущество;
2.  удължаване на срока по чл.14;
            3. внасяне в съда на искане за налагане на обезпечителни мерки и за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконна дейност;
4.сключване на съдебна спогодба;
            5. назначаване на директорите на териториалните дирекции;
6. определяне на инспекторите по предложения на директорите на териториалните дирекции;
            7. осъществяване на други правомощия, предвидени в този закон.
            (2) Решенията на комисията се приемат с мнозинство повече от половината от членовете. Решенията по ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 се мотивират.
           (3) Комисията представя на Народното събрание, президента на републиката и Министерския съвет годишен доклад за дейността си до края на март на следващата година, който се публикува на страницата на комисията в Интернет.

        Чл. 7. Членовете и служителите на комисията задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 8. (1) Носенето на служебно оръжие се осъществява при условията и по реда на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.
    (2) Председателят на комисията със заповед определя между служителите с достъп до класифицирана информация с ниво „Строго секретно” тези, които могат да носят служебно оръжие.
   
           Чл. 9. Информацията, която е станала известна на органите за установяване на имущество, придобито от незаконна дейност, при осъществяване на правомощията им по този закон, не подлежи на разгласяване.

Глава трета

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД КОМИСИЯТА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО

Раздел I
Основание за започване на производство.

Чл. 10. (1) Производството по този закон се образува за установяване на  несъответствие между  имуществото на проверяваното лице и неговите доходи, което надвишава  60 000 лв.
(2) Производството се образува с решение на комисията въз основа на уведомления от органите по чл. 11,  по сигнали на граждани, на държавни органи, юридически лица и организации,  които съдържат конкретни данни, както и в други случаи по преценка на комисията.

Чл. 11. (1) Органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции по чл. 3, ал. 10 за всеки случай на образувано наказателно производство за някое от престъпленията по изброените текстове на Наказателния кодекс:
1. чл. 108а, ал. 1 и 2; чл. 109, ал. 1 и 2;
2. чл. 116, ал. 1, т. 7 и 10;
3. чл. 142 и 142а;
4. чл. 155, 156, 159;
5. чл. 159а - 159в;
6. чл. 195, ал. 2 и 3 и 196а;
7. чл. 199;
8. чл. 201 - 203;
9. чл. 209 - 211, чл. 212, ал. 3, 4 и 5, чл. 212а, 213;
10. чл. 213а - 214;
11. чл. 215, ал. 2, т. 1;
12. чл. 217;
13. чл. 220 и 225в;
14.  чл. 227в, 227г и 227е;
15. чл. 233, 234, 234а, 234б и 235;
16. чл. 242 - 242а;
17. чл. 243 - 246 и чл. 249 - 252;
18. чл. 253 и 253а, ал. 1 и 2 и чл.
19. чл. 254б, чл. 255 – 256, чл. 259 и 260;
20. чл. 278, 278б  и 280
21. чл. 282, 283 и 283а;
22.  чл. 301 - 306;
23. чл. 308, ал. 2, 3 и 5 и чл. 310;
24. чл. 319а, ал. 2 – 5, чл. 319б, ал. 3 и чл. 319д, ал. 2;
25. чл. 321, ал. 1 - 3 и ал. 5, чл. 321а и чл. 327, ал. 1 - 3;
26. чл. 337, чл. 339, чл. 346, ал. 2, т. 4 , ал. 3, ал. 5 и ал. 6, чл. 349а, ал. 2;
27. чл. 354а, чл. 354б, ал. 4 - 6 и чл. 354в, ал. 1 – 3;
(2) Органите на Националната агенция за приходите и на Агенция „Митници” уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на образувано административнонаказателно производство по:
1. чл.176,  177 и  180 от Закона за данък върху добавената стойност;
2. чл. 73 и 77 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
3. чл. 15 – 17, чл. 151, чл. 267, чл. 268, чл. 270 и чл. 277 от Закона за корпоративното подоходно облагане;
4. чл. 233, ал. 1 - 3, чл. 234 - чл. 235, ал. 1 от Закона за митниците;
5. чл. 19, чл. 122-124 и чл. 275 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
            (3) Министерството на правосъдието уведомява директорите на съответните териториални дирекции за всеки случай на образувано наказателно производство в друга държава или влязла в сила присъда на чуждестранен съд срещу български граждани за престъпления, аналогични на посочените в ал.1.
(4) Бюрата за съдимост при районните съдилища и Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието уведомяват комисията за лицата, осъждани два или повече пъти с влязла в сила присъда за умишлени престъпления от общ характер в течение на период от шест години, независимо дали са реабилитирани.
(5) Органите, които извършват проверка  за конфликт на интереси по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси уведомяват комисията при установяването му.

