подсъзнанието може всичко 19

Благодаря ти, Desss  
Относно егото попаднах на това:
"Страхът от смъртта е страх от загубата на идентичност, от изчезването на егото. Дори когато човек се откаже от всичко друго, привързаността към живота остава."/ Свами Вишну Девананда/
И още нещо, над което много често се замислям- пречистващата сила на прошката.
Наближава един от най- хубавите християнски празници .
Иска ми се да успея да простя  и ще се опитам да го направя .
Досега си мислех, че лесно прощавам, но защо ли често у мен остава споменът от лошото, което са ми сторили?
Ето това прочетох и ще се опитам да се освободя от такива чувства:
"Самосъжалението е знак, че не си си простил, че си такъв, какъвто си. Съжалението към друг е знак, че те е страх на теб самия да не ти се случи нещо подобно. Има разлика между съжаление и състрадание. Състраданието е това, което избавя от страданието. То е по-фино чувство и не е свързано с егото. Състрадаваш, защото виждаш, че човекът минава през трудност, но знаеш, че трябва да мине през това, за да разбере нещо и да се развие. Не състрадаваш, защото те е страх за теб. Ти си там и си готов да го подкрепиш. Не бягаш и не чукаш на дърво."

Мисля, че е по-добре да сме СЪПРИЧАСТНИ, а не състрадателни, защото съ-страданието също включва страдание, пък на мен вече не ми се страда - по никакъв начин - ни за себе си, ни за другите:)))))))

В "Притчите на Крион" има доста материал за размисъл кой кой е бил в живота ни. Точно хората, които са ни "направили нещо лошо" (всъщност това са предварителни договорености преди инкарнацията и те нищо лошо не са ни направили, направили са това, което е трябвало), обикновено са ни накарали да се замислим и да се променим. Когато човек го осъзнание, споменът за "лошото" отпада от самосебе си. И го знам от опит. Става промяна на гледната точка, промяна на ъгъла, под който гледаме нещата.

Аз все още вървя по пътя на страданието, не съм се отърсила от него.
Всъщност си мисля, че като страда , човек  влиза в положението на  страдащите.
Ако можеше без страдания, първо Христос щеше да спаси света без страдания.
Може би страданието се появява там, където няма осъзнатост ,може би страдайки вървим по пътя на осъзнаването .
Съпричастността според мен e равносилна на  помощ, на желание и воля да помогнеш на човека до теб .
Много са отрезвителни и поучаващи притчите на Крион ,и не само те.

Това беше шега. Добре, да трансформираме това. Според мен би станало нещо такова:
АЗ СЪМ ЛЮБОВ БЕЗ УСЛОВИЯ

Всъщност това върши работа във всяка друга ситуация на разделение. Всяко разделение и полярност е от егото. В сърдечната чакра няма разделение.

 
промяната на вкусове и предпочитания може да се обясни и с различното ДНК на донора, нали?

Да обесня малко преди да отида на работа.

АЗ СЪМ ЛЮБОВ БЕЗ УСЛОВИЯ означава, че нямам нужда някой да е красив, умен, образован ....... за да го обичам. Означава, че виждам Твореца във всеки човек. А това, че някой не усеща още кой е, че още не си е припомнил, че е  БОЖЕСТВЕНОТО СЪЩЕСТВО, това е само временно, и това ще стане. Колкото повече хора си припомнят, толкова по-лесно става за другите да го сторят.

Приятен ден на всички!   