                        Чл.12. Уведомлението съдържа информация за:
           1. лицето, срещу което е образувано наказателно или административнонаказателно производство или производство по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;
           2. извършеното престъпление или нарушение или установения конфликт на интереси;
           3. периода на престъпна дейност или на извършване на нарушението, или на  изпълнение на публична длъжност при наличие на конфликт на интереси;
           4. имуществото на лицето, ако има данни за това.

 Чл.13. Длъжностни лица, на които в кръга на службата им станат известни обстоятелства относно придобиването пряко или косвено на имущество от незаконна дейност, са длъжни да съобщят за това на органите по чл. 3, ал. 10 и да им предоставят сведенията, с които разполагат.
   
Чл. 14. Производството по този закон започва с проверка, която не може да продължи повече от 10 месеца. По изключение комисията има право еднократно да удължи този срок с три месеца.

Чл. 15. (1) Органите по чл. 3, ал. 10 извършват проверки и събират доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито незаконно.
(2)Органите имат право да искат съдействие и сведения от всички държавни и общински органи, търговци, банки, кредитни институции, други юридически лица, нотариуси и частни съдебни изпълнители.
(3) Задължените лица представят поисканата информация в срок до един месец.
   
Чл. 16. Държавните органи предоставят на органите по чл. 3, ал. 10  достъп до информационните си фондове и регистри по ред, определен със съвместни инструкции.

Чл. 17. Органите по чл. 3, ал. 5 и 10 могат да поискат от съда разкриването на банковата тайна по чл.62, ал.6, т.4 от Закона за кредитните институции и тайната по чл. 35 от Закона за пазарите на финансови инструменти, когато това е необходимо за целите на този закон.

 Чл. 18. (1) Органите по чл. 3, ал. 10 проверяват:
          1. имуществото, правното основание за придобиването му и неговата стойност;
          2. трансформацията на имуществото;
          3. доходите на проверяваното лице;
          4. платените от проверяваното лице публичноправни задължения към държавата и общините;
         5. обичайните и извънредните разходи на проверяваното лице;
         6. данъчните декларации на проверяваното лице;
         7. други обстоятелства, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му от проверяваното лице, членовете на неговото семейство и третите лица.
         (2) При осъществяване на проверката по ал. 1 органите по чл. 3, ал. 10 имат право да:
         1. изискват обяснения от проверяваното лице;
         2. назначават вещи лица;
         3. събират писмени доказателства;
         4. изискват от физически лица сведения, обяснения и документи с оглед установяването на произхода и стойността на имуществото;
        5. изискват нормативно определените документи за произхода на средствата и начина на придобиване и разпореждане с имуществото на юридическото лице;
        6. събират и проверяват и други доказателства от значение за изясняване произхода на имуществото;
        7. извършват проверка в жилищни  и служебни помещения и изземват предмети и книжа съдържащи данни, които могат да имат значение за производството по този закон.
 (3) В случаите по ал. 2, т. 7, когато не е възможно да се вземат копия, извлечения или записи, се изземват оригиналите.

Чл. 19. (1) Органите по чл. 3, ал. 10 имат право да изискват от проверяваното физическо лице да представи в 14-дневен срок писмена декларация за:
            1. притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти и моторни, сухопътни или водни плавателни средства, ограничени вещни права върху недвижими имоти, парични влогове, ценни книжа, произведения на изкуството, движими археологически ценности, дялово участие в търговски дружества, вземания, патенти, търговски марки и промишлени образци;
          2. списък на неговите и на членовете на семейството му банкови сметки в страната и в чужбина;
          3. източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;
          4. извършените през проверявания период сделки с недвижими имоти, движими вещи, дялове и акции в търговски дружества и друго имущество от съответното лице и членовете на неговото семейство, както и източниците на средствата за извършването на тези сделки;
           5. задълженията към трети лица, когато те са отразени в годишните данъчни декларации.
          (2) Когато лицето по ал. 1 е починало, декларацията се изисква от неговите наследници и заветници.
          (3) Декларация по ал. 1 може да се изиска и от третите лица, които са придобили имущество от проверяваното лице, както и от лицата, за които има данни, че са придобили на свое име имущество със средства на проверяваното лице.
         (4) При проверка на имуществото на юридически лица декларация се изисква от лицата, които ги представляват, управляват или контролират, както и от всички лица, които са ги представлявали, управлявали или контролирали през проверявания период. В декларацията се посочват съответно обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 5, отнасящи се до юридическото лице по чл. 24.
           (5) Органът, поискал представянето на декларацията определя периода, за който се отнася.
             (6) Образецът на декларацията по ал. 1 се утвърждава от комисията и се обнародва в "Държавен вестник".

 

                                                      Раздел II

                                             Предмет на отнемане

          Чл. 20. (1) По реда на този закон се отнема имущество, за което не се доказва законен произход, ако има несъответствие между имуществото и доходите на лицето, което надвишава 60 000 лева.
 (2) В тези случаи от лицето се отнема незаконно придобитото имущество за разликата над  60 000 лева.
 (3) Ако лицето е починало, имуществото се отнема от неговите наследници или заветници до размера на полученото от тях.
(4) На отнемане подлежи и имущество, прехвърлено на трети  лица, които са го придобили на свое име със средства на проверяваното лице, чийто източник е незаконен, или са знаели или предполагали за незаконния произход на имуществото или че се  прехвърля, за да се избегне  неговото отнемане или да се прикрие произхода или действителните права върху него.

Чл. 21. Сделките с незаконно придобито  имущество са недействителни по отношение на държавата, когато са:
 1. безвъзмездни сделки, сключени с трети физически и юридически лица;
             2. възмездни сделки, сключени с трети физически и юридически  лица.

Чл. 22. Подлежи на отнемане при условията и по реда на този закон и имуществото, прехвърлено през проверявания период на съпруг, лице, с което проверяваното лице се намира във фактическо съжителство, бивш съпруг, роднини по права линия без ограничение в степените, по съребрена линия – до четвърта степен включително и по сватовство - до втора степен включително, както и  лица, свързани с проверяваното лице.

 Чл.23. До доказване на противното се смята придобито изцяло за сметка на проверяваното лице имуществото, придобито по време на брака в:
1. законов режим на общност;
2. законов режим на разделност;
3. договорен режим.

Чл. 24. При условията и по реда, определени в този закон, се отнема в полза на държавата и имуществото, придобито от незаконна дейност, което е включено в имуществото или е придобито от юридическо лице, контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго физическо или юридическо лице. Имуществото се отнема и в случаите на правоприемство на юридическото лице.

Чл.25. Стойността на придобитото или отчужденото от проверяваните лица имущество се определя по следния начин:
1. за имущество, придобито от държавата или обществени организации – по покупната цена;
2. за имущество, придобито от граждани и юридически лица, или за построени сгради – по пазарни цени към момента на придобиването или по време на построяването;
3.  за отчужденото имущество - по пазарни цени към момента на отчуждаването.

Чл.26 (1)  В случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло трансформирано в друго имущество, на отнемане подлежи трансформираното имущество.            
 (2)  Когато имуществото e  прехвърлено на трети добросъвестни лица по възмезден начин или когато липсва, се присъжда неговата равностойност към момента на прехвърлителната  сделка.
Чл. 27. Правата на държавата по този закон се погасяват с изтичането на 25-годишна давност. Давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото. Давността се прекъсва със започване на производствата по чл.14  и чл.45


Глава четвърта

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНИ МЕРКИ И ОТНЕМАНЕ В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА ИМУЩЕСТВО, ПРИДОБИТО ОТ НЕЗАКОННА ДЕЙНОСТ


Раздел I

Обезпечителни мерки

Чл. 28. (1 ) Налагането на обезпечителни мерки върху имущество, придобито от незаконна дейност, се извършва по решение на комисията въз основа на доклад на директора на съответната териториална дирекция.
 (2) Комисията прави мотивирано и подкрепено с доказателства по този закон искане за налагане на обезпечителните мерки пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по адреса на седалището на юридическото лице, а в случаите, когато в имуществото са  включени недвижими имоти - по местонахождението на имота с най-висока  данъчна оценка.

Чл.29  (1)  Съдът  налага  следните обезпечителни мерки:
 1. възбрана върху недвижим имот или кораб;
 2 запор на движими вещи, вземания на длъжника и участие на длъжника в юридически лица;
 3. запор на банковите сметки на длъжника;
 4. запор върху дълготрайни материални активи по балансова стойност на контролираното юридическо лице.
 5. други подходящи мерки
 (2) Обезпечението обхваща и лихвите и придобиването на други граждански плодове от имуществото, върху което е наложена.
 (3) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска.

            Чл. 30. (1) Съдът се произнася в 2-дневен срок от постъпване на искането с определение, с което допуска или отказва налагането на обезпечителната мярка. Определението, с което се допуска обезпечението, подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Определението, с което се допуска или отказва обезпечение може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда

Чл.31 (1) След влизане в сила на определението за налагане на обезпечителни мерки съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, когато това е необходимо за:
1. лечение или други неотложни хуманитарни нужди на лицето, върху чието имущество са наложени обезпечителни мерки, или на член на неговото семейство;
           2. плащане на издръжка;
3.плащане на публичноправни задължения към държавата;
           4.плащане на възнаграждения за положен труд;
           5. задължително социално и здравно осигуряване;
           6. заплащане на разноски, необходими за запазването и поддръжката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки;
          7. заплащане на разноски във връзка с производството по този закон;
          8. заплащане възнаграждението на синдика в производство по несъстоятелност.
          (2) Разрешението се издава за всеки конкретен случай по мотивирана молба на заинтересованото лице, а когато се отнася до плащане на задължение към държавата – по искане на комисията въз основа на предложение на директора на съответната териториална дирекция.
(3) В тези случаи съдът се произнася в 2 - дневен срок от постъпването на молбата.
            (4) Имущество, което подлежи на бърза развала или запазването му е свързано с големи разходи, се продава от органите на Националната агенция за приходите по реда, определен в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като получената сума се внася в специална банкова  сметка.
(5) При опасност от разпиляване, унищожаване, укриване или разпореждане с имуществото съдът може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхранява това имущество.