Това е 

"Аз пък ти казвам следното: Най-висшият избор е този, който предизвиква най-голямото добро за теб.
Както всяка дълбока духовна истина, това твърдение е подложено веднага на неправилно тълкуване. Мистерията се прояснява малко в момента, в който решиш какво е най-голямото „добро", което можеш да направиш на себе си. И когато най- най-висшият избор е направен, мистерията се разсейва, кръгът се затваря и най-голямото добро за теб става най-голямото добро за другия.
Разбирането на това може да вземе повече от един живот, а прилагането му още повече, защото тази истина обгръща друга - още по-велика. Каквото правиш за Себе Си, го правиш за друг. Каквото правиш за друг, го правиш за Себе Си."
Това е откъс от Разговори с Бога- и за мен е може най-точното определяне на егото- кой си и какъв си в отношенията с останалите 

нещо старо, но пък нали така и така никой не чете назад  та е като ново 

Молитвата на Света Тереза:

Нека в днешния ден цари мир.

Довери се на Господ, че ти си точно там, където трябва да бъдеш.

Не забравяй безкрайните възможности, родени от вярата.

Използвай даровете, които си получил.

Премини през любовта, която ти е дадена.

Бъди доволен, знаейки, че си Божие чедо.

Позволи на това присъствие да проникне до костите ти.

Позволи на душата ти да пее, танцува, възхвалява и обича свободата.

Тя е там за всеки един от нас.


Света Тереза е известна като Светица на Малките Пътища.
А още и като покровител на всички, които отглеждат цветя.
Смисълът, в който тя вярва: малките неща в живота да се правят добре и с много любов.

Нейното цвете е розата.

 

Здравейте, момичета  Чета Ви от много време и мисля, че е време да ви благодаря сърдечно за чудесните темички, който "сътворявате". Намирам се в труден период сега и се опитвам да изплувам сама И винаги, когато ми докривее и нещо се отчая, влизам тук и чета всичко ПОЗИТИВНО, написано от вас. Продължавайте все така и нека носим любов и добрина в сърцата си.

да го тръсна и тук, че повече хора четат 

http://www.facebook.com/#/group.php?v=wall&ref=nf&gid=39788071288

ако някой иска да се включи 

Градът на кладенците
Хорхе Букай

   Градът не бил населен с хора, както всички оста­нали градове по света. Градът бил населен с кладенци. Живи... но все пак кладенци. Кладенците се различавали помежду си не са­мо по мястото, на което били изкопани, но и по устието си (тоест отвора, който ги свързвал с вън­шния свят). Имало кладенци заможни и пищни, с гърла от мрамор и скъпоценни камъни; скромни кладен­ци от тухла и дърво и други, по-бедни, с прости дялани отвърстия, които излизали на повърхност­та на земята.
   Общуването между обитателите на града става­ло от устие на устие и новините бързо обикаляли от единия до другия му край.
   Един ден в града се появила „мода", която си­гурно била родена в някое градче на човеци. Според тази нова идея, всяко самоуважаващо се Живо същество трябвало да се грижи много повече за вътрешността, отколкото за външността си. Не повърхността била важна, а съдържанието.
   И така кладенците започнали да се пълнят с предмети. Някои се пълнели с бижута, златни монети и скъпоценни камъни. Други, по-практични, се на­пълнили с домакински електроуреди и механични апарати. Имало и такива, които заложили на из­куството и започнали да се пълнят с книги, с идео­логически манифести и специализирани списания.
   Минало време.
   Повечето кладенци се напълнили толкова, че не им останало място за нищо повече.
   Не всички кладенци били еднакви, така че, до­като някои се примирили с положението, други ре­шили, че трябва да направят нещо, за да продъл­жат да побират предмети във вътрешността си... На един от тях му хрумнало, че вместо да сгъс­ти съдържанието, може да увеличи вместимостта си, като се разшири.
   Не минало много време и други започнали да му подражават. Всички използвали голяма част от енергията си, за да се разширяват и печелят по­вече пространство във вътрешността си. Един кладенец, малък и отдалечен от центъра на гра­да, наблюдавал как другарите му се разширявали извънмерно. Казал си, че ако продължават да рас­тат по същия начин, очертанията на различните кладенци щели скоро да се слеят и всеки щял да загуби самоличността си...
   Може би тази мисъл станала причина да му хрум­не, че другият начин да увеличи вместимостта си бил да расте не на широчина, а на дълбочина. Да стане по-дълбок, вместо по-широк. Скоро осъз­нал, че всичко, което имал у себе си, правело та­зи задача невъзможна. Ако искал да бъде по-дъл­бок, трябвало да се изпразни от цялото си съдър­жание...
   В началото се уплашил от празнотата. Но след това, когато видял, че няма друга възможност, го направил. Изпразнен от собствеността си, кладенецът за­почнал да става по-дълбок, докато останалите присвоявали нещата, от които се бил освободил...
   Един ден нещо изненадало кладенеца, който растял навътре. Вътре, много дълбоко в себе си... намерил вода!
   Дотогава никой кладенец не бил намирал вода.
Кладенецът преодолял изненадата си и започ­нал да си играе с водата на дъното - мокрел сте­ните си, пръскал устието си и най-накрая изва­дил водата на повърхността. Дъждът бил единственият, който понякога на­появал града, но той впрочем се оказвал доста ос-к ьден. И така почвата около кладенеца, съживе-на от водата, започнала да се пробужда.
   Семената в недрата й покълнали и се превър­нали в трева, в детелини, цветя и крехки стъбълца, които по-късно станали дървета... Животът избликнал в цветове около отдалечения кладенец, когото започнали да наричат Оазиса. Всички го питали как е успял да постигне това чудо.
Не е никакво чудо - отвръщал Оазиса. - Тряб­ва да се търси вътре, в дълбочина.
Мнозина пожелали да последват примера му, но се отказали от тази идея, когато разбрали, че за
да бъдат по-дълбоки, трябвало да се изпразнят. Продължили да се разширяват все повече, за да се пълнят с нови и нови неща...
В другия край на града друг кладенец решил да поеме риска да се изпразни... И също започнал да става по-дълбок... И също стигнал до вода...И също напръскал наоколо, с което създал вто­ри зелен оазис в града...
Какво ще правиш, като свърши водата? - пи­тали го.
Не знам какво ще правя - отговарял. - Но за­сега колкото повече вода вадя, толкова повече из вира.
   Минали няколко месеца преди голямото откри­тие.
   Един ден, почти случайно, двата кладенеца раз­брали, че водата, която всеки от тях намерил на дъното си, е една и съща...
   Че подземната река, която минавала през еди­ния, напоявала дълбините на другия.
   Осъзнали, че пред тях се откривал нов живот.
    Не само можели да общуват от устие на устие, на повърхността, като всички останали, но чрез търсенето си познали нов и таен начин да контак­туват.
  Така открили дълбокото общуване, до което сти­гат само онези, които имат смелостта да се из­празнят от съдържанието и да търсят в дълбини­те на съществото си всичко, което имат да дадат...


Благодаря Ви, че Ви има! 

Постът на balevski   ме "предизвика" да публикувам долния откъс:

Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска
Александър Свияш

1. Човек, идвайки на света, може да прави в него всичко, което си поиска (естествено, без да нанася вреда на другите и без да извършва насилие по отношение на тях). Но той ни¬що не бива да счита за "свое" и не трябва да идеализира как¬вито и да било земни ценности. Той се намира всичко на всичко на една кратка екскурзия в нашия свят и трябва да се от¬нася към успехите и неудачите си като към игра.
2. Ако човек започне да придава прекалено голямо значение на материалните или духовните ценности,,т.е. да ги идеали¬зира, то неговият "акумулатор за преживявания" се препълва и Животът се заема с   духовното му "възпитание". Той раз¬рушава тъкмо онези ценности,   които са били излишно идеа¬лизирани, доказвайки по този начин илюзорността на негови¬те убеждения.
3.  Ако човек не разбира тези сигнали и продължава да на¬рушава правилата за пребиваване   в нашия свят, то предс¬рочно му се отнема животът.
4.    Ако човек преразгледа отношението си към света и към хората и престане да придава прекомерно значение на своите очаквания или идеи, на Живота повече няма му се на¬лага да го поучава - уроците са били усвоени. В резултат на това човек ще може да се избави от заболявания във всякакъв стадий на развитие, както и от каквито и да било труднос¬ти, неприятности, нещастни случаи и от всичко останало, което му пречи да живее.