Чл. 32. (1) При запор на движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).
 (2) В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.
(3) В случаите, когато запорът се налага върху гражданско въздухоплавателно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху въздухоплавателното средство, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо държавата.
(4) В случаите, когато запорът се налага върху земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съобщение за наложения запор се изпраща до общината, в чийто регистър подлежи на регистрация запорираната земеделска или горска техника. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху земеделската или горската техника, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо държавата.

Чл.33. (1) Запорът върху  върху ликвидни и изискуеми вземания, които  проверяваното лице има към физически и юридически лица, се налага  с изпращането на запорно съобщение.
(2) Запорът се смята наложен от момента на връчване на запорното съобщение. Запорното съобщение се изпраща на проверяваното лице, на третото задължено лице и на банката, в които третото задължено лице има сметки.
(3) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника и да я предаде на съдебния изпълнител.
(4) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.

Чл.34. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от  проверяваното лице.

 Чл.35. До доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения превозни средства, офиси, каси или сейфове.

 Чл.36. Налагането на запор върху вземания по изпълнителни листове се извършва чрез опис и изземване  на изпълнителните листове от  съдебния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на изпълнителните листове в банка се съставя протокол.

Чл.37. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става по номинална стойност  чрез опис и изземване на книжата  от съдебния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на наличните ценни книжа в банка се съставя протокол.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от момента на получаване на запорното съобщение.
(3) Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и дружеството. От момента на получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител. Централният депозитар оповестява незабавно на съответния регулиран пазар за наложения запор.
(4) Запорът върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистъра на държавните ценни книжа.
(5) Запорът върху ценни книжа има действие от момента на връчването на запорното съобщение.
( 6 ) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по  ценната книга.
 (7) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
 ( Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до дружеството и има действие от датата на получаване на запорното съобщение. По искане на съдебния изпълнител запорът се вписва по реда за вписване на особен залог върху дялове от търговски дружества в търговския регистър.

Чл. 38. Налагането на запор върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето й по сметката на съдебния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на Българската народна банка за деня за съответната валута.
Чл. 39. (1) Налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб се извършва чрез вписване на обезпечителната заповед от съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след възбраната, не може да се противопостави  на публичното вземане на държавата.
(2) За наложената възбрана върху кораб се изпраща съобщение до изпълнителна агенция „Морска администрация” за вписване в съответните регистри на корабите. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху кораба, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо държавата.

Чл. 40. (1) Доколкото в този закон не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския процесуален кодекс. Комисията може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно.
(2) От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.
(3) Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от  проверяваното лице след запора.
(4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на държавата.

Чл. 41. По искане на комисията съдът може да отмени наложената обезпечителна мярка, ако в хода на производството се установи, че имущество, върху което е наложена мярка, има законен произход .

 Чл. 42. В случаите на производство по несъстоятелност или за прекратяване на юридическото лице или на едноличния търговец, което е започнало след налагането на обезпечителни мерки, имуществото, спрямо което са наложени обезпечителни мерки по реда на този закон, се изключва от масата на несъстоятелността, съответно от имуществото, подлежащо на ликвидация.

 Чл.43. За неуредените в този раздел случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

 Чл. 44.(1) По реда на този закон може да се наложи и обезпечение върху имущество на територията на Република България, придобито от извършена в страната или чужбина незаконна дейност,  за което има искане от  компетентните органи на друга държава.
   (2) Обезпечението се налага,  ако е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.


                                        

Раздел  ІІ

Производство пред съда за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконна дейност

            Чл. 45.(1) След налагане на обезпечителни мерки върху имуществото на проверяваното лице, въз основа на мотивирано заключение на директора на съответната териториална дирекция,  комисията  приема решение за предявяването на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата.
(2) Искът се предявява  пред окръжния съд по постоянния адрес на лицето, съответно по седалището на юридическото лице, в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки.
(3) Когато в имуществото, подлежащо на отнемане, са  включени движими вещи и недвижим имот, искането се внася в окръжния съд по местонахождението на недвижимия имот, а в случаите, когато в имуществото са включени повече от един недвижим имот - по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.
            (4) Окръжният съд образува дело и обнародва в "Държавен вестник" обявление, съдържащо: номера на делото, данни за постъпилото искане, опис на имуществото. В тримесечен срок от обнародването на обявлението трети лица, които заявяват самостоятелни права върху отделни обекти от имуществото, могат да предявят искове в рамките на образуваното производство.
 (5) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата,  посочени в чл. 20-24.
 (6) Ответниците са длъжни да изчерпят всичките си възражения в това производство.

            Чл. 46. (1) Съдът заседава в открито заседание с участието на прокурор.
            (2) В производството се приемат  всички доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс.
(3 ) Тежестта за доказване, че имуществото има законен произход, носи лицето, което го е придобило.
 (4) Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред.
             (5) При отхвърляне на искането за отнемане в полза на държавата на имуществото съдът отменя наложените обезпечителни мерки.

Чл.47. (1) Страните по делото могат да сключат спогодба,  според която от ответника се отнемат не по-малко от 50 % и не повече от 90 % от имуществото.
(2) Предмет на спогодбата може да бъде само имущество, което се намира на територията на Република България.
 (3) Спогодбата, за която трябва да даде съгласие и участващия по делото прокурор, се отразява в съдебния протокол и се одобрява с определение на съда.
 (4) Спогодбата има значението на влязло в сила решение. От момента на одобряването й имотите, за които се отнася, преминават в собственост на държавата.
 (5)  Разноските за производството остават в тежест на страните, както са направени.


                                                    



Раздел III

Отговорност за вреди

Чл. 48.  За вреди, причинени от незаконни действия или бездействия, извършени във връзка с този закон, държавата носи отговорност при условията и по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
                                                
                                                    Раздел ІV

            Изпълнение върху отнетото от държавата имущество
                                                  
Чл.49 (1) Вземанията на държавата по влезли в сила съдебни решения за отнемане, по реда на този закон, са публични държавни вземания.
(2) За отнети с влязло в сила съдебно решение вещни права върху недвижими имоти се съставят в три екземпляра актове за държавна собственост в 7-дневен срок от представяне на решението от органите по чл.3, ал.10 пред областния управител по местонахождението на имотите. Първият екземпляр се съхранява в звено „Държавна собственост”, вторият се представя в службата по вписванията в 3 –дневен срок от утвърждаването, а третият чрез КУНПИ се представя на министъра на финансите. За неуредените въпроси във връзка с актуването на отнетите вещни права върху недвижими имоти се прилага Закона за държавната собственост и правилника за приложението му.
(3) Удостоверяването на собствеността и вписването на  държавата в съответните публични регистри като собственик на отнети активи, извън посочените по ал.2, се извършва съгласно действащото законодателство,  след представяне на влязлото в сила съдебно решение от органите по чл.3, ал.10 пред компетентните държавни органи.
(4) Влезлите в сила съдебни решения за отнемане, издадените въз основа на тях изпълнителни листове, документите по ал.2 и ал.3, както и други документи, необходими за изпълнение на решението за отнемане се изпращат от КУНПИ на министъра на финансите в 3-дневен срок от окомплектоване на преписката. Министърът определя публичен изпълнител, който пристъпва  към събиране на държавните вземания и осребряване на отнетото имущество по реда на дял ІV на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, незабавно след получаване на преписката.  
(5) В министерството на финансите се създава и води регистър, в който се отбелязват влезлите в сила съдебни решения за отнемане по реда на този закон, описание на отнетото имущество, публичният изпълнител, на който е възложено изпълнение на решението.
(6)   Публичният изпълнител изнася обособени части от недвижими имоти или идеални части от вещни права, отнети в полза на държавата на публична продан в случай, че в 14 – дневен срок от получаване на покана за това собствениците на другите обособени части, съответно на останалите идеални части откажат, изрично или мълчаливо, да ги изкупят по пазарни цени към момента на продажбата.
(7) По изключение, отнети в полза на държавата активи по реда на този закон могат да бъдат предоставени за безвъзмездно управление на ведомствата и общините. Предоставянето се извършва по реда на Закона за държавната собственост и правилника за приложението му.


Глава пета

МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

          Чл. 50. Комисията за установяване на незаконно придобито имущество, обменя информация за целите на този закон с компетентните органи на други държави и с международни организации въз основа на международни актове и международни договори, които са в сила за Република България.


Глава шеста
       АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 51. (1) За нарушение на  задължението по чл. 15,ал.3 на виновните длъжностни лица се налага глоба от 1000 до 5000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато нарушението по чл. 15, ал.3 е извършено от търговско дружество, банка или друга кредитна институция, се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20000 лв.
(3) За нарушение по чл. 18, ал. 2, т. 4 на виновните лица се налага глоба от 500 до 2000 лв.