1. "Акумулаторът за преживявания" се запълва по тръба, която се нарича "Идеализация на земните и духовните цен¬ности". По нея може да постъпва течност, образувана от вашето неправилно отношение към живота

Тръбата, по която се натрупват нашите "грехове" - това е идеализирането на земните и духовните ценности, към които може да бъдат отнесени прекомерните привързаности на човек към следните аспекти на живота:
Пари и материални ценности. Почти на всички хора не достигат парите и материалните блага (освен на мили¬ардерите, но те не са чак толкова много). И все пак идеализация възниква едва тогава, когато вие постоянно преживявате по отношение на доходите си и смятате, че с такива средства просто не може да се живее. Красота и външна привлекателност. Подобна идеализация имаме тогава, когато непрекъснато се безпокоите как изглеждате, достатъчно ли сте красиви, добре обле¬чени, коафирани и т.н.
Работа. Много хора са "работохолици" и дори не могат да си представят живота без любимата работа. Затова те периодично получават первания по носа във вид на неуспехи в делата си, или пък съвсем остават без рабо¬та.
Тялото и физическото здраве. Това означава, че вие из¬вънредно много се безпокоите в случаите, когато въз¬никват някакви неразположения, и презирате хората със слабо физическо здраве.
Семейство, деца. Този вид идеализация се поражда, ко¬гато сте уверени, че обезателно трябва да имате се¬мейство или дете, а с това възникват усложнения. Или пък когато имате ясен модел за това, как трябва да се държат съпрузите, как трябва да се уреждат взаимоот¬ношенията между тях, как да си разпределят задълже¬нията в семейството, как да възпитават децата и т.н. Ре¬алният живот често не съответства на вашите очаква¬ния, поради което вие потъвате в продължителни пре¬живявания.
Секс във всичките му разновидности. Вие можете в мис¬лите си да преспите с всички девойки (за жените - с всички мъже) и да нямате реални интимни контакти за¬ради плахост, мнителност и т.н. Или пък постоянно се тревожите за това, дали сте достатъчно добър любовник (любовница). Или да придавате на интимните контакти извънредно значение, оценявайки ги като голяма жертва или пък удар по вашето самолюбие.
Увлечения, хобита. Този аспект от живота ни се прев¬ръща в идеализация само тогава, когато човек прекале¬но високо оценява своите успехи в някакъв вид увлече¬ния (включително спорт и политика) и се дразни тогава, когато някой изказва съмнения в тях. Предмет за преживявания може да стане всъщност каквото и да било. Например - умението да ловите риба, да готвите, да подстригвате, да се пързаляте на ролкови кънки и.т.н. Току що изложихме някои от най-разпространените видове материални (и не дотам) ценности, които хората са склонни да преувеличават.
Възможни са и други претенции към материал¬ния свят, но те се срещат малко по-рядко: •     Власт. Мнозина обичат властта, но не всички имат въз¬можност да я упражняват.  Мъжете искат да получат власт в обществото или на работата, жените я използват в семейния живот. Самата власт не е вредна, наказва се жаждата за власт и наслаждението от използването й, в случай че по този начин се унижават други хора, а също опитите за тотален контрол над заобикалящия ни свят.
•     Вяра, доверие. Мнозина отдават живота си, опитвайки се да реализират измислени от някого модели - демок¬рация,   монархия,   комунизъм,   светло   бъдеще,   добро правителство и т.н. Много живи хора вярват в подобни идеали и се дразнят, когато реалният живот се развива по съвсем други закони. Тук се отнася също и прекале¬ното доверие в хората - те ще се окажат длъжни да раз¬рушават идеала ви. "Доверявай се, но проверявай", за да не се обиждаш после, особено във финансовите дела - тъй ни учи народният опит.
 •  Морални норми, нравственост. Подобна идеализация е характерна предимно за възрастните хора, получили възпитанието си в съответствие с нормите на своето време. Аморалното или безнравственото (от тяхна глед¬на точка) поведение на младежта, изменението на жиз¬нената ценностна система и други някои промени в ре¬алния живот предизвикват у тях огромно раздразнение.
•     Отношенията между хората. Идеализацията възниква тогава, когато вие имате някакви точни представи за то¬ва как трябва да се държат околните - да са честни, да изпълняват обещанията си, да не грубиянстват и т.н. Попадайки в обстановка, в която другите се държат ина¬че, вие се дразните или ставате агресивни, опитвайки се да наложите своя модел за честни или деликатни взаи¬моотношения.
•     Развитие, образование, интелект. Идеализацията на тези качества е характерна за научните работници, хо¬рата на изкуството, интелигенцията. Тя поражда презрително отношение към по-слабо образованите и неразви¬ти хора.
 •    Разумност. Тази идеализация се появява тогава, когато ви дразнят неразумността и глупостта в поведението на другите. Вие смятате, че всички хора са разумни същес¬тва и с тях винаги може да се договориш, винаги нещо можеш да им обясниш. Те обаче се ръководят от някаква странна и непонятна вам логика, извършват безумни постъпки. И колкото повече вие преживявате по този по¬вод, толкова повече те упорстват в своите заблуди.
•    Собственото несъвършенство. Идеализация възник¬ва, когато човек постоянно осъжда себе си заради при¬видната липса на някакви уж много важни качества (ре¬шителност, образование, произход, връзки и т.н.) Друго¬то проявление на този идеал е постоянният страх за то¬ва дали взимаме правилното решение, в резултат на ко¬ето уреждането на какъвто и да било проблем (какво да се купи, къде да се отиде през отпуската и т.н.) се прота¬ка до безкрайност.
•    Цел. Идеализацията на целта възниква тогава, когато вие сте решително настроени да постигнете нещо опре¬делено и всякакъв вид препятствия или забавяния пре¬дизвикват у вас огромно раздразнение. Можете да нервничите и да обвинявате или себе си, или другите, това няма значение. Важното е, дето не можете да преглът¬нете факта, че целта не се реализира.
•    Горделивост. Подобно отношение към живота има то¬гава, когато човек смята, че целият свят се върти около него. И каквото и да става наоколо, то е или за него, или против него. В съответствие с това той се съобразява само със своите мнения, потребности и интереси, и пре¬зира всички останали.
•    Контрол над заобикалящия ни свят. Характерно е за хората, заемащи каквито и да било ръководни длъжнос¬ти. Поради естеството на работата си те планират хода на развитие на събитията и се дразнят, когато плановете им се рушат, като в крайна сметка не се доверяват на никого, а се стараят сами да контролират всичко. В се¬мейния живот тази идеализация се изразява в автори¬тарно поведение на единия от съпрузите, при което той непрестанно натрапва волята си на другите. Или като постоянни опасения за живота на близките, или пък под формата на страхове пред неизвестното бъдеще.
Освен гореизброените, са възможни и идеализации на други човешки ценности, включително прекомерната религиозност и вярата в Бога. При което на "възпитание" естествено подлежи не самата голяма вяра, а възникващото у някои вярващи осъждане на останалите нерелигиозни хора и презрението към тях. Или даже и претенциите към Бог, който не ви обръща достатъчно внимание.
По-подробно описание на идеализациите и на техните про¬явления можете да намерите в книгата [9].
Всяка от разгледаните по-горе идеализации си има свой ли¬чен клапан на съответната тръба и стига само човек да потъне в продължителни преживявания, течността веднага започва да запълва неговия "акумулатор".
Докато се идеализира макар и само една земна ценност, съответният клапан си остава отворен и чрез него течност¬та навлиза в тръбата, а оттам и в "акумулатора за преживя¬вания".
Но стига само човек да осъзнае погрешността на отношени¬ето си към идеализираната от него ценност, клапанът момен¬тално се затваря и течността престава да постъпва по този ка¬нал в съда. Ако всички други клапани също се затворят (тоест -човекът няма други идеализации), нивото на "акумулатора" за¬почва да намалява и Животът престава да се занимава с "ду¬ховното" му възпитание. Ситуацията рязко започва да се изменя към по-добро.