                           ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ



§ 1. По смисъла на този закон:
 1. „Имущество” е активи от всякакъв вид, материални или нематериални, движими или недвижими, юридически документи или актове, удостоверяващи правото на собственост върху такива активи или други права, свързани с тях.
            2. "Контролиране на юридическо лице" е правото за назначаване или освобождаване на мнозинството от членовете на управителния или контролния орган на юридическото лице, притежаване на мнозинството от акциите или дяловете с право на глас и управление на дейността на юридическото лице въз основа на договор.
3. „Незаконна дейност” е всяка дейност, извършена на територията на Република България или извън нея, която съставлява престъпление или нарушение според българското право.
4. „Незаконно придобито имущество” е имущество, за което се предполага, че е придобито пряко или косвено от незаконна дейност, тъй като не съответства на доходите на лицето и за произхода му не е установен законен източник.
§ 2. За неуредените в този закон случаи се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

            § 3. Образуваните пред  комисията производства  по Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, за които още не е внесен иск пред съда,  се довършват по реда на този закон.
    
§ 4. Разпоредбите на чл. 3, ал. 12 и 13 се прилагат съответно и за заварените членове и служители на комисията, считано от датата на назначаването им.

§ 5.  В тримесечен срок от влизането в сила на този закон председателят на комисията осигурява изпълнението на чл. 3, ал. 14.

§ 6.  Комисията приема правилника по чл. 12, ал. 11 в двумесечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 7. Инструкциите по чл. 16 се издават в едногодишен срок от влизането в сила на този закон.

§ 8. Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (Обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г., изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 20.12.2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 12, 32 и 42 от 5.06.2009 г.) се отменя.

§ 9. В Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63 , 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53 , 57, 59, 108 и 109 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32 и 41 от 2009 г.) в чл.74, ал.1, т.3 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на незаконно придобито имущество”.

§ 10. В Закона за кредитните институции (Обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г., изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24 и 44 от 2009 г.) в чл.62, ал.6, т.4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на незаконно придобито имущество”.

§ 11. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (Обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г.) в чл.3, ал.2 и в чл.12 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на незаконно придобито имущество”.

§12. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (Обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.,  изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 3.08.1999 г., бр. 18 от 2003 г.,  бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г.,  бр. 50 и 69 от 2008 г., бр. 42, 47 и 82 2009 г.) в чл.25, ал.2 думите „Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменя със „Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество”.

§ 13. В Закона за пазарите на финансови инструменти (Обн., ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм., бр. 109 от 2007  г., бр. 69 от 2008 г., бр. 24 от 2009 г.) в чл.35, ал.6, т.4 думите „Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност” се заменят с „Комисията за установяване на незаконно придобито имущество”.

Проект-10.11.09

МОТИВИ
КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТО ИМУЩЕСТВО



Регламентацията на материята, свързана с възможностите на държавата да отнеме имущество, придобито от престъпна дейност, и практиката по прилагането на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), наложиха извод за необходимост от промени в тази материя. Необходимостта от промени е продиктувана и от направените препоръки в Доклада на Европейската комисия относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и оценка от 22.07.2009 г. В доклада е отбелязано, че определените в действащия закон условия, при които се замразява имущество, придобито от престъпна дейност, са прекалено ограничителни и не съответстват на действителната ситуация с престъпността в България.
Внимателно и задълбочено беше анализиран чуждият опит в областта по предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от престъпна дейност - Закон за възстановяване на активи от 1996 г. в Република Ирландия; Закон за облагите от престъпна дейност от 2002 г. във Великобритания; практиката на Международната междуинституционална мрежа за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (CARIN).
С приемането на ЗОПДИППД през 2005 г. беше създадена и Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Вече приключи нейното структурно изграждане и тя работи по изпълнението на задълженията, възложени й от ЗОПДИППД. За периода от създаването й до този момент Комисията е образувала 450 производства за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, наложила е 350 обезпечителни мерки върху установени имущества на обща стойност над 500 млн лева и е образувала 171 дела за отнемане на престъпно придобито имущество на обща стойност над 100 млн лева. Този богат опит също обоснова предложенията за промени с оглед подобряване процеса на откриване, обезпечение и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Тъй като промените са многобройни и важни и се отнасят както да съдържанието на разпоредбите по същество, така и до строежа на нормативния акт, се предлага отмяната на действащия Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност и замяната му с нов закон.

Предложените разпоредби най-общо се отнасят до следното:

Най-съществените изменения се отнасят до изцяло новата концепция за духа и приложното поле на закона.
За да се противодейства в по-голяма степен на организираната престъпност и корупцията, в обхвата на закона се предвижда да попадне имущество, стойността на което е несъразмерна на доходите на дадено лице и за чийто произход не е установен законен източник, без да се търси престъпен характер на дейноста по придобиването му. Производството се образува с решение на комисията въз основа на уведомления от органите по чл. 11,  по сигнали на граждани, на държавни органи, юридически лица и организации,  които съдържат конкретни данни, както и в други случаи по преценка на комисията.
Уведомленията се отнасят за образувано наказателно производство за конкретно посочени престъпления, за лицата, осъждани два или повече пъти с влязла в сила присъда за умишлени престъпления от общ характер в течение на период от шест години, независимо дали са реабилитирани, и за образувано административнонаказателно производство за констатиране на извършено нарушение по конкретни текстове от данъчните и митническите закони. Целта на направеното предложение е да се предотврати получаването на имуществени облаги от лица, дори когато с действията си не са осъществили престъпен състав от НК, но чрез незаконната си дейност имуществено са се облагодетелствали. Още повече, че в редица европейски държави този въпрос законодателно е уреден и е логично да намери отражение и в българския закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
Предвижда се поизводството по закона да се провежда и спрямо лица при установен конфликт на интереси по смисъла на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
   Кръгът от престъпления по НК, посочени в чл. 11, ал.1, също се разширява, като същевременно се прави прецизиране по отношение на такива деяния, при извършването на които реално не може да се придобие имущество на значителна стойност. Общото за всички тези престъпления е, че те могат да бъдат разглеждани като източник на непозволени от закона имуществени облаги. Това са деяния, в резултат на които извършителите кумулират значителни средства и поради това е неоснователно да бъдат извън приложното поле на закона, а е логично да бъдат включени в основанията за образуване на производство по реда на закона.
Във връзка с разширяване на приложното поле на закона производството се образува и по сигнали на граждани, на държавни органи, юридически лица и организации,  които съдържат конкретни данни, както и в други случаи по преценка на комисията.
Предлагат се промени по отношение дейността на членовете и служителите на Комисията, изискваща юридическа преценка кога и какви действия да се предприемат във връзка с установяването, обезпечението и отнемането на имуществото на проверяваните лица. Още повече, че органите на комисията осъществяват процесуалното представителство на държавата пред съда в производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, поради което времето, през което те осъществяват своите функции, следва да се признава за юридически стаж. Времето, през което членовете и служителите на комисията осъществяват своята трудова дейност чрез извършване на  икономически анализ на събраната информация във връзка с производството по установяване, обезпечение и отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност, също следва да се признава за стаж по съответната икономическа специалност. В тази насока, предвид спецификата в дейността на Комисията, е необходимо да се предложи застраховане и защита на живота и здравето на личността и самоохрана на длъжностните лица на комисията, чиято дейност е пряко и непосредствено свързана със събиране, анализ и оценка на доказателства за образуване на производство по смисъла на закона. Тази отговорност и опасност е аналогична на отговорността и опасността на органите на МВР, МО и ДАНС.
Предложението за въвеждане на задължение за търговците, банките, кредитните институции, нотариусите и частните съдебни изпълнители за предоставяне на информация в едномесечен срок е обвързано с регламентирания десетмесечен срок на проверката по чл. 14 от закона, в който срок следва да бъде събрана и анализирана цялата информация за имуществото на проверяваното лице, за да бъде образувано производство по реда на закона.
По реда на този закон се отнема имущество, за което не се доказва законен произход, ако има несъответствие между имуществото и доходите на лицето, което надвишава 60 000 лева. В тези случаи от лицето се отнема незаконно придобитото имущество за разликата над  60 000 лева.
Предлага се разширяване кръгът на лицата, получили имущество от проверяваното лице, като това имущество ще подлежи на отнемане – добавя се лицето, с което проверяваното лице се намира във фактическо съжителство.
С оглед разкриването на персонална симулация, чрез която се прикрива действителния собственик на придобитото имущество, то ще може да се отнеме от подставеното лице не само, когато то е съпруг или непълнолетно дете на проверяваното лице, но и във всички останали случаи, при които са налице обичайно близки отношения на доверие между лицата – това са роднините на проверяваното лице по права линия без ограничение на степените, а по съребрена – до четвърта степен включително.
В случаите, когато незаконно придобитото имущество е било частично или изцяло трансформирано в друго имущество, на отнемане подлежи трансформираното имущество.  Такава разпоредба до този момент не е била предвидена. Прехвърлянето на полученото от незаконна дейност имущество по своето правно естество е вид трансформация на това имущество, поради което е справедливо на отнемане да подлежи и сумата, получена от проверяваното лице при прехвърлянето на това имущество или равностойността му в хипотезите на неговата липса.
В същия чл. 26, в ал. 2 се въвежда пояснение, че на отнемане подлежи и имуществото, когато то е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, а когато липсва, се присъжда неговата равностойност. В действащата редакция на този текст законодателят е използвал израза „заплатена стойност”, когато говори за отнемане на полученото от проверяваното лице, което е прехвърлило своето имущество, придобито от незаконна дейност, на трето добросъвестно лице. Тъй като заплащането на равностойността на имуществото се извършва основно с парични средства, възниква въпросът дали на отнемане подлежи равностойността на отчужденото или липсващо имущество.
Разпоредбата на чл. 25 регламентира начина за определяне на стойността на имуществото. Липсата на разпоредба, която да урежда този въпрос, създава сериозни затруднения при прилагането на закона. Стойността на имуществото е от значение при съпоставянето на доходите на проверяваното лице с изразходваните средства за придобиването на това имущество с оглед обосноваване или отхвърляне на презумпцията, че е придобито от незаконна дейност.
Предвижда се образуването на производствата по закона да е основание за прекъсване на погасителната 25-годишна давност. Липсата на основания до този момент за прекъсване на давностния срок би довела до хипотези, при които същият ще изтече в хода на образувано вече производство.  Това от своя страна обезсмисля част от дейността на органите на Комисията, тъй като създава предпоставка за отхвърляне исковете за отнемане на имущество единствено на формално основание. Освен това представлява допълнителна мотивация за злоупотреба с процесуални права от страна на проверяваните лица с цел прекомерно протакане на съдебните дела, респективно погасяване правата на държавата.
Съществено значение имат уредбата, предлагана в глава четвърта относно условията и реда за налагане на обезпечителни мерки. Промените са свързани с необходимостта процедурата по налагане на обезпечителни мерки да бъде регламентирана в този закон с цел съкращаване на срокове, бързина и оперативност. Уредбата е конкретизирана и детайлизирана.
Съобразно новата философия на закона е усъвършенствана правната уредба на съдебното производство за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от незаконна дейност. Изведено е в отделен раздел и съществените моменти са:
Започването на съдебното производство по този раздел не е обвързвано с  влязла в сила осъдителна присъда срещу проверяваното лице, а само с основателното предположение, че дадено лице е придобило незаконно имущество на значителна стойност. Такава е и направената препоръка в Доклада на Комисията до Европейския парламент относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 22.07.2009 г. 
Възможността страните да сключат спогодба се урежда за първи път.  Спогодбата има значението на влязло в сила решение. От момента на одобряването й имотите, за които се отнася, преминават в собственост на държавата.
Не на последно място, значително занижените санкции и глоби в действащия закон, които не отговарят на действителната житейска обстановка в страната, налагат тяхната актуализация.
Особено внимание следва да се обърне на изричното определяне в Допълнителните разпоредби към проекта на:
1.   понятието „незаконно придобито имущество” - имущество, за което се предполага, че е придобито пряко или косвено от незаконна дейност, тъй като не съответства на доходите на лицето и за произхода му не е установен законен източник.
2. понятиета „незаконна дейност” - всяка дейност, извършена на територията на Република България или извън нея, която съставлява престъпление или нарушение според българското право.