2.Течността от "акумулатора за преживявания" може да се излива отдолу по четири тръби, които се наричат "осъз¬нати постъпки", "положителни качества на личността", "странични въздействия" и "изпълнени предназначения"

Пречистване на "акумулатора за преживявания"
От долната страна на "акумулатора" също има няколко тръ¬би, по които се оттича (или очиства) течността от съда, т.е. чо¬век с начина си на живот и с мислите си изкупва натрупаните грехове.
Най-вероятно долните тръби са винаги леко отворени и течността от съда през цялото време изтича полекичка от тях. Такъв извод може да се направи от следното: в момента, в кой¬то се прекрати постъпването на течността отгоре, съдът започва веднага да се поизпразва по малко, което пък означава, че нат¬рупаните грехове постепенно намаляват. Очевидно нашият не лек живот способства за това.
Очистването на "акумулатора за преживявания" става през четири тръби.
Осъзнати положителни постъпки
Една от долните тръби, това са осъзнатите положителни постъпки. Човек може да си идеализира нещо земно, но чрез своите положителни постъпки и добро отношение към хората той е в състояние да отвори клапан в тази тръба и да изпомпва течност от "акумулатора за преживявания", без да се довежда до нивото на бедствено положение.
Към осъзнатите положителни постъпки се отнасят проявяването на съчувствие, съпреживяване, милосърдие, безкорист¬но служене на светли цели, благотворителност, жертвеност и други подобни дела, насочени към доброто на хората.
Положителни качества на личността
Втората тръба за отвеждане на течности от "акумулатора за преживявания" това са положителни качества на личността като добродушие, радост, оптимизъм и т.н. Човек може да бъде и много привързан към нещо земно, т.е. да има множество идеализации, но поради вроденото му добродушие и оптимизъм "акумулаторът" му никога не се препълва.
В такова равновесие често се намират пълничките (обича¬щите да си хапват) и добродушните хора.
Странично въздействие
Третата тръба отдолу е въздействието на други хора (или странично въздействие). Всеки човек може да отиде на добър лечител или при екстрасенс, който ще направи някакви манипу¬лации и ще изпомпа част от течността. Но въздействието ще бъде по-скоро краткотрайно, тъй като при положение, че тръ¬бите не са затворени отгоре "акумулаторът за преживявания" съвсем скоро ще започне отново да се изпълва с течност - след седмица, месец, или година. Затова въздействието на повечето екстрасенси напомнят на въздействието на таблетките: докато ги пиеш - помагат, престанеш ли и всичко почва отначало.
Същото може да се каже и за религиозните ритуали на пре¬чистване. В православната църква например това са пост, по¬каяние и изповед. За вярващите те са много ефективни, но трябва да се правят достатъчно често. Служителите на църква¬та добре разбират това и призовават енориашите си към еже¬седмично пречистване.
Изпълнение на предназначението
Следващата отходна тръба е изпълнението на онази за¬дача, с която човек е дошъл в света.
Всеки човек има ред специални задачи във веригата от реинкарнации - да създаде семейство, да роди дете, да бъде во¬ин, учен, селски и градски жител, да създаде нещо ново, да нат¬рупа определен обем от знания и т.н. и т.н. Изглежда, че във веригата от прераждания човек трябва да изпита всичко оно¬ва, което съществува в живота - любов, семейство, власт, политика, педагогика, спорт, война, работа с ръцете, с главата и други. При това някои хора за един живот решават няколко подобни задачи накуп. Явен признак за такова отношение е рязката смяна на дейности. Например човек е работил като готвач или учител, бил е добър специалист и е постигнал отлич¬ни успехи в своята работа. После той без видими причини я изоставя и започва да се занимава с нещо съвсем друго, напри¬мер става фермер или артист. Постигайки резултати и удовлет¬ворение в един аспект (т.е. - решавайки едната си задача), чо¬век може да се сдобие с успех и в съвсем друг вид дейност (да реши друга задача). В последно време такива хора стават все повече и повече.