Предложеният нов закон безспорно ще допринесат за предотвратяване и ограничаване на възможностите за извличане на облаги от незаконна дейност и предотвратяване разпореждането с имущество, придобито от такава дейност. Така ще се постигне в още по-голяма степен и защита на правата и интересите на гражданите и ще се гарантира правовия ред в държавата, при това без да се налага осигуряването на допълнителни финансови средства.





МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                     БОЙКО БОРИСОВ

Това са законопроекта и мотивите към него, качени на сайта на Министерството на правосъдието.
Интересни моменти:

"Чл. 10. (1) Производството по този закон се образува за установяване на  несъответствие между  имуществото на проверяваното лице и неговите доходи, което надвишава  60 000 лв.
(2) Производството се образува с решение на комисията въз основа на уведомления от органите по чл. 11,  по сигнали на граждани, на държавни органи, юридически лица и организации,  които съдържат конкретни данни, както и в други случаи по преценка на комисията."

"Чл.25. Стойността на придобитото или отчужденото от проверяваните лица имущество се определя по следния начин:
1. за имущество, придобито от държавата или обществени организации – по покупната цена;
2. за имущество, придобито от граждани и юридически лица, или за построени сгради – по пазарни цени към момента на придобиването или по време на построяването;
3.  за отчужденото имущество - по пазарни цени към момента на отчуждаването."

"§ 1. По смисъла на този закон:
 ...
4. „Незаконно придобито имущество” е имущество, за което се предполага, че е придобито пряко или косвено от незаконна дейност, тъй като не съответства на доходите на лицето и за произхода му не е установен законен източник."

Без коментар!!!

Само ще добавя и следното съобщение публикувано на страницата със законопроектите:


Дали, ако по-нискоинтелигентните и параноиците не бяха обърнали внимание, нямаше ей така да си мине в този му вид? 

Аз пък искам форум. Да се виждат тези проекти - от първият вариант до последният. Да се виждат коментарите на хората (специалистите). Да може човек да чете, да мисли, да сравнява.
Представете си човек на изпит и въпроса е "колко прави 2+2". Той казва 5, тя казва - върни се и помисли, той написва 6, а преди да отиде, някой му подсказва: "не е 6, 3+3 е 6". Ами нормално е след 10 опита да познае, но не е нормално да вземе изпита.
Представете си по проект е къща с външна тоалетна. Някой казва - по-добре да е вътрешна тоалетна... И какво от това, ако крайният вариант е небостъргач (каква дума си имаме). Т.е. калпавият проект обезмисля всички коментари, участия и становища: "МП благодари на всички, които изпратиха бележки и изразиха становища по проекта".