3. Познавайки механизма за запълване и изпразване на "акумулатора за преживявания", човек може съзнателно да регулира нивото на течността и по този начин да управлява съдбата и здравето си.

 
 Мили феи,моите мисли по последните теми във форума ни са тук-
http://www.youtube.com/watch?v=T73QA7PAiD4&feature=related
Насладете се на красотата-с много любов 

Тъй като съвсем скоро предстои изложба-базар на кристали и мнозина ще се сдобият с камъни, ето малко практическа информация как бихме могли да се използват тези уникални творения - кристалите.

КАК ДА ПРОГРАМИРАМЕ КРИСТАЛ

В метафизиката с термина „програмиране на кристал” се означава да се внедри и съхрани определен енергиен модел в кристал. Този енергиен модел може да бъде каквато и да е мисъл, цвят, емоция, звук или каквато и да било друга вибрация.
Вибрационният модел се запазва в кристала докато не бъде целенасочено изчистен.

Ето един примерен начин как да програмирате кристал. Какво ви е необходимо за целта?

1.   Кристал - широко разпространеното мнение е, че планинските кристали са най-податливи и лесни за програмиране камъни
2.   Ясно намерение – знание за това какво искате да програмирате кристала да прави.
3.   Фокусирано действие

Първа стъпка – Пречистете своя кристал с предпочитания от вас метод и се усамотете с вашия кристал някъде, където няма да бъдете обезпокоени по време на процеса по програмирането.

Втора стъпка – Задръжте кристала във вашата доминантна ръка (лява, ако сте левичари) и изчистете своето съзнание от несвързани с процеса мисли. Започнете да се фокусирате върху вашето намерение за програмирането на кристала.

Трета стъпка – Фокусирайте се върху вашето намерение за кристала като изричате високо на глас описателни думи. Например: Ако желаете да програмирате кристала си да ви донесе той вътрешно спокойствие, започнете да повтаряте думите „вътрешно спокойствие” отново и отново. Ако обстановката не позволява да изричате думите прекалено високо на глас или се опасявате, че бихте да привлечете ненужно внимание, можете да шепнете думите.

Четвърта стъпка – Повтаряйте думите на вашето намерение върху недоминатната си ръка, след това поставете тази си ръка върху кристала и натиснете. Така вибрациите преминацат в кристала.

Пета стъпка – Продължете да държите кристала и да повтаряте вашето намерение докато не усетите, че вибрациите са потънали в кристала напълно. Ако чувствате, че е необходимо, повторете Четвърта стъпка.

След като интуитивно усетите, че кристалът е приел вибрациите, отворете ръцете си и му благодарете. Той е вече програмиран.

 

По повод кристалите- подариха ми пръстен с александрит.
Питането ми е-когато са вградени в бижу,могат ли да се пречистват и съответно ,след това да се зареждат кристалите?

А и прочетох,че ...
Смята се, че александритът символизира непостоянството на съдбата, че нормализира дейността на кръвоносната система. Астролозите препоръчват александрита на родените под знака на Риби.
аз не съм риби,а дева

 
Ако се носи само по един води до самота.
това определено не ми харесва

Та,кажете какво да го правя този пръстен-да си седи както досега е най-лесно.Не ми пречи да не го нося,но понякога се сещам за него,и това ,че ми е подарък  от майка ми